Незабравимо събитие във Франция

„‘НЕ’ НА ГРАДА НА ЙЕХОВА!“ — гласяха плакатите, разлепени из града. „Всички заедно против проекта на Йехова“ — призоваваше една опозиционна група. Буквално стотици статии в пресата поставиха въпроса пред погледа на обществеността. Бяха подписани петиции, а порой от над половин милион трактата, споменаващи проекта, заля местните пощенски кутии. Какъв беше този проект, който разбуни иначе спокойния град Лувие (северозападна Франция)? Това бяха плановете за строеж на нов офис на клона и жилищни сгради на Свидетелите на Йехова.

Йехова прави да расте

Дейността на Свидетелите на Йехова във Франция датира от края на 19–и век. Първият склад за библейска литература бил отворен през 1905 г. в Бовен (южна Франция) и от 1919 г. в Париж започнал да функционира малък офис. През 1930 г. в града бил официално открит офис на клона, а следващата година персоналът на офиса се настанил в един дом Бетел, разположен в Ангиан–ле–Бен (на север от Париж). След Втората световна война Бетеловото семейство се преместило обратно в Париж и през 1959 г. клонът бил преместен в една пететажна сграда в Булон–Биянкур, в западните покрайнини на столицата.

Поради увеличаването на проповедната работа на Царството, през 1973 г. печатницата и сградите за експедицията на литература бяха преместени в Лувие — на 100 километра западно от Париж, — докато офисите останаха в Булон–Биянкур. Но поради нарастването на броя на вестителите във Франция сградите в Лувие се оказаха недостатъчни, въпреки разширенията, осъществени през 1978 и 1985 г. Затова беше решено да бъде направено разширение и цялото Бетелово семейство да бъде събрано на едно място. Този проект не се харесваше на всички, както беше споменато в началото. Въпреки противопоставянето, беше намерено място само на километър и половина от печатницата. Последваха шест години усилна работа и накрая, след 23 години раздяла, цялото Бетелово семейство беше обединено в Лувие през август 1996 г.

Така с голяма радост едно щастливо множество от 1187 души, сред които бяха 300 члена на Бетеловото семейство във Франция и 329 делегати от 42 други клона, се събра в събота, 15 ноември 1997 г., за да чуе доклада по случай откриването, изнесен от брат Лойд Бари, член на Ръководното тяло. Но имайки предвид факта, че това откриване се състоя въпреки враждебността и продължителната клеветническа кампания на медиите против Свидетелите на Йехова в цяла Франция, беше решено, че всички френски Свидетели трябва да могат да участвуват в чествуването на тази победа. Вследствие на това, в неделя, 16 ноември, в изложбения център Вилпент, на север от Париж, беше организирано едно специално събрание, носещо темата „Останете в любовта на Христос“. Бяха поканени всички Свидетели на Йехова във Франция заедно с говорещите френски език Свидетели от Белгия и Швейцария, както и сборове от Великобритания, Германия, Люксембург и Холандия.

Забележително събрание

Подготовките за събранието започнаха шест месеца предварително. След това само две седмици преди откриването, френските шофьори на камиони предприеха стачка, като барикадираха главните пътища и запасите от гориво. Дали столовете и другото оборудване щяха да пристигнат навреме? Дали блокирането на пътищата щеше да попречи на братята да дойдат? За всеобщо облекчение след една седмица стачката беше прекратена и пътищата отново бяха отворени за движение. В петък вечерта, преди съботата и неделята на откриването, 38 камиона стовариха 84 000 стола в двете просторни зали, наети за случая. Над 800 братя и сестри се трудиха през цялата нощ до девет часа̀ и половина в събота сутринта, за да поставят столовете, подиума, озвучителната техника и девет гигантски видеоекрана.

В 6 часа̀ в неделя сутринта вратите бяха отворени и множествата започнаха да влизат. Общо 17 специално наети влака доведоха над 13 000 Свидетели до столицата. Над двеста местни братя и сестри бяха на железопътните гари, за да поздравят пътуващите и да ги придружат на групи до мястото на събранието. Една сестра каза, че тази любеща уредба им създала „чувство за сигурност и благополучие“.

Други дойдоха в Париж със самолет или с кола. Повечето обаче дойдоха с 953 автобуса, докато Свидетелите от района на Париж използуваха обществения транспорт, за да отидат до изложбения център. Мнозина бяха пътували цялата нощ или бяха напуснали домовете си много рано сутринта, но вълнението им от присъствието на това събрание беше очевидно. Радостни викове и топли прегръдки бележеха срещите на приятели, които не се бяха виждали години наред. Пъстрите национални костюми придадоха на радостното множество международен привкус. Несъмнено предстоеше нещо необикновено.

До началото на програмата в 10 часа̀ нямаше повече свободни столове, но стотици хора пристигаха всяка минута. Накъдето и да погледнеше човек, виждаше множество усмихнати лица. Хиляди останаха прави или седнаха на бетонния под. В духа на темата на конгреса много млади хора любещо станаха, за да дадат възможност на по–възрастните да седнат. „Колко щастливи бяхме да отстъпим местата си на братя и сестри, които не познаваме, но които са ни толкова скъпи!“ — писа една брачна двойка. Мнозина проявиха хубава самопожертвувателна нагласа: „Цял ден стояхме до столовете, за нареждането на които помагахме през цялата нощ в петък. Но самото присъствие ни караше да бъдем изпълнени с признателност към Йехова.“

Въпреки умората или неудобството, делегатите слушаха със задълбочено внимание сведенията от другите страни и докладите на Лойд Бари и Даниъл Сидлик, който също е член на Ръководното тяло. Брат Бари разви темата „Йехова прави пълната сила да изобилствува“ и образно подчерта как Йехова благославя своя народ с растеж въпреки различни изпитания. Докладът на брат Сидлик беше озаглавен „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова!“. И двата доклада бяха особено навременни, имайки предвид противопоставянето, което срещат понастоящем Свидетелите на Йехова във Франция. Брат Сидлик показа, че истинското щастие не зависи от външни фактори, но от нашите взаимоотношения с Йехова и от нашата нагласа към живота. На въпроса му към слушателите — „Щастливи ли сте?“ — беше отговорено с бурни аплодисменти.

Една сестра, която била „изгубила радостта си“, писа след това: „Изведнъж осъзнах, че мога да бъда щастлива. Бях насочвала усилията си в погрешната посока, а чрез този доклад Йехова ми показа как трябва да се променя.“ Един друг брат каза: „Сега искам да се боря, за да накарам сърцето на Йехова да се радва. Не искам да позволя на нищо да премахне радостта, която започнах да изпитвам дълбоко в себе си.“

Към края на събранието председателствуващият с голям ентусиазъм съобщи броя на присъствуващите: 95 888 души — най–голямото събиране на Свидетелите на Йехова във Франция!

След последната песен, която мнозина пееха със сълзи на очи, и заключителната молитва братята поеха към домовете си със смесени чувства. Топлата, приятелска атмосфера на събирането не остана незабелязана. Шофьорите на автобуси се изказаха много положително за нагласата на делегатите. Освен това голямо впечатление им направи организацията, която позволи на всички тези 953 автобуса да напуснат за два часа изложбения център без нито едно задръстване на движението! Поведението на делегатите беше също така силно оценено от работниците във влаковете и обществения транспорт. Последваха много хубави разговори и беше дадено добро свидетелство.

„Един оазис в пустинята“

Апостол Павел подканил събратята християни: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, . . . да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24, 25) Несъмнено това специално събрание беше източник на голямо насърчение за всички, „един оазис в пустинята“, както го описа една сестра. „Тръгнахме си ободрени, насърчени, укрепени и решени повече от всякога да се радваме в службата на Йехова“ — писаха братя от клона в Того. „Съкрушените си отидоха щастливи у дома“ — каза един окръжен надзорник. „Братята бяха подбудени и укрепени“ — каза друг. „Никога преди това не сме се чувствували толкова близо до организацията на Йехова“ — бяха подтикнати да напишат съпруг и съпруга.

„Несъмнено кракът ми ще стои на равно място; измежду събраните множества ще благославям Йехова“ — заявил псалмистът. (Псалм 26:12, NW) Такива християнски събирания дават възможност на всички да възстановят своята духовна позиция въпреки препятствията. „Независимо от скърбите — потвърди една сестра, — тези необикновени моменти са дълбоко записани в нашите сърца и винаги ще бъдат там, за да ни утешават.“ Подобно на това един пътуващ надзорник писа: „Когато се появят трудни моменти, споменът за това предвкусване на рая ще ни помага да се справяме с тях.“

„Отдайте на Йехова, вие, човешки семейства, отдайте на Йехова слава и мощ“ — подканя Псалм 96:7, NW. Несъмнено откриването на новите сгради на клона във Франция е решителна победа на Йехова. Той единствен можеше да осъществи проекта въпреки такова решително и всеобхватно противопоставяне. Свидетелите на Йехова във Франция са решени повече от всякога да ‘останат в любовта на Христос’ и да ‘оставят своята светлина да свети’. (Йоан 15:9, NW; Матей 5:16, NW) Всички, които присъствуваха на програмата на откриването, безрезервно споделят чувствата на псалмиста: „От Господа [Йехова — NW] е това, и чудно е в нашите очи.“ — Псалм 118:23.

[Снимка на страница 26]

Лойд Бари

[Снимка на страница 26]

Даниъл Сидлик

[Снимка на страница 26]

На специалната програма в изложбения център Вилпент присъствуваха 95 888 души

[Снимка на страница 28]

Хиляди от присъствуващите стояха прави или седяха на пода, за да слушат