Конгрес на „пъпа на света“

Чувал ли си някога думите: „Те пито о те хенуа“? На рапануи, местният език на Великденския остров, това означава „пъпа на света“. Какво направило един конгрес там толкова специален?

ОТДАЛЕЧЕН, тайнствен, екзотичен. Това са някои от думите, с които бива описван Великденския остров, или Рапануи, както го наричат обитателите му. Това е отдалечен остров, който се намира доста навътре в Южния Тихи океан, на 3790 км от Сантяго (Чили). На 9 септември 1888 г. той станал част от Чили.

Този триъгълен остров е с площ от 166 кв. км и в общи линии се състои от три угаснали вулкана. Всъщност, като много тихоокеански острови, той е съставен от върховете на огромни подводни планини. Целият остров е обявен за природен резерват. Без съмнение той е най–известен със своите тайнствени каменни статуи, известни като моаи.a

Освен привлекателните пейзажи и историческите забележителности Великденският остров предлага възхитително разнообразие от екзотични деликатеси. Някои от тях са плодовете ананас, авокадо, папая и девет вида банани. А океанът осигурява голямо разнообразие от риба и друга морска храна.

Времето на Великденския остров е меко, редовно вали, което осигурява за посетителите чист въздух, и често се появяват дъги, предоставящи им живописни гледки. Понастоящем на острова живеят 3800 души. Днешните жители произхождат от първите заселници, които са се смесили с европейци, чилийци и хора от други националности. Стотици туристи от Европа и Азия посещават острова, което прави туризма основен дял на икономиката.

Засяване на семената на Царството

В „Годишник на Свидетелите на Йехова за 1982 г.“ (англ.) се казва: „Известно време на Великденския остров имаше само една вестителка. Тя получаваше духовна помощ, като си кореспондираше с една мисионерка от клона [в Чили]. Въпреки че сега тя е на континента, ние разполагаме със списък с хора на острова, абонирани за списание „Стражева кула“. За наша изненада през април 1980 г. получихме от острова телефонно обаждане от заинтересуван човек, който искаше да знае кога да чества Възпоменанието. По–късно същата година едно семейство от Валпарайсо се премести там и водеше библейски изучавания със заинтересуваните хора. През април 1981 г. за първи път на този остров беше чествано Възпоменанието, на което присъстваха 13 души. Колко се радваме, че „добрата новина“ достигна този отдалечен остров!“

След време, на 30 януари 1991 г., клонът изпратил на острова специални пионери — Дарио и Уини Фернандес. Брат Фернандес си спомня: „След петчасов полет пристигнахме в най–отдалечената точка на земята, при една култура, забулена в мистерия.“ С помощта на един местен брат и една сестра, която наскоро била пристигнала с двете си деца, веднага били организирани събрания и проповедна дейност. Въпреки противопоставяне в семейството, религиозна нетърпимост и някои неща от начина на живот, характерен за полинезийските общества, те усещали, че Йехова благославя усилията им. Брат и сестра Фернандес вече не са специални пионери, но още живеят на острова, където отглеждат своя син, който се родил там. Днес на Великденския остров има 32–ма радостни вестители на Царството. Някои от тях са от местното население рапануи, други са заселници на острова или хора, които са се преместили, за да служат там, където са необходими повече вестители на Царството.

Подготовка за окръжен конгрес

Поради голямото разстояние между острова и континента три пъти в годината сборът получавал видеозаписи на програмата на деня на специален конгрес, на окръжния и на областния конгрес. Но към края на 2000 г. Комитетът на клона в Чили обсъдил идеята на острова за първи път да се проведе конгрес. Било решено през ноември 2001 г. да се организира окръжен конгрес и ограничен брой братя и сестри от различни части на Чили били поканени да присъстват на това специално събитие. Заради разписанието на самолетите конгресът трябвало да се проведе в неделя и понеделник.

Получилите покана 33–ма делегати били развълнувани от мисълта да пътуват до острова, за да присъстват на първия окръжен конгрес в този отдалечен район. След дълъг полет над Тихия океан делегатите изпитали облекчение, когато местните братя, които ги чакали на летището, ги посрещнали с обичайния подарък на острова — красиви огърлици от цветя. После Свидетелите от острова ги завели до квартирите им и след кратко разглеждане на забележителностите на острова всички, които трябвало да присъстват на конгресната програма, се срещнали в Залата на Царството.

Гласност от неочакван източник

Докато пътували до мястото на конгреса, някои от делегатите били изненадани, когато чули по радиото местният свещеник да обсъжда тяхното посещение. Той говорел за туристи от континента, които щели да посещават хората по домовете, за да говорят за наближаващия край на света. Въпреки че насърчавал своите енориаши да не слушат посетителите, той всъщност съобщил за присъствието на голяма група Свидетели на Йехова на острова. Това създало атмосфера на очакване сред островитяните. През следващите дни делегатите тактично споделяли с тях насърчаващото послание на добрата новина.

Конгресът започва

В неделя сутринта местните братя чакали пред входа на Залата на Царството, за да посрещат делегатите на първия конгресен ден. „Иорана кое! Иорана кое!“ „Добре дошли!“ Някои от сестрите носели традиционни дрехи и били украсили косите си с хубави цветя в характерен полинезийски стил.

След хубавото музикално встъпление стотици гласове обединено изпели „Бъдете твърди, непоколебими!“ така, както никога дотогава. Местните братя се просълзили, когато председателстващият сърдечно ги приветствал с „Добре дошли“ на техния роден език, рапануи. По време на обедната почивка трима нови Свидетели символизирали отдаването си на Бога чрез покръстване във вода. Когато програмата на първия конгресен ден свършила, всеки от присъстващите се почувствал по–близо до Йехова и до цялото братство. (1 Петър 5:9)

Сутрешно свидетелстване

Поради специфичните условия на острова програмата на втория ден на окръжния конгрес започнала следобед. Затова делегатите се възползвали от ситуацията и сутринта участвали в проповедната служба. Какво се случило?

Една възрастна жена с осем деца казала на Свидетелите, че не може да разговаря с тях, защото е католичка. Но след като ѝ обяснили, че искат да разговарят за проблемите, с които се сблъсква всеки, като например пристрастеността към наркотици и неприятностите в семейството, тя се съгласила да ги изслуша.

Една от местните възрастни жени се отнесла много недружелюбно към семейството Свидетели, които я посетили. Тя им казала да отидат и да говорят с хората на континента, които са толкова жестоки към околните. Свидетелите ѝ обяснили, че добрата новина за Царството бива споделяна с всеки човек и че те са на острова, за да присъстват на конгрес, който може да помогне на всички хора да обичат Бога още повече. (Матей 24:14) Те я попитали дали би се радвала да живее вечно в райски условия, подобни на тези на острова, но без болести и смърт. След като обсъдили с нея колко много години са съществували кратерите на вулканите на острова, тя се замислила върху малката продължителност на живота и попитала: „Защо живеем толкова кратко?“ Когато прочела Псалм 90:10, се изненадала.

В този момент Свидетелите чули викове от съседната врата. Те не разбрали за какво става въпрос, но жената им казала, че съседите изричат обиди по техен адрес и ясно заявявали, че не желаят Свидетелите да ги посещават. Тази жена обаче била нуа, т.е. най–голямата дъщеря в семейството. Тъй като баща ѝ бил умрял, тя имала задължението да решава какво е най–добро за семейството. На родния си език тя защитила братята пред всичките си роднини и любезно приела предложените издания. По–късно същата седмица, минавайки покрай Свидетелите, тя казала на брат си да спре колата. Въпреки очевидното му неодобрение, тя се сбогувала с братята и им пожелала успех в службата.

Макар че в началото някои от островитяните отхвърляли посланието, проповядвано от Свидетелите от континента, за посетителите станало ясно, че рапануи по природа са учтиви и приятелски настроени хора. Повечето от тях с радост слушали добрата новина. Всъщност 6 от 20–те новопокръстени на острова Свидетели са местни жители. Един от тях научил библейската истина, като подслушвал от съседната стая библейското изучаване, провеждано със съпругата му. Сега и двамата са покръстени Свидетели и той е помощник–служител в сбора.

Духовната програма продължава

Следобед започнала програмата на втория конгресен ден. И този път освен 32–мата местни братя и сестри и 33–мата делегати от континента присъствали много заинтересувани хора. Близо сто души слушали програмата, включително публичния доклад „Как любовта и вярата побеждават света“. Всъщност присъстващите видели на живо проявата на любов, която съществува сред народа на Йехова, дори сред хора от различни националности. (Йоан 13:35)

По време на окръжния конгрес окръжният надзорник и областният надзорник имали специална среща с пионерите. На нея присъствали тримата редовни пионери от острова, както и редовни и специални пионери от делегатите. Всички те били много насърчени от срещата.

На следващия ден някои от местните братя, които работели като екскурзоводи, развели делегатите из острова. Те посетили каменна кариера, където били изсечени статуите моаи, вулкани, където били провеждани древни състезанияb, и, разбира се, красивия плаж Анакина, на чиито златисти пясъци стъпили първите заселници на острова.

Последната възможност делегатите от континента да бъдат с местните братя било Изучаването на книга в сбора. След събранието местните Свидетели изненадали своите гости с едно традиционно ястие. После изиграли един народен танц в характерните си носии. Делегатите от континента, а също и местните братя и сестри били убедени, че усилията, положени за подготовката на конгреса, напълно си заслужавали.

Всички делегати от континента се почувствали силно свързани с техните братя и сестри от острова, с които прекарали една вълнуваща седмица. Затова им било трудно да си тръгнат от острова. Те винаги ще пазят в сърцата си новите приятели, както и полученото духовно насърчение. На летището местните братя подарили на делегатите огърлици от мидени черупки, които сами били направили.

Когато заминавали, делегатите обещали: „Иорана! Иау хе хоки маи е Рапа Нуи ее“, което означава: „Довиждане! Ще се върнем, рапануи.“ Да, те копнеели пак да посетят новите си приятели и членове на духовното семейство от екзотичния, отдалечен, тайнствен и приятелски настроен Великденски остров!

[Бележки под линия]

[Блок на страница 24]

Свидетелстване на Великденския остров

Около две години преди този паметен конгрес един окръжен надзорник и неговата съпруга посетили острова и се радвали на много приятни случки. Например представете си изненадата им, когато сестрата, която ги завела до тяхната квартира, им припомнила, че те изучавали с нея Библията в южната част на Чили преди около 16 години, когато още била подрастваща. По–късно това семе дало плодове на Рапануи.

Те също имали и следната забавна случка: собственикът на един магазин за сувенири приел „Светото писание — Превод на новия свят“ и помагалото за изучаване на Библията „Познанието, което води към вечен живот“, издадени от Свидетелите на Йехова. Когато го посетили отново, той им казал, че не може да чете Библията. Те му били дали Библия на френски, а не на испански! Проблемът бил решен бързо и той открил с помощта на местните Свидетели и, разбира се, чрез Библия на своя собствен език, че все пак Библията не била толкова трудна за разбиране.

[Карта на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ОСТРОВ

ЧИЛИ

[Снимки на страница 23]

Двама от покръстените на окръжния конгрес

[Снимки на страница 25]

Склонът на вулкана Ранорараку; на малката снимка: на острова расте дивият плод гуава