Един горд владетел губи империя

„ЦАР Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си — писал пророк Даниил, — и пиеше вино пред хилядата.“ С напредването на банкета обаче ‘изгледът на лицето на царя се изменил, и мислите му го смущавали, така щото ставите на кръста му се разхлабили, и колената му се удряли едно о друго’. Още същата нощ ‘царят на халдейците Валтасар бил убит и мидянинът Дарий, който бил на около шестдесет и две години, взел царството’. — Даниил 5:1, 6, 30, 31.

Кой бил Валтасар? Как започнали да го наричат ‘цар на халдейците’? Каква точно била неговата позиция в нововавилонското царство? Как изгубил империята?

Съвладетел или цар?

Даниил говори за Навуходоносор като за бащата на Валтасар. (Даниил 5:2, 11, 18, 22, NW) Но тази връзка не е буквална. В книгата Nabonidus and Belshazzar [„Набонид и Валтасар“] от Реймънд П. Дауърти се предполага, че вероятно Навуходоносор бил негов дядо от рода на майка му Нитокрис. Тъй като Навуходоносор царувал преди него, възможно е също той да е бил просто „баща“ на Валтасар относно престола. (Сравни Битие 28:10, 13.) Във всеки случай глинените цилиндри с клинообразно писмо, намерени през 19–и век в южен Ирак, определят Валтасар като най–големия син на Набонид, царя на Вавилон.

Тъй като повествованието в Даниил, глава 5, се съсредоточава върху събитията в нощта на падането на Вавилон през 539 г. пр.н.е., то не разкрива как Валтасар е получил царска власт. Но археологическите източници дават известна представа за взаимоотношенията между Набонид и Валтасар. „Вавилонските текстове разкриват, че Набонид бил ексцентричен управник“ — казва Алън Милърд, археолог и специалист по семитски езици. Милърд добавя: „Макар че не пренебрегвал боговете на Вавилон, той . . . отдавал значително внимание на бога на луната в два други града, Ур и Харан. Няколко години от своето царуване Набонид дори не живял във Вавилон, а пребивавал в отдалечения оазис Тейма [или Тема], в северна Арабия.“ Явно Набонид прекарал голяма част от периода на своето царуване далеч от столицата Вавилон. По време на неговото отсъствие административната власт била поверена на Валтасар.

Като хвърля повече светлина върху истинската позиция на Валтасар, един клинопис, наричан „Повествование за Набонид в стихотворна форма“, казва: „Той [Набонид] повери ‘Лагера’ на най–големия си (син), първородния, всички войски в страната постави под неговата (заповед). Той остави (всичко) в негови ръце, [той] повери царското управление на него.“ Следователно, Валтасар бил съвладетел.

Но дали един съвладетел може да бъде смятан за цар? Статуята на един древен управник, намерена в северна Сирия през 70–те години на този век, показва, че не било необичайно един управник да бъде наричан цар, макар че в действителност имал по–малка титла. Статуята била на един управник на Гозан и имала надпис на асирийски и арамейски език. Надписът на асирийски наричал мъжа управител на Гозан, но успоредният на него надпис на арамейски го наричал цар. Така че нямало да бъде нещо ново Валтасар да бъде наричан престолонаследник в официалните вавилонски регистри, докато в писанията на Даниил на арамейски да бъде наречен цар.

Уредбата между Набонид и Валтасар за съвместно царско управление продължила до последните дни на нововавилонското царство. Затова в нощта на падането на Вавилон Валтасар предложил на Даниил да го направи трети управник в царството, а не втори. — Даниил 5:16.

Един самоуверен и горд владетел

Последните събития от царуването на Валтасар показват, че князът бил самонадеян и горд. Когато на 5 октомври 539 г. пр.н.е. дошъл краят на управлението на Набонид, той самият се укривал в Борсипа, след като бил претърпял поражение от войските на Мидо–Персия. Вавилон бил обсаден. Но Валтасар се чувствувал толкова сигурен в града, заобиколен от масивни стени, че същата тази вечер направил „голям пир на хиляда от големците си“. Херодот, гръцки историк, живял през пети век пр.н.е., казва, че вътре в града хората „по онова време танцували и се забавлявали“.

Но пред стените на Вавилон бдяла армията на Мидо–Персия. Под командуването на Кир войниците отклонили водите на река Ефрат, която минавала през центъра на града. Те били готови да прецапат коритото на реката, веднага след като нивото ѝ спаднело достатъчно. Те щели да се качат по насипа и да влязат в града през отворените медни порти на стената откъм реката.

Ако Валтасар бил забелязал дейността извън града, можел да затвори медните порти, да постави своите силни мъже по стените край брега на реката и да хване в клопка врага. Вместо това, под влиянието на виното арогантният Валтасар наредил да му бъдат донесени съдовете от храма на Йехова. Тогава той, гостите му, съпругите му и наложниците му дръзко пили от тях, докато възхвалявали вавилонските богове. Изневиделица по чудодеен начин се появила една ръка и започнала да пише по стената на двореца. Обзет от страх, Валтасар повикал своите мъдреци да му разтълкуват това послание. Но те ‘не могли да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му’. Накрая Даниил ‘бил въведен пред царя’. Под божествено вдъхновение смелият пророк на Йехова разкрил значението на чудодейното послание, като предсказал падането на Вавилон в ръцете на мидяните и персите. — Даниил 5:2–28.

Мидяните и персите превзели лесно града и Валтасар не преживял нощта. Неговата смърт и това, че Набонид явно се предал на Кир, означавали край на нововавилонското царство.

[Снимка на страница 8]

Даниил тълкува посланието за погибел на вавилонското царство