Скоро ще настъпи славна свобода за децата на Бога

„Творението беше подчинено на безсмислие . . . въз основа на надеждата, че творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога.“ — РИМЛЯНИ 8:20, 21, NW.

1. Как Исусовата жертва била предизобразена в Деня на изкуплението?

ЙЕХОВА дал своя единороден Син като изкупителна жертва, която открила пътя за небесен живот пред 144 000 човека и вечни земни перспективи за останалото човечество. (1 Йоан 2:1, 2) Както беше казано в предишната статия, Исусовата жертва за заченатите с духа християни била предизобразявана, когато първосвещеникът на Израил жертвувал вол като принос за грях за себе си, за своето домочадие и за племето на Леви по време на ежегодния Ден на изкуплението. На същия ден той жертвувал козел като принос за грях за всички останали израилтяни, точно както Христовата жертва ще донесе полза на човечеството като цяло. Един жив козел символично отнасял общите грехове на народа през изминалата година, като изчезвал в пустинята.a — Левит 16:7–15, 20–22, 26.

2, 3. Какво се има предвид с думите на Павел, записани в Римляни 8:20, 21?

² След като очертал надеждата за хората, които щели да станат небесни ‘синове на Бога’, апостол Павел казал: „Жадното очакване на творението чака откриването на синовете на Бога. Защото творението беше подчинено на безсмислие, не по своя воля, но чрез онзи, който го подчини, въз основа на надеждата, че творението също ще бъде освободено от робството на разрухата и ще придобие славната свобода на децата на Бога.“ (Римляни 8:14, 17, 19–21, NW) Какво е значението на това изказване?

³ Когато нашият праотец Адам бил създаден като съвършен човек, той бил ‘син [или дете] на Бога’. (Лука 3:38) Поради това че съгрешил, той попаднал в „робството на разрухата“ и предал това състояние по–нататък на човешкия род. (Римляни 5:12) Бог позволил хората да бъдат родени в „безсмислие“, с което се сблъсквали поради наследеното си несъвършенство, но дал надежда чрез ‘семето’, Исус Христос. (Битие 3:15, ЦБ–1871; 22:18, ЦБ–1871; Галатяни 3:16, ЦБ–1871) В Откровение 21:1–4 се посочва времето, когато ‘няма да има вече смърт, жалеене, плач и болка’. Тъй като това е обещание за „човеците“, то ни уверява, че членовете на едно ново земно човешко общество, които ще живеят под управлението на Царството, ще изпитат възстановяване на ума и тялото до състояние на пълно здраве и вечен живот като земни ‘деца на Бога’. По време на Христовото хилядолетно управление послушните хора ‘ще бъдат освободени от робството на разрухата’. След като по време на едно последно изпитание докажат, че са лоялни спрямо Йехова, те ще бъдат освободени завинаги от наследените грях и смърт. (Откровение 20:7–10) Тогава хората на земята ще ‘придобият славната свобода на децата на Бога’.

Те казват „Ела!“

4. Какво означава да се „вземе безплатно живодарна вода“?

⁴ Каква великолепна надежда е дадена на човечеството! Не е чудно тогава, че заченатите с духа християни, които все още са на земята, пламенно застават начело в известяването ѝ на всички хора! Като членове на „невястата“ на възвеличеното Агне, Исус Христос, тези от помазания остатък участвуват в изпълнението на следните пророчески думи: „Духът и невястата продължават да казват: ‘Ела!’ И всеки, който чуе, нека каже: ‘Ела!’ И всеки, който е жаден, нека дойде; всеки, който желае, нека вземе безплатно живодарна вода.“ (Откровение 21:2, 9; 22:1, 2, 17, NW) Да, ползата от Исусовата изкупителна жертва не се ограничава само за 144 000 помазани. Божият дух продължава да действува чрез останалите от класа на невястата, казвайки „Ела“. Всеки, който чува и жадува за праведност, е поканен да каже „Ела“, като така се възползува от изобилните мерки за спасение, които Йехова е взел.

5. Кого се радват да имат в своите редици Свидетелите на Йехова?

⁵ Свидетелите на Йехова вярват в уредбата на Йехова за живот, направена чрез Исус Христос. (Деяния 4:12) Те се радват да имат в редиците си хора с честни сърца, които искат да научат за целите на Бога и да вършат неговата воля. Техните Зали на Царството са отворени за всички, които искат да ‘дойдат и да вземат безплатно живодарна вода’ в това ‘време на края’. — Даниил 12:4, NW.

Промени, настъпили с времето

6. Как божият дух е действувал върху служителите на Йехова в различни периоди от време?

⁶ Бог има определено време за осъществяването на своите цели и това се отразява на действията му спрямо човечеството. (Еклисиаст 3:1; Деяния 1:7) Макар че духът на Бога бил идвал върху Неговите служители от предхристиянско време, те не били заченати като Негови духовни синове. Но от Исус нататък било дошло времето Йехова да използува светия дух, за да зачене отдадени мъже и жени за небесно наследство. А днес? Същият дух действува върху ‘другите овце’ на Исус, но не събужда в тях надеждата и желанието за небесен живот. (Йоан 10:16) Като имат дадената им от Бога надежда за вечен живот на райска земя, те радостно подкрепят помазания остатък в даването на свидетелство през този период на преход от стария свят към божия праведен нов свят. — 2 Петър 3:5–13.

7. За каква жетва били загрижени Изследователите на Библията, но какво знаели те за рая?

⁷ Бог започнал ‘да довежда много синове до слава’, като излял светия дух на Петдесетница през 33 г. от н.е., и явно е определил време за попълването на духовния ‘Божи Израил’ до 144 000 души. (Евреи 2:10, NW; Галатяни 6:16; Откровение 7:1–8) Започвайки от 1879 г., това списание често е говорило за жетва, свързана с помазаните християни. Но Изследователите на Библията (днес наричани Свидетели на Йехова) знаели също, че Писанията съдържат надеждата за вечен живот на райска земя. Например, в броя на „Стражева кула“ от юли 1883 г. се казва: „Когато Исус установи своето царство, върже злото и т.н., тази земя ще стане рай . . . и всички, които са в гробовете си, ще дойдат в него. И като бъдат послушни на неговите закони, те ще могат да живеят завинаги в него.“ С времето жетвата на помазаните намаля и постепенно в организацията на Йехова започнаха да бъдат събирани хора, които нямаха небесна надежда. Междувременно Бог даде на своите помазани служители, родените отново християни, забележително прозрение. — Даниил 12:3; Филипяни 2:15; Откровение 14:15, 16.

8. Как в началото на 30–те години се разви едно разбиране за земната надежда?

⁸ Особено от 1931 г. насам хората със земна надежда започнаха да се присъединяват към християнския сбор. През тази година Йехова просвети остатъка от заченатите с дух християни да види, че Езекиил, глава 9 се отнася за този земен клас, чиито членове биват белязани да преживеят за божия нов свят. През 1932 г. беше направен изводът, че тези съвременни подобни на овце хора са предизобразени от съобщника на Йеху Йонадав (Йехонадав). (4 Царе 10:15–17) През 1934 г. стана ясно, че „Йонадавовците“ трябва да се „посветят“ или отдадат на Бога. През 1935 г. ‘голямото множество’ — за което по–рано се смяташе, че представлява вторичен духовен клас, чиито членове щели да бъдат „другарки“ на Христовата невяста в небето, — беше идентифицирано с ‘другите овце’, които имат земна надежда. (Откровение 7:4–15; 21:2, 9; Псалм 45:14, 15) И особено от 1935 г. насам помазаните са начело на издирването на праведни хора, които копнеят да живеят завинаги на райска земя.

9. Защо след 1935 г. някои християни престанаха да вземат от символите по време на Вечерята на Господаря?

⁹ След 1935 г. някои християни, които вземаха от хляба и виното при Вечерята на Господаря, престанаха да правят това. Защо? Защото те разбраха, че надеждата им е земна, а не небесна. Една жена, която била покръстена през 1930 г., казва: „Макар че [вземането] се смяташе за правилно, особено за пламенните целодневни служители, аз съвсем не бях убедена, че имах небесна надежда. И тогава, през 1935 г., ни беше изяснено, че се събира едно голямо множество с надеждата за вечен живот на земята. Много от нас с радост разбраха, че сме част от това голямо множество, и ние престанахме да взимаме от символите.“ Дори и християнските издания се промениха по съдържание. Докато в предишните години те бяха замислени главно за Исусовите заченати с духа последователи, от 1935 г. нататък „Стражева кула“ и другата литература на ‘верния слуга’ осигуряваха духовна храна, съобразена с нуждите както на помазаните, така и на техните съобщници със земна надежда. — Матей 24:45–47.

10. Как е възможно един помазан, който не е останал верен, да бъде заменен?

¹⁰ Да кажем, някой от помазаните престане да бъде верен. Дали ще бъде заместен? Павел показал това в своето обсъждане на символичната маслина. (Римляни 11:11–32) Ако един заченат с духа човек трябва да бъде заменен, вероятно Бог ще даде небесното призоваване на някой, чиято вяра е образцова по отношение на принасянето на свята служба спрямо Него години наред. — Сравни Лука 22:28, 29; 1 Петър 1:6, 7.

Много причини за благодарност

11. В какво ни уверява Яков 1:17, независимо от характера на нашата надежда?

¹¹ Където и да служим на Йехова с вярност, той ще удовлетвори нашите потребности и правилни желания. (Псалм 145:16; Лука 1:67–74) Независимо от това дали имаме истинска небесна надежда, или перспективата пред нас е земна, ние имаме много здрави основания да бъдем благодарни на Бога. Той винаги прави това, което е най–доброто за онези, които го обичат. Ученикът Яков казва, че „всеки добър дар и всеки съвършен подарък идва от горе, защото слиза от Бащата на небесните светлини“, Йехова Бог. (Яков 1:17, NW) Нека обърнем внимание на някои от тези дарове и благословии.

12. Защо можем да кажем, че Йехова е дал на всеки един от своите верни служители чудесна надежда?

¹² Йехова е дал на всеки един от своите верни служители прекрасна надежда. Той е призовал някои за небесен живот. На своите предхристиянски свидетели Йехова дал великолепната надежда за възкресение за вечен живот на земята. Например Авраам вярвал във възкресението и очаквал „града, който има истински основи“ — небесното Царство, по време на което той ще бъде възкресен за живот на земята. (Евреи 11:10, 17–19, NW) И в това време на края Бог отново дава на милиони хора надеждата за вечен живот на райска земя. (Лука 23:43; Йоан 17:3) Безспорно всеки, на когото Йехова е дал тази грандиозна надежда, трябва да бъде дълбоко благодарен за нея.

13. Как светият дух на Бога действува върху Неговия народ?

¹³ Йехова дава своя свети дух като дар на своя народ. Християните, които са получили небесна надежда, са помазани със светия дух. (1 Йоан 2:20; 5:1–4, 18) А божиите служители, които имат земни перспективи, получават помощта и ръководството на духа. Така било и с Моисей, който получил духа на Йехова, както и със седемдесетте мъже, назначени да му помагат. (Числа 11:24, 25) Под влиянието на светия дух Веселеил служил като майстор–занаятчия във връзка с шатъра за срещане на Израил. (Изход 31:1–11) Божият дух дошъл върху Гедеон, Йефтай, Самсон, Давид, Илия, Елисей и други. Макар че тези хора от древността никога няма да бъдат доведени до небесна слава, те били ръководени и подпомагани от светия дух, както са и Исусовите „други овце“ днес. Следователно притежаването на божия дух не означава, че ние непременно имаме небесно призоваване. Но духът на Йехова осигурява ръководство, помага ни да проповядваме и да изпълняваме други възложени от Бога задачи, дава ни сила, надхвърляща нормалното, и произвежда в нас своите плодове — любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекост и самоконтрол. (Йоан 16:13; Деяния 1:8; 2 Коринтяни 4:7–10, NW; Галатяни 5:22, 23, NW) Нима не трябва да бъдем благодарни за този милостив дар от Бога?

14. Каква полза извличаме ние от божиите дарове на познание и мъдрост?

¹⁴ Познанието и мъдростта са дарове от Бога, за които трябва да бъдем благодарни, независимо от това дали нашата надежда е небесна, или земна. Точното познание на Йехова ни помага да ‘се грижим за по–важните неща’ и ‘да ходим достойно за Йехова, така че да сме му напълно угодни’. (Филипяни 1:9–11, NW; Колосяни 1:9, 10, NW) Богоугодната мъдрост служи като защита и ръководство в живота. (Притчи 4:5–7; Еклисиаст 7:12) Истинското познание и мъдрост са основани на божието Слово и малкото останали помазани са особено привлечени от това, което то казва за тяхната небесна надежда. Но любовта към божието Слово и доброто му разбиране не представляват божия начин на посочване, че сме призовани за небесен живот. Хора като Моисей и Даниил дори написали части от Библията, но ще бъдат възкресени за живот на земята. Независимо от това дали нашата надежда е небесна, или земна, всички ние получаваме духовна храна чрез одобрения от Йехова ‘верен и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Колко благодарни сме всички ние за познанието, което сме придобили по този начин!

15. Кой е един от най–големите божии дарове, и как ти гледаш на него?

¹⁵ Един от най–големите дарове на Бога е любещата мярка на Исусовата изкупителна жертва, която ни донася полза, независимо от това дали имаме небесна перспектива, или земна надежда. Бог обичал света на човечеството ‘толкова много, че дал Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот’. (Йоан 3:16) Любовта подтикнала и Исус „да даде живота Си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Както обяснил апостол Йоан, Исус Христос е „умилостивение за нашите грехове [тези на помазаните], и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“. (1 Йоан 2:1, 2) Затова всички ние трябва да изпитваме дълбока признателност за тази любеща мярка за спасение за вечен живот.b

Ще бъдеш ли там?

16. Възпоменанието за какво забележително събитие ще бъде чествувано след залез слънце на 11 април 1998 г., и кой трябва да присъствува?

¹⁶ Признателността за откупа, осигурен от Бога чрез неговия Син, трябва да ни подтикне да бъдем в Залите на Царството или другите места, където Свидетелите на Йехова ще се съберат след залез слънце на 11 април 1998 г., за да чествуват Възпоменанието за смъртта на Христос. Когато през последната нощ на своя земен живот Исус основал това тържество заедно със своите верни апостоли, той казал: „Това правете за Мое възпоменание.“ (Лука 22:19, 20; Матей 26:26–30) Малкото останали от помазаните ще вземат от безквасния хляб, представящ Исусовото безгрешно човешко тяло, и от непримесеното с нищо червено вино, означаващо неговата кръв, излята за жертва. Само заченатите с духа християни трябва да вземат от символите, защото само те са в новия договор и в договора за Царството, и имат несъмненото свидетелство на божия свети дух, че притежават небесна надежда. Милиони други ще присъствуват като изпълнени с уважение наблюдатели, които са благодарни за любовта, проявена от Бога и от Христос чрез Исусовата жертва, която прави възможен вечния живот. — Римляни 6:23.

17. Какво трябва да помним във връзка с помазването с духа?

¹⁷ Предишните религиозни възгледи, силните чувства, породени от смъртта на близък човек, трудностите, които са свързани с настоящия живот на земята, или чувството, че са получили някаква специална благословия от Йехова, могат да доведат някои хора до погрешното заключение, че небесният живот е за тях. Но всички ние трябва да помним, че Писанията не ни нареждат да вземаме от символите за Възпоменанието, за да покажем своята благодарност за Христовата изкупителна жертва. Освен това помазването с духа „не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога“, Онзи, който заченал Исус като духовен Син и който довежда само 144 000 други синове до слава. — Римляни 9:16; Исаия 64:8.

18. Какви благословии очакват повечето от онези, които служат на Йехова днес?

¹⁸ Вечният живот на райска земя е дадената от Бога надежда за огромната част от хората, служещи на Йехова през тези последни дни. (2 Тимотей 3:1–5) Скоро те ще се радват на този чудесен рай. Тогава „князе“ ще ръководят земните дела под небесното управление. (Псалм 45:16) Мирни условия ще съществуват, като жителите на земята действуват според божиите закони и научават повече за пътищата на Йехова. (Исаия 9:6, 7; Откровение 20:12) Ще има много работа във връзка със строежа на домове и с овладяването на земята. (Исаия 65:17–25) И помисли само за щастливите обединени семейства, когато мъртвите се върнат към живот! (Йоан 5:28, 29) След едно последно изпитание злото ще бъде премахнато. (Откровение 20:7–10) След това земята завинаги ще бъде изпълнена със съвършени хора, които са ‘освободени от робството на разрухата и са придобили славната свобода на децата на Бога’.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Какво означава да се „вземе безплатно живодарна вода“?

◻ Какви причини имаме да сме благодарни на Бога, независимо от това дали нашата надежда е небесна, или земна?

◻ Какво ежегодно тържество трябва всички ние да посетим?

◻ Какво крие бъдещето за повечето от хората на Йехова?

[Снимка на страница 18]

Милиони са започнали да ‘вземат безплатно живодарна вода’. Дали ти си сред тях?