Въпроси на читатели — 1

В 1 Петър 4:3, НС четем, че някои християни участвували в „незаконно идолопоклонство“. Не са ли всички видове идолопоклонство незаконни, осъдени и забранени от Бога?

Да, от гледна точка на Бога всички видове идолопоклонство са незаконни. Онези, които търсят божието благоволение, не могат да вършат идолопоклонство. — 1 Коринтяни 5:11; Откровение 21:8.

Но изглежда, че апостол Петър говорел за идолопоклонството от друга гледна точка. Една от причините за това бил фактът, че сред много древни народи идолопоклонството било често срещано и без ограничения от властите. Тоест, законите на страната не забранявали такова идолопоклонство. Някои видове идолопоклонство дори били част от националната или правителствената политика. В този смисъл преди да станат християни, някои хора участвували в ‘идолопоклонство без ограничения от страна на законите’. („Превод на новия свят“ [англ.], издание от 1950 г.) Може да се отбележи, например, че вавилонският цар Навуходоносор издигнал златно изображение на един идол, но служителите на Йехова — Седрах, Мисах и Авденаго отказали да му се поклонят. — Даниил 3:1–12.

От друга гледна точка, много идолопоклоннически обреди обхващат действия явно противоположни на всеки природен закон или чувство за морал, произлизащо от унаследената съвест. (Римляни 2:14, 15) Апостол Павел писал за упадъчните дела, които били ‘противоестествени’ и „безобразие“ и които често намирали място в религиозните ритуали. (Римляни 1:26, 27) Мъже и жени участвували в непозволено идолопоклонство, без да съблюдават постановените задръжки на човешката природа. Безспорно било уместно онези, които станали християни, да изоставят тези покварени действия.

В добавка към казаното дотук, подобни идолослужения, често срещани сред неюдеите, били осъдени от Бога. Така те били незаконни.a — Колосяни 3:5–7.

[Бележка под линия]