Дали си буден спрямо времето, в което живеем?

ДА БЪДЕМ будни или нащрек спрямо някаква опасност, може да означава живот или смърт. Пример за това може да бъде случилото се на два вулканични острова.

На 8 май 1902 г. на карибския остров Мартиника изригнал най–смъртоносният вулкан на 20–и век, Монпелѐ. Той убил почти всичките 30 000 жители на Сен Пиер, един град в подножието на вулкана.

През юни 1991 г. изригна Маунт Пинатубо и това вероятно беше най–голямото изригване на века. То стана в една гъсто населена област на Филипините и причини смъртта на около 900 души. Но този път два фактора помогнаха за спасяването на живота на хиляди хора: (1) това, че бяха будни спрямо опасността, и (2) готовността да действуват в хармония с предупрежденията.

Правилните действия спасиха живота на много хора

Маунт Пинатубо ‘спеше’ вече стотици години, когато през април 1991 г. започна да дава признаци за предстоящо изригване. Върхът започна да бълва пара и серен двуокис. Местните жители почувствуваха поредица от земни трусове и над планината се издигна зловещ купол от втвърдена лава. Учените от Филипинския институт по вулканология и сеизмология стриктно бдяха и навреме убедиха властите, че би било разумно да евакуират 35 000 жители от близките градове и села.

Разбираемо е, че хората нямат желание да напускат домовете си без причина, но тази неохота беше преодоляна посредством прожекцията на един видеофилм, който ярко описва опасностите, свързани с изригването на един вулкан. Масовата евакуация беше навременна. Два дни по–късно силна експлозия изхвърли осем кубически километра пепел в атмосферата. След това калните порои, т.нар. лахари, взеха стотици жертви. Но хиляди оцеляха, вероятно защото хората бяха нащрек относно опасността и действуваха в хармония с предупрежденията.

Бягство от един причинен от човека катаклизъм

През първи век от нашата ера християните, живеещи в Йерусалим, също трябвало да решават дали да изоставят домовете си. Бягството от този град през 66 г. от н.е. ги спасило от унищожението, което сполетяло останалите жители и хилядите юдеи, дошли в Йерусалим за пасхата през 70 г. от н.е. Над един милион души били в този защитен с крепостни стени град за чествуването на пасхата, когато римските армии направили бягството оттам невъзможно. Гладът, борбите за власт и непрестанните атаки на римляните причинили смъртта на над един милион души.

Катаклизмът, който потушил юдейския бунт против Рим, не дошъл без предварително предупреждение. Няколко десетилетия по–рано Исус Христос предсказал, че Йерусалим ще бъде обсаден. Той казал: „Когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.“ (Лука 21:20, 21) Тези напътствия били ясни и последователите на Исус ги приели сериозно.

Историкът Евсевий, живял през четвърти век в град Кесария, съобщава, че християните от цяла Юдея постъпили според предупреждението на Исус. Когато през 66 г. от н.е. римляните се оттеглили от своята първа обсада на Йерусалим, много християни от юдейски произход отишли да живеят в езическия град Пела, в римската провинция Перея. Като били будни спрямо времето, в което живеели, и като действували според предупреждението на Исус, те избегнали събитието, описано като „една от най–ужасните обсади в цялата история“.

Днес е необходима подобна бдителност. Необходими са и конкретни действия. Следващата статия ще обясни защо.

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Godo-Foto, West Stock