Дали Сатан е мит, или зловеща действителна личност?

ПРОИЗХОДЪТ на Дявола е събуждал интереса на мислещите хора от най–ранни времена. В „Библейски речник“ от Джеймс Хейстингс се казва: „В началото на човешкото съзнание човекът се оказал изправен пред сили, които бил неспособен да контролира и които упражнявали навреждащо или унищожително влияние.“ В същия труд се казва още: „Ранното човечество инстинктивно търсело причините и обяснявало силите и други прояви на природата като прояви на личност.“

Според историците вярването в богове–демони и зли духове може да бъде проследено назад в миналото до най–ранната история на Месопотамия. Древните вавилонци вярвали, че преизподнята, или „земята, от която няма връщане“, била под властта на Нергал, едно насилническо божество, познато като „онзи, който изгаря“. Освен това те се страхували от демони, като се опитвали да ги умилостивят чрез магични заклинания. В египетската митология Сет бил богът на злото, „представен като бог, който притежава чертите на фантастичен звяр с тънък извит хобот, изправени, квадратни уши и твърда, подобна на вила опашка“. — „Енциклопедия на Ларус за митология“.

Макар че гърците и римляните имали доброжелателни и зложелателни богове, при тях нямало един доминиращ зъл бог. Техните философи смятали, че съществуват две противоположни начала. За Емпедокъл това били любовта и раздорът. За Платон светът имал две „души“: едната, причиняваща добро, а другата — зло. Както Жорж Меноа отбелязва в своята книга „Дяволът“, „класическата [гръко–римска] езическа религия не приема съществуването на Дявол“.

В Иран привържениците на зороастризма смятат, че върховното божество Ахура Мазда (или Ормузд) създал Ангра Миниу (или Ариман), който избрал да върши зло и затова станал Унищожителен дух или Унищожител.

В юдаизма Сатан просто е представен като враг на Бога, който донесъл греха. Но след много векове това представяне било покварено с езически идеи. В „Енциклопедия Юдаика“ се казва: „През последните векове пр.н.е. ... настъпила огромна промяна. През този период [юдейската] религия ... придобила много от чертите на една дуалистична система, в която в небесата и на земята, на Бога и на силите на доброто и истината се противопоставят могъщите сили на злото и измамата. Изглежда това станало под влияние на персийската религия.“ В „Кратка еврейска енциклопедия“ се казва: „Защита срещу д[емони] била осигурявана чрез съблюдаване на заповеди и с помощта на амулети.“

Отстъпническа християнска теология

И както в юдаизма били възприети небиблейски схващания относно Сатан и демоните, така и отстъпниците от християнството развили небиблейски идеи. В „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва: „Една от по–ярко изразените крайности на древните теологични идеи е това, че Бог откупил своя народ, като платил на Сатан за освобождението.“ Тази идея била предложена от Иреней (втори век) и била разработена още от Ориген (трети век), който твърдял, че „дяволът предявил законен иск към хората“, той гледал на „смъртта на Христос ... като на откуп, платен на Дявола“. — „История на догмите“ от Адолф Харнак.

Според „Католическа енциклопедия“ „в продължение на хиляда години [идеята, че откупът бил платен на Дявола] играла важна роля в историята на теологията“ и останала като част от църковната вяра. Други църковни отци, включително Августин (четвърти–пети век), възприели идеята, че откупът бил платен на Сатан. Най–накрая, през 12–и век католическите теолози Анселм и Абелард стигнали до заключението, че жертвата на Христос била принесена не на Сатан, но на Бога.

Средновековни суеверия

Макар че повечето католически църковни събори запазили странно мълчание по въпроса за Сатан, през 1215 г. Четвъртият латерански събор представил това, което „Нова католическа енциклопедия“ определя като „тържествена изповед на вярата“. В първи канон се казва: „Бог създал Дявола и другите демони като добри личности, но те самите станали зли.“ Там се добавя, че те се заели с това да се опитват да изкушават хората. По–късно тази мисъл обхванала умовете на мнозина през Средновековието. Сатан стоял зад всичко, което изглеждало необичайно, като необяснима болест, внезапна смърт или лоша реколта. През 1233 г. папа Григорий ІХ публикувал няколко папски декрета срещу еретиците, включително срещу луциферците, смятани за поклонници на Дявола.

Вярването, че хората могат да бъдат обладани от Дявола или от демоните му, скоро прераснало в колективна параноя — истеричен страх от магьосничество и чародейство. От 13–и до 17–и век страхът от магии обхванал цяла Европа и достигнал Северна Америка посредством заселниците от Европа. Дори протестантските реформатори Мартин Лутер и Жан Калвин одобрявали лова на вещици. В Европа и Инквизицията, и светските съдилища провеждали процеси срещу магьосници, основани просто на слухове или на злонамерени обвинения. Обикновено били използвани мъчения, за да се изтръгнат самопризнания за „вина“.

Онези, чиято вина била потвърдена, можели да бъдат осъдени на смърт чрез изгаряне, а в Англия и Шотландия — чрез обесване. Относно броя на жертвите в „Световна енциклопедия“ се казва: „От 1484 до 1782 г., според някои историци, християнската църква осъдила на смърт около 300 000 жени заради магьосничество.“ Ако Сатан бил причинил тази средновековна трагедия, кои са били неговите инструменти — жертвите или фанатичните им религиозни преследвачи?

Вяра или безверие в съвременността

Осемнайсети век е свидетел на разцвета на рационалистичната мисъл, известен като Просвещението. В „Енциклопедия Британика“ се казва: „Философията и теологията на Просвещението се стремели да изтласкат фигурата на Дявола извън съзнанието на християнина, като продукт на митологичната фантазия на Средновековието.“ Католическата църква реагирала на това и потвърдила отново своята вяра в Сатан Дявола на Първия ватикански църковен събор (1869–1870 г.), като плахо повторила това вярване на Втория ватикански църковен събор (1962–1965 г.).

Официално, както признава „Нова католическа енциклопедия“, „църквата е обвързана с вярата в ангели и демони“. Но в „Тео“ — един френски католически речник — се казва още, че „много християни днес отказват да обяснят злото в света с Дявола“. През последните години католическите теолози действат предпазливо, като внимателно балансират между официалната католическа доктрина и съвременното мислене. „Свободомислещата християнска теология — се казва в „Енциклопедия Британика“ — е склонна да разглежда библейския език относно Сатан като „образно мислене“, което не трябва да се приема буквално — като митологичен опит да се изрази реалността и размера на злото във вселената.“ Относно протестантите в същия справочник се казва: „Съвременното свободомислещо протестантство има склонността да опровергава необходимостта от вяра в дявол, който е личност.“ Но дали трябва истинските християни да разглеждат това, което Библията казва за Сатан, просто като „образно мислене“?

На какво учат Писанията

Човешката философия и теология не предлагат по–добро обяснение за произхода на злото от това, което е дадено в Библията. Това, което Писанията казват за Сатан, е основа за разбирането на произхода на злото и човешкото страдание, както и защо най–лошото насилие, което човек може да си представи, става още по–лошо всяка година.

Някой може да попита: „Ако Бог е добър и любещ Създател, как може да създаде едно зло духовно творение като Сатан?“ В Библията е изказан принципът, че всички дела на Йехова са съвършени и че всички негови интелигентни творения са надарени със свободна воля. (Второзаконие 30:19; 32:4; Исус Навиев 24:15; 3 Царе 18:21) Затова духовната личност, която станала Сатан, е била създадена съвършена и трябва да се е отклонила от пътя на истината и праведността чрез съзнателен избор. — Йоан 8:44; Яков 1:14, 15.

По много начини бунтовната линия на поведение на Сатан е подобна на тази на „тирския цар“, който бил описан поетично като „съвършен по хубост“ и ‘съвършен в постъпките си от деня, когато бил създаден, догдето се намерило беззаконие в него’. (Езекиил 28:11–19) Сатан не оспорил върховенството на Йехова или това, че е създал всичко. Как можел да го направи, щом като бил създаден от Бога? Но Сатан отправил предизвикателство относно начина, по който Йехова упражнява своето върховенство. В Едемската градина Сатан намекнал, че Бог лишава двамата от първата човешка двойка от нещо, на което те имали право и от което зависело тяхното добруване. (Битие 3:1–5) Той успял да накара Адам и Ева да се разбунтуват срещу праведното върховенство на Йехова, като докарал грях и смърт върху тях и потомците им. (Битие 3:6–19; Римляни 5:12) Затова в Библията се посочва, че Сатан е основната причина за човешкото страдание.

Известно време преди Потопа други ангели се присъединили към Сатан в неговия бунт. Те се материализирали в човешки тела, за да задоволяват ненаситната си жажда за сексуални удоволствия с човешките дъщери. (Битие 6:1–4) При Потопа тези ангели–отстъпници се завърнали в духовната област, но не в „своето правилно местоживеене“ с Бога в небето. (Юда 6, НС) Те били хвърлени в деградирало състояние на дълбока духовна тъмнина. (1 Петър 3:19, 20; 2 Петър 2:4) Те станали демони, които повече не служат под върховенството на Йехова, но в подчинение на Сатан. Макар че явно не са в състояние да се материализират отново, демоните все още могат да упражняват огромна власт върху умовете и живота на хората, и несъмнено те са отговорни за голямото насилие, на което сме свидетели днес. — Матей 12:43–45; Лука 8:27–33.

Краят на Сатановото управление е близо

Ясно е, че днес в света действат зли сили. Апостол Йоан писал: „Целият свят лежи в силата на злия.“ — 1 Йоан 5:19, НС.

Но изпълнените библейски пророчества показват, че Дяволът засилва бедствията върху земята, защото знае, че му остава само „малко време“ да причинява опустошения, преди да бъде затворен. (Откровение 12:7–12; 20:1–3) Краят на Сатановото управление ще доведе до един праведен нов свят, където сълзи, смърт и болка „не ще има вече“. Тогава божията воля ще ‘бъде извършена, както на небето, така и на земята’. — Откровение 21:1–4; Матей 6:10.

[Снимки на страница 4]

Вавилонците вярвали в Нергал (най–вляво), едно насилническо божество; Платон (вляво) вярвал в съществуването на две противоположни „души“

[Източници]

Цилиндър: Musée du Louvre, Paris; Платон: National Archaeological Museum, Athens, Greece

[Снимки на страница 5]

Иреней, Ориген и Августин смятали, че откупът бил платен на Дявола

[Източници]

Ориген: Culver Pictures; Августин: From the book Great Men and Famous Women

[Снимка на страница 6]

Страхът от вещици довел до екзекуцията на стотици хиляди хора

[Източник]

От книгата Bildersaal deutscher Geschichte