Живот след смъртта — какво вярват хората във връзка с това?

„Ако един физически годен човек умре, може ли отново да живее?“ — ЙОВ 14:14, NW.

1, 2. В какво търсят утеха мнозина, когато загубят близък човек в смъртта?

В ЕДИН погребален дом в Ню Йорк приятелите и семейството тихо минават един по един край отворения ковчег на едно 17–годишно момче, чийто млад живот е покосен от рак. През сълзи съкрушената майка непрекъснато повтаря: „Сега Томи е по⁠–​щастлив. Бог искаше Томи да бъде с него в небето.“ В това са я учили да вярва.

² На около 11 000 километра от там, в Ямнагар (Индия) най⁠–​възрастният от тримата синове запалва дървата на кладата за кремирането на починалия си баща. Надмогвайки пропукването на огъня, брахманът повтаря санскритските мантри: „Нека душата, която никога не умира, продължава в усилията си да се слее с върховната реалност.“

3. Какви въпроси са задавали хората векове наред?

³ Реалността на смъртта ни заобикаля отвсякъде. (Римляни 5:12) Съвсем естествено е да се питаме дали всичко свършва със смъртта. Размишлявайки относно естествения цикъл на растенията, Йов, един верен служител на Йехова Бог от древност⁠та, казал: „Надежда има дори за едно дърво. Ако бъде отсечено, то ще покара отново и неговото клонче няма да престане да съществува.“ А хората? „Ако един физически годен човек умре, може ли отново да живее?“ — питал Йов. (Йов 14:7, 14, NW) През вековете хората във всяко общество са задавали въпросите: Има ли живот след смъртта? И ако има, какъв е той? Вследствие на това какво са започнали да вярват хората? И защо?

Много отговори, една и съща тема

4. Какво вярват хората от различни религии относно живота след смъртта?

⁴ Много т.нар. християни вярват, че след смъртта хората отиват или на небето, или в ада. Индусите, от друга страна, вярват в прераждането. Според ислямското вярване ще има ден на съд след смъртта, когато Аллах ще оценява живота на всеки един човек и ще изпраща въпросната личност в рая или в адския огън. В някои страни вярванията относно мъртвите са странна смесица от местни традиции и т.нар. християнство. В Шри Ланка, например, и будисти, и католици оставят вратите и прозорците широко отворени, когато някой в дома им умре, и поставят ковчега така, че краката на мъртвеца да са обърнати към входната врата. Те вярват, че тези мерки ще улеснят излизането на духа, или душата, на умрелия. Сред много католици и протестанти в Западна Африка има обичай да покриват огледалата, когато някой умре, за да не може никой да погледне в огледалото и да види духа на умрелия. После, 40 дни след смъртта семейството и приятелите празнуват възнасянето на душата на небето.

5. Кое е едно централно вярване, с което са съгласни повечето религии?

⁵ Въпреки това разнообразие изглежда повечето религии са на едно мнение поне относно една мисъл. Те вярват, че нещо вътре в човека — дали се нарича душа, дух, или нещо призрачно — е безсмъртно и продължава да живее след смъртта на тялото. Почти всяка от стотиците религии и секти на т.нар. християнство защищава вярването в безсмъртието на душата. Това вярване е официална доктрина и на юдаизма. То е самата основа на индуското учение за прераждането. Мюсюлманите вярват, че душата продължава да живее и след като тялото умре. Австралийският абориген, африканският анимист, шинтоистът и дори будистът поучават вариации на същата тази тема.

6. Как някои учени гледат на идеята, че душата е безсмъртна?

⁶ От друга страна, има хора, които поддържат възгледа, че съзнателният живот свършва със смъртта. За тях идеята, че емоционалният и интелектуалният живот продължава в една нелична, призрачна душа, отделена от тялото, изглежда нерационална. Испанският учен от 20–и век Мигел де Унамуно пише: „Да се вярва в безсмъртието на душата е да се желае душата да може да бъде безсмъртна, но да се желае с такава сила, че тази решимост да стъпче разума под нозете си и да продължи без него.“ Сред онези, които вярват в същото, са най⁠–​различни хора, например, известните древни философи Аристотел и Епикур, лекарят Хипократ, шотландският философ Дейвид Хюм, арабският учен Авероес и първият министър⁠–​председател на Индия след получаването на независимост Джавахарлал Неру.

7. Какви важни въпроси относно вярването в безсмъртието на душата трябва да бъдат разгледани сега?

⁷ Изправени пред такива противоречащи си идеи и вярвания, ние трябва да зададем въпроса: Дали наистина имаме безсмъртна душа? Ако душата всъщност не е безсмъртна, тогава как едно такова фалшиво учение е могло да стане съществена част на толкова много религии днес? Откъде е дошла тази идея? Необходимо е да намерим истинни и удовлетворяващи отговори на тези въпроси, защото нашето бъдеще зависи от това. (1 Коринтяни 15:19) Но първо нека изследваме как е възникнала доктрината за безсмъртието на душата.

Раждането на доктрината

8. Каква роля играли Сократ и Платон в лансирането на идеята, че душата е безсмъртна?

⁸ За гръцките философи от пети век пр.н.е. Сократ и Платон се смята, че са сред първите, които лансирали идеята, че човекът има душа, която е безсмъртна. Но те не били авторите на това учение. По⁠–​скоро те го изгладили и го превърнали във философия, като по този начин го направили по⁠–​привлекателно и приемливо за интелектуалците по тяхно време и след това. Факт е, че последователите на зороастризма в древна Персия, а и египтяните преди тях, също вярвали в безсмъртието на душата. Въпросът тогава е — какъв е източникът на това учение?

9. От кой общ източник изпитали влияние древните култури на Египет, Персия и Гърция?

⁹ „В древния свят — се казва в книгата The Religion of Babylonia and Assyria [„Религията на Вавилония и Асирия“] — Египет, Персия и Гърция изпитали влиянието на вавилонската религия.“ Тази книга продължава с обяснение за египетските религиозни вярвания: „Като се има предвид ранният контакт между Египет и Вавилония, както личи от табличките от Тел Амарна, несъмнено имало многобройни възможности за вливането на вавилонските схващания и обичаи в египетските култове.“a Доста сходни неща могат да се кажат и за древните персийска и гръцка цивилизации.

10. Какъв бил вавилонският възглед относно живота след смъртта?

¹⁰ Но дали древните вавилонци вярвали в безсмъртието на душата? За това професор Морис Джастроу Младши от Пенсилванския университет (САЩ) пише: „Както народът, така и водачите на религиозната мисъл [на Вавилония] никога не са били изправяни пред перспективата за пълно изчезване на онова, което вече е започнало да съществува. Смъртта [според тях] била преход към друг вид живот и отричането на безсмъртието [на настоящия живот] просто подчертавало невъзможността да избегнеш промяната в съществуването, причинена от смъртта.“ Да, вавилонците вярвали, че някакъв живот, в някаква форма продължава след смъртта. Те показвали това, като погребвали заедно с мъртвите различни предмети, които те да използуват в отвъдния свят.

11, 12. Кое било рожденото място на учението за безсмъртието на душата след Потопа?

¹¹ Ясно е, че учението за безсмъртието на душата произлиза от древния Вавилон. Дали това е от значение? Да, защото според Библията градът Вавел, или Вавилон, бил основан от Нимрод, един правнук на Ной. След целосветския Потоп от времето на Ной всички хора говорели на един език и имали една религия. Нимрод не само ‘се противопоставял на Йехова’, но той и неговите последователи искали ‘имената им да се прочуят’. Така, като основал града и започнал да строи в него кула, Нимрод поставил началото на различна религия. — Битие 10:1, 6, 8–10; 11:1–4, NW.

¹² Според преданията Нимрод умрял от насилствена смърт. Логично е след смъртта му вавилонците да са били склонни да го почитат високо като основател, строител и пръв цар на техния град. Тъй като бог Мардук (или Меродах) бил смятан за основателя на Вавилон и редица вавилонски царе дори носели името му, някои учени предполагат, че Мардук е обожественият Нимрод. (4 Царе 25:27; Исаия 39:1; Йеремия 50:2) Ако това е така, тогава идеята, че човекът има душа, която преживява смъртта, трябва вече да е била налице най⁠–​малкото по времето на смъртта на Нимрод. Какъвто и да е случаят, страниците на историята разкриват, че рожденото място на учението за безсмъртието на душата след Потопа станал Вавел, или Вавилон.

13. Как учението за безсмъртната душа се разпространило по цялата земя, и какъв бил резултатът?

¹³ Освен това Библията показва, че Бог осуетил усилията на строителите на кулата във Вавел, като объркал езиците им. Тъй като вече не можели да общуват помежду си, те напуснали строежа и били разпръснати „по лицето на цялата земя“. (Битие 11:5–9) Не бива да забравяме, че макар и езикът на тези неуспели строители на кулата да бил променен, мисленето и идеите им не се били променили. Така че където и да отидели те, техните религиозни идеи били с тях. По този начин вавилонските религиозни учения — включително и това за безсмъртието на душата — се разпространили по цялата земя и станали основа на главните религии на света. Така била основана една световна империя на фалшивата религия, която уместно е описана в Библията като „великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята“. — Откровение 17:5.

Световната империя на фалшивата религия се разширява на изток

14. Как вавилонските религиозни вярвания се разпространили в индийския субконтинент?

¹⁴ Някои историци казват, че преди 3500 години една вълна на преселение довела бледолики арийски племена от северозапад в Индуската долина, която днес се намира главно в Пакистан и Индия. От там те навлезли в равнините край река Ганг и през цяла Индия. Някои специалисти казват, че религиозните идеи на преселниците били основани на древни ирански и вавилонски учения. Така тези религиозни идеи станали корени на индуизма.

15. Как идеята за безсмъртна душа оказала влияние върху съвременния индуизъм?

¹⁵ В Индия идеята за една безсмъртна душа придобила формата на доктрината за прераждането. Индуските мъдреци, борещи се с всемирния въпрос за злото и страданията сред хората, стигнали до схващането за това, което се нарича законът на карма, законът за причината и следствието. Като съчетали този закон с вярването в безсмъртието на душата, те създали учението за прераждането, според което добрите и лошите постъпки от единия живот се награждават или наказват в следващия. Целта на вярващия е мокша, или освобождение от цикъла на прераждания и единение с онова, което е наричано върховната реалност, или нирвана. През вековете, с разпространението на индуизма се разпространило и учението за прераждането. И тази доктрина станала гръбнакът на съвременния индуизъм.

16. Какво вярване за отвъдния свят завладяло религиозното мислене и обичаи на огромното население на Източна Азия?

¹⁶ От индуизма възникнали други религии, като например будизмът, джайнизмът и сикхизмът. Те също се придържат към вярването за прераждането. Освен това като проникнал в по⁠–​голямата част от Източна Азия — Китай, Корея, Япония и другаде, — будизмът оказал силно влияние върху културата и религията на целия този район. Това дало началото на религии, представляващи смесица от вярвания, съдържащи елементи на будизъм, спиритизъм и поклонение към предците. Най⁠–​влиятелните сред тях са даоизмът, конфуцианството и шинтоизмът. Така вярването, че животът продължава, след като тялото умре, започнало да царува в религиозното мислене и обичаи на огромна част от хората в тази част на света.

А как стои въпросът с юдаизма, т.нар. християнство и исляма?

17. Какво вярвали древните юдеи относно живота след смъртта?

¹⁷ Какво вярват относно живота след смъртта хората, които следват религиите на юдаизма, т.нар. християнство и исляма? От тези религии юдаизмът е най⁠–​старата. Корените му са отпреди около 4000 години, от Авраам, много преди времето, когато Сократ и Платон оформили теорията за безсмъртието на душата. Древните юдеи вярвали във възкресението на мъртвите, а не в едно присъщо безсмъртие на човека. (Матей 22:31, 32; Евреи 11:19) Тогава как доктрината за безсмъртието на душата навлязла в юдаизма? Историята отговаря.

18, 19. Как доктрината за безсмъртието на душата навлязла в юдаизма?

¹⁸ През 332 г. пр.н.е. Александър Велики завзел Средния изток, включително и Йерусалим. Когато приемниците на Александър продължили неговия план за елинизация, настъпило смесване на двете култури — гръцката и юдейската. След време юдеите се запознали с гръцкото мислене и някои от тях дори станали философи.

¹⁹ Филон от Александрия бил един от тези юдейски философи от първи век от н.е. Той ценял високо Платон и се опитвал да обясни юдаизма с понятията на гръцката философия, като така подготвил пътя за по⁠–​късните юдейски мислители. Талмудът — писмени тълкувания на устния закон, съставени от равините — също е повлиян от гръцкото мислене. „Равините на Талмуда — се казва в Encyclopaedia Judaica [„Енциклопедия Юдаика“] — вярвали в продължаващото съществуване на душата след смъртта.“ По⁠–​късната юдейска мистична книжнина — например Кабала — дори стига до там, че учи прераждането. Така чрез посредничеството на гръцката философия идеята за безсмъртието на душата навлязла в юдаизма. Какво може да се каже за навлизането на учението в т.нар. християнство?

20, 21. (а) Каква била позицията на ранните християни относно Платоновата, или гръцката, философия? (б) Какво довело до сливането на Платоновите идеи с християнските учения?

²⁰ Истинското християнство започнало с Исус Христос. Относно Исус цитираният по⁠–​рано Мигел де Унамуно пише: „Той вярвал във възкресението на плътта, според юдейското вярване, а не в безсмъртието на душата, според [гръцкото] Платоново вярване.“ Той прави извода: „Безсмъртието на душата . . . е езическа философска догма.“ Предвид всичко това можем да разберем защо апостол Павел недвусмислено предупредил християните от първи век относно ‘философии и празна измама според човешките традиции, според първоначалните учения на света, а не според Христос’. — Колосяни 2:8, NW.

²¹ Но кога и как тази „езическа философска догма“ проникнала в християнството? Изданието The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] посочва: „От средата на 2–и век сл.Хр. християните, които имали известна подготовка в областта на гръцката философия, започнали да чувствуват потребността да изразяват вярата си с нейните понятия, както за свое собствено интелектуално удовлетворение, така и за да обърнат към религията си образованите езичници. Философията, която им вършела най⁠–​добра работа, бил платонизмът.“ Двама такива ранни философи, които оказали огромно влияние върху доктрините на т.нар. християнство, били Ориген от Александрия и Августин от Хипон. И двамата били силно повлияни от идеите на Платон и чрез тях тези идеи били споени в едно цяло с християнските учения.

22. Как учението за безсмъртието на душата съхранило видната си позиция в исляма?

²² Докато идеята за безсмъртието на душата в юдаизма и т.нар. християнство се появила под влиянието на Платон, в исляма това схващане било вградено още от самото му начало. Коранът, свещената книга на исляма, учи, че човекът има душа, която продължава да живее след смъртта. Той говори за крайната участ на душата — или живот в една небесна райска градина, или наказание в един огнен ад. Това не означава, че арабските учени не са се опитвали да съчетаят ислямските учения с гръцката философия. Всъщност арабският свят бил повлиян до известна степен от делото на Аристотел. Но безсмъртието на душата остава и до днес вярване на мюсюлманите.

23. Какви заслужаващи внимание въпроси относно живота след смъртта ще бъдат разгледани в следващата статия?

²³ Ясно е, че религиите по света са развили смайващ калейдоскоп от вярвания за отвъдното, основани на идеята, че душата е безсмъртна. И тези вярвания са влияли на милиарди хора, да, дори са ги владели и поробвали. Като се сблъскваме с всичко това, ние сме подтикнати да попитаме: ‘Дали е възможно да знаем истината за това какво става, когато умрем? Има ли живот след смъртта? Какво казва за него Библията?’ Това ще разгледаме в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Каква обща тема се съдържа в повечето религиозни вярвания относно живота след смъртта?

◻ Как историята и Библията посочват древния Вавилон като рождено място на доктрината за безсмъртната душа?

◻ Как източните религии са повлияни от вавилонското вярване в безсмъртна душа?

◻ Как учението за безсмъртието на душата проникнало в юдаизма, т.нар. християнство и исляма?

[Снимки на страници 12, 13]

Завоеванията на Александър Велики довели до смесването на гръцката и юдейската култури

Августин се опитал да съедини Платоновата философия с християнството

[Източници]

Александър: Музеят Капитолий, Рим; Августин: От книгата Great Men and Famous Women