Въпроси на читатели — 2

Защо при цитирането на части от Еврейските писания в Християнските гръцки писания са използувани различни думи?

В много случаи мъжете, които записали Християнските гръцки писания, явно използували гръцкия превод „Септуагинта“, когато цитирали части от Еврейските писания. Понякога думите от „Септуагинта“, цитирани от тях, малко се различават от познатите ни варианти на Еврейските писания (повечето от днешните преводи са направени въз основа на Масоретския еврейски текст от около десети век от н.е.). Например, когато Павел цитирал Псалм 40:6, използувал израза „но приготвил си Ми тяло“, който се намира в „Септуагинта“. (Евреи 10:5, 6) На мястото на този израз от Псалм 40:6 в еврейските ръкописи, които са на разположение, се намират думите „отворил си уши в мене“. Не може да се твърди със сигурност, че изразът в „Септуагинта“ се съдържа в еврейския текст на оригинала. Но независимо дали това е така, или не, божият дух ръководел Павел, когато той цитирал този стих, и следователно думите му са одобрени от Бога. Това не означава, че на самия превод „Септуагинта“ трябва да се гледа като на вдъхновен от Бога. Но частите от Еврейските писания, цитирани под вдъхновение от мъжете, записали Християнските гръцки писания, станали неделима част от божието Слово.

В някои случаи частите, цитирани от Павел и другите мъже, записали Християнските писания, се различават както от еврейските, така и от гръцките текстове в свитъците, които са на разположение. Но разликите са незначителни и като ги изследваме, става ясно, че се дължат на това, че човекът, цитирал думите, ги е преразказал, съкратил, заместил със синоними или е добавил към тях обяснителни думи или изрази. Например, в Битие 2:7 се казва: „Човекът стана жива душа.“ А когато Павел цитирал този откъс, казал: „Така е и писано: ‘Първият човек Адам стана жива душа.’“ (1 Коринтяни 15:45) Апостолът добавил думите „първият“ и „Адам“, за да наблегне на разликата, която прави между Адам и Исус. Вмъкването им било в пълно съгласие с фактите, записани в Писанията, и по никакъв начин не изопачавали смисъла или съдържанието на цитирания стих. Хората, на които писал Павел, притежавали екземпляри (или преводи) на Еврейските писания, по–стари от тези, с които разполагаме днес, и можели да изследват цитатите, както правели хората в Берия. (Деяния 17:10, 11) Това, че християните през първи век добавили тези писания към останалите Свещени писания, е доказателство, че приемали тези цитати за част от вдъхновеното Слово на Бога. — Сравни също Захария 13:7 с Матей 26:31.