Пази се от симонията!

СИМОН от Самария бил много уважаван в своя град. Той живял през първи век от н.е. и хората били толкова увлечени по магьосническото му изкуство, че казвали за него: „Тоя е така наречената велика Божия сила.“ — Деяния 8:9–11.

Но след като станал покръстен християнин, Симон признал, че има сила, много по–голяма от тази, която той преди проявявал. Това била силата, с която били удостоени апостолите на Исус и която им давала възможност да внедряват в други хора чудодейните дарове на светия дух. Това направило толкова силно впечатление на Симон, че той предложил пари на апостолите и помолил: „Дайте и на мене тая сила, щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.“ — Деяния 8:13–19.

Апостол Петър смъмрил Симон с думите: „Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.“ — Деяния 8:20, 21.

От този библейски разказ произлиза думата „симония“, определена като „греха от купуването или продаването на църковна длъжност или привилегирован църковен сан“. Изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава, че особено от 9–и до 11–и век „симонията проникнала в манастирите, сред духовниците с по–нисък сан, сред епископите и дори в папството“. В деветото издание на The Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] (1878 г.) се отбелязва: „Едно изследване на историята на закритите кардиналски заседания оставя в изследователя убеждението, че досега не е имало избор, който да не е бил опетнен от симония, като в много случаи симонията, вършена на закритите заседания, е най–скандалната, най–безсрамната и най–неприкритата от всички останали.“

Истинските християни днес трябва да се пазят от симонията. Например, някои може да обсипват с изключителни възхвали или с щедри подаръци онези, които могат да им дадат допълнителни привилегии. И обратното, хората, които могат да дават такива привилегии, може да проявяват фаворитизъм към онези, които имат възможност — и често са готови — да ги обсипват с подаръци. И в двете ситуации става въпрос за симония, а Писанията ясно осъждат такова поведение. „Затуй покай се от това твое нечестие — Петър подканил Симон, — и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти [„този твой заговор“ — New Jerusalem Bible („Нова Йерусалимска Библия“)]; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.“ — Деяния 8:22, 23.

За щастие Симон разбрал колко е сериозен въпросът с неговото грешно желание. Той помолил апостолите: „Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, що рекохте.“ (Деяния 8:24) Като се вслушват във важната поука, съдържаща се в този разказ, искрените християни се стремят да избягват всякаква симония.