Ти можеш да победиш самотата

„Вятърът яростно се спуска върху самотното сърце и самотното сърце е попарено.“ Както показват тези думи на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс, самотата може да носи съкрушаваща мъка.

КОЙ може да твърди, че никога не е изпитал мъката, която самотата носи? Много фактори могат да ни накарат да се чувстваме самотни. Но особено силна може да бъде самотата на жени, които никога не са били омъжени, или на онези, които са овдовели или са разведени.

Например, една млада християнка на име Франсисa разказва: „Докато станах на 23 години, изглеждаше, че всичките ми приятелки се омъжиха и аз останах сама.“ Чувството на принудително уединение може да нараства, когато възрастта напредва и перспективите за брак стават все по–малки. „Никога не съм възнамерявала да остана неомъжена и все още искам да се омъжа, ако се появи възможност“ — признава Сандра, която сега наближава петдесетте. Анджела, която е над петдесетгодишна, казва: „Не съм вземала решение по съвест да остана неомъжена, но нещата се стекоха по такъв начин. Имаше много малко неженени братя в района, в който бях назначена като специална пионерка.“

Похвално е, че много християнки избират да не се омъжват, защото лоялно се вслушват в съвета на Йехова да сключат брак „само в Господаря“. (1 Коринтяни 7:39, НС) Някои жени се приспособяват добре към безбрачието, но други установяват, че желанието да се омъжат и да имат деца нараства с годините. „Една емоционална празнота, причинена от липсата на брачен партньор, е моят постоянен спътник“ — признава Сандра.

Други фактори, като например, грижата за възрастни родители, може да усилват чувството на самота. „Тъй като не съм омъжена, семейството очакваше от мен да се грижа за възрастните ни родители — казва Сандра. — За период от 20 години главно аз се нагърбих с тази отговорност, въпреки че съм едно от шест деца. Животът ми можеше да бъде много по–лесен със съпруг, който да ме подкрепя.“

Франсис споменава друг елемент, който усилва нейната самота. Тя разказва: „Понякога хората ме питат направо: ‘Защо не си се омъжила?’ Такива думи ме карат да чувствам, че имам някаква вина за своето безбрачие. Почти на всяка сватба, която посещавам, някой ми задава нежелания въпрос: ‘И така, кога ще се омъжиш?’ И аз започвам да си мисля: ‘Ако братята с духовна нагласа не се интересуват от мене, може би аз не притежавам необходимите християнски качества или може би просто не съм привлекателна.’“

Как могат чувствата на принудително уединение и самота да бъдат победени? Дали другите могат да помогнат и как?

Уповавай на Йехова

Псалмистът пял: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи. Той никога няма да позволи праведният да се поклати.“ (Псалм 55:22, НС) Думата „бреме“ в еврейския текст буквално означава „участ“ и е свързана с грижите и тревогите, които може би изпитваме в своя живот. Повече от всеки друг Йехова има ясна представа за тези бремена и може да ни даде сили, за да се справяме с тях. Упованието в Йехова Бог е това, което помогнало на Анджела да превъзмогне чувството на самота. Тя си припомня неща от своята целодневна служба: „Когато започнах пионерската си служба, моята партньорка и аз живеехме на голямо разстояние от най–близкия сбор. Научихме се да уповаваме напълно на Йехова и това доверие ми е помагало през целия ми живот. Когато имам отрицателни мисли, аз казвам на Йехова и той ми помага. Псалм 23 винаги е бил голяма утеха и аз го чета редовно.“

Апостол Павел трябвало да носи голямо бреме. Поне при три случая той ‘се молил на Господа да отмахне от него този трън в плътта’. Павел не бил подпомогнат по чудодеен начин, но получил обещание, че божията незаслужена милост ще го подкрепя. (2 Коринтяни 12:7–9) Той открил и тайната на това да бъде доволен. По–късно писал: „Във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ — Филипяни 4:12, 13.

Как човек може да почерпи от божията сила, когато се чувства обезсърчен или самотен? Павел писал: „Не се тревожете за нищо, но във всяко нещо чрез молитва и умоляване, заедно с отдаване на благодарност, нека вашите молби бъдат известени на Бога; и божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7, НС) Сандра приложила този съвет на дело. Тя обяснява: „Тъй като съм неомъжена, аз прекарвам много време сама. Това ми дава голяма възможност да се моля на Йехова. Чувствам се много близо до него и мога свободно да разговарям с него за своите проблеми и радости.“ И Франсис казва: „Да се боря с отрицателните мисли сама е една трудна битка. Но като споделям своите чувства открито с Йехова, това ми помага изключително. Аз съм убедена, че Йехова се интересува от всичко, което може да засегне моето духовно и емоционално добруване.“ — 1 Тимотей 5:5.

„Продължавайте да носите бремената един на друг“

В рамките на християнското братство не е нужно бремената да се носят самостоятелно. „Продължавайте да носите бремената един на друг и така изпълнявайте закона на Христос“, подканял апостол Павел. (Галатяни 6:2, НС) Чрез своето общуване със събратя християни ние можем да получим „добрата дума“ на насърчението, която може да облекчи товара на самотата. — Притчи 12:25, СИ.

Разгледай също това, което е казано в Писанията за дъщерята на израилския съдия Йефтай. Преди своята победа над вражеските войски на амонците Йефтай дал обет да даде на Йехова Бог първия човек от дома си, който излезе да го поздрави. Това се оказала неговата дъщеря. (Съдии 11:30, 31, 34–36) Макар и това да означавало, че трябва да остане неомъжена и да се откаже от нормалното си намерение да има деца, дъщерята на Йефтай охотно се подчинила на този обет и служила в светилището в Сило през остатъка от живота си. Дали нейната жертва останала незабелязана? Напротив, „всяка година дъщерите на Израил отиваха да отдават похвала на дъщерята на Йефтай от Гилеад, четири дни годишно“. (Съдии 11:40, НС) Да, похвалата може да насърчи онези, които я приемат. Затова нека не пропускаме да хвалим достойните.

Добре ще е да разгледаме и примера на Исус. Въпреки че не било юдейски обичай мъже да разговарят с жени, Исус отделил време за Мария и Марта. Вероятно те били вдовици или никога не се били омъжвали. Исус искал и двете да се радват на духовната полза от неговото приятелство. (Лука 10:38–42) Можем да подражаваме на примера на Исус, като каним нашите неомъжени сестри на събирания в неофициална обстановка и като правим уговорки да излизаме в проповедната дейност с тях. (Римляни 12:13) Дали те ценят такова внимание? Една сестра каза: „Знам, че братята ме обичат и ме ценят, но съм благодарна, когато те проявяват по–личен интерес към мене.“

„Тъй като сме без близки хора — обяснява Сандра, — ние имаме по–голяма нужда да бъдем обичани, да се чувстваме част от семейството на духовните братя и сестри.“ Ясно е, че Йехова се грижи за такива хора и ние сътрудничим с него, когато ги правим да се чувстват желани и обичани. (1 Петър 5:6, 7) Такова отношение не остава незабелязано, защото „който показва милост към сиромаха [онеправдания — НС], заема Господу, и Той [Йехова Бог] ще му въздаде за благодеянието му“. — Притчи 19:17.

„Всеки има да носи своя си товар“

Въпреки че другите могат да помагат, и тяхната подкрепа може да бъде насърчаваща, „всеки има да носи своя си товар“. (Галатяни 6:5) Но носейки товара от самота, ние трябва да бъдем нащрек за някои опасности. Например, самотата може да ни победи, ако се скрием в нещо като емоционална черупка. От друга страна, ние можем да победим самотата с любов. (1 Коринтяни 13:7, 8) Да даваме и да споделяме е най–добрият начин да намерим щастие — независимо от това какви са нашите обстоятелства. (Деяния 20:35) „Аз нямам твърде много време да мисля, че съм самотна — казва една усилно работеща пионерка. — Когато се чувствам полезна и заета, не се чувствам самотна.“

Също така трябва да внимаваме самотата да не ни тласне към неблагоразумни взаимоотношения. Например, колко жалко ще бъде да допуснем желанието за брак да ни заслепи относно многобройните проблеми, които произтичат от женитбата с невярващ човек, и особено относно библейския съвет да избягваме такъв ярем! (2 Коринтяни 6:14) Една разведена християнка каза: „Има нещо много по–лошо от това да бъдеш неомъжена. И това е да си омъжена за неподходящ човек.“

Ако един проблем не може да бъде решен, ще трябва да бъде издържан, поне за известно време. С божията помощ чувството на самота може да бъде издържано. Като продължаваме да служим на Йехова, можем да бъдем сигурни, че един ден всички наши нужди ще бъдат удовлетворени по най–добрия възможен начин. — Псалм 145:16.

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 28]

Самотата може да бъде победена чрез даване и споделяне