Как да разрешаваме проблемите мирно

ЧОВЕШКОТО насилие е почти толкова старо, колкото човечеството. Библията проследява, че насилието води началото си от Каин, брата на Авел и най–големия син на първата човешка двойка. Когато Бог предпочел приноса на Авел пред неговия, Каин ‘се разярил със силен гняв’. Как се справил той с тази ситуация? ‘Каин се нахвърлил върху Авел, своя брат, и го убил.’ След това той си навлякъл големи неприятности с Бога. (Битие 4:5, 8–12, NW) Насилието не разрешило проблема с лошата позиция на Каин пред неговия Създател.

Как можем да избегнем поведението на Каин, който прибягнал към физическа сила за разрешаването на проблемите?

От насилие към толерантност

Да обърнем внимание на един мъж, който одобрително наблюдавал убийството на Стефан, първия християнски мъченик. (Деяния 7:58; 8:1) Мъжът — Савел от Тарс — не бил съгласен с религиозната позиция на Стефан и подкрепял насилническото убийство като оправдан начин за прекратяване на дейността на Стефан. Наистина, Савел може би не бил насилник във всеки аспект на своя живот. Вярно, и все пак той бил готов да приеме насилието като начин за разрешаване на проблемите. Веднага след смъртта на Стефан Савел ‘започнал да се отнася яростно към християнския сбор. Като нахлувал в една къща след друга и измъквал оттам както мъже, така и жени, той ги хвърлял в затвора’. — Деяния 8:3, NW.

Според библейския изследовател Албърт Барнс, гръцката дума, която тук е преведена като „да се отнеса яростно към“, показва опустошения, които могат да бъдат причинени от диви зверове, като например лъвове и вълци. „Савел — обяснява Барнс — беснеел срещу църквата като див звяр — един силен израз, показващ ревността и яростта, с които той участвувал в преследването.“ Когато Савел тръгнал за Дамаск, за да арестува повече последователи на Христос, той все още ‘дишал заплашване и убийство против Господните [Христовите] ученици’. По пътя Савел бил заговорен от възкресения Исус и вследствие на това приел християнството. — Деяния 9:1–19.

След тази промяна на религията, начинът, по който Савел се отнасял към другите, се променил. Един случай, който станал около 16 години по–късно, показва тази промяна. Група хора дошли в неговия сбор в Антиохия и подканяли християните там да се съобразят с Моисеевия закон. Последвали „немалко спорове“. Савел, тогава вече по–познат като Павел, заел страна в спора. Явно положението се разгорещило. Но Павел не прибегнал до насилие. Вместо това той се съгласил с решението на сбора да отправят въпроса до апостолите и старейшините на йерусалимския сбор. — Деяния 15:1, 2, NW.

В Йерусалим по време на събранието на старейшините също имало ‘разискване’. Павел изчакал, докато ‘цялото множество млъкнало’ и тогава разказал за великолепната работа на божия дух сред необрязаните вярващи. След обсъждане на Писанията апостолите и йерусалимските старейшини стигнали до „единодушие“ да не налагат излишен товар на необрязаните вярващи, но да ги подканят да ‘се въздържат от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство’. (Деяния 15:3–29) Наистина, Павел се бил променил. Той се научил да разрешава въпросите без насилие.

Да се справяме със склонностите към насилие

„Робът на Господаря няма нужда да се кара — съветвал по–късно Павел, — трябва да бъде нежен към всички, способен да обучава, да се въздържа при сблъсък със зло, да наставлява с мекост онези, които не са настроени благоприятно.“ (2 Тимотей 2:24, 25, NW) Павел подканил Тимотей, който бил млад надзорник, да се справя с трудните ситуации спокойно. Павел бил реалист и знаел, че вълнения могат да възникнат дори и сред християните. (Деяния 15:37–41) Той с основание съветвал: „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ (Ефесяни 4:26) Контролирането на гнева, без той да избухва в неконтролируема ярост, е подходящ начин за справяне с такива вълнения. Но как може да стане това?

Днес не е лесно гневът да бъде държан под контрол. „Популярно е да си зъл — казва д–р Дебора Протроу–Стит, заместник–декан на Харвардското училище за обществено здраве. — Всъщност уменията, необходими за разбиране с хората — водене на преговори, компромис, съчувствие, прошка, — са онези, които обикновено биват приписвани на слабаците.“ Но това са качества, показващи мъжество, и те са ключ към контролирането на склонността към насилие, която може да се надига в нас.

Когато станал християнин, Павел научил един по–добър начин да се справя с разногласията. Този начин се основавал на ученията на Библията. Като вещ познавач на юдаизма Павел бил запознат с Еврейските писания. Той трябва да е знаел за наличието на стихове като следните: „Не завиждай на насилник човек и не избирай ни един от пътищата му.“ „Който скоро не се гневи, е по–добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град.“ „Който не владее духа си, е като съборен град без стени.“ (Притчи 3:31; 16:32; 25:28) И все пак това познание не възпряло Павел преди приемането на християнството да не прибягва до насилие против християните. (Галатяни 1:13, 14) Но какво помогнало на Павел като християнин да разрешава спорните въпроси с помощта на разума и убеждаването, вместо с насилие?

Павел ни помага да разберем отговора, когато казва: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“ (1 Коринтяни 11:1) Той много ценял онова, което Исус Христос бил направил за него. (1 Тимотей 1:13, 14) Христос станал за него образец, който да следва. Той знаел как Исус страдал за грешното човечество. (Евреи 2:18; 5:8–10) Павел могъл да потвърди, че пророчеството на Исаия относно Месията било изпълнено в лицето на Исус: „Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която пред стригачите си не издава глас, така Той не отвори устата Си.“ (Исаия 53:7) Апостол Петър писал: „Който [Исус] бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“ — 1 Петър 2:23, 24.

Признателността на Павел за начина, по който Исус Христос се справял с напрегнатите ситуации, го подтикнала да се промени. Той могъл да даде следния съвет на своите събратя по вяра: „Продължавайте да бъдете толерантни един към друг и да си прощавате щедро един на друг, ако някой има причина за оплакване срещу другия. И както Йехова щедро ви е простил, така си прощавайте и вие също.“ (Колосяни 3:13, NW) Да признаеш необходимостта от това да не си жесток, не е достатъчно. Признателността за това, което Йехова и Исус Христос са направили за нас, ни помага да придобием необходимите подбуди, за да преодолеем склонностите към насилие.

Възможно ли е това?

Един мъж в Япония се нуждаел от такива силни подбуди. Баща му, който бил войник с буен нрав, властвувал над семейството си с насилие. Тъй като бил жертва на насилие и виждал майка си да изпитва същото, този мъж придобил насилствена нагласа. Той носел два самурайски меча с различна дължина, които вадел, за да разрешава проблемите, както и за да заплашва хората.

Когато съпругата му започнала да изучава Библията, той присъствувал на изучаването, без да го приема на сериозно. Но след като прочел една брошура, озаглавена This Good News of the Kingdom [„Тази добра новина на Царството“]a, той се променил. Защо? „Когато прочетох текста под заглавията ‘Христос Исус’ и ‘Откупът’, ме хвана срам — обяснява той. — Въпреки че водех покварен живот, аз все още обичах да бъда любезен с онези, с които се разбирах. Доставяше ми удоволствие да правя приятелите си щастливи, но само дотолкова, че това да не засяга личния ми живот. А божият Син, Исус, охотно дал своя живот за човечеството, включително и за хора като мен. Бях зашеметен, все едно ме бяха ударили с чук.“

Той престанал да общува със своите бивши приятели и скоро се записал в Теократичното училище за проповедна служба в един сбор на Свидетелите на Йехова. Това училище помага на записаните в него да придобият умението да учат другите на Библията. Обучението донесло допълнителна полза на този мъж. Той разказва: „Когато бях млад, прибягвах до заплахи и насилие, защото не можех да споделя чувствата си с другите. Когато се научих да споделям мислите си с другите, започнах да разисквам с тях, вместо да прибягвам до насилие.“

Дали и той като Павел направил свой Христовия начин на живот? Вярата му била изпитана, когато един бивш приятел, с който бил свързан с взаимна клетва за братство, се опитал да го накара да се откаже от християнството. „Приятелят“ му го ударил и наругал неговия Бог, Йехова. Жестокият някога човек се овладял и се извинил за това, че не може да спази клетвата. Разочарован, „брат“ му го оставил.

Като победил своите склонности към насилие, този яростен някога мъж спечелил много духовни братя и сестри, които са обединени от любовта към Бога и ближния. (Колосяни 3:14) Всъщност, вече повече от 20 години са минали, откакто той станал отдаден християнин и днес служи като пътуващ надзорник на Свидетелите на Йехова. Каква радост е за него, че може да покаже от Библията, че свирепи като зверове хора могат да се научат да разрешават несъгласията без насилие, точно както той се научил! И каква привилегия е за него да може да посочи великото изпълнение на пророческите думи: „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа [Йехова — NW], както водите покриват дъното на морето“! — Исаия 11:9.

Като апостол Павел и като този жесток някога човек, и ти можеш да се научиш да се справяш с провокиращи ситуации, като разрешаваш проблемите мирно. Свидетелите на Йехова в твоята област ще се радват да ти помогнат.

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 5]

Павел бил реалист и знаел, че вълнения могат да възникнат дори и сред християните

[Снимка на страница 7]

Признателността за това, което Бог прави за нас, допринася за мирни взаимоотношения