Прибавете към издръжливостта си преданост към Бога
„Прибавете към вярата си ... издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога.“ — 2 ПЕТЪР 1:5, 6, НС.
1, 2. (а) Какъв растеж се очаква от едно дете? (б) Колко е важен духовният растеж?
ЗА ЕДНО дете е важно да порасне, но е необходимо нещо повече от физически растеж. От него се очакват също умствен и емоционален растеж. След време детето ще остави своите незрели пътища и ще разцъфти като един напълно израснал мъж или жена. Апостол Павел имал предвид това, когато писал: „Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откакто станах мъж, напуснал съм детинското.“ — 1 Коринтяни 13:11.
2 Думите на Павел показват нещо много важно относно духовния растеж. Християните трябва да напредват от духовни бебета към личности, които са „напълно израснали в способностите на разбирането“. (1 Коринтяни 14:20, НС) Те трябва да полагат усилия и да се стремят да достигнат „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Тогава те няма да бъдат „деца, блъскани и завличани от всеки вятър на някое учение“. — Ефесяни 4:13, 14, Ве.
3, 4. (а) Какво трябва да направим, за да станем напълно израснали духовно? (б) Какви богоугодни качества трябва да проявяваме, и колко важни са те?
3 Как можем да станем напълно израснали? Докато физическият растеж напредва почти автоматично при нормални обстоятелства, духовният растеж изисква съзнателни усилия. Това започва с поемането на точно библейско познание от божието Слово и с действия в хармония с онова, което сме научили. (Евреи 5:14; 2 Петър 1:3) Това на свой ред ни дава възможност да проявяваме богоугодни качества. Както при физическия растеж и свързаните с него неща, така и израстването по отношение на различните богоугодни качества обикновено става едновременно. Апостол Петър писал: „Като принесете в отговор всякакво ревностно усилие, прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си познание, към познанието си самоконтрол, към самоконтрола си издръжливост, към издръжливостта си преданост към Бога, към предаността си към Бога братска обич, към братската си обич любов.“ — 2 Петър 1:5–7, НС.
4 Всяко от качествата, които Петър изброява, е жизненоважно и нито едно не може да бъде пропуснато. Той добавя: „Защото, ако тези неща съществуват у вас и изобилстват, те ще ви предпазят да не бъдете нито бездейни, нито безплодни относно точното познание за нашия Господар Исус Христос.“ (2 Петър 1:8, НС) Нека да се съсредоточим върху необходимостта да прибавим към нашата издръжливост преданост към Бога.
Необходимостта от издръжливост
5. Защо се нуждаем от издръжливост?
5 И Петър, и Павел свързвали предаността към Бога с издръжливост. (1 Тимотей 6:11, НС) Издръжливостта означава повече, отколкото просто да издържаме при трудности и да оставаме непоколебими. Тя представлява търпение, смелост и непоколебимост, като не губим надежда, когато се сблъскваме с изпитания, пречки, изкушения или преследване. Тъй като живеем „с преданост към Бога, в съобщничество с Христос Исус“, ние очакваме да бъдем преследвани. (2 Тимотей 3:12, НС) Трябва да издържаме, ако искаме да докажем своята любов към Йехова и да развием качествата, необходими за спасение. (Римляни 5:3–5; 2 Тимотей 4:7, 8; Яков 1:3, 4, 12) Без издръжливост няма да придобием вечен живот. — Римляни 2:6, 7; Евреи 10:36.
6. Какво означава да издържим докрай?
6 Независимо колко добре сме започнали, в крайна сметка най–важното е да проявяваме издръжливост. Исус казал: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:13) Да, ние трябва да издържим до края, независимо дали до края на нашия сегашен живот, или до края на тази зла система на нещата. И в двата случая трябва да запазим своята лоялност към Бога. Ако не прибавим към издръжливостта си преданост към Бога, ние не можем да угодим на Йехова и няма да придобием вечен живот. Но какво е преданост към Бога?
Какво означава предаността към Бога
7. Какво е преданост към Бога, и какво ни подбужда тя да правим?
7 Предаността към Бога е лично уважение, поклонение и служба на Йехова Бог, подбуждани от лоялност към неговото всемирно върховенство. За да проявяваме преданост към Йехова, ние се нуждаем от точно познание за него и неговите пътища. Ние трябва да искаме да познаваме Бога лично, отблизо. Това ще ни подтикне да развиваме сърдечна привързаност към него, която се проявява чрез нашите действия и начин на живот. Ние трябва да желаем да бъдем колкото се може повече като Йехова, да подражаваме на неговите пътища и да отразяваме неговите качества и личност. (Ефесяни 5:1) Да, предаността към Бога ни подтиква да искаме да му угодим във всичко, което правим. — 1 Коринтяни 10:31.
8. Как предаността към Бога и изключителната преданост са взаимно свързани?
8 За да проявяваме преданост към Бога, ние трябва да се покланяме единствено на Йехова, като не позволяваме на нищо друго да заеме неговата позиция в сърцата ни. Като наш Създател, той има правото да изисква изключителна преданост от нас. (Второзаконие 4:24; Исаия 42:8) Въпреки това Йехова не ни принуждава да му се покланяме. Той желае нашата охотна преданост. Именно нашата любов към Бога, основана на точно познание за него, ни подтиква да изчистим своя живот, да Му се отдадем безрезервно и след това да останем верни на отдаването си.
Изграждай взаимоотношения с Бога
9, 10. Как можем да изградим и да запазим близки взаимоотношения с Бога?
9 След като символизираме своето отдаване на Бога чрез покръстване, ние трябва да изградим дори още по–близки, лични взаимоотношения с него. Така че нашето желание да направим това и да служим на Йехова вярно ни подтиква да продължаваме да изучаваме Словото му и да размишляваме върху него. Като оставяме божия дух да действа върху нашите умове и сърца, любовта ни към Йехова се задълбочава. Нашите взаимоотношения с него продължават да бъдат най–важното нещо в живота ни. Ние смятаме Йехова за своя най–добър приятел и искаме винаги да сме му угодни. (1 Йоан 5:3) Насладата, която изпитваме от добрите взаимоотношения с Бога, нараства и ние сме благодарни, че той любещо ни наставлява и поправя там, където е необходимо. — Второзаконие 8:5.
10 Ако не продължаваме да полагаме постоянни усилия, за да укрепваме своите скъпоценни взаимоотношения с Йехова, те могат да отслабнат. Ако това стане, вината няма да бъде на Бога, защото ‘Той не е далеч от всеки един от нас’. (Деяния 17:27) Колко сме щастливи, че Йехова не прави достъпа до себе си труден! (1 Йоан 5:14, 15) Разбира се, ние трябва да полагаме усилия, за да поддържаме близки лични взаимоотношения с Йехова. Но той ни помага да се приближаваме до него, като ни осигурява всички неща, от които се нуждаем, за да изградим и запазим предаността си към него. (Яков 4:8) Как можем да използваме напълно всички тези любещи дарове?
Поддържай се духовно силен
11. Кои са някои прояви на предаността ни към Бога?
11 Нашата дълбоко вкоренена любов към Бога ще ни подтиква да проявяваме дълбочината на своята преданост към Бога в съответствие със съвета на Павел: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15) За да направим това, е нужно да поддържаме добра рутина, състояща се от редовно изучаване на Библията, посещение на събранията и участие в проповедната служба. Ние можем също така да останем близо до Йехова, като ‘се молим непрестанно’. (1 Солунци 5:17) Това са изпълнените със значение прояви на нашата преданост към Бога. Пренебрегването на която и да е от тях може да доведе до духовна болест и да ни направи уязвими за примките на Сатан. — 1 Петър 5:8.
12. Как можем да се справяме успешно с изпитания?
12 Като се поддържаме духовно силни и активни, това ни помага също да посрещаме многобройните изпитания, които ни сполитат. Възможно е трудности да дойдат от източници, които могат да ни подложат на силно изпитание. Безразличието, противопоставянето и преследването могат да бъдат по–трудни за издържане, когато идват от близки членове на семейството, роднини или съседи. Прикрит натиск да направим компромис с християнските си принципи може да възникне на нашето работно място или в училище. Обезсърчение, болест и депресия могат да ни отслабят физически и да направят по–трудно справянето с изпитания на вярата. Но ние можем успешно да се справим с всички изпитания, ако постоянстваме ‘в свято поведение и дела на преданост към Бога, като очакваме и винаги помним присъствието на деня на Йехова’. (2 Петър 3:11, 12, НС) И като правим това, можем да запазим радостта си, уверени в божията благословия. — Притчи 10:22.
13. Какво трябва да правим, за да продължаваме да проявяваме преданост към Бога?
13 Макар че Сатан се прицелва в онези, които проявяват преданост към Бога, не е нужно да се страхуваме. Защо? Защото „Йехова знае как да избави от изпитание хората, проявяващи преданост към Бога“. (2 Петър 2:9, НС) За да издържаме при изпитания и да преживеем такова избавяне, трябва „да отхвърлим безбожието и светските желания и да живеем със здрав разум, праведност и богоугодна преданост всред настоящата система на нещата“. (Тит 2:12, НС) Като християни, ние трябва да бъдем нащрек, за да не позволим някаква слабост от рода на плътски желания и дела да попречи на нашата преданост към Бога и да я унищожи. Нека сега да разгледаме някои от тези заплахи.
Внимавай за заплахи спрямо предаността към Бога
14. Какво трябва да помним, ако сме примамени от примката на материализма?
14 Материализмът е заплаха за мнозина. Ние може да мамим дори себе си, ‘като мислим, че предаността към Бога е средство за печалба’. По този начин да бъдем погрешно насърчени да използваме доверието, оказано ни от събратята по вяра. (1 Тимотей 6:5, НС) Ние може дори погрешно да стигнем до заключението, че няма нищо лошо в това да окажем натиск върху един благоуспял християнин и да искаме заем, който навярно няма да бъдем в състояние да върнем. (Псалм 37:21) Но предаността към Бога, а не придобиването на материални неща, „има обещанието и за сегашния, и за бъдещия живот“. (1 Тимотей 4:8) Тъй като „нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо“, нека сме още по–решени да се стремим към „преданост към Бога заедно със задоволство“ (НС) и да бъдем ‘доволни с храна и облекло’. — 1 Тимотей 6:6–11.
15. Какво можем да направим, ако стремежът към удоволствия заплашва да измести нашата преданост към Бога?
15 Стремежът към удоволствия може да измести предаността към Бога. Дали не се налага да направим незабавни промени в това отношение? Наистина, от физическите упражнения и почивката се извлича известна полза. Но тя е незначителна в сравнение с вечния живот. (1 Йоан 2:25) Днес много хора ‘обичат удоволствията повече, отколкото обичат Бога и имат някаква форма на преданост към Бога, но се оказват измамници по отношение на силата ѝ’. (2 Тимотей 3:4, 5, НС) Онези, които придават особено голямо значение на предаността към Бога, „събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот“. — 1 Тимотей 6:19.
16. Какви грешни желания пречат на някои хора да останат верни на божиите праведни изисквания, и как ние можем да преодолеем тези желания?
16 Злоупотребата с алкохол и наркотици, неморалността и грешните желания могат да унищожат нашата преданост към Бога. Ако се поддадем на тези неща, това може да ни попречи да останем верни на божиите праведни изисквания. (1 Коринтяни 6:9, 10; 2 Коринтяни 7:1) Дори Павел трябвало да издържа един постоянен конфликт с грешната плът. (Римляни 7:21–25) Нужни са строги мерки, за да премахнем погрешните желания. Първо, ние трябва да бъдем решени да останем морално чисти. Павел ни казва: „Умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство.“ (Колосяни 3:5) Умъртвяването на телесните ни части, които са свързани с такива грешни неща, изисква решителност, за да ги отстраним и да се очистим от тях. Усърдната молитва за божията помощ ще ни даде възможност да отхвърлим погрешните желания и да се стремим към праведност и преданост към Бога сред тази зла система на нещата.
17. Как трябва да гледаме на дисциплинирането?
17 Обезсърчението може да отслаби издръжливостта ни и да окаже пагубно влияние върху нашата преданост към Бога. Много от служителите на Йехова са изпитали обезсърчение. (Числа 11:11–15; Ездра 4:4; Йона 4:3) То може да има особено опустошаващо влияние върху нас, ако е придружено от неприязън, защото се чувстваме пренебрегнати или сме били строго наказани или дисциплинирани. Но порицанието и дисциплинирането са доказателство за божия интерес и любеща загриженост. (Евреи 12:5–7, 10, 11) Дисциплинирането трябва да бъде разглеждано не просто като наказание, но като средство за обучението ни по пътя на праведността. Ако сме смирени, ние ще ценим високо и ще приемаме съвет, като осъзнаваме, че ‘поучителните изобличения са път към живот’. (Притчи 6:23) Това може да ни помогне да напредваме добре духовно в своето изграждане на преданост към Бога.
18. Каква отговорност имаме, когато става дума за лични обиди?
18 Недоразуменията и личните обиди може да са предизвикателство за нашата преданост към Бога. Те може да предизвикат безпокойство и да подтикнат някои хора да предприемат неразумни стъпки към изолиране от своите духовни братя и сестри. (Притчи 18:1) Но е добре да помним, че трупането на неприязън или недоволство към другите може да засегне пагубно нашите взаимоотношения с Йехова. (Левит 19:18) Да, „който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял“. (1 Йоан 4:20) В своята Проповед на планината Исус наблегнал на необходимостта да се предприемат незабавни стъпки към разрешаване на междуличностни проблеми. Той казал на своите слушатели: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23, 24) Едно извинение може да помогне да излекуваме рана, предизвикана от нелюбезни думи или действия. Един проблем може да бъде разрешен и мирните взаимоотношения възстановени, ако поискаме прошка и признаем, че сме постъпили по неподходящ начин. Исус дал също и други напътствия относно справянето със затруднения. (Матей 18:15–17) Колко сме щастливи, когато усилията за решаване на проблемите са успешни! — Римляни 12:18; Ефесяни 4:26, 27.
Следвай примера на Исус
19. Защо е толкова важно да подражаваме на Исусовия пример?
19 Несъмнено изпитанията ще се изпречват на пътя ни, но няма да ни отклонят от състезанието за вечния живот. Помни, че Йехова може да ни избавя от изпитание. Като „отхвърлим всяко бреме“ и „тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание“, нека „гледаме на Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра“. (Евреи 12:1–3, Ве) Като разглеждаме отблизо примера на Исус и като се стремим да му подражаваме в думи и дела, това ще ни помогне да развиваме преданост и да я проявяваме в по–пълна степен.
20. Какви възнаграждения носи стремежът към издръжливост и преданост към Бога?
20 Издръжливостта и предаността към Бога се допълват взаимно, за да бъде нашето спасение сигурно. Чрез проявяването на тези чудесни качества ние можем да продължаваме в своята свята служба към Бога. Дори когато сме подложени на изпитание, ще бъдем щастливи, като усещаме нежната привързаност и благословия на Йехова, защото издържаме и проявяваме предаността си към Него. (Яков 5:11) Освен това самият Исус ни уверява: „Чрез твърдостта [издръжливостта — НС] си ще придобиете душите си.“ — Лука 21:19.
Как би отговорил?
• Защо издръжливостта е важна?
• Какво е преданост към Бога, и как се проявява тя?
• Как можем да изградим и запазим близки взаимоотношения с Бога?
• Кои са някои заплахи спрямо нашата преданост към Бога, и как можем да ги избегнем?
[Снимки на страница 12, 13]
Предаността към Бога се проявява по различни начини
[Снимки на страница 14]
Бъди нащрек относно заплахите спрямо твоята преданост към Бога