От поклонението на императора към истинското поклонение
РАЗКАЗАНО ОТ ИСАМУ СУГИУРА
Въпреки че през 1945 г. беше ясно, че Япония губи Втората световна война, ние бяхме уверени, че ще задуха камикадзе („божествен вятър“) и ще порази противника. Камикадзе се наричат бурите през 1274 г. и 1281 г., които два пъти унищожили край японските брегове голяма част от нахлуващата монголска флота, като така я принудили да се оттегли.
ЗАТОВА, когато на 15 август 1945 г. император Хирохито съобщи пред нацията, че Япония се е предала на Съюзническите сили, надеждите на сто милиона предани на него хора бяха разбити. Тогава бях ученик и моите надежди също бяха разбити. ‘Ако императорът не е живият Бог, тогава кой е? — питах се аз. — На кого мога да се доверя?’
В действителност обаче, поражението на Япония във Втората световна война даде възможност на мен и на хиляди други японци да научим за истинския Бог, Йехова. Преди да разкажа за промените, които трябваше да направя, нека да ви запозная с моето религиозно възпитание.
Ранни религиозни влияния
Роден съм в град Нагоя на 16 юни 1932 г. — най–малкото от четири момчета. Татко работеше като земемер за градската управа. Мама беше предана вярваща в тенрикио, една шинтоистка секта, а най–големият ми брат беше получил религиозно обучение, за да бъде учител на тенрикио. Мама и аз бяхме много близки и тя ме вземаше със себе си на събранията за поклонение.
Учеха ме да навеждам главата си и да се моля. Религията тенрикио поучаваше вярването в един създател, наречен Тенри О но Микото, както и в още десет по–нисши божества. Нейните членове прилагаха изцеление чрез вяра и наблягаха на това да служат на другите и да разпространяват вярванията си.
Като момче бях много любознателен. Възхищавах се на луната и на многобройните звезди в нощното небе и се чудех колко ли далече се простира космосът извън небето. Беше ми изключително интересно да наблюдавам растежа на патладжаните и краставиците, които бях засадил в малка леха в задния двор. Наблюденията над природата засилиха вярата ми в Бога.
Военните години
Годините ми в основното училище — от 1939 г. до 1945 г. — съвпаднаха с периода на Втората световна война. В нашето училищно обучение се наблягаше на поклонението на императора — важна част от шинтоистката религия. Учеха ни на шушин, което включваше морално обучение с националистични и милитаристични нотки. Церемониите по вдигане на знамето, пеенето на националния химн, изучаването на императорските образователни закони и отдаването на почит пред портрета на императора бяха част от нашата училищна рутина.
Освен това ходехме и до местния шинтоистки храм, за да молим Бога за победа на императорската армия. Двама от моите родни братя служеха във войската. Поради моето строго националистично–религиозно обучение аз се радвах на новините относно успехите на японската армия.
Нагоя беше център на японската самолетна индустрия, така че беше главна мишена за масираните атаки на авиацията на САЩ. През деня бомбардировачи Б–29, т.нар. „летящи крепости“, летяха над града в бойна формация, на височина около 9000 метра, като хвърляха стотици тонове бомби над промишлените райони. През нощта прожекторите улавяха бомбардировачите на височина едва 1300 метра. Многократните въздушни атаки със запалителни бомби причиняваха опустошителни пожари в жилищните райони. Само Нагоя претърпя 54 въздушни атаки през последните девет месеца на войната, които причиниха много страдание и смъртта на повече от 7700 души.
По онова време срещу десет крайбрежни града беше започнат обстрел от военни кораби, а хората говореха за възможен десант на американската армия край Токио. Жените и младите момчета бяха обучавани да се бият с бамбукови копия, за да защищават страната. Нашият лозунг беше „Ишиоку Соугиоукуси“, което означава „Дори и стоте милиона да умрат, няма да се предадем“.
На 7 август 1945 г. вестниците съобщиха: „Нов вид бомба, хвърлена над Хирошима“. След два дена друга бомба беше хвърлена над Нагасаки. Това бяха атомни бомби и по–късно ни беше казано, че общо са отнели живота на повече от 300 000 души. Тогава, на 15 август, в края на един учебен марш с дървени пушки, чухме речта на императора, в която той съобщи, че Япония се предава. Бяхме толкова сигурни, че ще победим, че това ни сломи!
Развива се нова надежда
Когато започна окупацията на американските войски, постепенно приехме факта, че Съединените щати бяха спечелили войната. В Япония беше въведена демокрация, както и нова конституция, която гарантираше свобода на поклонението. Условията за живот бяха сурови, храната оскъдна и през 1946 г. баща ми почина от недохранване.
Междувременно в училището, което посещавах, започна да се учи английски, а радиостанцията „НХК“ започна да излъчва едно предаване с разговори на английски. В продължение на пет години ежедневно слушах това много известно предаване с учебник в ръка. Това ме накара да мечтая някой ден да отида в Съединените щати. Тъй като бях разочарован от шинтоистката и будистката религия, започнах да мисля, че вероятно истината за Бога може да се намери в западните религии.
В началото на април 1951 г. срещнах Грейс Грегъри, една мисионерка на Дружество „Стражева кула“. Тя стоеше пред железопътната гара в Нагоя, като предлагаше един английски екземпляр на списание „Стражева кула“ и една брошура на японски на библейска тема. Смирението, с което тя правеше това, ми направи силно впечатление. Получих и двете публикации и охотно приех нейното предложение за библейско изучаване. Обещах след няколко дена да отида в дома ѝ за библейското изучаване.
Когато седнах във влака и започнах да чета „Стражева кула“, очите ми се спряха на първата дума в уводната статия — „Йехова“. Никога преди не бях виждал това име. Не очаквах да го намеря в малкия английско–японски речник, който носех, но то беше там! „Йехова . . . , Богът на Библията“. Бях започнал да уча за Бога на християнството!
При онова първо посещение в мисионерския дом научих за един библейски доклад, който щеше да бъде изнесен след няколко седмици от Нейтан Х. Нор, който тогава беше президент на Библейското и трактатно дружество „Стражева кула“. Той беше на посещение в Япония заедно със своя секретар Милтън Хеншел и щеше да дойде в Нагоя. Въпреки че моето библейско познание беше ограничено, много ми харесаха както докладът, така и общуването с мисионерите и другите присъствуващи.
За около два месеца от моите изучавания с Грейс научих основните истини за Йехова, Исус Христос, откупа, Сатан Дявола, Армагедон и райската земя. Добрата новина на Царството беше точно това послание, което търсех. Когато започнах да изучавам, започнах да посещавам и събранията на сбора. Обичах много приятелската атмосфера на тези събирания, където мисионерите общуваха свободно с японците и седяха заедно с нас на татами (плетени сламени рогозки).
През октомври 1951 г. в град Осака, в Обществената зала „Наканошима“, беше проведен първият окръжен конгрес в Япония. Тогава в цяла Япония имаше по–малко от 300 Свидетели, но въпреки това около 300 души посетиха конгреса, сред които бяха приблизително 50 мисионери. Аз дори имах малко участие в програмата. Това, което видях и чух, ми направи толкова силно впечатление, че реших твърдо в сърцето си да служа на Йехова през целия си живот. На следващия ден бях покръстен в хладките води на намиращата се наблизо обществена баня.
Радост от пионерската служба
Исках да стана пионер, както се наричат целодневните проповедници на Свидетелите на Йехова, но също така се чувствувах задължен да помагам в издръжката на семейството си. Когато събрах смелост да кажа на шефа си за своето желание, неговите думи ме изненадаха: „Ще се радвам да ти съдействувам, ако това ще те направи щастлив.“ Беше ми дадена възможност да работя само два дни в седмицата и все още можех да помагам на мама в домакинските разходи. Наистина се чувствувах като птичка, пусната на свобода от кафеза.
Тъй като условията продължаваха да се подобряват, на 1 август 1954 г. започнах пионерската си служба в един район зад гарата в Нагоя, на няколко минути пеша от мястото, където за първи път срещнах Грейс. След няколко месеца получих назначение да служа като специален пионер в Бепу, един град на западния остров Киушу. Тсутому Миура беше назначен за мой партньор.a По онова време на целия остров нямаше нито един сбор на Свидетелите на Йехова, но сега има стотици сборове, разделени на 22 окръга!
Предвкусване на новия свят
Когато през април 1956 г. брат Нор посети отново Япония, той ме помоли да прочета на глас няколко абзаца от един английски брой на списание „Стражева кула“. Не ми каза защо, но след няколко месеца получих писмо, което ме канеше да посетя 29–я клас на мисионерското училище Гилеад. Така през ноември същата година тръгнах на вълнуващо пътуване към Съединените щати, което изпълни една отдавнашна мечта. Това, че живях и работих няколко месеца с голямото бруклинско Бетелово семейство, укрепи силно вярата ми във видимата организация на Йехова.
През февруари 1957 г. брат Нор закара мен и още двама ученика до сградата на Училището Гилеад в Саут Лансинг, в северната част на щата Ню Йорк. През следващите пет месеца в Училището Гилеад можах да предвкуся райската земя, докато получавах напътствия от Словото на Йехова и живеех сред прекрасното обкръжение на моите съученици. Десет от общо 103 ученика, в това число и аз, бяха назначени в Япония.
Признателен за своите назначения
Когато през октомври 1957 г. се върнах в Япония, там имаше около 860 Свидетели. Бях назначен на пътуваща работа като окръжен надзорник, но първо получих няколкодневна подготовка за тази работа от Ейдриън Томпсън в Нагоя. Моят окръг обхващаше една област от Шимизу, близо до планината Фуджи, до остров Шикоку и включваше големи градове като Киото, Осака, Кобе и Хирошима.
През 1961 г. бях назначен за областен надзорник. Това означаваше да пътувам от снежния северен остров Хокайдо до субтропичния остров Окинава и дори отвъд островите Ишигаки близо до Тайван, разстояние от около 3000 километра.
После, през 1963 г., бях поканен на десетмесечен курс в Училището Гилеад в бруклинския Бетел. По време на курса брат Нор подчерта колко е важно да имаме правилна нагласа към работните назначения. Той каза, че чистенето на тоалетните е точно толкова важно назначение, колкото и работата в офиса. Ако тоалетните не са чисти — каза той, — цялото Бетелово семейство и неговата работа ще бъдат повлияни от това. По–късно част от работата ми в Бетел в Япония беше да чистя тоалетните, и си спомних за този съвет.
След като се върнах в Япония отново бях назначен на пътуваща работа. След няколко години, през 1966 г., се ожених за Юнко Ивасаки, една специална пионерка, която служеше в град Матсуе. Лойд Бари, който тогава беше надзорник на клона в Япония, изнесе стоплящия сърцето сватбен доклад. След това Юнко се присъедини към мен в пътуващата работа.
През 1968 г. настъпи промяна в назначението ни, тъй като бях повикан в офиса на клона в Токио, за да върша преводаческа работа. Поради недостига на стаи аз пътувах всеки ден от квартал Сумида, в Токио, а Юнко служеше като специална пионерка с местния сбор. По това време вече бяха необходими по–големи сгради за клона. Затова през 1970 г. беше закупен имот в Нумазу, недалеч от планината Фуджи. Там бяха построени една триетажна печатница и жилищна сграда. Преди началото на строежа няколко къщи в този имот бяха използувани за Училището за служба на Царството, което осигурява обучение на надзорниците в сборовете. Имах привилегията да бъда учител в това училище, а Юнко подготвяше храната за учениците. Беше вълнуващо да се види как стотици християнски мъже получават специално обучение за службата.
Един следобед получих спешна телеграма. Мама била закарана в болница и състоянието ѝ било безнадеждно. Взех влака–стрела за Нагоя и бързах към болницата. Тя беше в безсъзнание, но прекарах цялата нощ до нея. Мама почина рано сутринта. Пътувайки обратно за Нумазу, не можех да сдържам сълзите си, като си спомнях трудностите, които тя беше преживяла, и обичта, която изпитваше към мен. Ако е волята на Йехова, ще я видя отново във възкресението.
Скоро и сградите в Нумазу ни омаляха. Затова бяха купени 70 декара земя в град Ебина и през 1978 г. започна строежът на нов комплекс на клона. Днес цялото налично пространство в този имот е застроено с печатница и жилищни сгради, както и една Конгресна зала, която има повече от 2800 места. Последното разширение, което се състои от две 13–етажни жилищни сгради и 5–етажен паркинг с ремонтна работилница, беше завършено в началото на тази година. Сега нашето Бетелово семейство наброява около 530 души, но разширеният комплекс ще позволи настаняването на около 900 души.
Много причини за радост
Беше вълнуващо да се види изпълнено едно библейско пророчество, да, да се види как ‘незначителният става могъщ народ’. (Исаия 60:22, NW) Спомням си, че през 1951 г. един от моите братя ме попита:
— Колко Свидетели има в Япония?
— Около 260 — отговорих аз.
— Само толкова ли? — попита той пренебрежително.
Спомням си, че си помислих: ‘Времето ще покаже още колко хора Йехова ще привлече към своето поклонение в тази шинтоистко–будистка страна.’ И Йехова отговори на това! Днес в Япония вече няма невъзложени райони за проповядване, а броят на истинските поклонници се увеличи на повече от 222 000 души, които са в 3800 сбора!
Последните 44 години от моя живот, прекарани в целодневна служба — 32 години с моята любеща съпруга — бяха особено щастливи. През 25 от тях служа в преводаческия отдел в Бетел. През септември 1979 г. бях поканен да бъда също член на комитета на клона на Свидетелите на Йехова в Япония.
Привилегия и благословия е да имам участие в оказването на помощ на искрените, миролюбиви хора да се присъединят към поклонението на Йехова. Мнозина направиха като мен — престанаха да отдават преданост на императора и започнаха да се покланят на единствения истински Бог, Йехова. Моето искрено желание е да помогна на още повече хора да преминат на побеждаващата страна на Йехова и да придобият безкраен живот в мирния нов свят. — Откровение 22:17.
[Бележка под линия]
a Неговият баща беше верен Свидетел, който преживя взрива на атомната бомба над Хирошима през 1945 г., докато беше в един японски затвор. Виж „Пробудете се!“ (англ.) от 8 октомври 1994 г., стр. 11–15.
[Снимка на страница 29]
Център на обучението в училище беше поклонението на императора
[Източник]
The Mainichi Newspapers
[Снимка на страница 29]
В Ню Йорк с брат Франц
[Снимка на страница 29]
Със съпругата ми Юнко
[Снимка на страница 31]
На работа в преводаческия отдел