„Роб“, който е верен и разумен
„Кой всъщност е верният и разумен роб, назначен от своя господар да се грижи за живеещите в дома му?“ — МАТЕЙ 24:45, НС.
1, 2. Защо е жизненоважно да получаваме духовна храна редовно в днешно време?
НА 11 НИСАН 33 г., във вторник следобед, учениците на Исус повдигнали въпрос, който е от голямо значение за нас днес. Те попитали: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на века [на тази система — НС]?“ В отговор Исус изрекъл забележително пророчество. Той говорел за един бурен период на войни, глад, земетресения и болести. И това щяло да бъде само ‘начало на страданията’. Предстоели още по–лоши неща. Каква ужасяваща перспектива! (Матей 24:3, 7, 8, 15–22; Лука 21:10, 11)
2 Повечето аспекти от пророчеството на Исус се изпълняват от 1914 г. насам. Оттогава човечеството изпитва ‘страданията’ в пълна степен. Но истинските християни не бива да се страхуват. Исус обещал, че ще ги подкрепя, като им дава питателна духовна храна. Тъй като сега Исус е на небето, как е уредил ние, които сме на земята, да получаваме тази духовна храна?
3. Какви мерки е взел Исус, за да получаваме „храна навреме“?
3 Исус сам отговорил на този въпрос. Когато изричал голямото си пророчество, той попитал: „Кой всъщност е верният и разумен роб, назначен от своя господар да се грижи за живеещите в дома му и да им дава храна навреме?“ След това казал: „Щастлив е този роб, чийто господар при завръщането си го завари да прави това! Казвам ви истината, той ще го назначи да се грижи за всичките му притежания.“ (Матей 24:45–47, НС) Да, трябва да е имало един „роб“, който да е бил назначен да осигурява духовна храна; „роб“, който да е бил верен и разумен. Дали този „роб“ е бил само един човек, поредица от хора или нещо друго? Тъй като ‘верният роб’ осигурява така необходимата ни духовна храна, в наш интерес е да разберем кой е той.
Отделна личност или клас от хора?
4. Откъде знаем, че „верният и разумен роб“ не може да бъде един човек?
4 „Верният и разумен роб“ не може да бъде един човек. Защо? Защото „робът“ започнал да дава духовна храна още през първи век, и според Исус щял да продължи да прави това, когато Господарят дойде през 1914 г. Това за един човек би означавало 1900 години вярна служба. Но дори и Матусал не е живял толкова! (Битие 5:27)
5. Обясни защо изразът „верният и разумен роб“ не може да се приложи към всеки отделен помазан християнин.
5 А може ли изразът „верният и разумен роб“ да бъде приложен в общ смисъл към всеки отделен християнин? Вярно е, че всеки християнин трябва да бъде верен и разумен, но явно Исус е имал нещо повече предвид, когато говорел за „верния и разумен роб“. Откъде знаем това? Защото той казал, че ‘господарят при завръщането си’ щял да назначи „роба“ над ‘всичките си притежания’. Как би могло всеки един християнин да бъде поставен над всичко — над „всичките“ притежания на Господаря? Не е възможно!
6. В какъв смисъл народът на Израил бил като „служител“, или „роб“?
6 Тогава единственото разумно заключение е, че Исус говорел за „верния и разумен роб“ като за група от християни. Може ли да има многосъставен роб? Да. Седемстотин години преди Христос Йехова се обърнал към целия израилски народ с думите „Мои свидетели“ и „служителят Ми, когото избрах“. (Исаия 43:10) Всеки един член на народа на Израил от 1513 г. пр.н.е., когато бил даден Моисеевият закон, до Петдесетница през 33 г. бил част от този „служител“. Повечето израилтяни не участвали директно в управлението на народа, нито в организирането на програмата за духовно хранене. Йехова използвал царете, съдиите, пророците, свещениците и левитите за тази работа. Въпреки това, като народ, израилтяните трябвало да представят върховенството на Йехова и да изявяват славата му на другите народи. Всеки израилтянин трябвало да бъде свидетел на Йехова. (Второзаконие 26:19; Исаия 43:21; Малахия 2:7; Римляни 3:1, 2)
„Служителят“ е освободен от длъжност
7. Защо древният народ на Израил бил лишен от привилегията да бъде Божи „служител“?
7 След като Израил бил Божият „служител“ преди векове, дали бил също и „робът“, за когото говорел Исус? Не, за съжаление древният народ на Израил не бил нито верен, нито разумен. Павел обобщил ситуацията, когато цитирал думите на Йехова към народа: „Поради вас се хули Божието име между езичниците.“ (Римляни 2:24) Всъщност кулминацията на дългата история на бунтуване на израилтяните била, когато те отхвърлили Исус, тогава Йехова от своя страна също ги отхвърлил. (Матей 21:42, 43)
8. Кога на мястото на Израил бил назначен друг „служител“, и при какви обстоятелства?
8 Неверността на „служителя“ Израил не означава, че верните поклонници щели да бъдат лишени от духовна храна завинаги. На Петдесетница през 33 г., петдесет дни след възкресението на Исус, светият дух бил излят върху близо 120 ученици в една горна стая в Йерусалим. В този момент бил роден един нов народ. Раждането му съответно било оповестено, когато членовете му започнали смело да известяват на жителите на Йерусалим „великите Божии дела“. (Деяния 2:11) Така този нов, духовен народ станал „служителят“, който щял да изявява славата на Йехова пред народите и да осигурява храна навреме. (1 Петър 2:9) По–късно този народ подходящо бил наречен „Божият Израил“. (Галатяни 6:16)
9. (а) Кой съставя „верния и разумен роб“? (б) Кои са „живеещите в дома“?
9 Всеки член на „Божия Израил“ е отдаден, покръстен християнин, помазан със светия дух и имащ небесна надежда. Следователно изразът „верният и разумен роб“ се отнася за всички членове на помазания духовен народ като група на земята по всяко време от 33 г. досега, точно както всеки израилтянин от 1513 г. пр.н.е. до Петдесетница 33 г. бил част от предхристиянския „служител“. Кои тогава са „живеещите в дома“, които получават духовна храна от „роба“? През първи век всеки един християнин имал небесна надежда. Следователно „живеещите в дома“ били също помазани християни, разглеждани не като група, но като отделни личности. Всички, включително онези, които имали отговорни позиции в сбора, се нуждаели от духовната храна, осигурявана от „роба“. (1 Коринтяни 12:12, 19–27; Евреи 5:11–13; 2 Петър 3:15, 16)
„Всекиму своя работа“
10, 11. Откъде знаем, че не всички членове на класа на роба имат еднакви назначения?
10 „Божият Израил“ е класът на „верния и разумен роб“, който има възложена задача, но отделните членове в този клас също имат лични отговорности. Думите на Исус, записани в Марко 13:34, СИ, показват това. Той казва: „То прилича, както кога някой човек, отивайки на чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и всекиму своя работа, и заповяда на вратаря да бъде буден.“ Така че всеки член на класа на роба е получил задача — да увеличи земните притежания на Христос. И всеки изпълнява тази задача според собствените си способности и възможности. (Матей 25:14, 15)
11 Освен това апостол Петър казал на помазаните християни по негово време: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат.“ (1 Петър 4:10) Следователно помазаните имат отговорността да служат един на друг с дарбите, които Бог им е дал. Думите на Петър допълнително показват, че не всички християни щели да имат еднакви способности, отговорности или привилегии. Но всеки член на класа на роба можел да допринесе по някакъв начин за растежа на духовния народ. Как можело да стане това?
12. Как всеки един член на класа на роба, било то мъж или жена, допринасял за растежа на „роба“?
12 Първо, от всеки се изисквало да бъде свидетел на Йехова, който да проповядва добрата новина за Царството. (Исаия 43:10–12; Матей 24:14) Малко преди да се възкачи на небето, Исус заповядал на всички свои верни ученици, мъже и жени, да бъдат учители. Той казал: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ (Матей 28:19, 20)
13. На каква привилегия се радвали всички помазани християни?
13 Когато били намирани нови ученици, те трябвало внимателно да бъдат научени да спазват всички неща, които Христос заповядал на своите ученици. След време тези, които откликвали на обучението, придобивали способности да учат други. В много страни на бъдещите членове на класа на роба била предоставяна богата духовна храна. Всички помазани християни, мъже и жени, участвали в изпълнението на задачата да правят ученици. (Деяния 2:17, 18) Тази дейност трябвало да продължи от времето, когато „робът“ за първи път започнал да я изпълнява, до края на тази система.
14. На кого била предоставена привилегията да поучава в сбора, и как верните помазани жени приемали това?
14 Новопокръстените помазани християни ставали част от „роба“ и независимо от кого са се учили първоначално, те продължавали да получават напътствия от членовете на сбора, които отговаряли на библейските изисквания да служат като старейшини. (1 Тимотей 3:1–7; Тит 1:6–9) Така тези назначени мъже имали привилегията да допринесат за растежа на народа по специален начин. Верните помазани християнки не се обиждали от това, че само мъжете християни били назначавани да поучават в сбора. (1 Коринтяни 14:34, 35) Напротив, те се радвали да се възползват от усърдната работа на мъжете в сбора и били благодарни за предоставените им привилегии, сред които е да носят добрата новина на другите. Днес пламенните помазани сестри проявяват същата смирена нагласа, независимо дали назначените старейшини са помазани, или не.
15. Какъв бил един от основните източници на духовна храна през първи век, и кой поемал ръководството в осигуряването ѝ?
15 Основната духовна храна през първи век излизала директно изпод перото на апостолите и другите ученици, които поемали ръководството. Техните писма — особено тези, които били сред 27–те вдъхновени книги, съставящи Християнските гръцки писания — минавали през всички сборове и без съмнение осигурявали основата за поучението на местните старейшини. По този начин представителите на „роба“ вярно давали богата духовна храна на искрените християни. Класът на роба през първи век вярно изпълнил задачата си.
„Робът“ — 19 века по–късно
16, 17. Как класът на роба доказа, че е верен в изпълнението на задачата си в годините преди 1914 г.?
16 Какво е положението днес? Когато през 1914 г. започна Христовото присъствие, дали Исус намери група от помазани християни, които вярно да осигуряват храна навреме? Несъмнено. Тази група беше ясно разпозната по добрите плодове, които даваше. (Матей 7:20) Историята оттогава насам показва, че те бяха правилно разпознати.
17 Когато Исус дойде, около 5000 „живеещи в дома“ бяха заети с разпространяване на библейската истина. Работниците бяха малко, но „робът“ използва различни оригинални методи, за да разпространява добрата новина. (Матей 9:38) Например беше уредено да бъдат публикувани проповеди на различни библейски теми в почти 2000 вестника. По този начин истината от Божието Слово достигна до десетки хиляди читатели наведнъж. Освен това беше подготвена осемчасова програма, в която бяха съчетани цветни диапозитиви с филм. Благодарение на това новаторско представяне библейското послание, от началото на сътворението до края на Хилядолетното управление на Христос, беше изложено пред повече от девет милиона души на три континента. Печатната литература беше друго средство, което се използваше. През 1914 г. например бяха издадени около 50 000 екземпляра от списанието „Стражева кула“.
18. Кога Исус назначил „роба“ над всичките си притежания, и защо го направил?
18 Да, когато Господарят пристига, той намира своя ‘верен роб’ съвестно да храни „живеещите в дома“, а също и да проповядва добрата новина. Сега още по–големи отговорности очакват този роб. Исус казал: „Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.“ (Матей 24:47) Исус направил това през 1919 г., след като „робът“ минал през един период на изпитания. Защо обаче „верният и разумен роб“ получил повече отговорности? Защото притежанията на Господаря се били увеличили. Исус получил царска власт през 1914 г.
19. Обясни как са били удовлетворявани духовните нужди на „голямото множество“.
19 Какви са притежанията, над които наскоро коронованият Господар е назначил верния си „роб“? Това са всички духовни неща, които Му принадлежат тук на земята. Например две десетилетия след възцаряването на Христос през 1914 г. беше идентифицирано „голямото множество“ от „други овце“. (Откровение 7:9; Йоан 10:16) Те не бяха от помазаните членове на „Божия Израил“, а бяха искрени мъже и жени със земна надежда, които обичаха Йехова и искаха да му служат също както помазаните. Всъщност те казаха на „верния и разумен роб“: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“ (Захария 8:23) Тези новопокръстени християни вземаха от същата богата духовна храна, от която вземаха и помазаните „живеещи в дома“, и оттогава насам и двата класа се хранят от една и съща духовна трапеза. Каква благословия е това за членовете на „голямото множество“!
20. Каква роля е изиграло „голямото множество“ в увеличаването на притежанията на Господаря?
20 Членовете на „голямото множество“ радостно се присъединиха към помазания клас на роба като проповедници на добрата новина. Вследствие на тяхното проповядване земните притежания на Господаря се увеличиха, а с това се увеличиха и отговорностите на „верния и разумен роб“. Тъй като броят на хората, които искаха да научат истината нарасна, за да се отговори на търсенето на библейска литература, беше необходимо да се разширят помещенията на печатниците. Клонове на Свидетелите на Йехова бяха установявани последователно в различни страни. Мисионери бяха изпращани „до най–отдалечените краища на земята“ (НС). (Деяния 1:8) От приблизително пет хиляди помазани през 1914 г. възхвалителите на Бога са се увеличили на над шест милиона днес, повечето от които са от „голямото множество“. Да, притежанията на Царя са се увеличили многократно след неговата коронация през 1914 г.!
21. Кои две притчи ще разгледаме при следващото ни изучаване?
21 Всичко това показва, че „робът“ е ‘верен и разумен’. След като говорил за „верния и разумен роб“, Исус разказал две притчи, с които подчертал тези качества: притчата за разумните и неразумните девици и притчата за талантите. (Матей 25:1–30) Това събужда интереса ни. Какво значение имат тези притчи за нас днес? Ще разгледаме този въпрос в следващата статия.
Как мислиш?
• Кой съставя „верния и разумен роб“?
• Кои са „живеещите в дома“?
• Кога бил назначен ‘верният роб’ над всичките притежания на Господаря, и защо тогава?
• Кой през последните десетилетия допринесе за увеличаване на притежанията на Господаря, и по какъв начин?
[Снимки на страница 10]
Класът на роба през първи век вярно изпълнил задачата си