Има ли някой, на когото можеш да имаш доверие?

СЛЕД падането на Берлинската стена през 1989 г. голям брой добре пазени тайни бяха разкрити. Лидияa например разбрала, че по време на социалистическия режим в Източна Германия, Щази, или службите на Държавна сигурност, притежавали досие със сведения от личния ѝ живот. Лидия била изненадана, когато научила за досието, но била шокирана, когато разбрала кой осигурявал информацията на Щази — съпругът ѝ. Тя била предадена от човек, в когото имала пълно доверие.

Робърт бил възрастен господин, който изпитвал ‘дълбоко уважение към своя личен лекар, възхищавал му се и му имал доверие’ — се съобщава в лондонския „Таймс“. За лекаря се говорило, че бил „внимателен и проявявал съчувствие“. Но Робърт починал внезапно. Дали получил инфаркт или инсулт? Не. Следователите стигнали до заключението, че лекарят посетил Робърт в дома му, и му бил смъртоносна инжекция без негово знание, нито това на семейството му. Явно Робърт бил убит от човек, в когото имал пълно доверие.

С доверието на Лидия и Робърт било злоупотребено и това имало трагични последици. В други случаи последствията не са толкова сериозни. Въпреки това да се разочароваме от човек, в когото имаме доверие, не е нещо необичайно. В сведението „Аленсбахер Ярбух дер Демоскопи — 1998–2002 г.“, публикувано от водещ институт за проучвания в Германия, се казва, че 86 процента от запитаните са били разочаровани от някой, в когото са имали доверие. Вероятно и ти си имал подобно преживяване. Следователно не трябва да ни учудва, че в швейцарския вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ през 2002 г. се съобщава, че „в западните индустриални страни взаимоотношенията, основани на взаимно доверие, западат с всяко изминало десетилетие“.

Изгражда се бавно, но се губи бързо

Какво е доверието? Според един речник да се довериш на другите означава „да вярваш, че те са честни и искрени, и че няма да направят нищо преднамерено, с което да те наранят“. Доверието се изгражда бавно, но може да бъде изгубено моментално. Дали е учудващо, че хората не се доверяват лесно, след като има толкова много случаи на злоупотреба с доверието? Според едно проучване, публикувано в Германия през 2002 г., „по–малко от една трета от младежите имат доверие в другите хора“.

Можем да се запитаме: „Може ли наистина да се доверим на някого? Струва ли си да се доверяваме на някого, при положение че може да бъдем разочаровани?“

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 3]

Едно проучване показва, че 86 процента от запитаните са били разочаровани от някой, в когото са имали доверие