Една много специална сватба

В СЕВЕРНАТА част на Мозамбик се намира една плодородна долина, заобиколена от прекрасни планини — някои скалисти, други покрити с буйна растителност. Точно там се намира село Фингое. През ясните зимни нощи небесата блестят от звезди, а луната е толкова ярка, че осветява селските домове със сламени покриви. Именно в тази великолепна обстановка се състоя една уникална сватба.

Стотици хора вървяха пеша в продължение на часове, дори дни, за да присъствуват на този специален повод. Някои прекосиха враждебни и опасни райони, обитавани от хиени, лъвове и слонове. Освен личния си багаж, много от гостите носеха със себе си пилета, кози и зеленчуци. След като стигнаха до селото, те отиваха в една голяма местност, която обикновено се използуваше за християнски конгреси. Макар и уморени от пътуването, те бяха щастливи и усмихнатите им лица отразяваха едно пламенно очакване на това, което предстоеше.

Кои щяха да се женят? Те бяха много! Да, много брачни двойки. Те не бяха участници в някаква сензационна масова сватба. Напротив, това бяха искрени двойки с добри подбуди, които по–рано нямаха възможност да регистрират брака си, тъй като живееха в области, отдалечени от офисите за регистрация. Всички те бяха научили божествените стандарти относно брака, когато изучаваха Библията със Свидетелите на Йехова. Те научиха, че трябва да се оженят съгласно законите на страната, за да бъдат угодни на своя Създател, основателя на брака, точно както Йосиф и Мария изпълнили изискванията за регистрация около времето на раждането на Исус. — Лука 2:1–5.

Подготовка за събитието

Членовете на офиса на клона на Свидетелите на Йехова в Мозамбик решиха да помогнат. Първо бяха установени контакти с Министерството на правосъдието и с Министерството на вътрешните работи в столицата на страната, Мапуто, за да се определи какви са изискваните от закона процедури. След това мисионерите в столицата на провинция Тете се свързаха с местните власти, за да съгласуват допълнително уредбите. Беше определена дата, на която мисионерите и служителите от нотариата и службата за гражданско състояние да пътуват до село Фингое. Междувременно братята от офиса на клона изпратиха обяснително писмо, даващо напътствия, до всички участвуващи сборове. Както Свидетелите, така и местните служители с нетърпение очакваха уникалното събитие.

В неделя, 18 май 1997 г., тримата мисионери заедно с държавните служители пристигнаха във Фингое. Местните власти бяха подготвили удобни квартири за служителите близо до административната сграда. Но гостоприемството на Свидетелите на Йехова направи толкова силно впечатление на гостуващите служители, че те предпочетоха да се настанят с мисионерите в направените набързо колиби. Те се изненадаха, когато научиха, че един от готвачите е старейшина в местния сбор и че един пътуващ надзорник е сред доброволците, които вършеха по–низшата работа при подготовката на сватбата. Те също така забелязаха добрата нагласа на мисионерите, които без да се оплакват, живееха в една проста колиба и се къпеха, като използуваха един малък бидон. Никога преди това тези служители не бяха виждали толкова силна връзка между хора с толкова различен произход. Но това, което им направи най–силно впечатление, беше вярата, проявявана чрез правенето на големи жертви за постигане на съгласие със закона на страната и с уредбата на Бога.

Радостно събитие

Когато двойките пристигнаха, веднага се подготвиха за първия етап на сватбата: получаването на свидетелство за раждане. Всички чакаха търпеливо на опашка пред отдела по гражданска регистрация, за да получат личните си данни. След това те отиваха на друга опашка, за да се снимат, след което отиваха при екипа от отдела за гражданско състояние, за да получат личните си карти. После се връщаха при отдела по гражданска регистрация за подготвянето на така желаното свидетелство за граждански брак. След това те търпеливо чакаха да чуят имената си по високоговорителя. Раздаването на свидетелствата за граждански брак беше изпълнено с чувства. Голяма радост настъпи, когато всяка двойка вдигна нагоре като ценен трофей свидетелството си за граждански брак.

Всичко това се състоя под палещото слънце. Но радостта от събитието не беше нарушена от жегата и праха.

Мъжете бяха хубаво облечени, много от тях със сако и вратовръзка. Жените бяха облечени по традиционен начин, който включва дълга, пъстра препаска — наричана капулана — около кръста. Някои носеха бебета, повити в подобна наметка.

Нещата вървяха добре, но желаещите бяха твърде много, за да свърши всичко само за един ден. Когато се стъмни, държавните служители любезно решиха да продължат да обслужват двойките. Те казаха, че не могат да оставят „братята си“ да чакат, след като са направили толкова големи жертви, за да бъдат тук. Този дух на сътрудничество и самопожертвувателност ще бъде помнен винаги.

През нощта стана много студено. Малцина се бяха настанили в колиби, а повечето двойки бяха навън, сгушени около огньовете. Това изобщо не намали радостта от случая. Над пукането на огньовете се издигаше звукът от смях и песен, изпълнявана на четири гласа. Мнозина споделяха разкази от пътуването си, като стискаха здраво своите новополучени документи.

На разсъмване някои се решиха да отидат в центъра на селото, за да продадат своите пилета, кози и зеленчуци и да могат да платят разходите по регистрирането на своите бракове. Мнозина наистина принесоха в „жертва“ животните, като ги продадоха на много по–ниска от реалната им стойност. За бедните хора козата е ценно и скъпо животно, но те бяха готови да направят тази жертва, за да се оженят и да бъдат угодни на своя Създател.

Трудностите на пътуването

Някои двойки бяха изминали пеша дълги разстояния, за да бъдат тук. Така беше с Шамбоко и неговата съпруга Хакулира. Те разказаха своята история по време на втората нощ от събитието, докато грееха краката си на огъня. Макар и на 77 години, сляп с едното око и със слабо зрение на другото, Шамбоко вървял бос в продължение на три дни, придружен от останалите от неговия сбор, тъй като бил твърдо решен да узакони своята 52–годишна връзка.

Анселму Кембо, на 72 години, живял с Нери вече около 50 години. Няколко дена преди пътуването той набол зле крака си на един голям трън, докато обработвал нивата си. Той бързо бил отведен до най–близката болница за лечение. Въпреки всичко той решил да предприеме пътуването пеша, като куцал с болки по пътя за Фингое. Това му отнело три дни. Анселму не можеше да сдържа радостта си, когато държеше в ръката си своето свидетелство за граждански брак.

Друг забележителен младоженец беше Еванз Синоия, който преди имал много жени. Когато научил истината от божието Слово, решил да узакони своя съюз с първата си съпруга, но тя отказала, като го изоставила заради друг мъж. Втората му съпруга, която също изучавала Библията, се съгласила да се ожени за него. Двамата заедно вървели през един опасен район, обитаван от лъвове и други диви животни. След тридневно пътуване те също успяха да сключат законно граждански брак.

В петък, пет дена след като мисионерите и служителите бяха пристигнали, работата беше приключена. В резултат бяха издадени 468 лични карти и 374 свидетелства за раждане. Броят на издадените свидетелства за граждански брак беше 233! Цареше атмосфера на радостна възбуда. Въпреки умората, всички бяха съгласни, че това си заслужаваше усилията. Без съмнение събитието ще остане незаличимо в умовете и сърцата на всички участници. Това наистина беше една много специална сватба!