Как стремежът към дълъг живот може да се увенчае с успех?
НЯКОИ хора се надяват, че новото хилядолетие ще бъде свидетел на поврат в усилията на човека да удължи живота. Д–р Роналд Клац е от тях. Той е президент на Американската академия за медицина против остаряването — една организация на лекари и учени, посветили делото си на увеличаване продължителността на човешкия живот. Той и колегите му планират да живеят много дълго. „Очаквам за себе си продължителност на живота най–малко 130 години — казва д–р Клац. — Ние смятаме, че остаряването не е неизбежно. Днес съществуват научно–технически открития, които могат да забавят, да спрат и дори да върнат обратно в значителна степен физическия упадък и болестите, които понастоящем са наричани естествено остаряване.“ Самият д–р Клац поглъща дневно около 60 различни хапчета в стремежа си за удължаване на живота.
Хормоналната терапия и генетиката — основания за надежда?
Хормоналната терапия е една от областите, които вдъхват надежда. Експерименти с хормона, известен като Ди Ейч И Ей (DHEA), изглежда забавят процеса на остаряването у опитните животинчета.
Относно растителния хормон кинетин в шведския ежедневник Aftonbladet [„Афтонбладет“] се цитират думите на д–р Суреш Ратан, професор към Орхюския университет в Дания: „Изследвания в нашата лаборатория показват, че клетки на човешката кожа, култивирани в кинетин, не се променят по обикновения, свързан с възрастта начин. Те остават млади през целия си живот.“ За насекоми, на които е въздействувано с кинетин, се казва, че живеят 30–45 процента по–дълго от обикновеното.
За леченията с мелатонин се казва, че са увеличили продължителността на живота при мишките с цели 25 процента. Освен това мишките изглеждали по–млади, по–здрави и по–енергични.
Защитниците на хормона на човешкия растеж (hGH) твърдят, че той допринася за блестяща кожа, увеличава мускулната маса, засилва сексуалното желание, причинява по–леко настроение, изостря умствените реакции и предизвиква метаболизъм като на юноша.
Много хора се надяват на генетиката. Учените стигнаха до извода, че като манипулират гените, ще могат да контролират продължителността на живота на нематодите, които се наричат още кръгли червеи. Всъщност те дори успяха да запазят живи някои от тях за период от време, шест пъти по–дълъг от нормалната продължителност на живота им. Това породи надежди за намирането и манипулирането на подобни гени у хората. Списание „Тайм“ цитира следните думи на доктора на биологическите науки Зигфрид Хекими от Университета Макгил (Монреал): „Ако открием всички гени на човешкия часовник, вероятно ще можем да забавим малко темпото им, за да удължим живота.“
Биолозите отдавна знаят, че една от крайните части на хромозомите, наречена теломер, се скъсява всеки път, когато клетката се възпроизвежда. Когато теломерът намали дължината си с около 20 процента, способността на клетката да се възпроизвежда се прекратява и тя умира. Един конкретен ензим, наречен теломераза, може да възстанови дължината на теломера, като по този начин позволи на клетката да продължи да се дели. В повечето клетки този ензим е потиснат и неактивен, но в определени клетки успешно е била вкарана активна теломераза, което ги е накарало да растат и да се делят много повече пъти от обикновеното.
Според изследователите това открива невиждани и нечувани досега възможности в борбата със свързаните с възрастта болести. Ами ако стволовите клетки на тялото (клетки, които се грижат за възстановяването на телесните тъкани) бъдат заменени със стволови клетки, които са били „обезсмъртени“ с активна теломераза? Докторът на биофизическите науки Уилям А. Хаселтин казва: „Това е ясно формулирана визия на човешкото безсмъртие, която ще бъде реализирана постепенно в течение на следващите 50 години.“ — „Ню Йорк таймс“.
Дали нанотехнологията и криониката не дават отговора?
Нанотехнологията, науката за конструиране на нивото на нанометъра (една милиардна част от метъра), също вдъхва надежди. Прогнозистите в тази област твърдят, че в бъдеще може да бъдат конструирани компютризирани апарати, далеч по–малки от клетката, които да работят на молекулно ниво и да поправят и подмладяват остаряващите клетки, тъкани и органи. На една конференция против остаряването един изследовател изказа предположението, че лекарите от 21–и век може да използуват нанотехнологията, за да дадат възможност на човека да стане физически безсмъртен.
Крионика се нарича замразяването на човешки тела с надеждата, че науката ще е в състояние да съживи мъртвите клетки и така да ги върне отново към живот. Замразява се цялото тяло, или само мозъкът. Един мъж дал за замразяване дори спален чаршаф. Защо точно чаршаф? Защото той принадлежал на един негов изчезнал приятел и по него имало кожни клетки и няколко косъма. Мъжът искал да ги замрази, за да даде на приятеля си шанса да се върне към живот, ако науката достигне етапа, когато ще може да реконструира хората само по няколко или дори по една от техните клетки.
Къде да положим своето доверие?
Човекът има естественото желание да живее, а не да умира. Затова научният напредък в тази област охотно се възвеличава и е свързан с големи надежди. Но засега няма сигурни доказателства, че DHEA, кинетинът, мелатонинът, hGH или някое друго вещество може действително да забави стареенето при хората. Скептиците се боят, че манипулирането на теломеразата в клетките няма да постигне нищо друго освен създаването на потенциални ракови клетки. А използуването на нанотехнологията и криониката е все още повече научна фантастика, отколкото реалност.
Науката е допринесла и все още може да допринесе за по–дълъг и по–здрав живот за някои хора, но няма да даде на никого вечен живот. Защо не? Казано просто, защото основната причина за остаряването и смъртта се намира извън обсега на човешката наука.
Основната причина за остаряването и смъртта
Повечето учени са съгласни, че остаряването и смъртта изглежда са програмирани по някакъв начин в нашите гени. Въпросът е: Кога, как и защо те са влезли, образно казано, в нашия генетичен код?
Библията ни дава простия отговор, макар че не го представя с термините на генетиката или чрез ДНК. В Римляни 5:12 се казва: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“
Първият човек Адам имал перспективата да живее вечно. Неговото тяло било замислено с необходимите способности да живее вечен живот и да му се наслаждава. Но вечният живот зависел от едно условие. Адам трябвало да сътрудничи на Източника на живота, на своя Създател, и да му бъде послушен, за да запази своя живот безкрайно дълго. — Битие 1:31; 2:15–17.
Адам решил да не бъде послушен на Създателя. Всъщност Адам заявил, че за човека ще е по–добре, ако се управлява сам, независимо от Бога. Така той съгрешил. От този момент нататък станало така сякаш генетичният му код бил променен. Вместо да предаде на своите потомци като наследство вечен живот, Адам предал греха и смъртта. — Битие 3:6, 19; Римляни 6:23.
Истинската надежда
Но това положение нямало да бъде постоянно. В Римляни 8:20, NW, се казва: „Творението беше подчинено на безсмислие, не по своя воля, но чрез онзи, който го подчини, въз основа на надеждата.“ Създателят на човека, Йехова Бог, подчинил хората на смъртта, защото те съгрешили против него, но заедно с това той установил и основа за надежда.
Тази основа била ясно посочена, когато Исус Христос дошъл на земята. В Йоан 3:16, NW, се казва: „Бог толкова много обичаше света, че даде своя единороден Син, за да може всеки, който проявява вяра в него, да не бъде унищожен, а да има вечен живот.“ Но как това, че проявяваме вяра в Исус Христос, може да ни спаси от смъртта?
Тъй като грехът е причината за смъртта, той трябва да бъде отстранен преди смъртта да може да бъде премахната. В началото на службата на Исус като Месията Йоан Кръстител казал: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света!“ (Йоан 1:29, „Верен“) Исус Христос бил изцяло без грях. Затова той не бил подчинен на смъртта, която е наказание за греха. Но той позволил другите да го умъртвят. Защо? Защото като направил това, той платил цената за нашите грехове. — Матей 20:28; 1 Петър 3:18.
След като тази цена била платена, пред всички онези, които проявяват вяра в Исус, се открила възможността за живот без смърт. Науката може да допринесе твърде малко за удължаването на нашия живот, но проявяването на вяра в Исус е истинският път към вечния живот. Исус получил такъв живот в небесата и неговите верни апостоли и някои други хора ще получат същото. Но за повечето от нас — хората, които проявяват вяра в Исус — вечният живот ще бъде на земята, когато Йехова Бог възстанови земния рай. — Исаия 25:8; 1 Коринтяни 15:48, 49; 2 Коринтяни 5:1.
Вечен живот на райска земя
Един човек попитал: „Колко ще са хората, които ще сметнат, че животът си заслужава живеенето, когато ще живеят, без да са принудени да умират?“ Дали животът без смърт ще бъде скучен? Библията ни уверява, че няма да бъде. „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.“ (Еклисиаст 3:11) Сътвореното от Йехова Бог е толкова богато и комплексно, че ще продължава да ни интригува, да ни стимулира и да ни радва през целия ни живот — дори вечно.
Един учен, който изследва вид птица, наречена кукша, я описва като „забележителна, носеща радост позната“ и казва, че наблюденията на този вид птица били едно от най–радостните преживявания в живота му. Колкото повече той изследвал този вид птица, толкова по–интригуваща била тя за него. Той казал, че дори след 18 години занимания изследванията му съвсем не били завършени. Представи си само колко потенциална радост и удовлетворение трябва да има в изследването на цялото земно творение, щом само един вид птица може да интригува, стимулира и носи радост на един човек в течение на 18 години интензивни изследвания.
Представи си всички интересни области на науката, които ще се открият пред човека, който не е ограничен от времето. Представи си всички тези привлекателни места, които той ще може да изследва, и всички интересни хора, с които ще може да се срещне. Опитай се да разбереш безкрайните възможности за проектиране, създаване и конструиране на неща. Няма да има ограничения на възможностите да развиваме и използуваме своите творчески способности. Когато помислим за изобилието в творението, е ясно, че вечността е единствената мярка за време, която може да отговори точно на възможностите в живота.
Библията показва, че посредством възкресение вечният живот ще бъде открит и пред тези, които са мъртви сега. (Йоан 5:28, 29) Много от тайните на историята може да бъдат разкрити пред нас, когато хората, които са ги преживели, споделят подробности за тях и отговорят на въпросите ни. Помисли за цялото това прозрение относно различните исторически периоди, което ще ни дадат възкресените. — Деяния 24:15.
Когато размишляваш за това време, ще можеш да разбереш защо възкресеният Йов ще поиска може би да промени изказването си от Йов 14:1. Може би той ще го каже така: ‘Сега човекът, роден от жена, живее вечно и е изпълнен с доволство.’
За тези, които полагат доверието си на Йехова и проявяват вяра в Исус, удължаването на живота извън ограниченията на времето не е само изплъзващ се блян. Скоро то ще стане действителност. Остаряването и смъртта ще изчезнат. Това е в съгласие с Псалм 68:20, където се казва: „Бог е за нас Бог избавител, и на Господа Йехова принадлежи отърваването на смъртта.“ — Откровение 21:3, 4.
[Снимка на страница 5]
Напредъкът на науката събуди надежди относно възможността за много по–дълъг живот
[Снимка на страница 7]
Вечността е единствената мярка за време, която може да отговори точно на възможностите, които животът предлага