„Плачещото“ дърво и неговите многостранно приложими „сълзи“
‘Вземете балсам за раната’ — се казва в Йеремия 51:8. Търсенето на един от източниците на това силно успокоително и лечебно вещество ни отвежда на остров Хиос в Егейско море.
В НАЧАЛОТО на лятото стопаните на Хиос се подготвят за прибирането на реколтата по един много необичаен начин. След като пометат земята, те разстилат слой бяла глина около храстовидните вечнозелени растения, наречени мастикови дървета. След това стопаните правят резки по кората на дървото, като карат дърветата „да плачат“. Бледите „сълзи“ от смола започват да се стичат капка по капка. След две или три седмици, капките смола се сгъстяват и земеделците ги събират или направо от ствола, или от глинестата повърхност под дървото. Тези „сълзи“, наречени мастикс, са били използвани, за да се прави балсам.
Но преди прибирането на реколтата са нужни търпение и усилна работа. Изкривените, посивели дървесни стволове растат много бавно. За да достигне едно дърво пълното си развитие — обикновено височина 2–3 метра, — са нужни 40–50 години.
Освен работата по нарязване на стволовете и добиването на „сълзите“, е нужна по–нататъшна работа, за да се произведе мастикс. След като стопаните са събрали мастиковите „сълзи“, те внимателно ги преглеждат, измиват и ги сортират по размер и качество. По–късно мастиксът допълнително се почиства и тогава може да бъде използван за най–различни неща.
Историята на едно скъпоценно растение
Думата „мастикс“ е сродна на един израз, означаващ „да скърцаш със зъби“. Това име вероятно загатва за това, че от древността мастиковата смола е била използвана като дъвка за освежаване на дъха.
Най–старата информация за мастикса идва от Херодот — гръцки историк от пети век пр.н.е. Други древни автори и лекари — включително Аполодор, Диоскоридис, Теофраст и Хипократ — говорят за употребата на мастикса в медицината. Въпреки че мастикови дървета растат по цялото средиземноморско крайбрежие, от около 50 г. от н.е. производството на мастикс е било ограничено най–вече на Хиос. И онези, които завладявали Хиос — римляни, генуезци, турци, — се интересували главно от него.
Многостранно приложимият мастикс
Древните египетски лекари използвали мастикса, за да лекуват различни болести, включително диария и артрит. Те го използвали също като тамян и за мумифициране. Мастиковото дърво може да е било един от източниците на ‘балсама в Галаад’, който е споменат в Библията поради лечебните си свойства и своята употреба в козметиката и балсамирането. (Йеремия 8:22; 46:11) Предполага се дори, че дървото, което ражда стакти — една от съставките на святото благоухание, ограничено за свещена употреба, — може да е принадлежало към семейството на мастиковите дървета. — Изход 30:34, 35.
Днес мастиксът се среща в лаковете, които защищават рисуваните с маслени бои картини, мебели и музикалните инструменти. Той се използва като материал за изолация и импрегниране и е смятан за един от най–добрите стабилизатори на цвета в текстилните бои и в боите на художниците. Мастиксът също е използван в лепилата и в дъбенето на кожи. Поради своя приятен аромат и други качества мастиксът е използван за сапуни, козметика и парфюми.
Мастиксът е описан в 25 авторитетни списъка за лекарства от цял свят. Той все още често се използва в традиционните лекарства в арабския свят. Мастиксът също намира място в зъболекарските циментиращи вещества и във вътрешните пластове на капсулите за лекарства.
Като източник на балсам, „сълзите“ на „плачещото“ мастиково дърво са успокоявали и лекували в продължение на векове. Наистина са основателни думите в пророчеството на Йеремия: ‘Вземете балсам за раната.’
[Снимка на страница 31]
Хиос
Събиране на мастикс
„Сълзите“ от мастикс се събират внимателно
[Източници]
Chios and harvest line art: Courtesy of Korais Library; all others: Kostas Stamoulis