Блестейки като светила в града на светлината

Флуктуат нек мергитур или „Блъскан от вълните, но без да потъва“ е мотото на Париж.

ПРЕЗ изминалите 2000 години Париж е бил като кораб — посрещал е смело безброй чуждоземни бури и вътрешни бунтове, но се е задържал на повърхността и е продължил да плава. Днес като един от най–красивите градове в света, Париж буди възхита със своята великолепна архитектура, зелените си булеварди и световноизвестните музеи. Според някои градът е любимо място на поети, художници и философи. Други се наслаждават на вкусните деликатеси и се възхищават на парижката висша мода.

От историческа гледна точка Париж е бил крепост на католицизма. Преди двеста години, поради забележителната роля, която градът имал в европейското културно движение, известно като Просвещението, Париж бил наречен градът на светлината. Днес съзнателно или не, повечето парижани са повлияни по–скоро от философията, датираща от този период, отколкото от религията.

Но човешката мъдрост не просветли живота на хората, както се очакваше. Днес мнозина търсят друг източник на просвета. От 90 години насам Свидетелите на Йехова ‘блестят като светила’ в Париж. (Филипяни 2:15) Като умели моряци те трябвало постоянно да се приспособяват към променящите се обстоятелства и събития, за да качат на борда „отбраните неща на всичките народи“. — Агей 2:7.

Град, отправящ предизвикателства

През 1850 г. в Париж имало 600 000 жители. Днешното население, включващо и предградията, е над девет милиона. Вследствие на този растеж Париж стана градът с най–разнообразно население във Франция. Той е световен център за висше образование, тъй като там са едни от най–старите университети в света и затова е дом на около 250 000 студенти. Някои парижки предградия, съставени от многоетажни жилищни блокове, се отличават с престъпност и безработица и представят тъмната страна на Париж. Несъмнено от Свидетелите на Йехова се изискват умения и гъвкавост, за да представят добрата новина по привлекателен начин на всички тези различни хора. — 1 Тимотей 4:10.

Всяка година Париж е посещаван от над 20 милиона туристи. Те с вълнение се качват на Айфеловата кула, разхождат се бавно край Сена или прекарват часове в някое кафене или бистро̀ по тротоарите на Париж, за да усетят атмосферата. Но ежедневието на парижани е доста забързано. „Хората винаги тичат нанякъде — обяснява Кристиан, целодневен служител. — И когато се връщат в къщи от работа, са изтощени.“ Да разговаряш с толкова заети хора не е лесно.

Един от най–големите проблеми, пред които са изправени Свидетелите на Йехова в Париж, е да намерят хората по домовете им. Някои сгради са оборудвани с домофон. Но заради нарасналата престъпност хората често слагат на входа на жилищната си сграда електронни кодиращи системи и така достъпът става невъзможен. Несъмнено именно това е довело до факта, че в някои области съотношението на броя на Свидетелите към броя на жителите е 1 към 1400. По тази причина все по–често се използват телефонното и неофициалното свидетелстване. Дали Свидетелите на Йехова успяват да оставят своята ‘светлина да свети’ и по други начини? — Матей 5:16.

Възможностите и местата за неофициално свидетелстване са много. Ето един случай: Мартин видяла на автобусната спирка една жена, която изглеждала отчаяна. Жената наскоро загубила единствената си дъщеря. Мартин ѝ дала една брошура, в която се съдържала библейската утешителна надежда за възкресението. След това сестрата нямала контакт с жената в продължение на няколко месеца. Когато Мартин видяла жената отново, тя била готова да започнат библейско изучаване. Въпреки противопоставянето от страна на нейния съпруг, жената станала Свидетелка.

Резултатно неофициално свидетелстване

Общественият транспорт в Париж е един от най–добрите в света. Прочутото метро извозва по 5 000 000 пътници дневно. За парижката централна спирка на метрото Шатле–ле–з–Ал се казва, че е най–голямата и най–оживената в света. Възможностите да се свидетелства на хората там са многобройни. Александра се качва на метрото всеки ден, за да отиде на работа. Един ден тя разговаряла с млад мъж, който бил болен от неизлечима левкемия. Александра му дала трактат за надеждата да живеем в рая. Оттогава всеки ден в продължение на шест седмици, по същото време и на същото място, те обсъждали библейски теми. Но един ден мъжът не дошъл. Скоро след това неговата съпруга се обадила на Александра по телефона и ѝ казала да дойде в болницата, защото съпругът ѝ бил в критично състояние. За съжаление Александра пристигнала твърде късно. След смъртта на съпруга си, жената се преместила в Бордо, югозападна Франция, където била посетена от местните Свидетели. Колко вълнуващо било за Александра да разбере след една година, че вдовицата станала покръстена християнка, Свидетелка на Йехова, която има надеждата да види съпруга си отново при възкресението! — Йоан 5:28, 29.

Една възрастна християнка разговаряла с жена на име Рената във влака, пътувайки от Париж за Лимож, централна Франция. В Полша, нейната родна страна, Рената изучавала теология, еврейски и гръцки език в продължение на пет години, но била изгубила вярата си. Преди три месеца тя се била молила на Бога. Въпреки че в действителност не била заинтересувана от това, което ѝ казала възрастната сестра, и не мислела, че ще се срещне отново с нея, тя ѝ дала телефонния си номер. Сестрата обаче била настоятелна и се погрижила за това Рената скоро да бъде посетена. Когато едно семейство Свидетели посетили Рената, тя си помислила: ‘На какво смятат да ме учат те?’ Но въпреки своето теологично образование тя проявила смирение и била привлечена от библейската истина. „Веднага разбрах, че това е истината“ — обяснява тя. Днес тя с радост споделя посланието от Библията с другите.

Мишел ходела на шофьорски курсове. В часовете по теория другите ученици започнали да говорят за сексуалните отношения преди брака. Мишел изразила своето несъгласие. Една седмица по–късно Силви, инструкторката, я попитала: „Ти Свидетелка на Йехова ли си?“ Гледната точка на Мишел, която била основана на Библията, направила силно впечатление на Силви. Било започнато библейско изучаване и една година по–късно Силви била покръстена.

Многобройните паркове и градини в Париж осигуряват красива среда за разговор с хората. През една почивка Жозет отишла в парка, където се разхождала една възрастна жена на име Алин. Жозет разказала на жената за чудесните обещания, намиращи се в Библията. Било уговорено библейско изучаване и Алин скоро напреднала до покръстване. Днес, вече на 74 години, Алин е много резултатна редовна пионерка, щастлива, че може да споделя християнската истина с другите.

Светлина за всички народи

Свидетелите в Париж не трябва да плават до далечни страни, за да се радват на етническо разнообразие. Почти 20 процента от населението са чужденци. Има християнски сборове и групи на 25 различни езика.

Усетът и въображението често допринасят за добрите резултати в тази специална евангелизаторска работа. Една Свидетелка от Филипините си направила свой специален район. Докато пазарувала, тя имала възможността да започне много библейски изучавания, като започвала разговори с други филипинци в магазините.

Струва си усилията да поемаш инициативата в проповядването. През декември 1996 г. след като научили, че един световноизвестен цирк ще има представление в града, Свидетелите от един чуждоезиков сбор решили да опитат да разговарят с цирковите артисти. Една вечер след представлението те имали възможност да говорят с артистите, които се връщали в хотела. Тази инициатива довела до това да бъдат разпространени 28 Библии, 59 християнски книги, 131 брошури и 290 списания. В края на триседмичния престой един от акробатите попитал: „Как мога да стана Свидетел на Йехова?“ А друг заявил: „Ще проповядвам в моята страна!“

Скритите съкровища се откриват

Накъдето и да погледнат, гостите на Париж виждат възхитителни архитектурни съкровища от миналите епохи. Но предстоят да бъдат открити още по–ценни неща. Аниза дошла във Франция заедно с чичо си, който е дипломат. Тя редовно чела Библията в къщи. Един ден, когато бързайки излизала от дома си, една пионерка ѝ дала трактата „Защо можем да окажем доверие на Библията“. Била направена уговорка за следващата седмица и било започнато библейско изучаване. Но семейството на Аниза много се противопоставяло на това. Въпреки всичко тя напреднала със своето изучаване до момента на покръстване. Как тя гледа на привилегията си да споделя истината с другите? „Отначало проповедната работа ми беше трудна, защото съм срамежлива. Но когато чета Библията, това ме стимулира да проповядвам. Няма да имам мир, ако не го правя.“ Такава нагласа е обичайна за Свидетелите в Париж, които ‘преизобилват в делото на Господаря’. — 1 Коринтяни 15:58.

Библейската истина блести също и в предградията на Париж, разкривайки и други „съкровища“. С намерението да вземе някои аудиокасети назаем, Брус отишъл при свой приятел, който наскоро станал Свидетел на Йехова. Брус заварил приятеля си, точно когато обсъждал библейски теми с хора, които били познати на Брус, затова той останал да слуша разговора им. След това той приел предложението за библейско изучаване, но имал някои проблеми. „Бях добре познат в квартала. По–големият ми брат винаги се биеше, а аз организирах събирания със силна музика и танци. Как другите щяха да възприемат факта, че съм станал Свидетел?“ Въпреки постоянните молби от страна на негови приятели да организира отново такива събирания, Брус престанал да го прави. След един месец той започнал да проповядва: „Всеки в квартала искаше да знае защо съм станал Свидетел.“ Скоро след това той бил покръстен. А след известно време имал привилегията да посети Училището за подготовка на служители.

Търсенето на съкровища може да изисква големи усилия. Но колко голяма е радостта, когато усилията си струват! Жаки, Бруно и Дамиен били пекари в Париж. „Не беше възможно някой да се свърже с нас, защото работехме през цялото време и никога не си бяхме в къщи“ — обяснява Жаки. Патрик, един редовен пионер, видял, че има малки стаи на последния етаж на една сграда и си помислил, че поне едната ще е обитаема. Неговите постоянни усилия да достигне до обитателите довели до добри резултати, когато най–после един следобед той открил Жаки, който бил за малко там. Какъв бил резултатът? И тримата приятели станали Свидетели и си намерили друга работа, която им позволявала да имат по–пълно участие в теократичните дейности.

Успокояване на бурята

Не много отдавна някои от средствата за масова информация във Франция обрисуваха Свидетелите на Йехова като една опасна религиозна секта. През 1996 г. Свидетелите ентусиазирано разпространиха повече от девет милиона екземпляра от един специално подготвен трактат, озаглавен „Свидетелите на Йехова — онова, което трябва да знаете за тях“. Резултатите бяха положителни.

Специални усилия бяха положени да се достигне до всеки. Много държавни служители изразиха своята признателност към Свидетелите. Един общински съветник пише: „Свидетелите на Йехова направиха добре, че разпространиха този трактат. В него нещата са представени реално.“ Един лекар казва: „Чаках това от доста време!“ Друг мъж от околностите на Париж пише: „Случайно прочетох трактата. Бих искал да знам повече и да се възползвам от предложението за домашно библейско изучаване.“ Една жена пише: „Благодаря за вашата откровеност.“ Друга жена, която е католичка, казала на Свидетелите: „Е, най–после отговорихте на тези лъжи!“

Голяма радост за младите Свидетели в околността на Париж беше проповедната кампания, организирана за Католическия световен ден на младежите през 1997 г. Въпреки че температурата беше над 35 градуса, около 2500 Свидетели взеха участие. Само за няколко дни те разпространиха 18 000 екземпляра от брошурата „Книга за всички хора“ сред младежите, дошли от всички части на света. Кампанията не само че даде добро свидетелство за името на Йехова и пося семената на истината, но и ентусиазира младите Свидетели. Една млада сестра, която съкратила ваканцията си, за да има пълно участие в това специално мероприятие, пише: „Йехова има щастлив народ на земята и неговите хора използват силите си, за да възхваляват името му. Тези два дни, толкова пълноценни и възнаграждаващи, бяха наистина по–ценни от всички ваканции в този живот! (Псалм 84:10)“

На 28 февруари 1998 г. се навършиха 65 години, откакто Хитлер издал декрет за забраната на Свидетелите на Йехова в Германия. Свидетелите във Франция използваха тази дата и наеха зали, за да направят публично представяне на видеокасетата „Свидетелите на Йехова устояват твърдо на нацистката атака“, която подробно показва преследването, което е претърпял народът на Йехова. Бяха раздадени над седем милиона покани. Историци и бивши концлагеристи представиха вълнуващи свидетелства. В областта на Париж присъстваха почти 5000 души, като голям брой хора не бяха Свидетели.

Много хора в Париж ценят духовната светлина и са радостни, че вестителите на Царството блестят ярко като светила. Както Исус заявил: „Жетвата е изобилна, а работниците малко.“ (Матей 9:37) Решителността на Свидетелите на Йехова да преодоляват предизвикателствата на проповядването в града, прави Париж град на светлината в специален смисъл — за възхвала на Йехова.

[Снимка на страница 9]

Кметството

[Снимка на страница 9]

Музеят Лувър

[Снимка на страница 9]

Операта Гарние

[Снимки на страница 10]

Споделяне на библейското послание със заетите хора навсякъде, където могат да бъдат намерени