Верни и безстрашни пред лицето на нацисткото потисничество

На 17 юни 1946 г. кралицата на Холандия, Вилхелмина, изпратила съболезнователно писмо до едно семейство Свидетели на Йехова от Амстердам. Тя искала да изрази възхищението си пред техния син, Якоп ван Бенеком, който бил екзекутиран от нацистите през Втората световна война. Няколко години преди това от градската управа на Дутикем — град в източната част на Холандия — решили една улица да се казва „Бернарт Полман“, на името на един Свидетел на Йехова, който също бил екзекутиран по време на войната.

ЗАЩО нацистите били против Якоп, Бернарт и против други Свидетели на Йехова в Холандия по време на Втората световна война? И какво спомогнало за това тези Свидетели да останат верни през годините на жестоко преследване и накрая дори да спечелят уважението и възхищението на своите сънародници и на кралицата? За да разберем това, нека да разгледаме някои събития, които довели до подобния на битката между Давид и Голиат сблъсък на малката група Свидетели на Йехова и огромната нацистка военна машина.

Под възбрана, но по–активни от всякога

На 10 май 1940 г. нацистката армия нахлула в Холандия. Тъй като в литературата, разпространявана от Свидетелите на Йехова, били изобличавани злите действия на нацизма и било подкрепяно Царството на Бога, фашистите незабавно се опитали да прекратят дейността на Свидетелите. Не минали и три седмици, откакто нацистите нахлули в Холандия, и те вече издали тайно постановление за възбрана на Свидетелите на Йехова. На 10 март 1941 г. възбраната била публично оповестена посредством статия в пресата, в която Свидетелите били обвинени, че провеждат кампания „против всички държавни и църковни институции“. Вследствие на тази статия преследването на Свидетелите се засилило.

Интересно е, че макар и да държали всички църкви под надзор, служителите на печално известното Гестапо — тайната полиция — сурово преследвали само една християнска организация. „Преследване до смърт — казва холандският историк Луйс де Йонг — понесла само една религиозна група, Свидетелите на Йехова.“ — Het Koninkrijk der Nederlanden in de Tweede Wereldoorlog [„Кралство Холандия по време на Втората световна война“].

Холандската полиция съдействувала на Гестапо при откриването и арестуването на Свидетелите. Освен това един пътуващ надзорник, който се уплашил и станал отстъпник, доставил на нацистите данни за дотогавашните си събратя по вяра. До края на април 1941 г. били арестувани 113 Свидетели. Дали тази яростна атака възпрепятствувала проповедната дейност?

Отговорът се намира в Meldungen aus den Niederlanden [„Сведения от Холандия“], секретен документ, който немската Sicherheitspolizei (Държавна сигурност) изготвила през април 1941 г. В него за Свидетелите на Йехова се казва: „Тази забранена секта извършва мащабна дейност в цялата страна, като провежда незаконни събрания и като разпространява листовки с послания като ‘Преследването на божиите Свидетели е престъпление’ и ‘Йехова ще накаже преследвачите с вечно унищожение’.“ След две седмици в същия източник било съобщено, че ‘въпреки засилването на строгите мерки против дейността на Изследователите на Библията, предприето от Държавна сигурност, тяхната дейност продължава да се разраства’. Да, въпреки заплахата от арест Свидетелите продължили работата си, като само през 1941 г. разпространили сред населението над 350 000 екземпляра на различни издания!

Какво спомогнало за това хората от тази малка, но нарастваща група от няколкостотин Свидетели да имат смелостта да се изправят пред страшните си врагове? Подобно на верния пророк от древността, Исаия, Свидетелите се бояли от Бога, а не от хората. Защо? Защото приели присърце вдъхващите увереност думи към Исаия: „Аз, Аз съм, Който ви утешавам; кой си ти, та се боиш от смъртен човек?“ — Исаия 51:12.

Безстрашната позиция печели уважение

До края на 1941 г. броят на арестуваните Свидетели нараснал на 241 души. Но само неколцина от тях се поддали на страха от човека. Ето думите на Вили Лагес, известен деятел на немската тайна полиция, който казва, че „90 процента от Свидетелите на Йехова отказали да разкрият нещо, докато само съвсем малък процент от хората от другите [религиозни] групи имали смелостта да не проговорят“. Наблюденията на холандския свещеник Йоханес Й. Бускес, който бил в затвора с няколко Свидетели, са в подкрепа на изказването на Лагес. През 1951 г. Бускес писал:

„По онова време започнах много да ги уважавам поради тяхното доверие [в Бога] и поради силата на вярата им. Никога няма да забравя онзи младеж — вероятно не беше на повече от 19 години, — който разпространявал брошурки, предсказващи падането на Хитлер и на Третия райх. ... Младежът можеше да бъде освободен най–много след половин година, ако обещае да прекрати тази дейност. Той съвсем категорично отказа и беше осъден на принудителен труд в Германия за неопределен период от време. Добре знаехме какво означаваше това. На следващата сутрин, когато го отвеждаха и се сбогувахме с него, му казах, че ще мислим и ще се молим за него. Единственото, което той отговори, беше: ‘Не се тревожете за мен. Божието Царство със сигурност ще дойде.’ Човек не може да забрави подобно нещо, дори да има всевъзможни възражения срещу ученията на Свидетелите на Йехова.“

Въпреки жестокото преследване броят на Свидетелите продължил да расте. Докато малко преди Втората световна война те били около 300, то през 1943 г. броят им нараснал на 1379 души. За жалост до края на същата година 54 от над 350–те Свидетели, които били арестувани, умрели в различни концентрационни лагери. През 1944 г. в много от тези лагери все още били държани 141 Свидетели на Йехова от Холандия.

Последната година на преследване от нацистите

След десанта на съюзническите войски в Нормандия, извършен на 6 юни 1944 г., преследването на Свидетелите на Йехова навлязло в последната си година. От военна гледна точка нацистите и техните съюзници били притиснати до стената. Човек би си помислил, че при тези обстоятелства нацистите щели да се откажат да тормозят невинните християни. Но през тази година били арестувани още 48 Свидетели, а загинали още 68 от онези, които били в затвора. Един от тях бил Якоп ван Бенеком, споменат по–рано.

Осемнадесетгодишният Якоп бил сред 580–те души, покръстени като Свидетели на Йехова през 1941 г. Скоро след това той напуснал своята доходна работа, защото тя изисквала да прави компромис с християнския неутралитет. Якоп започнал да работи като куриер и станал целодневен служител. Той бил заловен и арестуван, докато пренасял библейска литература. През август 1944 г. 21–годишният Якоп писал до семейството си от затвора в град Ротердам:

„Много съм добре и съм изпълнен с радост. ... Досега бях разпитван четири пъти. Първите два бяха доста жестоки и бях сериозно бит, но благодарение на силата и на незаслужената милост на Господаря досега успях да не разкрия нищо. ... Вече бях в състояние да изнеса цели шест доклада тук с общо 102 слушатели. Някои затворници проявиха голям интерес и обещаха, че веднага щом бъдат освободени, ще продължат с това.“

На 14 септември 1944 г. Якоп бил откаран в концентрационен лагер в холандския град Амерсфорт. Той продължил да проповядва дори там. Как? Един затворник от онова време си спомня: „Затворниците събираха цигарените угарки, които пазачите бяха хвърлили, и използуваха листове от една Библия вместо хартия за цигари. Понякога Якоп успяваше да прочете няколко думи от някой лист от Библията, който щеше да бъде използуван, за да се свие цигара. Якоп веднага използуваше тези думи като основа, за да ни проповядва. Не след дълго му дадохме прякора ‘библейския човек’.“

През октомври 1944 г. Якоп бил сред голяма група затворници, на които било заповядано да копаят противотанкови окопи. Той отказал, защото неговата съвест не му позволявала да подкрепя войната. Въпреки че пазачите многократно го заплашвали, Якоп не се поддал на това. На 13 октомври един полицай го отвел от единичната килия на работната площадка. Якоп отново останал непоколебим. Накрая му било заповядано да изкопае собствения си гроб и бил застрелян.

Преследването на Свидетелите продължава

Смелата позиция на Якоп и на други Свидетели разярила нацистите и така избухнало ново преследване. Един от обектите на това преследване бил 18–годишният Еверт Кателари. Той първо успял да избяга и да се укрие, но по–късно бил заловен и жестоко бит, за да бъде накаран да даде сведения за други Свидетели. Той отказал и бил изпратен в Германия за принудителен труд.

През същия месец, октомври 1944 г., полицаите издирвали зета на Еверт, Бернарт Луимес. Когато го открили, той бил с двама други Свидетели — Антони Ремайер и Албертус Боз. Албертус вече бил прекарал 14 месеца в концентрационен лагер. Но след като бил освободен, той отново започнал пламенно да проповядва. Първо нацистите безмилостно били тримата мъже, а после ги застреляли. Труповете били намерени и погребани отново едва след края на войната. Тогава в няколко вестника били публикувани статии за това убийство. В една от тях пишело, че тримата Свидетели многократно отказали да служат на нацистите по начин, който противоречи на божия закон, и било добавено, че „затова те трябвало да заплатят с живота си“.

Междувременно, на 10 ноември 1944 г., Бернарт Полман, споменат по–рано, бил арестуван и изпратен да работи на военен обект. Той бил единственият Свидетел сред осъдените на принудителен труд и единственият, който отказал. Пазачите опитали различни начини, за да го накарат да направи компромис. Не му давали никаква храна. Били го жестоко с палки, с лопата и с прикладите на пушките. Освен това го накарали да ходи в студена вода, стигаща до коленете, и после го затворили в едно влажно подземие, където трябвало да прекара нощта в мокрите си дрехи. Въпреки всичко Бернарт не направил компромис.

През този период било разрешено на две от неговите сестри, които не били Свидетелки на Йехова, да го посетят. Те подканили Бернарт да промени решението си, но това не му повлияло ни най–малко. Когато го попитали дали могат да направят нещо за него, той им предложил да си отидат и да изучават Библията. Тогава неговите потисници позволили на жена му, която била бременна, да го посети, като се надявали тя да пречупи съпротивата му. Но нейното присъствие и смелите ѝ думи само укрепили решимостта на Бернарт да остане верен на Бога. На 17 ноември 1944 г. той бил разстрелян от пет от неговите мъчители пред очите на всички останали осъдени на принудителен труд. Дори след като Бернарт бил мъртъв, а тялото му направено на решето от куршуми, командуващият офицер така се разярил, че извадил пистолета си и прострелял очите му.

Въпреки че това жестоко отношение потресло Свидетелите, които научили за екзекуцията, те останали верни и безстрашни и продължили своята християнска дейност. От един малък сбор на Свидетелите на Йехова, който се намирал близо до района, където бил убит Бернарт, скоро след екзекуцията било съобщено: „Въпреки лошото време и трудностите, които Сатан поставя на пътя ни, през този месец бяхме в състояние да разширим дейността си. Броят на часовете, прекарани в служба, нарасна от 429 на 765. ... Докато проповядвал, един брат срещнал човек, на когото бил в състояние да даде добро свидетелство. Мъжът попитал дали това е същата вяра като на човека, който бил разстрелян. Когато чул положителния отговор, мъжът възкликнал: ‘Какъв човек, каква вяра! Ето това наричам аз герой за вярата!’“

Помнени от Йехова

През май 1945 г. нацистите претърпели поражение и били изгонени от Холандия. Въпреки безпощадното преследване по време на войната, броят на Свидетелите на Йехова нараснал от няколкостотин до над 2000 души. Историкът Де Йонг казва относно Свидетелите, които живели по време на войната: „Огромното мнозинство от тях отказали да се отрекат от вярата си въпреки заплахите и мъченията.“

Затова някои светски власти с основание са запомнили Свидетелите на Йехова със смелата позиция, която заели пред лицето на нацисткото управление. Но което е по–важно — абсолютно всичко, извършено от Свидетелите, които живели по време на войната, се помни от Йехова и Исус. (Евреи 6:10) По време на бъдещото Хилядогодишно управление на Исус Христос тези верни и безстрашни Свидетели, които загубили живота си в служба на Бога, ще бъдат възкресени от паметните гробници с перспектива за вечен живот на райска земя! — Йоан 5:28, 29.

[Снимка на страница 24]

Якоп ван Бенеком

[Снимка на страница 26]

Изрезка от вестник с постановлението за възбрана на Свидетелите на Йехова

[Снимки на страница 27]

Вдясно: Бернарт Луимес; долу: Албертус Боз (вляво) и Антони Ремайер; най–отдолу: офиса на Дружеството в Хемстеде