Войните промениха облика си

ВОЙНИТЕ винаги са били нещо жестоко. Те винаги са погубвали живота на войниците и са причинявали страдания на цивилното население. Но през последните години войните промениха облика си. Как?

Днес се водят предимно граждански войни, тоест войни между враждуващи групи от граждани на една и съща държава. При това често гражданските войни са по–продължителни, предизвикват повече травми у хората и причиняват по–големи поражения в засегнатите държави, отколкото международните войни. „Гражданските войни са жестоки, кървави операции, които оставят след себе си хиляди мъртви тела, сексуални нападения, принудително изселване и в най–крайните случаи — геноцид“ — отбелязва испанският историк Хулиан Касанова. Всъщност, когато съграждани извършват зверства един срещу друг, може да изминат векове, докато раните зарастнат.

След края на студената война са се водили сравнително малко международни войни. „С изключение на три войни, всички големи въоръжени конфликти между 1990 и 2000 г. са избухвали в самите държави“ — съобщават от Стокхолмския международен институт за мирни изследвания (СМИМИ).

Вярно е, че вътрешните конфликти може да не изглеждат толкова застрашителни и да останат напълно пренебрегнати от международните средства за масова информация, но въпреки това тези военни действия причиняват ужасни страдания и опустошителни разрушения. В такива стълкновения са умрели милиони хора. Всъщност през последните две десетилетия близо пет милиона души загубиха живота си в само три засегнати от войни страни — Афганистан, Демократична република Конго и Судан. В жестоки етнически сражения на Балканите загинаха близо 250 000 души, а продължителната партизанска война в Колумбия отне живота на 100 000 души.

Жестокостта на гражданските войни личи най–ясно от въздействието им върху децата. Според Върховния комисар на ООН за бежанците през изминалото десетилетие над два милиона деца са загубили живота си в граждански конфликти. Други шест милиона са били ранени. Все повече деца биват обучавани като войници. Едно дете–войник казва: „Те ме обучиха. Дадоха ми оръжие. Вземах наркотици. Убивах невинни хора — много невинни хора. Това беше само война ... Аз просто следвах заповеди. Знаех, че това е лошо. Не исках да върша тези неща.“

В страните, където гражданската война се е превърнала в начин на живот, много деца растат, без дори да знаят какво е мир. Те живеят в свят, в който училищата са разрушени и в който хората общуват чрез оръжията. Четиринайсетгодишната Дуня казва: „Толкова много хора биват убивани ... Вече не можеш да чуеш песента на птичките, а само плача на децата, загубили майка или баща, брат или сестра.“

Корените на проблема

Какво подклажда огъня на жестоките граждански войни? Значими фактори са етническата и междуплеменната омраза, религиозните различия, несправедливостта и политическите вълнения. Друга основна причина е алчността — жаждата за власт и за пари. Често водени от алчност, политическите водачи насаждат омраза, която подклажда сраженията. Според едно сведение, публикувано от СМИМИ, много от участниците във въоръжените конфликти „се ръководят от желание за лична изгода“. В сведението се казва още: „Алчността се проявява в много форми — от широкомащабна търговия с диаманти, ръководена от военни и политически лидери, до грабежи по селата, извършвани от въоръжени младежи.“

Леснодостъпните и евтини, но смъртоносни оръжия допринасят за тези кланета. Около 500 000 смъртни случая годишно, предимно на жени и деца, са причинени от т.нар. стрелкови оръжия. В една африканска държава автомат АК–47 може да бъде купен на цената на едно пиле. За съжаление на много места пушките са почти толкова широко разпространени, колкото и пилетата. Изчислено е, че по целия свят днес има 500 милиона стрелкови оръжия и леки въоръжения — по едно на всеки дванайсет души.

Дали ожесточените граждански конфликти ще се превърнат в отличителен белег на XXI век? Могат ли тези войни да бъдат контролирани? Дали хората някога ще спрат да убиват? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.

[Блок на страница 4]

Трагичните последици от гражданските войни

В ожесточените граждански сражения, в които не се използват модерни оръжия, 90 процента от пострадалите са цивилни граждани, а не войници. „Ясно е, че все по–често децата са мишени, а не случайни жертви във въоръжените конфликти“ — отбелязва Граса Машел, която работи за генералния секретар на ООН като експерт по въздействието на въоръжените конфликти върху децата.

Изнасилванията са се превърнали във военна тактика. В някои засегнати от война райони бунтовниците изнасилват почти всяка девойка в селищата, които нападат. Изнасилвачите целят да всеят паника или да разрушат семейните връзки.

Гладът и болестите са естествени последици от войната. Когато се води гражданска война, хората засаждат малко растения и събират слаба реколта, малко медицински центрове работят, а на някои места дори не се осигурява медицинска помощ, и до нуждаещите се достигат ограничени количества хуманитарни помощи. Едно проучване върху гражданска война в Африка разкри, че 20 процента от жертвите са умрели от болести, а 78 процента — от глад. Едва два процента от загиналите са умрели в сраженията.

Средно на всеки 22 минути някой човек бива осакатен или губи живота си вследствие на това, че е стъпил на противопехотна мина. Изчислено е, че на територията на над шейсет страни са заложени между шейсет и седемдесет милиона такива мини.

Хората са принудени да напуснат домовете си. Днес по света има петдесет милиона бежанци и изселници, половината от които са деца.

[Информация за източника на снимката на страница 2]

КОРИЦА: момче: Photo by Chris Hondros/Getty Images

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Photo by Chris Hondros/Getty Images