Вестителите на Царството съобщават
Йехова осигурява заслон за своя народ
ЕДИН сенчест заслон край планинската пътека е много приятна гледка за уморения пътник. В Непал подобни места за почивка се наричат чаутара. Типичната чаутара, сенчесто място за сядане и почивка, може да бъде разположена до някое избуяло бананово дърво. Построяването на чаутара е проява на милост и повечето от благодетелите остават анонимни.
Преживени случки от Непал показват как Йехова Бог става източник на радост и духовно освежение за мнозина уморени „пътници“ в тази система на нещата. — Псалм 23:2.
• Лил Кумари живее в красивия град Покхара, с великолепна гледка към покритите със сняг Хималаи. Но обезпокоена от проблема за семейните финанси, Лил Кумари не можела да гледа към бъдещето с оптимизъм. Когато една Свидетелка на Йехова я посетила, Лил била развълнувана от светлата библейска надежда и незабавно поискала домашно библейско изучаване.
Въпреки че Лил Кумари се радвала на изучаването, поради силно семейно противопоставяне не ѝ било лесно да продължи. Но тя не се предала. Тя посещавала християнските събрания редовно и прилагала онова, което научавала, особено във връзка с подчинението на жената. В резултат на това нейният съпруг и майка ѝ осъзнали, че библейското изучаване на Лил Кумари било от полза за цялото семейство.
Нейният съпруг и редица роднини сега изучават божието Слово. На неотдавнашния конгрес, проведен в Покхара, Лил Кумари се радвала на програмата заедно с 15 от своите роднини. Тя казва: „Домът ми стана сенчест заслон, защото семейството ни сега е обединено в истинското поклонение, и аз намерих истински душевен мир.“
• Въпреки че е забранена от закона в Непал, кастовата дискриминация продължава да оказва мощно въздействие върху начина на живот на хората. Затова мнозина се интересуват какво казва Библията за равенството и непредубедеността. Когато Сурия Мая и нейното семейство разбрали, че „Бог не гледа на лице“, променили живота си значително. — Деяния 10:34.
Сурия Мая се измъчвала поради несправедливостта на кастовата дискриминация и бремето на дълбоко вкоренени традиции и обичаи. Като силно религиозна жена, Сурия Мая от години молела нейните богове–идоли за помощ. Но молбите ѝ оставали без отговор. Един ден когато тя викала за помощ, нейната шестгодишна внучка Бабита се приближила до нея и я попитала: „Защо викаш за помощ пред идолите, които не могат да направят нищо?“
Оказало се, че майката на Бабита изучавала Библията с една Свидетелка на Йехова. Бабита ентусиазирано поканила баба си да посети едно християнско събрание. Когато посетила събранието, Сурия Мая била изненадана да види хора от различни касти да се радват на общуването си без никакъв предразсъдък. Тя незабавно поискала домашно библейско изучаване. Макар че вследствие на това била подложена на изолация от своите съседи, тя не се обезсърчила, нито позволила ограничената ѝ грамотност да попречи на духовния ѝ напредък.
Изминали осем години и шест души от нейното семейство, включително и нейният съпруг и три деца, станали Свидетели на Йехова. Сега Сурия Мая е целодневна проповедничка, редовна пионерка, която радостно помага на други да се освободят от тежките си товари в истинския заслон, който единствено Йехова може да осигури.