Извинението — резултатен начин за постигане на мир

„ИЗВИНЕНИЕТО притежава сила. То разрешава конфликтите по мирен начин, подобрява отношенията между народите, чрез него правителствата признават страданията на гражданите и то възстановява равновесието в личните взаимоотношения.“ Това са думи на Дебора Танън, която е автор на бестселъри и е социолингвист в университета в Джорджтаун (Вашингтон).

Библията потвърждава, че искреното извинение често е резултатен начин за възстановяване на развалените взаимоотношения. Например в притчата на Исус за блудния син, когато синът се завърнал вкъщи и искрено се извинил, бащата наистина бил готов да го приеме обратно у дома. (Лука 15:17–24) Да, човек не бива да е прекалено горд да преглътне гордостта си, да се извини и да потърси прошка. Разбира се, за истински смирените хора не е трудно да се извинят.

Силата на извинението

Авигея, една мъдра жена в древен Израил, постъпила по начин, който показва каква сила има извинението, макар че тя се извинила за грешка, допусната от съпруга ѝ. Докато живеел в пустинята, Давид — който по–късно станал цар на Израил — заедно със своите хора пазел стадата на съпруга на Авигея, Навал. Но когато хората на Давид помолили за малко хляб и вода, Навал ги отпратил с много обидни думи. Ядосан, Давид повел около 400 мъже срещу Навал и дома му. Като научила за ситуацията, Авигея се отправила да посрещне Давид. Когато го видяла, тя се хвърлила в краката му. След това казала: „На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си.“ Тогава Авигея обяснила ситуацията и дала на Давид подарък от храна и напитки. В отговор той казал: „Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех.“ — 1 Царе 25:2–35.

Смирената нагласа на Авигея заедно с извинението за грубото поведение на нейния съпруг запазили дома ѝ. Давид дори ѝ благодарил за това, че ‘го въздържала от кръвопролитие’. Макар че Авигея не била тази, която се отнесла лошо към Давид и хората му, тя приела вината на семейството си и се помирила с Давид.

Друг пример за човек, който знаел кога да се извини, е апостол Павел. Веднъж той трябвало да се защитава пред Синедриона, юдейският върховен съд. Силно разгневен от откровените думи на Павел, първосвещеникът Анания наредил на онези, които стоели до Павел, да го ударят по устата. Тогава Павел му казал: „Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?“ Когато присъстващите обвинили Павел, че хули първосвещеника, апостолът незабавно признал грешката си, като казал: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“ — Деяния 23:1–5.

Думите на Павел, че онзи, който е поставен като съдия, не бива да прибягва до насилие, били верни. Въпреки това той се извинил, че без да знаеa, говорил на първосвещеника по начин, който можело да се сметне за неуважителен. Извинението на Павел предразположило членовете на Синедриона да изслушат това, което искал да каже. Тъй като знаел за разногласията между членовете на съда, Павел им казал, че е изправен пред тях заради вярата си във възкресението. Впоследствие възникнал голям спор, като фарисеите застанали на страната на Павел. — Деяния 23:6–10.

Какво можем да научим от тези два библейски примера? И в двата случая честните изрази на разкаяние дали възможност за по–нататъшно общуване. Така извинението може да ни помогне да постигнем мир. Да, като признаваме грешките си и се извиняваме за нанесената вреда, може да имаме възможности за ползотворни разговори.

„Но аз не съм направил нищо лошо“

Когато разберем, че някой е обиден от нещо, което сме казали или направили, може да помислим, че този човек е неразумен или твърде чувствителен. Въпреки това Исус посъветвал своите ученици: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ — Матей 5:23, 24.

Например някой брат може да мисли, че си сгрешил спрямо него. В подобна ситуация Исус казал, че трябва да отидеш и да се ‘помириш с брата си’, независимо дали мислиш, че си му направил нещо лошо, или не. Според гръцкия текст думата, която Исус използвал тук, „показва взаимна отстъпка след проявена враждебност от двете страни“. („Тълковен речник от Вайн на думите в Стария и Новия завет“) В действителност, когато има конфликт между двама души, може би и двамата имат вина за това, тъй като са несъвършени и склонни към грях. Обикновено това изисква отстъпки и от двете страни.

Въпросът не е толкова кой е прав и кой греши, а кой ще поеме инициативата да се помири с другия. Когато забелязал, че християните в Коринт изправят свои събратя пред светски съдилища заради лични недоразумения, като например финансови несъгласия, апостол Павел ги поправил: „Защо по–добре не оставате неоправдани? Защо по–добре да не бъдете ограбени?“ (1 Коринтяни 6:7) Макар че Павел казал това, за да насърчи събратята християни да не изкарват своите лични недоразумения на показ в светски съдилища, принципът е ясен: мирът между събратята по вяра е по–важен от това да се докаже кой е прав и кой греши. Като помним този принцип, ще ни бъде по–лесно да се извиним за грешката, която някой мисли, че сме извършили спрямо него.

Необходима е искреност

Някои хора обаче прекаляват с употребата на думи, които са предназначени да изразяват извинение. Например в Япония думата сумимасѐн, типичен израз, използван за извинение, се чува хиляди пъти на ден. Той може да бъде използван дори като израз на благодарност, която съдържа в себе си чувството на неудобство от това, че не можеш да отвърнеш на услуга. Заради многостранното ѝ значение, някои може би смятат, че думата се използва твърде често, и се питат дали онези, които я изричат, наистина са искрени. Може би и в други страни се прекалява с употребата на различните начини за изразяване на извинение.

На всеки език е важно да бъдеш искрен, когато се извиняваш. Думите и тонът на гласа трябва да изразяват искрено съжаление. Исус поучавал учениците си в Проповедта на планината: „Нека думата ви „да“ означава „да“, и вашето „не“ — „не“; защото всичко останало е от злия.“ (Матей 5:37, НС) Ако се извиняваш, наистина имай това предвид! Да онагледим с пример: Един мъж, който чакал на опашка пред гишето за регистрация на аерогарата, се извинил, когато с багажа си бутнал жената, чакаща до него. След няколко минути, когато опашката се придвижила, куфарът отново докоснал жената. Още веднъж мъжът учтиво се извинил. Когато това се случило за трети път, мъжът, който придружавал жената, му казал, че ако наистина мисли това, което казва, трябва да се постарае да не бута повече жената с багажа си. Да, искреното извинение трябва да бъде придружено от решимостта да не повтаряме грешката.

Ако сме искрени, нашето извинение ще включва признание на грешката, търсене на прошка и усилия да поправим щетите, доколкото е възможно. На свой ред онзи, който е бил обиден, трябва с готовност да прости на разкайващия се. (Матей 18:21, 22; Марко 11:25; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13) Тъй като и двете страни са несъвършени, постигането на мир може не винаги да протича гладко. Въпреки това извинението силно влияе на помирението.

Когато извинението е неуместно

Макар че изразите на разкаяние и съжаление успокояват и допринасят за мира, мъдрият човек избягва използването на подобни изрази, когато не е подходящо. Да предположим например, че въпросът включва моралната безкомпромисност спрямо Бога. Когато бил на земята, Исус Христос ‘смирил Себе си и станал послушен до смърт, даже смърт на кръст [мъченически стълб — НС]’. (Филипяни 2:8) Но той не се извинил за своите вярвания, така че да намали страданията си. Исус не се извинил и когато първосвещеникът настоял: „Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?“ Вместо смутено да се извини, Исус смело отвърнал: „Ти рече. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.“ (Матей 26:63, 64) Исус никога не си помислил да запази мирни отношения с първосвещеника с цената на моралната си безкомпромисност спрямо своя Баща, Йехова Бог.

Християните проявяват почит и уважение към хората, които имат власт. Въпреки това не е необходимо да се извиняват за своето подчинение на Бога и за любовта си към своите братя. — Матей 28:19, 20; Римляни 13:5–7.

Когато няма да има пречки за мира

Днес правим грешки, защото сме наследили несъвършенството и греха от нашия праотец Адам. (Римляни 5:12; 1 Йоан 1:10) Грешното състояние на Адам било резултат от бунта му срещу Създателя. Но първоначално Адам и Ева били съвършени и безгрешни и Бог е обещал да възстанови съвършенството на хората. Той ще отстрани греха и всички негови последици. — 1 Коринтяни 15:56, 57.

Помисли само какво ще означава това! В своя съвет относно използването на езика природеният брат на Исус, Яков, казал: „Който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“ (Яков 3:2) Съвършеният човек може да контролира езика си, така че не е необходимо да се извинява за това, че е казал нещо погрешно. Той е способен ‘да обуздае цялото си тяло’. Колко прекрасно ще бъде, когато станем съвършени! Тогава няма да има повече пречки за мира между хората. Но междувременно, като изразяваме искрено и подходящо извинение за грешките, които правим, ще допринесем много за постигането на мир.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 5]

Какво можем да научим от примера на Павел?

[Снимка на страница 7]

Когато всеки бъде съвършен, няма да има пречки за мира