Йехова ни показва как да броим дните си
„Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце.“ — ПСАЛМ 90:12.
1. Защо е уместно да молим Йехова да ни покаже как „да броим дните си“?
ЙЕХОВА БОГ е нашият Създател и Дарител на живота. (Псалм 36:9; Откровение 4:11) Ето защо никой друг не може по–добре да ни покаже как да използваме годините от живота си по мъдър начин. Затова било уместно псалмистът да моли Бога: „Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце.“ (Псалм 90:12) Деветдесетият псалм, където намираме тази молба, несъмнено заслужава да бъде внимателно разгледан. Но нека първо да направим кратък преглед на тази вдъхновена от Бога песен.
2. (а) Кой е посочен за писател на деветдесети псалм, и кога вероятно е написан този псалм? (б) Как деветдесети псалм трябва да повлияе на нашия възглед за живота?
2 В надписа към деветдесети псалм той е наречен „молитва на Божия човек Моисей“. Тъй като в този псалм се набляга на това, че човешкият живот е краткотраен, той вероятно бил написан след като израилтяните били освободени от египетско робство и по време на тяхното 40–годишно пътуване в пустинята, когато хиляди от тях умрели, с което бил сложен край на едно поколение, на чиито представители липсвала вяра. (Числа 32:9–13) Но където и да бил написан, деветдесети псалм показва, че животът на несъвършените хора е кратък. Затова е ясно, че трябва мъдро да използваме скъпоценните си дни.
3. Какво в общи линии е съдържанието на деветдесети псалм?
3 В деветдесети псалм, от 1 до 6 стих, Йехова е определен като наше вечно обиталище. В стихове от 7 до 12 е показано от какво се нуждаем, за да използваме бързо преминаващите години на живота си по начин, угоден на Бога. И както се казва в стихове от 13 до 17, ние искрено желаем да получим любещата милост и благословията на Йехова. Разбира се, в този псалм не са предсказани нашите лични преживявания като служители на Йехова. И въпреки това ние лично трябва да приемаме присърце чувствата, изразени в тази молитва. Затова нека да разгледаме подробно деветдесети псалм като хора, отдадени на Бога.
Йехова е нашето истинско „обиталище“
4–6. В какъв смисъл Йехова е истинско „обиталище“ за нас?
4 Псалмистът започва с думите: „Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, преди да се родят планините и да си дал съществувание на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.“ — Псалм 90:1, 2.
5 За нас ‘вечният Бог’, Йехова, е истинско „обиталище“ — духовно убежище. (Римляни 16:26) Ние се чувстваме в безопасност, защото той винаги е на разположение, за да ни помага, като Онзи, ‘който слуша молитва’. (Псалм 65:2) Тъй като прехвърляме безпокойството си на нашия небесен Баща посредством неговия любим Син, ‘божият мир, който надвишава всеки ум, пази нашите сърца и мисли’. — Филипяни 4:6, 7, СИ; Матей 6:9; Йоан 14:6, 14.
6 Ние сме в духовна безопасност, защото, образно казано, Йехова е истинско „обиталище“ за нас. Той осигурява също ‘скришни стаи’ — израз, който вероятно е тясно свързан със сборовете на неговия народ, — за духовни убежища, където любещи пастири допринасят много за чувството ни на безопасност. (Исаия 26:20; 32:1, 2; Деяния 20:28, 29) Освен това някои от нас произхождат от семейства, членовете на които служат дълги години на Бога и лично изпитват, че той е истинско „обиталище из род в род“.
7. В какъв смисъл планините били ‘родени’ и животът на земята бил даден като с „родилни мъки“?
7 Йехова съществувал преди да бъдат ‘родени’ планините или да бъде даден като с „родилни мъки“ (НС) живот на земята. От човешка гледна точка за създаването на земята с всичките ѝ характерни черти, химически процеси и сложни механизми се изискват огромни усилия. И като казва, че планините били ‘родени’ и че животът на земята бил даден като с „родилни мъки“, псалмистът показва голямо уважение към мащабната работа, която Йехова извършил, когато създал тези неща. Нима и ние не трябва да проявяваме същото уважение и признателност за делата на Създателя?
Йехова е винаги на наше разположение
8. Какво означава изказването, че Йехова е Бог „отвека и довека“?
8 „Отвека и довека Ти си Бог“ — пял псалмистът. Еврейската дума, преведена тук като „отвека“ и „довека“, може да се отнася до неща, които имат край, но чиято продължителност не е точно определена. (Изход 31:16, 17, НС; Евреи 9:15, НС) Но в Псалм 90:2 и на някои други места в Еврейските писания тя означава „вечно“. (Еклисиаст 1:4) Умът ни не може да разбере как е възможно Бог винаги да съществува. Но Йехова няма начало и няма да има край. (Авакум 1:12, НС) Той винаги ще е жив и готов да ни помага.
9. С какво псалмистът сравнил хиляда години на човешко съществуване?
9 Псалмистът бил вдъхновен да сравни хиляда години на човешко съществуване със съвсем кратък период от живота на вечния Създател. Говорейки на Бога, псалмистът писал: „Обръщаш човека на пръст, и казваш: ‘Върнете се, човешки чада.’ Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.“ — Псалм 90:3, 4.
10. В какъв смисъл Бог ‘обръща човека на пръст’?
10 Човекът е смъртен и Бог го ‘обръща на пръст’. Тоест, човекът се връща „в пръстта“ като прах, или стрита пръст. Всъщност Йехова казва: ‘Върни се в пръстта на земята, от която си направен.’ (Битие 2:7; 3:19) Това се отнася за всички — силни и слаби, богати и бедни, — защото никой несъвършен човек „не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него ..., та да живее вечно“. (Псалм 49:6–9) Но колко сме благодарни, че ‘Бог дал своя единороден Син, за да може всеки, който вярва в него, да има вечен живот’! — Йоан 3:16; Римляни 6:23.
11. Защо можем да кажем, че времето, което ни се струва дълго, е много кратко за Бога?
11 От гледна точка на Йехова дори 969–годишният Матусал живял по–малко от ден. (Битие 5:27) За Бога хиляда години са като вчерашния ден — период, дълъг само 24 часа, — който е преминал. Псалмистът казва също, че за Бога хиляда години са като нощната четиричасова стража на часовой в стана. (Съдии 7:19) Следователно явно времето, което ни се струва дълго, е много кратко за вечния Бог, Йехова.
12. В какъв смисъл Бог ‘завлича’ хората?
12 За разлика от вечното съществуване на Бога настоящият човешки живот наистина е кратък. Псалмистът казва: „Като с порой ги завличаш; те стават като сън; заран са като трева, която пораства; заран цъфти и пораства; вечер се окосява и изсъхва.“ (Псалм 90:5, 6) Моисей видял как хиляди израилтяни умрели в пустинята, сякаш ‘завлечени’ от Бога с порой. Тази част от псалма е превеждана и така: „Завличаш хората в съня на смъртта.“ („Нов международен превод“) От друга страна, продължителността на живота на несъвършените хора е просто кратък „сън“ и може да се сравни с периода на спане през една нощ.
13. В какъв смисъл ние сме „като трева“, и как това трябва да влияе на мисленето ни?
13 Ние сме ‘като трева, която заран цъфти’, но до вечерта изсъхва под парещите лъчи на слънцето. Да, животът ни е кратковременен колкото живота на трева, която изсъхва още на същия ден. Затова нека да не пилеем това скъпоценно съкровище, а да търсим ръководство от Бога относно това как трябва да използваме годините, които ни остават в тази система на нещата.
Йехова ни помага „да броим дните си“
14, 15. Как Псалм 90:7–9 се изпълнил върху израилтяните?
14 Псалмистът казва още за Бога: „Довършваме се от Твоя гняв, и от негодуванието Ти сме смутени. Положил си беззаконията ни пред Себе Си, скришните ни грехове в светлината на лицето Си. Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.“ — Псалм 90:7–9.
15 Израилтяните, на които липсвала вяра, ‘се довършили от гнева на Бога’. Те били ‘смутени от негодуванието Му’, или ‘ужасени от Неговата ярост’. (Ве–2000) Някои от тях били „изповалени в пустинята“ в резултат на божиите присъди. (1 Коринтяни 10:5, СИ) Йехова ‘положил беззаконията им пред себе си’. Той ги накарал да отговарят за публичните си прегрешения, но дори ‘скришните им грехове’ били ‘в светлината на лицето му’. (Притчи 15:3) Като обект на божия гняв, неразкайващите се израилтяни ‘свършили годините си като въздишка’. По същия начин и малката продължителност на нашия живот е като въздух, който излиза из устните ни като въздишка.
16. Какво трябва да направят онези, които тайно вършат грях?
16 Ако някои от нас тайно вършат грях, може известно време да успеят да крият поведението си от другите хора. Но скритите ни прегрешения са ‘в светлината на лицето на Йехова’ и такива наши дела рушат взаимоотношенията ни с него. За да възстановим близката си връзка с Йехова, трябва да се молим за прошка, да престанем да вършим прегрешенията си и с благодарност да приемем духовна помощ от християнските старейшини. (Притчи 28:13; Яков 5:14, 15) Колко по–добре ще бъде това от вероятността да ‘свършим годините си като въздишка’, застрашавайки надеждата си за вечен живот!
17. Каква продължителност на живота е характерна за хората като цяло, и с какво са изпълнени нашите години?
17 Относно продължителността на живота на несъвършените хора псалмистът казва: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб, защото скоро прехождат и ние отлитаме.“ (Псалм 90:10) За хората като цяло е характерна продължителност на живота от 70 години, а на 85–годишна възраст Халев говорел за необикновената си сила. Има и изключения, като например Аарон (живял 123 години), Моисей (живял 120 години) и Исус Навиев (живял 110 години). (Числа 33:39; Второзаконие 34:7; Исус Навиев 14:6, 10, 11; 24:29) Но онези от безверното поколение, напуснало Египет, които били от 20 години нагоре, умрели за 40 години. (Числа 14:29–34) Днес в много страни преобладаващата продължителност на човешкия живот остава в рамките, посочени от псалмиста. Годините ни са изпълнени с „труд и скръб“. Те минават бързо „и ние отлитаме“. — Йов 14:1, 2.
18, 19. (а) Какво означава „така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце“? (б) Какво ще бъдем подтикнати да правим, ако проявяваме мъдрост?
18 След това псалмистът пее: „Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце.“ (Псалм 90:11, 12) Никой от нас не знае напълно силата на гнева на Бога или размера на Неговата ярост и това трябва да засили почтителния ни страх от Йехова. Всъщност този факт ни подтиква да го питаме как „да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце“.
19 Псалмистът се моли Йехова да научи хората си как да проявяват мъдрост, като ценят оставащите им дни и ги използват по одобрен от Бога начин. Един живот с продължителност от 70 години се състои от около 25 500 дни. Но независимо от възрастта си ‘ние не знаем какво ще бъде утре, защото сме па̀ра, която се явява и после изчезва’. (Яков 4:13–15) Тъй като „на всичките се случва според времето и случая“, не можем да кажем още колко ще живеем. Затова нека се молим за мъдрост да се справяме с изпитанията, да се отнасяме правилно към другите и да даваме най–доброто от себе си в служба към Йехова — още днес! (Еклисиаст 9:11; Яков 1:5–8) Йехова ни ръководи чрез Словото си, чрез своя дух и чрез организацията си. (Матей 24:45–47; 1 Коринтяни 2:10; 2 Тимотей 3:16, 17) Ако проявяваме мъдрост, ще бъдем подтикнати ‘да търсим първо божието Царство’ и да използваме дните си по начин, който носи слава на Йехова и радва сърцето му. (Матей 6:25–33; Притчи 27:11) Разбира се, това, че Му се покланяме от все сърце, няма да премахне всичките ни проблеми, но несъмнено ще ни носи голяма радост.
Благословията на Йехова ни носи радост
20. (а) В какъв смисъл Бог ‘се разкайва’? (б) Как ще постъпи Йехова с нас, ако извършим сериозен грях, но искрено се разкаем?
20 Колко великолепно ще бъде да сме радостни до края на живота си! Във връзка с това Моисей се моли: „Върни се, Господи; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. Насити ни рано с милостта Си [или ‘вярната си любов’ — бележка под линия в НС], за да се радваме и веселим през всичките си дни.“ (Псалм 90:13, 14) Йехова не прави грешки. И въпреки това той се ‘разкайва’ за гнева си и ‘се връща’ от него и не наказва разкайващите се грешници, които под въздействие на предупрежденията Му относно тези постъпки променят нагласата и поведението си. (Второзаконие 13:17) Така че дори да сме извършили сериозен грях, ако искрено се разкаем, Йехова ще ‘ни насити с милостта си’ и ще имаме причина „да се радваме“. (Псалм 32:1–5) И като следваме праведна линия на поведение, ще изпитваме божията вярна любов и ще можем да се „веселим през всичките си дни“ — да, до края на живота си.
21. За какво навярно се моли Моисей с думите, записани в Псалм 90:15, 16?
21 Псалмистът искрено се моли: „Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло. Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, и Твоята слава върху чадата им.“ (Псалм 90:15, 16) Моисей навярно молел Бога да благослови израилтяните с радост, съответна на — или продължаваща колкото — техните дни на скръб и години, през които са понасяли злини. Моисей помолил божието „дело“ на благословия върху израилтяните да стане явно на служителите Му и Неговата слава да е ясно видима за техните синове, или потомци. Уместно е и ние да се молим Бог да излива благословии върху послушните хора в обещания от него нов свят. — 2 Петър 3:13.
22. За какво можем с право да се молим според Псалм 90:17?
22 Деветдесети псалм завършва със следната молба: „Нека бъде върху нас благоволението на Господа [Йехова — НС], нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни; да! делото на ръцете ни утвърждавай го.“ (Псалм 90:17) Тези думи показват, че ние с право можем да се молим Бог да благославя усилията ни в службата към него. Като помазани християни или като техни съобщници от ‘другите овце’, ние се радваме, че ‘благоволението на Йехова е върху нас’. (Йоан 10:16) Колко сме щастливи, че Бог здраво ‘утвърждава делото на ръцете ни’ като възвестители на Царството и в други отношения!
Нека продължаваме да броим дните си
23, 24. Каква полза извличаме от размисъла върху деветдесети псалм?
23 Размисълът върху деветдесети псалм трябва да ни направи още по–зависими от Йехова — нашето истинско „обиталище“. Като разсъждаваме над думите в този псалм относно краткотрайността на живота, трябва по–ясно да разберем, че се нуждаем от божието ръководство, когато броим дните си. И ако постоянно търсим и проявяваме божията мъдрост, можем да бъдем сигурни, че ще получим любещата милост и благословията на Йехова.
24 Йехова ще продължава да ни показва как да броим дните си. И ако спазваме неговите напътствия, ще можем да продължаваме да броим дните си през цялата вечност. (Йоан 17:3) Но за да имаме перспектива за вечен живот, Йехова трябва да бъде наше убежище. (Юда 20, 21) Както ще видим в следващата статия, тази мисъл е подробно изяснена в насърчителните думи на деветдесет и първи псалм.
Как би отговорил?
• В какъв смисъл Йехова е истинско „обиталище“ за нас?
• Защо можем да кажем, че Йехова винаги е готов да ни помага?
• Как Йехова ни помага „да броим дните си“?
• Благодарение на какво можем да се „веселим през всичките си дни“?
[Снимка на страница 10]
Йехова е Бог „преди да се родят планините“
[Снимка на страница 12]
От гледна точка на Йехова 969–годишният Матусал живял по–малко от ден
[Снимки на страница 14]
Йехова здраво ‘утвърждава делото на ръцете ни’