Семейството — спешен случай!

„И ТЕ заживели щастливо.“ Щастливият край от приказките се отнася за все по–малко бракове днес. Сватбеното обещание двамата да се обичат ‘за добро и за зло до края на живота си’ много често е само на думи. Вероятността едно семейство да бъде щастливо изглежда като неравен залог, лишен от печеливши шансове.

Между 1960 и 1990 г. броят на разводите в повечето западни индустриализирани страни се е увеличил над два пъти. В някои страни той е нараснал четирикратно. Например, всяка година в Швеция се сключват около 35 000 брака и почти половината от тях ще се разпаднат, засягайки над 45 000 деца. Още по–голям е броят на съжителствуващите без брак двойки, които се разделят, като засягат още десетки хиляди деца. Подобна тенденция се появява в страните по целия свят, както може да се види от блока на страница 5.

Наистина, разбитите семейства и разтрогнатите бракове не са нещо ново в историята. Кодексът на Хамурапи от 18–и век пр.н.е. съдържал закони, които допускали развода във Вавилония. Дори Моисеевият закон, установен през 16–и век пр.н.е., позволявал развода в Израил. (Второзаконие 24:1) Въпреки това семейните връзки никога не са били по–слаби, отколкото през този 20–и век. Преди повече от десет години един журналист във вестник писал: „След петдесет години може дори да нямаме семейства в традиционния смисъл на думата. Те може да бъдат заменени от друг вид групи.“ И тенденцията оттогава изглежда потвърждава тази мисъл. Състоянието на семейната институция се влошава толкова бързо, че въпросът „ще оцелее ли семейството“ придобива все по–голямо значение.

Защо за толкова много семейства е толкова трудно да се държат здраво един за друг и да поддържат обединено семейство? Каква е тайната на онези, които са останали заедно дълги години, като щастливо са празнували сребърна и златна сватба? Между другото през 1983 г. беше съобщено, че мъж и жена в бившата Съветска република Азърбайджан чествували стогодишнината от своята сватба — като съответно били на 126 и 116 години.

Каква е опасността?

В много страни някои от основанията за юридически развод са прелюбодейство, психическо или физическо насилие, изоставяне, алкохолизъм, импотентност, лудост, двубрачие и пристрастеност към наркотици. Но една по–обща причина е тази, че особено през последните десетилетия основната нагласа към брака и традиционния семеен живот коренно се е променила. Уважението към една институция, която дълго време беше смятана за свята, е подкопано. Алчните производители на музика, филми, телевизионни сантиментални сериали и популярна литература прославят т.нар. сексуална свобода, неморалността, разпуснатото поведение и егоцентричния начин на живот. Те пропагандират една култура, която замърсява умовете и сърцата както на младите, така и на възрастните.

Едно изследване, направено през 1996 г., показа, че 22 процента от американците казват, че една извънбрачна връзка може понякога да бъде полезна за брака. Едно специално издание на един от най–големите шведски вестници, Aftonbladet [„Афтонбладет“], подкани жените да се разведат, защото „това може да е само за добро“. Някои поп–психолози и антрополози смятат дори, че човекът е „програмиран“ от еволюцията да си сменя партньорите на всеки няколко години. С други думи те предполагат, че извънбрачните връзки и разводите са нещо естествено. Някои дори твърдят, че разводът на родителите може да бъде полезен за децата, като ги подготви да се справят със собствения си развод някой ден!

Много млади хора вече не желаят да водят традиционния семеен начин на живот с баща, майка и деца. Разпространен е възгледът: „Не мога да си представя да изживея целия си живот с един и същи партньор.“ „Бракът е като Коледа, просто една приказка. Аз просто не вярвам в нея“ — казва един осемнадесетгодишен датчанин. „Нагласата е — защо да си правиш труда да живееш с [мъже] и да им переш чорапите. Просто излез с тях и се позабавлявай . . . Много жени смятат, че не се нуждаят от мъже, за да преживеят“ — казва Норийн Бърн от Националния женски съвет на Ирландия.

Нараства броят на семействата с един родител

В цяла Европа тази нагласа води до бързото нарастване на броя на самотните майки. Някои от тези самотни родители са юноши, които смятат, че една непланирана бременност не е грешка. Някои от тях са жени, които искат да отглеждат децата си сами. Повечето са майки, които съжителствуват с бащата известно време, без да планират брак с него. Миналата година списание „Нюзуик“ публикува уводни статии, основани на въпроса „Дали бракът е мъртъв?“. В статиите се казваше, че в Европа процентът на извънбрачно родените деца бързо нараства и изглежда никой не се интересува от това. Швеция може да оглави списъка, като половината бебета там са родени извънбрачно. В Дания и Норвегия броят им е почти половината, а във Франция и Англия — около едно на всеки три.

В Съединените щати броят на семействата с двама родители значително е намалял през последните няколко десетилетия. В едно сведение се казва: „През 1960 г. . . . 9 процента от всички деца живееха в семейства с по един родител. До 1990 г. този брой се покачи на 25 процента. Днес 27,1 процента от всички деца в Америка се раждат в семейства с по един родител и тенденцията е този брой да нарасне. . . . От 1970 г. броят на семействата с по един родител се увеличи повече от два пъти. Някои изследователи казват, че традиционното семейство е в такава опасност днес, че би могло да бъде на ръба на своето изчезване.“

В страни, където католическата църква е изгубила голяма част от своя морален авторитет, броят на семействата с по един родител нараства. По–малко от половината италиански семейства се състоят от майка, баща и деца, а традиционното семейство бива заменено със семейства без деца и семейства със самотни родители.

Системата на социално подпомагане в някои страни всъщност насърчава хората да не се женят. Самотните майки, които получават социална помощ, биха я изгубили, ако се омъжат. Самотните майки в Дания получават допълнителна детска издръжка, а в някои общности непълнолетните майки получават допълнителни средства и наемът на жилището им бива заплатен. Следователно става дума за пари. Алф Б. Свенсон твърди, че един развод в Швеция струва на данъкоплатците между 250 и 375 хиляди долара под формата на детски издръжки, добавки за дома и социална помощ.

Църквите на т.нар. християнство изглежда не правят почти нищо, за да се опитат да променят тази съсипваща тенденция сред семействата. Много пастори и духовници се борят с проблеми в собствените си семейства, и следователно се чувствуват неспособни да помогнат на другите. Някои изглежда дори подкрепят развода. Броят на вестник „Афтонбладет“ от 15 април 1996 г. съобщи, че пастор Стивън Алън от Брадфорд (Англия) съставил специална бракоразводна церемония, която той предлага да служи като официален акт във всички църкви на Великобритания. „Това е изцелителна служба, насочена да помогне на хората да се справят с онова, което се е случило с тях. Тя им помага да разберат, че Бог продължава да ги обича и ги освобождава от болката.“

Тогава накъде отива семейната институция? Дали има надежда тя да оцелее? Дали отделните семейства могат да запазят своето единство, като се намират в такава масирана опасност? Моля, обърни внимание на следващата статия.

[Таблица на страница 5]

Годишният брой на сключените бракове, сравнен с разводите в някои страни

ДЪРЖАВА ГОДИНА БРАКОВЕ РАЗВОДИ

Австралия 1993 113 255 48 324

Германия 1993 442 605 156 425

Дания 1993 31 507 12 991

Естония 1993 7 745 5 757

Канада 1992 164 573 77 031

Куба 1992 191 837 63 432

Малдивски острови 1991 4 065 2 659

Норвегия 1993 19 464 10 943

Обединено кралство 1992 356 013 174 717

Пуерто Рико 1992 34 222 14 227

Руска федерация 1993 1 106 723 663 282

Съединени щати 1993 2 334 000 1 187 000

Франция 1991 280 175 108 086

Чешка република 1993 66 033 30 227

Швеция 1993 34 005 21 673

Япония 1993 792 658 188 297

(Въз основа на 1994 Demographic Yearbook [„Демографски годишник за 1994 г.“], ООН, Ню Йорк, 1996 г.)