Може ли богатството да те направи щастлив?

Цар Соломон познавал стойността на парите. Той писал: „Хлябът е, за да се смеят работниците, и виното носи радост в живота; но парите намират отклик навсякъде.“ (Еклисиаст 10:19, NW) Храненето с приятели може да носи много наслада, но за да се сдобиеш с хляб или вино, се нуждаеш от пари. Тъй като парите са средството, чрез което се придобиват материалните неща, те „намират отклик навсякъде“.

МАКАР че Соломон бил невероятно богат, той знаел, че богатството си има граници. Той съзнавал, че материалистичният начин на живот не отваря вратата към щастието. Той писал: „Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието.“ — Еклисиаст 5:10.

Да предположим, че един богат човек придобива още по–голямо богатство. Соломон казва: „Когато се умножават благата, умножават се и ония, които ги ядат.“ (Еклисиаст 5:11) Когато „благата“, или притежанията на човек се увеличават, е необходимо повече хора да се грижат за тях. Майстори за ремонти, домакини, служители, пазачи и други — на всички тях трябва да бъде платено за службата им. На свой ред това изисква все повече пари.

Такава ситуация оказва пряко влияние върху щастието на човек. Гръцкият историк Ксенофонт, живял през четвърти век пр.н.е., записал думите на един беден човек, който забогатял:

„Та нима наистина смяташ . . . , че колкото повече притежавам, толкова по–щастливо живея? Ти не знаеш — продължава той, — че днес изобщо не изпитвам повече удоволствие от храненето и пиенето, и спането, отколкото когато бях беден. Единствената ми полза от това, че имам толкова много, е тази, че съм задължен да се грижа за повече, да раздавам повече на другите и да имам грижата за повече, отколкото имах преди. Сега много от домашните ми очакват от мен храна, много очакват пиене и много очакват дрехи, а други се нуждаят от лекари; а някой идва при мен и разказва как овцете били нападнати от вълци, или как волове умрели, падайки в пропаст, или идва, за да каже, че сред добитъка е плъзнала някаква болест. Струва ми се, че . . . сега, когато притежавам много, имам повече проблеми, отколкото имах, когато притежавах малко.“

Друга причина, поради която хората се стремят към повече богатство, е тази, че се подлъгват от онова, което Исус Христос нарекъл „примамката на богатството“. (Матей 13:22) Те се улавят в примката, защото в богатството, което толкова пламенно търсят, не намират удовлетворението или щастието, което очакват да намерят. Те смятат, че онова, което малкото богатство не може да направи, ще направи по–голямото богатство. Затова съществува един постоянен стремеж към повече.

Любовта към парите не води до щастие

Грижите за притежанията може да попречат на богатия да се радва на спокойна почивка през нощта. Соломон пише: „Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.“ — Еклисиаст 5:12.

Когато притеснението за възможна загуба на нечие богатство е прекалено силно, това означава повече от липса на сън. Описвайки скъперника, Соломон пише: „През всичките си дни яде в тъмнина, и има много досада и болест, и негодуване.“ (Еклисиаст 5:17) Вместо да се радва на богатството си, той яде ‘с досада’, сякаш му се свидят дори парите, които трябва да похарчи за храна. Такъв нездрав възглед може да доведе до влошаване на здравето. На свой ред лошото здраве увеличава безпокойството на скъперника, тъй като то му пречи да увеличава богатството си.

Вероятно това ти напомня за написаното от апостол Павел: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, . . . пронизаха себе си с много скърби.“ (1 Тимотей 6:9, 10) В стремежа си да спечелят пари, хората мамят, лъжат, крадат, продават се и дори извършват убийства. Вследствие на това човек се пронизва с емоционални, физически и духовни болки, заради това, че се опитва да придобие богатство и да го запази. Дали изглежда, че това е пътят към щастието? Едва ли!

Да се задоволяваме с това, което имаме

Соломон имал да каже повече относно уравновесения възглед за богатството. Той писал: „Както е излязъл из утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нещо от труда си, за да го занесе в ръката си. Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.“ — Еклисиаст 5:15, 18.

Тези думи показват, че щастието не се състои в стремежа да се натрупа богатство за бъдни дни, които може никога да не дойдат. Далеч по–добре е да се задоволяваме и да се радваме от резултатите на труда си. Апостол Павел изразил подобна мисъл в своето вдъхновено писмо към Тимотей, като казал: „Нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — 1 Тимотей 6:7, 8; сравни Лука 12:16–21.

Ключът към щастието

Соломон притежавал изобилно както богатства, така и богоугодна мъдрост. Но той свързал щастието с мъдростта, а не с парите. Той казал: „Щастлив е онзи човек, който е намерил мъдрост, и човекът, който притежава проницателност, защото спечелването ѝ е по–добро от притежанието на сребро и придобиването ѝ е по–добро от златото. Тя е по–ценна от корали и всички други неща, които ти носят радост, не могат да бъдат сравнени с нея. Дълъг живот е в дясната ѝ ръка; в лявата ѝ ръка има богатство и слава. Пътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки са мир. Тя е дърво на живота за онези, които се държат здраво за нея, а онези, които не я изпускат, ще бъдат наречени щастливи.“ — Притчи 3:13–18, NW.

Защо мъдростта превъзхожда материалните притежания? Соломон пише: „Мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.“ (Еклисиаст 7:12) Докато парите осигуряват известна защита, като дават възможност на техния собственик да си купи това, от което се нуждае, мъдростта може да предпази човек от поемането на рискове, които могат да изложат живота му на опасност. Истинската мъдрост не само може да спаси човек от преждевременна смърт, но тъй като е основана на уместен страх от Бога, тя ще доведе до спечелването на вечен живот.

Защо богоугодната мъдрост води до щастие? Защото истинското щастие може да дойде само от Йехова Бог. Опитът показва, че истинското щастие може да бъде спечелено само чрез послушание към Всевишния. Трайното щастие зависи от една одобрена позиция пред Бога. (Матей 5:3–10) Като прилагаме това, което научаваме от изучаването на Библията, ние ще развием „мъдростта, която е от горе“. (Яков 3:17) Тя ще ни даде щастие, което богатството не може никога да донесе.

[Снимка на страници 4, 5]

Цар Соломон знаел какво прави човека щастлив. А ти?