Проблемите на класовите различия

„МОЖЕ РАВЕНСТВОТО ДА Е ПРАВО НА ВСЕКИ, НО НЯМА ВЛАСТ НА ЗЕМЯТА, КОЯТО ДА ГО ПРЕВЪРНЕ ВЪВ ФАКТ.“

Това са думи на Оноре дьо Балзак — френски романист от 19–и век. Съгласен ли си с него? Мнозина несъзнателно усещат, че класовите различия са нещо лошо. И въпреки това дори в този 21–и век човешкото общество продължава да бъде разделено на многобройни обществени класи.

КАЛВИН КУЛИДЖ, президент на Съединените щати от 1923 г. до 1929 г., се занимавал с проблема за класовите различия в обществото и говорел за „безусловно премахване на всички привилегировани класи“. Въпреки това около 40 години след управлението на Кулидж, комисията Кърнър, назначена да изследва расовите взаимоотношения, изрази опасения, че Съединените щати неизбежно ще станат две общества: „едно черно, едно бяло — разделени и живеещи в неравенство“. Някои хора твърдят, че това предсказание вече е истина и че „икономическото и расово разделение нараства“ в тази страна.

Защо е толкова трудно идеята за човешко равенство да бъде превърната в реалност? Главен фактор е човешката природа. Бившият американски конгресмен Уилям Рандолф Хърст веднъж казал: „Всички хора са създадени равни в поне едно отношение, и това е тяхното желание да бъдат неравни.“ Какво имал предвид той? Френският драматург от 19–и век Анри Бек може би се изразил по–ясно: „Това, което прави равенството толкова трудно постижимо, е фактът, че ние искаме да сме равни само с онези, които са над нас.“ С други думи, хората искат да бъдат равни с онези, които са по–горе от тях в обществената стълбица, но малцина са готови да се разделят със своите привилегии и предимства, като позволят да се изравнят с онези, които смятат за по–долу от себе си.

В миналото хората се раждали като хора с обикновен произход, като част от аристокрацията или дори като членове на кралското семейство. Това продължава да бъде така на някои места. Но в повечето страни днес парите или липсата им са факторите, които определят дали някой е от по–долната, средната, или по–горната класа. Но има и други белези за класа, като раса, образование и грамотност. А в някои места полът е главното основание за дискриминация, като на жените се гледа като на по–низша класа.

Проблясъци на надежда?

Законодателството, свързано с човешките права, помогна да бъдат разрушени някои класови бариери. В Съединените щати бяха приети закони срещу сегрегацията. В Южна Африка расовата сегрегация беше забранена. Въпреки че все още съществува, робството е поставено извън закона в по–голямата част от света. Съдебни решения наложиха признаване на правото на поземлена собственост на някои местни народности и бяха прокарани закони в полза на някои онеправдани класи.

Дали това бележи края на класовите различия в обществото? Не. Въпреки че някои от тях може днес да са по–слаби, започват да се появяват нови. В книгата „Класов конфликт във века на информацията“ се казва: „Изглежда, че днес не е уместно да бъдат определени характерни класи от капиталисти и работници, но само защото тези големи класи са се разделили на по–малки групички от разярени хора.“

Дали обществените класи ще разделят хората завинаги? Както ще посочи следващата статия, ситуацията не е безнадеждна.