Въпроси на читатели

С оглед на готовността на Йехова да прощава грехове чрез стойността на изкупителната жертва, защо е необходимо за християните да признават грехове пред старейшините в сбора?

Както може да бъде видяно от случая на Давид и Витсавее, въпреки че Давидовият грях бил тежък, Йехова го простил заради искреното разкаяние на Давид. Когато пророкът Натан го заговорил, Давид открито признал: „Съгреших против Йехова.“ — 2 Царе 12:13, NW.

Но Йехова не само приема искреното разкаяние на един грешник и дава прошка, но също така взема любещи мерки, за да подпомогне съгрешилия в процеса на духовно възстановяване. В случая на Давид помощта дошла чрез пророк Натан. Днес в християнския сбор има духовно зрели стареи, или старейшини. Ученикът Яков обяснява: „Има ли някой болен [духовно] сред вас? Нека повика старейшините на сбора при себе си, и нека те се молят за него, помазвайки го с масло в името на Йехова. И молитвата на вярата ще оправи неразположения, и Йехова ще го привдигне. Също така, ако той е извършил грехове, това ще му бъде простено.“ — Яков 5:14, 15, NW.

Умелите старейшини могат да направят много, за да облекчат сърдечната болка, която изпитва разкайващият се грешник. Те се стремят да подражават на Йехова в своето отношение към съгрешилия. Те не искат да бъдат груби, дори и да е необходимо сериозно дисциплиниране. По–скоро състрадателно ще разгледат неотложните потребности на тази личност. Търпеливо ще се стремят да поправят грешащия, като използуват божието Слово. (Галатяни 6:1) Дори ако един човек не признава доброволно греха си, той все още може да бъде подтикнат към разкаяние, когато старейшините поставят въпроса пред него, както когато Натан се обърнал към Давид. Оказаната по този начин подкрепа от страна на старейшините помага на съгрешилия да избягва опасността от повтаряне на греха и сериозните последствия от това да стане закоравял грешник. — Евреи 10:26–31.

Безспорно не е лесно да признаеш на други, че се чувствуваш засрамен и че търсиш прошка. Това изисква вътрешна сила. Но помисли за момент за другата възможност. Един мъж, който не разкрил сериозния си грях пред старейшините в своя сбор, казал: „В сърцето си чувствувах болка, която не минаваше. Увеличих усилията си в проповедната работа, но угнетяващото чувство остана.“ Той чувствувал, че признанието пред Бога в молитва е достатъчно, но явно не било така, защото изпитвал чувства, подобни на тези, които изпитал цар Давид. (Псалм 51:8, 11) Колко по–добре е да приемем любещата помощ, която Йехова осигурява чрез старейшините!