Когато откликнат сърца от камък

ПРЕЗ 1989 г. СВИДЕТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА В ПОЛША получиха юридическо признание като религиозна организация. Свидетелите, които бяха в затвора заради своя християнски неутралитет, постепенно бяха освобождавани, като оставяха след себе си в затвора много затворници, които копнееха да научат от тях повече за Библията. Ето един разказ за това как в един такъв затвор Свидетелите на Йехова се стремят да помогнат на онези, които някога са имали сърца от камък, да откликнат на силата на божието Слово.

ВЪВ Волув, град с 12 000 жители, разположен в югозападната част на Полша, се намира един 200–годишен затвор, в който биват държани някои от най–лошите престъпници на Полша. След получаването на официално признание на своята работа, Свидетелите на Йехова се стремят да донесат на затворниците, намиращи се там, добрата новина на Царството и правят това с голям ентусиазъм.

Това, което отвори пътя, беше едно писмо, изпратено от Министерството на правосъдието през февруари 1990 г. до всички директори на затвори в Полша. В писмото се казваше, че те не бива „да създават трудности“ на който и да било от затворниците, който иска да получава публикациите на „Стражева кула“ или да се среща със Свидетелите на Йехова. Свидетелите, някои от които са прекарали дълги години в затвора във Волув, познаваха добре многото закоравели затворници в него. Те обаче разчитаха на Йехова да благослови техните усилия да позволят на библейската истина да смекчи каменните сърца на други затворници.

Работата започва

„Беше трудно да се започне тази програма — казва брат Чеслав от град Вроцлав на около 40 километра оттам, който беше упълномощен да посещава затвора във Волув. — Бяха необходими много дълги разговори със служителите в затвора, за да бъдат убедени те, че нашите ‘религиозни служби’ са полезни за затворниците.“

Партньорът на Чеслав, Павел, си спомня, че за да усложни въпроса, ‘един служител на висок пост твърдял, че затворниците използуват религиозните служби само като предлог за материална полза’. Но когато през 1991 г. трима някогашни опасни престъпници се представиха за покръстване, членовете на управата на затвора промениха своята нагласа и сътрудничеството се подобри.

„Започнахме, като свидетелствувахме на затворниците, на семействата им, които идваха да ги посетят в затвора, както и на персонала на затвора — обяснява Чеслав. — След това ни беше позволено да проповядваме добрата новина от килия на килия, едно твърде необичайно изключение. Накрая, след като намерихме първите заинтересувани, ни дадоха достъп до една малка зала, в която да водим библейски изучавания и да провеждаме християнски събрания.“ Да, Йехова отвори пътя към каменните сърца на затворниците.

Резултатна образователна програма

Тази заличка скоро се оказа прекалено малка. Тъй като и покръстените затворници, и братята, идващи отвън, участвуваха в проповедната работа, почти 50 затворника започнаха да посещават събранията. „Повече от три години провеждахме всички събрания тук и затворниците присъствуваха редовно на седмичните събрания“ — обяснява един от местните старейшини. Затова през май 1995 г. им било позволено да използуват една по–голяма зала.

Как отговорните братя определят кой може да идва на събранията, провеждани в затвора? „Имаме списък на затворниците, които проявяват искрен интерес към истината — обясняват братята Чеслав и Зджислав. — Ако някой затворник не напредва или пропуска събранията без основателна причина, като така показва липса на признателност за тези уредби, ние задраскваме името му от списъка и съобщаваме на директора на затвора.“

По време на библейските изучавания, които водят, братята учат също затворниците на това как да се подготвят добре за събранията и как да използуват резултатно нашата литература. Затова, когато затворниците идват на събранията, те са добре подготвени и участвуват много. Те дават укрепващи отговори, умело използуват своите Библии и прилагат съветите относно себе си, като често включват в своите отговори и забележки като следната: ‘Разбирам, че трябва да направя това или онова.’

„Общо 20 библейски изучавания биват водени в затвора във Волув. Осем от тях са водени от трима затворника, които са вестители“ — казва секретарят на сбора. Те имат добри резултати и в проповядването от килия на килия, и по време на разходките си в двора на затвора. Например, за десет месеца, от септември 1993 г. до юни 1994 г., те разпространиха 235 книги, почти 300 брошури и 1700 списания. Неотдавна двама от служителите в затвора пожелаха библейски изучавания.

Специалните конгреси донасят радост

След време към образователната програма в този затвор беше добавен друг елемент, а именно специалните конгреси. Пътуващите надзорници и други отговарящи на изискванията братя изнасят в гимнастическия салон на затвора главните доклади от програмите на окръжния конгрес и деня на специален конгрес. Първият специален конгрес се проведе през октомври 1993 г. Присъствуваха петдесет затворника и вестникът Słowo Polskie [„Слово Полские“] съобщи, че „от Вроцлав дойдоха цели семейства, включващи жени и малки деца“, като общият брой на присъствуващите беше 139 души. Паузата в конгресната програма даде възможност за обяд, приготвен от сестрите, както и за време за приятно християнско общуване.

Оттогава се състояха седем други специални конгреса и добрите резултати достигнаха не само хората в затвора, но и другите отвън. Когато една Свидетелка посетила бивш затворник от Волув, който сега живеел в града, отначало той бил настроен по–скоро отрицателно. Но когато разбрал, че даден затворник е станал Свидетел, мъжът извикал недоверчиво: „Този убиец сега е Свидетел?“ Вследствие на това мъжът приел библейско изучаване.

Настъпва прекрасна промяна

Дали тази обширна образователна програма наистина е смекчила каменните сърца на затворниците? Нека те ни разкажат сами.

„Не познавам родителите си, защото са ме изоставили, когато съм бил малък, и много болезнено усещах липсата на обич — споделя Зджислав, вглъбен човек по природа. — Още от рано се забърках в престъпления, като в крайна сметка извърших убийство. Чувството на вина ме подтикваше да мисля за самоубийство и отчаяно търсех истинска надежда. Тогава, през 1987 г., прочетох списание „Стражева кула“. От него научих за надеждата за възкресение и за вечния живот. Като разбрах, че не всичко е изгубено, отхвърлих мисълта за самоубийство и започнах да изучавам Библията. Така научих значението на любовта, идваща от Йехова и от братята.“ От 1993 г. този някогашен убиец е помощник–служител и помощен пионер, а миналата година стана редовен пионер.

Томаш, от друга страна, охотно приел библейско изучаване. „Това обаче не беше искрена стъпка — признава си той. — Изучавах само защото ми харесваше да се изтъквам, когато обяснявах вярванията на Свидетелите на Йехова на другите. Но не правех много за библейската истина. Един ден реших и отидох на християнско събрание. Покръстените затворници сърдечно ме посрещнаха. Разбрах, че вместо да се опитвам да се изтъкна с познание, трябва да смекча каменното си сърце и да преобразя ума си.“ Томаш започнал да облича новата християнска личност. (Ефесяни 4:22–24, NW) Днес той е отдаден, покръстен Свидетел и намира радост в проповядването от килия на килия.

Натиск от страна на бившите приятели

Онези, които научиха библейската истина в затвора, се озоваха под силен натиск от страна на бивши приятели в килията и от служителите в затвора. Един от тях си спомня: „Непрекъснато ми се присмиваха и подиграваха. Но помнех в ума си насърчителните думи на братята. ‘Продължавай да се молиш на Йехова — казваха ми те. — Чети Библията си и ще имаш вътрешен мир.’ Това наистина ми помогна.“

„Моите съзатворници безмилостно отправяха към мен горчиви забележки — казва Ришард, един едър покръстен брат. — Те ми казваха: ‘Можеш да си ходиш на събранията, но не се опитвай да се изтъкваш и да претендираш, че си по–добър, ясно ли е?’ Когато правех промени в своя живот, защото прилагах библейските принципи, трябваше да страдам заради това. Те преобръщаха леглото ми, разхвърляха библейската ми литература и цапаха в моята част на килията. Молех се на Йехова за сила, за да се въздържа, и след това спокойно отивах да оправям нещата. След известно време атаките престанаха.“

„Когато другите затворници видят, че сме взели твърдо решение да служим на Йехова — споделят други покръстени затворници, — натискът възприема друга форма. Те започват да казват: ‘Помни, че вече не трябва да пиеш, да пушиш или да лъжеш.’ Този вид натиск помага на човек да контролира тялото си, като бързо се отървава от всички пороци или пристрастявания. Той също помага на човек да развива плодовете на духа.“ — Галатяни 5:22, 23.

Стават отдадени служители на Бога

С разрешението на управата на затвора първото покръстване се състоя в гимнастическия салон през пролетта на 1991 г. Зджислав беше щастливият кандидат. Присъствуваха дванадесет затворника, а за случая дойдоха 21 братя и сестри отвън. Събранието оказа насърчително влияние върху затворниците. Много от тях постигнаха толкова забележителен напредък, че двама други затворника бяха покръстени по–късно през същата година. Две години по–късно, през 1993 г., два пъти бяха извършени покръствания и още седем затворника символизираха своето отдаване на Йехова!

Съобщавайки за покръстването, проведено през декември, местният ежедневник Wieczór Wrocławia [„Вйечур Вроцлавия“] отбелязва: „Хората продължават да се стичат в гимнастическия салон, като поздравяват всички и се ръкуват с тях. Никой тук не е чужд. Те образуват едно голямо семейство, обединено в мисли, в своя начин на живот и в службата на един Бог, Йехова.“ Тогава това „голямо семейство“ се състоеше от 135 души, сред които бяха и 50 затворника. Нека да се запознаем с някои от тях.

Йежи, покръстен през юни, разказва: „Въпреки че преди години имах някакви контакти с библейската истина, това, което се криеше в мен, беше наистина сърце от камък. Измама, развод с първата ми съпруга, незаконни отношения с Кристина, извънбрачно дете и чести пребивавания в затвора — това беше моят живот.“ Когато видял как други закоравели престъпници станали Свидетели в затвора, той започнал да се пита: ‘Не мога ли и аз да стана по–добър човек?’ Той помолил за библейско изучаване и започнал да идва на събранията. Но истинският повратен момент настъпил, когато той научил от прокурора, че Кристина била станала Свидетелка на Йехова преди три години. „Бях напълно изненадан! — казва Йежи. — Мислех си: ‘А аз? Какво правя аз?’ Осъзнах, че за да бъда одобрен от Йехова, трябваше да подредя живота си.“ В резултат на това в затвора се състоя една щастлива среща — с Кристина и тяхната 11–годишна дъщеря, Мажена. Скоро след това те узакониха своя брак. Макар че все още е в затвора и има своите периоди на подеми и спадове, неотдавна Йежи сам научи езика на глухонемите и сега може да помага на затворниците, които са глухи.

Мирослав участвувал в престъпна дейност още когато бил в основното училище. Той много се възхищавал на това, което правели приятелите му, и скоро започнал да прави същото. Мнозина са тези, които той е ограбил или бил. След това попаднал в затвора. „Когато се озовах в затвора, се обърнах за помощ към свещеника — споделя Мирослав. — Но бях горчиво разочарован. Затова реших да се самоубия, като изпия отрова.“ В деня, в който решил да отнеме живота си, той бил прехвърлен в друга килия. Там намерил един екземпляр от „Стражева кула“, в който се говорело за целта на живота. „Простата и ясна информация се оказа точно това, от което се нуждаех — добавя той. — Вече исках да живея! Затова се молех на Йехова и помолих Свидетелите за библейско изучаване.“ Той бързо напреднал в своето изучаване на Библията и бил покръстен през 1991 г. Днес служи като помощен пионер в затвора, като има привилегията да проповядва от килия на килия.

Оттогава са покръстени общо 15 затворника. Тяхната обща присъда се равнява почти на 260 години. Някои бяха освободени още преди изтичането на присъдите им. Присъдата на един затворник беше намалена от 25 години на 10 години. А някои, които проявяваха интерес в затвора, станаха покръстени Свидетели, след като бяха освободени. Освен това в затвора има още четирима затворника, които се подготвят за покръстване.

Признание от управата на затвора

„Промяната в нагласата на затворниците е явно забележима — се казва в едно сведение от затвора. — Мнозина се отказаха от пушенето и пазят килиите си чисти. Такива промени в поведението се наблюдават при много от затворниците.“

Във вестник Życie Warszawy [„Жичйе Варшави“] се казва, че членовете на управата на затвора във Волув признават, че „приелите вярата са дисциплинирани; те не създават проблеми на пазачите в затвора“. По–нататък статията отбелязва, че онези, които са били освободени преди изтичането на присъдата им, са добре приети в средата на Свидетелите на Йехова и не се връщат към пътя на престъпността.

А какво е мнението на директора на затвора? „Работата на Свидетелите на Йехова в затвора е много желана и полезна за общественото образование на затворниците“ — казва той. Директорът признава, че „по време на библейското изучаване [със Свидетелите] стойностите и стандартите на затворниците се променят, като им дават нова ръководна сила в живота. Държат се много тактично и възпитано. Те са прилежни работници, които почти не създават проблеми“. Разбира се, такива положителни думи от страна на властите носят удовлетворение на Свидетелите, които работят с обитателите на затвора във Волув.

Посещаващите Свидетели много ценят думите на Исус: „Познавам овцете си и овцете ми ме познават. . . . Те ще слушат гласа ми, и ще станат едно стадо с един пастир.“ (Йоан 10:14, 16, NW) Дори и стените на затвора не могат да попречат на Добрия пастир, Исус Христос, да събира хората, които са подобни на овце. Свидетелите във Волув са признателни за това, че имат привилегията да участвуват в тази радостна служба. И те разчитат на Йехова за неговата неспираща благословия, като помагат на повече сърца от камък да откликнат на добрата новина на Царството, преди да дойде краят. — Матей 24:14, NW.

[Блок на страница 27]

Проблемът на „голямото дете“

„След като прекара известно време в затвора, затворникът често губи чувство за това какво означава да живееш на свобода или самостоятелно — отбелязват Свидетелите, работещи в затвора във Волув. — По същество се получава проблемът на ‘голямото дете’ — освободеният от затвора човек не знае как да се грижи за себе си. Затова ролята на сбора съвсем не се ограничава само с това да го учи на библейската истина. Ние трябва да го подготвим да стане част от обществото, като го предупредим относно новите опасности и изкушения, с които може да се сблъска. И като внимаваме да не бъдем прекалено покровителствени, ние трябва да му помогнем да постави ново начало в живота си.“