Книга за всички хора

„Бог не е предубеден, но във всеки народ онзи, който се бои от него и върши праведност, е приемлив за него.“ — ДЕЯНИЯ 10:34, 35, NW.

1. Как отговорил един професор, когато бил попитан какво мисли за Библията, и какво решил да направи?

ПРОФЕСОРЪТ си бил в къщи един неделен следобед и не очаквал никакви посетители. Но когато една наша християнска сестра позвънила на вратата му, той я изслушал. Тя говорила за замърсяването и за бъдещето на земята — теми, които го вълнували. Въпреки това когато тя споменала Библията в разговора, той заел скептична позиция. Затова тя го попитала какво мисли за Библията.

— Хубава книга, написана от интелигентни хора — отговорил той, — но Библията не трябва да се приема сериозно.

— А вие чели ли сте Библията? — попитала тя.

Изненадан, професорът трябвало да признае, че не я бил чел.

Тогава тя попитала: — Как можете да говорите толкова убедено за книга, която изобщо не сте чели?

Нашата сестра имала право. Професорът решил да изследва Библията и тогава да си състави мнение за нея.

2, 3. Защо Библията е затворена книга за много хора, и какво предизвикателство отправя това към нас?

² Този професор не е единствен. Много хора имат категорично мнение за Библията, въпреки че никога не са я чели лично! Те може да притежават екземпляр от Библията. Дори може да признават нейната литературна или историческа стойност. Но за много хора тя е затворена книга. ‘Нямам време да чета Библията’ — казват някои. Други се питат: ‘Как е възможно изобщо такава древна книга да е приложима в моя живот?’ Тези възгледи ни изправят пред истинско предизвикателство. Свидетелите на Йехова твърдо вярват, че Библията ‘е боговдъхновена и полезна за поука’. (2 Тимотей 3:16, 17) Но как можем да убедим хората, че независимо от своя расов, национален или етнически произход те трябва да изследват Библията?

³ Нека обсъдим някои причини защо Библията заслужава нашето внимание. Това обсъждане може да ни подготви да разговаряме с хората, които срещаме в нашата служба, като може би ще ги убедим, че трябва да обърнат внимание на онова, което Библията казва. В същото време този преглед трябва да укрепи и нашата вяра, че Библията наистина е онова, което твърди, че е — „Божието слово“. — Евреи 4:12.

Най–широко разпространената книга в света

4. Защо може да се каже, че Библията е най–широко разпространената книга в света?

⁴ Първо, Библията заслужава внимание, защото тя е най–широко разпространената и превежданата на най–много езици книга в цялата човешка история. Преди повече от 500 години първото издание, отпечатано по метода на подвижните букви, било свалено от печатарската преса на Йоханес Гутенберг. Оттогава до днес са отпечатани около четири милиарда екземпляра от Библията (цялата или части от нея). До 1996 г. цялата Библия или части от нея бяха преведени на 2167 езика и диалекта.a Над 90 процента от човечеството разполагат най–малкото с части от Библията на собствения си език. Никоя друга книга — религиозна или не — не може дори да се доближи до тези цифри!

5. Защо трябва да очакваме Библията да е достъпна за хората по целия свят?

⁵ Статистиката сама по себе си не доказва, че Библията е божието Слово. Но несъмнено ние трябва да очакваме едно писмено съобщение, вдъхновено от Бога, да бъде достъпно за хората по целия свят. Та нали самата Библия ни казва, че „Бог не е предубеден, но във всеки народ онзи, който се бои от него и върши праведност, е приемлив за него“. (Деяния 10:34, 35, NW) За разлика от всички други книги Библията е преминала националните граници и е надхвърлила расовите и етническите препятствия. Наистина, Библията е книга за всички хора!

Уникална хроника на устояване

6, 7. Защо не е изненадващо, че не е известно съществуването на нито един от оригиналните библейски текстове, и какъв въпрос повдига това?

⁶ Има и друга причина, поради която Библията заслужава да бъде изследвана. Тя е оцеляла въпреки пречките от естествен характер или причинените от човека. Хрониката за това как тя е била запазена въпреки огромните препятствия е наистина уникална сред древните писания.

⁷ Библейските писатели явно записвали думите си с мастило върху папирус (изработван от египетското растение със същото име) и пергамент (изработван от животински кожи).b (Йов 8:11) Но тези материали за писане имат естествени врагове. Ученият Оскар Парет обяснява: „И двата материала, използувани за писане, в еднаква и до голяма степен са застрашени от влагата, плесента и различните червеи. От опита в ежедневието знаем колко бързо се повреждат на открито или във влажна стая хартията, и дори устойчивата кожа.“ Следователно не е изненадващо, че не се знае нищо за съществуването на оригиналите; те вероятно отдавна са се разпаднали. Но ако оригиналите не са устояли на естествените врагове, то как е оцеляла Библията?

8. Как били запазени библейските текстове през вековете?

⁸ Скоро след като били записани оригиналите, започнали да се правят преписи на ръка. Всъщност преписването на Закона и други части от Свещеното писание се превърнало в професия в древния Израил. Свещеникът Ездра, например, ‘бил умел преписвач на Моисеевия закон’. (Ездра 7:6, 11, NW; сравни Псалм 45:1.) Но правените преписи също били нетрайни; в крайна сметка те трябвало да бъдат замествани от други преписи, правени на ръка. Този процес на преписване на преписите продължил векове. Тъй като обаче хората не са съвършени, дали грешките на преписвачите не са променили съществено текста на Библията? Огромното изобилие от доказателства казва ‘не’!

9. Как примерът на масоретите онагледява изключителната грижа и точност на библейските преписвачи?

⁹ Преписвачите не само били много умели, но имали и дълбока почит към думите, които преписвали. Еврейската дума, предавана като „преписвач“, се отнася за броене и записване. За да онагледим изключителната грижа и точност на преписвачите, да разгледаме масоретите, преписвачи на Еврейските писания, които живели между шести и десети век от н.е. Според учения Томас Хартуел Хорн те пресмятали „колко пъти всяка буква от азбуката [еврейската] се среща в Еврейските писания“. Помисли какво означава това! За да не пропуснат дори и една буква, тези предани преписвачи броели не само думите, които преписвали, но също и буквите. Да, според сведенията на един учен те проследявали 815 140 отделни букви в Еврейските писания! Тези прилежни усилия осигурявали голяма точност.

10. Какви стимулиращи доказателства съществуват за това, че еврейските и гръцките текстове, върху които се основават съвременните преводи, представят точно думите на писателите на оригинала?

¹⁰ Всъщност налице са сериозни основания да вярваме, че еврейските и гръцките текстове, върху които се основават съвременните преводи, представят със забележителна точност думите на писателите на оригинала. Доказателството се състои от хиляди ръкописи на библейските текстове — приблизително 6000 ръкописа на целите Еврейски писания или на части от тях, и около 5000 ръкописа на Християнските писания на гръцки език, — които са оцелели до наши дни. Един грижлив сравнителен анализ на многото съществуващи ръкописи е дал възможност на учените–текстолози да открият грешките на преписвачите и да определят какъв е бил текстът в оригинала. Затова ученият Уилям Х. Грийн могъл да каже относно текста на Еврейските писания: „Напълно уверено може да се каже, че няма друг труд от древността, който да е запазен толкова точно.“ Подобна е и увереността относно текста на Християнските гръцки писания.

11. В светлината на 1 Петър 1:24, 25, защо Библията е оцеляла до наши дни?

¹¹ Колко лесно могла да изчезне Библията, ако не е имало ръкописни преписи, заменили оригиналите с тяхното скъпоценно послание! Има само една причина за нейното оцеляване — Йехова е съхранил и запазил своето Слово. Както казва самата Библия в 1 Петър 1:24, 25, NW: „Всички творения от плът са като трева, и цялата им слава е като цветовете на тревата; тревата изсъхва и цветето окапва, но думите на Йехова устояват вечно.“

На живите езици на човечеството

12. С какви други препятствия, освен вековете на преписване, се сблъскала Библията?

¹² Достатъчно предизвикателство било Библията да оцелее, въпреки че била преписвана векове наред, но пред нея имало и друго препятствие — да бъде преведена на съвременните езици. Библията трябва да говори на езиците на хората, за да говори на сърцата им. Но да се преведе Библията, която съдържа над 1100 глави и 31 000 стиха, не е лесна задача. И въпреки това през вековете отдадени на делото си преводачи охотно се заемали с това предизвикателство, като понякога се сблъсквали с на пръв поглед непреодолими пречки.

13, 14. (а) С какво предизвикателство се сблъскал преводачът на Библията Робърт Мофат в Африка, в началото на 19–и век? (б) Как реагирали хората, говорещи тсвана, когато Евангелието на Лука било на разположение на техния език?

¹³ Да разгледаме, например, как Библията била преведена на езиците, говорени в Африка. През 1800 г. в цяла Африка имало само около дванадесет писмени езика. Стотици други говорими езици нямали писменост. Пред това предизвикателство бил изправен преводачът на Библията Робърт Мофат. През 1821 г., на 25–годишна възраст, Мофат основал мисия сред хората, които говорели езика тсвана в южната част на Африка. За да научи техния език без писменост, той живял сред хората. Мофат постоянствувал и в края на краищата, без помощта на буквари и речници, овладял езика, създал писменост за него и научил някои хора от народа тсвана да четат тази азбука. През 1829 г., след като работил сред народа тсвана осем години, Мофат завършил превода на Евангелието на Лука. По–късно той казал: „Познавах хора, които бяха дошли от стотици километри, за да се сдобият с екземпляри от Св. Лука. . . . Видях ги да получават части от Св. Лука и да плачат над тях, като ги притискат до гърдите си и ронят сълзи на благодарност, докато не казвах на много от тях: ‘Ще повредите своите книги със сълзите си.’“ Мофат разказал също за един африканец, който видял много хора да четат Евангелието на Лука и ги попитал какво е това, което имат. „Това е словото на Бога“ — отговорили те. „Говори ли то?“ — попитал мъжът. „Да — казали те, — то говори на сърцето.“

¹⁴ Отдадени на делото си преводачи като Мофат дали на много африканци първата възможност да общуват чрез писменост. Но преводачите дали на хората в Африка още по–ценен дар — Библията на собствения им език. Освен това Мофат запознал хората от народа тсвана с божието име и използувал това име в целия си превод.c Затова хората от народа тсвана наричали Библията „устата на Йехова“. — Псалм 83:18.

15. Защо Библията е много жива днес?

¹⁵ Други преводачи в различни части на света се сблъскали с подобни препятствия. Някои от тях дори рискували живота си, за да преведат Библията. Помисли за това: Ако Библията беше останала само на древноеврейски или старогръцки, може би щеше да „умре“ преди много време, тъй като постепенно тези езици били напълно забравени от човешките маси и в много части на земята никога не били познати. Но Библията е съвсем жива, защото за разлика от която и да било друга книга, тя може да „говори“ на хората по света на техния собствен език. В резултат на това нейното послание продължава да ‘действува между вярващите [в нея]’. (1 Солунци 2:13) Изданието The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] предава тези думи така: „Тя продължава да бъде жива сила сред вас, които вярвате в нея.“

Достойна за доверие

16, 17. (а) Какво доказателство трябва да съществува за достоверността на Библията? (б) Дай един пример, посочващ прямотата на библейския писател Моисей.

¹⁶ ‘Дали човек може наистина да се довери на Библията?’ — може да се запитат някои. ‘Дали тя говори за хора, които наистина са живели, за места, които действително са съществували, и за събития, които наистина са се случили?’ За да ѝ се доверим, трябва да има доказателства, че тя е била писана от старателни, честни писатели. Така достигаме до друга причина за изследване на Библията: Съществуват солидни доказателства, че тя е точна и достоверна.

¹⁷ Честните писатели няма да записват само успехите, но също и провалите, не само силните страни, но също и слабостите. Библейските писатели показали такава освежаваща откровеност. Да разгледаме, например, прямотата на Моисей. Сред нещата, които той откровено съобщил, били собствената му липса на красноречие, която според него го правела негоден за водач на Израил (Изход 4:10); сериозната грешка, която той направил и която била пречка той да влезе в Обетованата земя (Числа 20:9–12; 27:12–14); отклонението на неговия брат Аарон, който помогнал на бунтовните израилтяни, като направил златна статуя на теле (Изход 32:1–6); бунтът на сестра му Мариам и унизителното наказание, което последвало (Числа 12:1–3, 10); скверното деяние на племенниците му Надав и Авиуд (Левит 10:1, 2) и многократните оплаквания и мърморене на божия народ. (Изход 14:11, 12; Числа 14:1–10) Нима това честно, открито съобщаване не показва искрена загриженост за истината? Нима това, че писателите на Библията били готови да съобщят неблагоприятни сведения за своите близки, за своя народ и дори за самите себе си, не е достатъчно основание да се доверим на техните писания?

18. Какво бележи писанията на библейските писатели като достоверни?

¹⁸ Последователността на писателите на Библията също характеризира техните писания като достоверни. Наистина е забележително, че четиридесет мъже, които писали в продължение на един период от 1600 години, са в съгласие помежду си, дори и когато става дума за незначителни подробности. Но тази хармония не е така грижливо подредена, та да събуди подозрение в съглашателство. Точно обратното, налице е явна липса на замисъл при съвпадението на различни подробности; често е ясно, че хармонията е непреднамерена.

19. Как евангелските повествования относно арестуването на Исус показват, че съгласието между тях е непреднамерено?

¹⁹ Като пример за това нека разгледаме какво се случило през нощта, когато Исус бил арестуван. И четиримата евангелисти записват, че един от учениците извадил меч и ударил един от слугите на първосвещеника, като му отсекъл ухото. Но само Лука казва, че Исус ‘се допрял до ухото му и го изцелил’. (Лука 22:51) Нима обаче не трябва да очакваме това от един писател, който бил известен като ‘възлюбения лекар’? (Колосяни 4:14) Повествованието на Йоан ни казва, че именно Петър бил този, който измежду всички присъствуващи ученици извадил меч — факт, който не ни учудва, като имаме предвид, че Петър бил склонен да прибързва и да постъпва импулсивно. (Йоан 18:10; сравни Матей 16:22, 23 и Йоан 21:7, 8.) Йоан съобщава друга на пръв поглед ненужна подробност: „Името на слугата беше Малх.“ Защо само Йоан дава името на този мъж? Обяснението е осигурено от един маловажен факт, споменат мимоходом единствено в повествованието на Йоан — Йоан бил „познат на първосвещеника“. Той бил познат и на домашните на първосвещеника; прислужниците го познавали и той тях.d (Йоан 18:10, 15, 16) Тогава е напълно естествено Йоан да спомене името на ранения мъж, а другите писатели на евангелията, за които този мъж е непознат, да не го наричат по име. Съгласието между всички тези подробности е забележително, но явно непреднамерено. Има множество други такива примери в Библията.

20. Какво трябва да знаят за Библията хората с честни сърца?

²⁰ Тогава дали можем да се доверим на Библията? Напълно! Прямотата на библейските писатели и вътрешната последователност на Библията безпогрешно я характеризират като истина. Хората с честни сърца трябва да знаят, че могат да се доверят на Библията, защото тя е вдъхновеното Слово на ‘Йехова, Бога на истината’. (Псалм 31:5, NW) Има още основания, поради които Библията е книга за всички хора, както ще покаже следващата статия.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо трябва да очакваме Библията да бъде най–достъпната книга в света?

◻ Какви доказателства съществуват, че Библията е точно запазена?

◻ С какви препятствия се сблъскали хората, които превеждали Библията?

◻ Какво бележи Библията като достоверна?