Борба за едно „Свято“ място

НА 15 юли 1099 г. Първият кръстоносен поход, назначен от папата в Рим, постигнал целта си да завоюва Йерусалим. Клането било ужасяващо! Единствените жители на града, които оцелели, били неговият управител и телохранителят му, и то защото бил платен огромен подкуп. В своята книга The Crusades [„Кръстоносните походи“] свещеникът Антъни Бридж съобщава какво станало с останалото мюсюлманско и юдейско население: „В мига, в който били пуснати на воля в града, кръстоносците изпаднали в неимоверна и ужасна кръвожадност . . . Те убили всички мъже, жени и деца, които успели да намерят в града . . . Когато нямало повече кого да убиват, победителите направили шествие и минали по улиците на града . . . , за да стигнат до църквата на Гроба Господен да благодарят на Бога.“

От времето на кръстоносното завоевание до днес присъствието на т.нар. християнство в Йерусалим е белязано от търкания между католиците, източното православие и още други религии, твърдящи, че са християнски. През 1850 г. един спор между различните църковни лидери относно светите места в Йерусалим и околностите му бил един от основните фактори, довели до Кримската война. Англия, Франция и Османската империя воювали срещу Русия, като това струвало живота на половин милион души.

Войната не сложила край на споровете на т.нар. християнство за Йерусалим и светите му места. Владетелите на Османската империя, които държали в ръцете си страната по онова време, се опитали да постигнат мир, като поделят светите места между различните религии. „Този принцип — обяснява в книгата си This Is Jerusalem [„Това е Йерусалим“] докторът на науките Менаше Харел — бил приет . . . от Организацията на обединените нации с Резолюция по разделянето през ноември 1947 г. Така той станал част от международното право.“ Вследствие на това църквата на Гроба Господен е разделена между католици, членове на гръцкото православие, арменци, сирийци и копти. Накрая етиопците също поискаха дял от тази църква, като изпратиха свои членове да живеят в колиби на покрива ѝ. Мнозина гледат на църквата на Гроба Господен като на най⁠–​святото място в т.нар християнство. Тя е изпълнена с олтари, изображения и икони. Друго т.нар. свято място — Калвари на генерал Гордън, бива почитано от някои протестанти като вероятното място, където бил убит и погребан Исус.

Много отдавна Исус казал на една жена, която вярвала в съществуването на свети места: „Идва часът, когато нито на тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Бащата . . . Истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина.“ (Йоан 4:21–24, NW ) Следователно истинските християни не почитат свети места. Разрушаването на неверния Йерусалим от римските войски през 70 г. от н.е. е едно предупреждение за псевдохристиянството. Неговото идолопоклонство, раздорите и кръвната му вина показват, че твърдението му, че е истинското християнство, не е вярно. Затова то ще понесе участта, която Бог е предсказал за всички религии, съставящи Вавилон Велики. — Откровение 18:2–8.