Да съм угоден на Йехова е главната ми грижа

РАЗКАЗАНО ОТ ТЕОДОРОС НЕРОС

Вратата на килията се отвори и един офицер извика: — Кой е Нерос? Казах, че съм аз и той заповяда: — Ставай. Ще те екзекутираме. Това беше в един военен лагер в Коринт (Гърция) през 1952 г. Защо животът ми висеше на косъм? Преди да обясня това, нека ви разкажа малко за миналото си.

ОКОЛО 1925 г. баща ми бил посетен от Изследователите на Библията (както били познати тогава Свидетелите на Йехова). Скоро той станал един от тях и предал вярванията си на своите осем братя и сестри, като всички те приели библейската истина. Същото направили и родителите му. След това той се оженил и аз съм се родил през 1929 г. в Агринио (Гърция).

Какви ужасни години преживя тогава Гърция! Първо беше на власт суровата диктатура на генерал Метаксас. След това, през 1939 г., избухна Втората световна война и скоро след това страната беше окупирана от нацистите. Навсякъде се ширеха болести и глад. Подпухналите тела на мъртвите биваха извозвани с малки ръчни колички. Злото в света беше толкова явно, колкото явна беше и необходимостта от божието Царство.

Живот в отдадена служба

На 20 август 1942 г. една група Свидетели се бяхме събрали извън Солун и нашият председателствуващ надзорник посочи английските военни самолети, които бомбардираха града, и подчерта как това, че сме се подчинили на подканата да „не преставаме да се събираме заедно“, ни служи като защита. (Евреи 10:25) При този случай събранието ни беше на морския бряг и аз бях сред тези, които се представиха за покръстване. Когато излязохме от водата, се наредихме в редица и нашите християнски братя и сестри изпяха песен, в която ни похвалиха за решението, което сме взели. Какъв незабравим ден беше този!

Скоро след това заедно с още едно момче посещавахме хората в службата от къща на къща и няколко полицая ни арестуваха и ни заведоха в полицейския участък. За да наблегнат на това, че ни смятат за комунисти и че проповедната ни дейност е забранена, те ни биха и ни казаха:

— Идиоти, Йехова и Сталин са едно и също!

По това време гражданската война бушуваше в Гърция и антикомунистическите настроения бяха много силни. На следващия ден ни прекараха публично до домовете ни с белезници на ръцете, сякаш бяхме престъпници. Но това не бяха единствените изпитания, които преживях.

Изпитания на вярата в училище

В началото на 1944 г. все още бях ученик и нацистите продължаваха да окупират Солун. Един ден в училище нашият учител по религия, който беше гръцки православен свещеник, ми каза, че трябва да ме изпита върху урока за деня.

— Той не е православен християнин — казаха другите деца.

— А какъв е? — попита учителят.

— Аз съм Свидетел на Йехова — отговорих.

— Вълк сред овцете — извика той, като ме сграбчи и ме удари по лицето.

‘Как е възможно — мислех си аз — вълк да бъде ухапан от овца?’

След няколко дни около 350 души седяхме край масите за обяд. Надзорникът нареди:

— Нерос да каже молитва.

Повторих т.нар. „Отче наш“, молитвата, на която Исус учел своите последователи, както беше записана в Матей 6:9–13. На надзорника не му хареса това и той разгневено ме попита от мястото си край масата:

— Защо каза молитвата по такъв начин?

— Защото съм Свидетел на Йехова — отговорих аз.

Тогава той също ме сграбчи и ме удари през лицето. По–късно на същия ден друг един учител ме извика в кабинета си и ми каза:

— Браво, Нерос, дръж се здраво за своята вяра и не се отказвай.

Вечерта баща ми ме насърчи със следните думи на апостол Павел: „Всички, които искат да живеят с преданост към Бога, в съобщничество с Христос Исус, също ще бъдат преследвани.“ — 2 Тимотей 3:12, NW.

Когато завърших средно училище, трябваше да избера каква кариера да поема. Поради гражданската война в Гърция също трябваше да се изправя и пред въпроса за християнския неутралитет. (Исаия 2:4; Матей 26:52) Накрая, в началото на 1952 г. бях осъден на 20 години затвор поради отказ да взема оръжие през този труден период от гръцката история.

Християнският ми неутралитет под изпитание

Докато бях затворен във военните лагери в Мезолонгион и Коринт, имах възможност да обясня на военните командири, че моята обучена според Библията съвест не ми позволява да стана войник и да подкрепям политически каузи.

— Аз вече съм войник на Христос — обяснявах, посочвайки 2 Тимотей 2:3. Когато ме подканяха да преосмисля позицията си, казвах, че решението ми не е взето под влияние на моментни емоции, а след сериозно обмисляне и с оглед на моето отдаване на Бога да върша неговата воля.

В резултат на това трябваше да върша принудителен труд, да оставам без храна всеки втори ден за период от 20 дни и да спя върху циментения под на килия с размери метър на два. А в тази килия имаше още двама Свидетели! По това време, докато бях в лагера в Коринт, бях извикан от килията си, за да бъда екзекутиран.

Като вървяхме към мястото за екзекуции, офицерът попита:

— Няма ли да кажеш нещо?

— Не — отговорих.

— Няма ли да пишеш на семейството си?

— Не — отговорих пак. — Те вече знаят, че тук мога да бъда екзекутиран.

Стигнахме до двора и ми заповядаха да застана пред стената. Тогава вместо заповед войниците да стрелят, офицерът заповяда:

— Върнете го обратно.

Всичко това беше фалшива екзекуция, предназначена да изпита моята решимост.

По–късно бях изпратен на остров Макронисос, където не ми позволяваха никаква литература освен една Библия. Бяхме тринадесет Свидетели и ни държаха в една малка къща, отделени от близо петстотинте затворени престъпници. Но по някакъв начин литература се промъкваше до нас. Например, един ден получих кутия с локум. Инспекторите имаха толкова силно желание да опитат локума, че не забелязаха списанието „Стражева кула“, което беше скрито под него. Един Свидетел каза:

— Войниците изядоха локума, а ние ‘изядохме’ „Стражева кула“!

До нас стигна един екземпляр от наскоро издадената книга What Has Religion Done for Mankind? [„Какво е направила религията за човечеството?“] и един Свидетел затворник, който знаеше английски, я превеждаше. Ние изучавахме също и „Стражева кула“ заедно, като провеждахме събранията си тайно. Гледахме на затвора като на школа, като на възможност да укрепим своята духовност. И най–вече бяхме щастливи, защото знаехме, че нашето поведение на морална безкомпромисност е угодно на Йехова.

Последният затвор, в който бях, беше в Тиринта, в източната част на Пелопонес. Там забелязах един пазач, който внимателно наблюдаваше, когато водех изучаване на Библията с един затворник. Каква изненада беше за мен да срещна отново този пазач след много години в Солун! Той вече беше станал Свидетел. По–късно едно от неговите деца беше изпратено в затвора, но не да служи като пазач, а като затворник. Синът му беше затворен по същата причина, поради която бях затворен и аз.

Подновена дейност след освобождаването

Аз излежах само три от първоначално присъдените ми 20 години. След освобождаването си реших да живея в Атина. Но скоро се разболях от нещо като плеврит и бях принуден да се върна в Солун. Два месеца прекарах на легло. По–късно срещнах една обаятелна девойка на име Кула и се оженихме през декември 1959 г. През 1962 г. тя започна да служи като пионер, както се наричат целодневните служители измежду Свидетелите на Йехова. Три години по–късно и аз успях да се присъединя към нея в пионерската дейност.

През януари 1965 г. бяхме назначени на окръжна работа, като посещавахме сборовете, за да ги укрепваме духовно. През това лято също имахме привилегията да посетим първия си голям областен конгрес във Виена (Австрия). Той не приличаше на конгресите, които провеждахме в Гърция тайно в гората, защото дейността ни беше под възбрана. Към края на 1965 г. бяхме поканени да работим в офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Атина. Но поради здравословни проблеми на някои мои близки трябваше да се върнем в Солун през 1967 г.

Докато изпълнявахме семейните си задължения, продължавахме да бъдем много заети в евангелизаторската работа. Веднъж разговарях с моя братовчед Костас и му описвах красотата на божията организация и любовта, единството и послушанието спрямо Бога, които съществуват в нея. Той каза:

— Всичко това щеше да бъде много хубаво, стига да имаше Бог.

Той прие моята покана да изследва въпроса дали Бог наистина съществува, или не. Казах му, че ще посетим един международен конгрес на Свидетелите на Йехова в Нюрнберг (Германия) през август 1969 г. Той попита дали може да дойде с нас, а и неговият приятел Алекос, който също изучаваше Библията с нас, поиска да дойде.

Конгресът в Нюрнберг беше забележително зрелище! Той се провеждаше на едно голямо място, където Хитлер бил празнувал своите военни победи. Присъствуваха над 150 000 души и духът на Йехова се забелязваше във всичко. Скоро след това Костас и Алекос бяха покръстени. И двамата сега служат като християнски старейшини и семействата им също са Свидетели.

Започнах изучаване с една заинтересувана жена. Съпругът ѝ заяви, че иска да изследва нашите вярвания и скоро след това ме осведоми, че е поканил на разговор някой си г–н Сакос, гръцки православен теолог. Съпругът искаше да зададе въпроси и на двамата. Г–н Сакос дойде заедно с един свещеник. Домакинът, когото посещавахме, започна с думите:

— Първо бих искал г–н Сакос да отговори на три въпроса.

Като вдигна превода на Библията, който ние използувахме при нашите разговори, мъжът попита:

— Въпрос номер едно: Дали това е истинска Библия, или е Библия на Свидетелите?

Г–н Сакос отговори, че това е авторитетен превод и също така описа Свидетелите на Йехова като „хора, които обичат Библията“.

След това мъжът попита:

— Въпрос номер две: Дали Свидетелите на Йехова са морални хора?

Всъщност той искаше да знае с какви хора е започнала да се събира жена му. Теологът отговори, че те несъмнено са морални хора. Мъжът продължи:

— Третият въпрос: Дали Свидетелите на Йехова получават пари за дейността си?

— Не — отговори теологът.

— Получих отговори на своите въпроси и взех решение — каза в заключение мъжът. След това той продължи своето изучаване на Библията и скоро се покръсти като Свидетел на Йехова.

Богат, възнаграждаващ живот

Отново започнах да служа като окръжен надзорник през януари 1976 г. Около шест години по–късно имах привилегията да съм начело на една нова форма на проповядване в Гърция — улично свидетелствуване. След това, през октомври 1991 г. заедно със съпругата ми станахме специални пионери. Няколко месеца по–късно трябваше да се подложа на сърдечна операция, четворен байпас, която за щастие беше успешна. Днес здравето ми е сравнително добро и поднових целодневната си проповедна служба. Освен това служа като старейшина в един от сборовете в Солун, а също работя и с местния Комитет за връзка с болниците, за да подпомагам братята, нуждаещи се от лечение.

Като преценявам живота си, съзнавам колко е удовлетворяващо да правиш това, което е угодно на нашия небесен Баща. Радвам се, че преди много време приех неговата привлекателна покана: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Сърцето ми е радостно, когато виждам целосветското увеличение на броя на искрените хора, които се стичат в организацията на Йехова. Наистина е привилегия да участвуваш в освобождаването на хората посредством библейската истина и така да откриваш пред тях перспективата за вечен живот в един праведен нов свят! — Йоан 8:32; 2 Петър 3:13.

Ние винаги се опитваме да насърчаваме младите служители на Йехова да си поставят за цел целодневната служба, да дават от своето време и сила на Йехова. Наистина, да уповаваш на Йехова и да намираш изключителна наслада в това да радваш сърцето му е наистина най–удовлетворяващият живот, който човек може да има! — Притчи 3:5; Еклисиаст 12:1.

[Снимки на страница 21]

(Отляво надясно)

Служба в Бетеловата кухня през 1965 г.

Изнасяне на доклад през 1970 г., когато проповядването ни беше под възбрана

Със съпругата ми през 1959 г.

[Снимка на страница 23]

Със съпругата ми Кула