Дали това са похвални думи, или ласкателство?

НЯКОЙ ти казва: „Новата ти прическа е чудесна!“ Дали това са похвални думи, или е ласкателство? „Този костюм е точно за теб!“ Похвални думи или ласкателство? „Това е най–вкусното ястие, което съм опитвал!“ Дали това са похвални думи, или е ласкателство? Когато получаваме такива комплименти, може да се питаме дали те са наистина искрени и верни, или имат за цел просто да ни угодят, без непременно този, който ги казва, да мисли така.

Как можем да знаем дали това, което един човек ни казва, са похвални думи, или е ласкателство? Има ли значение? Дали не можем просто да приемем казаното за чиста монета и да се наслаждаваме на удоволствието, което то ни доставя? А когато ние изразяваме похвала към другите? Дали някога сме изследвали своите подбуди? Размишляването върху тези въпроси може да ни помогне да имаме добра преценка и да използуваме езика си по начин, който донася възхвала на Йехова Бог.

Определение за похвалните думи и за ласкателството

Изданието Webster’s Dictionary [„Речник на Уебстър“] определя похвалните думи като израз на одобрение или похвала, като освен това думата може да значи поклонение или отдаване на слава. Ясно е, че последните две значения се отнасят само за възхвала, която е насочена към Йехова Бог. Това е неразделна част от истинското поклонение, както призовава вдъхновеният псалмист: „Защото е добро . . . , защото е приятно — възхвалата е подходяща.“ „Всичко, що диша, нека хвали Ях.“ — Псалм 147:1, NW; 150:6, NW.

Това обаче не означава, че към хората не може да бъдат отправяни похвални думи. Може, когато става въпрос за похвала, одобрение или благоприятна преценка. В една притча, дадена от Исус, един господар казва на своя служител: „Добре свършена работа, добър и верен слуга!“ — Матей 25:21, NW.

От друга страна ласкателството се определя като фалшива, неискрена или пресилена похвала, при която ласкателят обикновено има подбуди от личен интерес. Умела похвала, или ласкателство се отправя, за да се спечели благосклонността на друг човек или някаква материална изгода от него, или за да се създаде чувство на задължение към ласкателя. Следователно ласкателите са подбуждани от егоизъм. Според Юда 16 те са „готови да ласкаят други хора, когато намират някаква изгода от това“. — The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

Библейският възглед

Какъв е библейският възглед относно похвалните думи към ближните? Йехова ни дава пример, който да следваме в това отношение. В Библията ни се казва, че ще бъдем похвалени, ако вършим волята на Йехова. Апостол Павел казва, че „всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога“. Петър ни казва, че изпитаното качество на нашата вяра „може да се окаже причина за похвала“. Следователно фактът, че Йехова ще похвали хората, ни показва, че изказването на искрени похвални думи е добро, любещо и полезно действие, което не бива да бъде пренебрегвано. — 1 Коринтяни 4:5; 1 Петър 1:7, NW.

Според Библията друг източник, от който може да получим похвала, са правителствените власти, които наблюдават доброто ни поведение и честно ни хвалят. ‘Върши добро — ни се казва — и ще бъдеш похвален от тях.’ (Римляни 13:3) Можем да получим похвала и от хора, които искрено мислят това, което казват, и които не крият някакви подбуди зад похвалата. В Притчи 27:2 вдъхновените Писания казват: „Нека те хвали друг, а не твоите уста.“ Това показва, че приемането на похвала от хората е уместно.

Това не се отнася за изказването или приемането на ласкателство. Защо ласкателната реч е толкова неугодна на Йехова? Първо, тя е неискрена, а Йехова осъжда неискреността. (Сравни Притчи 23:6, 7.) Освен това тя е нечестна. Описвайки хора, които заслужават божието неодобрение, псалмистът казва: „Това, което правят, е да се лъжат един друг, да ласкаят с устни, да говорят от двулично сърце. Нека Яхве отсече всички ласкаещи устни.“ — Псалм 12:2, 3, „Йерусалимска Библия“.

Преди всичко ласкателството е нелюбещо. То е подбуждано от егоизъм. След като говори за ласкателите, псалмистът Давид цитира думите им: „С езика си ще победим. Устните ни са с нас. Кой ще ни бъде господар?“ Йехова описва тези егоисти като ‘грабители на потиснатите’. Те използували ласкателните си езици не за да укрепват другите, но за да ги ограбват и потискат. — Псалм 12:4, 5, NW.

Ласкателството е капан

„Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.“ Това са думи на мъдрия цар Соломон и колко верни са те! (Притчи 29:5) Фарисеите се опитали чрез ласкателство да поставят капан пред Исус. Те казали: „Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.“ Колко подкупващо звучало това! Но Исус не се измамил от техните престорени думи. Той знаел, че те не вярвали на неговите истинни поучения, но само се опитвали да го впримчат чрез думите му във връзка с плащането на данъци на кесаря. — Матей 22:15–22.

В ярък контраст с Исус бил цар Ирод от първи век. Когато изнасял публична реч в град Кесария, хората откликнали: „Глас Божий, а не човешки!“ Вместо да порицае хората за тази отявлена, фалшива възхвала, Ирод приел ласкателството. Ангелите на Йехова веднага наказали Ирод с напаст от червеи, което довело до смъртта му. — Деяния 12:21–23.

Един зрял християнин ще бъде внимателен относно това да разпознава ласкателството. Старейшините в сбора трябва да бъдат особено предпазливи, когато някой, замесен в дисциплинарен въпрос, прелива от възхищение, като вероятно дори стига до там, че сравнява един старейшина с друг и казва колко по–мил и съчувствуващ е този, с когото разговаря в момента.

Библията ясно показва и друга клопка, която ласкателството може да постави, когато описва как един млад мъж бил въвлечен в неморалност от една изкусителка. (Притчи 7:5, 21) Това предупреждение е близко и до ситуацията днес. Сред онези, които всяка година биват изключени от християнския сбор, много са премахнати поради неморално поведение. Дали е възможно попадането в сериозен грях да е започнало с ласкателство? Тъй като хората толкова жадуват за комплименти и за това да се говори добре за тях, престореното говорене на ласкателните устни може да намали противопоставянето на християнина спрямо нечисто поведение. Когато той не се пази от това, то може да доведе до сериозни последствия.

Предпазни мерки срещу ласкателството

Ласкателството угажда на себелюбието или суетата на поласкания. То е насочено към това да създава у човека високомерен възглед относно собствената му стойност, като го кара да се чувствува по–горен от другите в някакво отношение. Философът Франсоа дьо Ларошфуко сравнил ласкателството с фалшивите пари, „които поради безценността си не се разпространяват“. Следователно начинът да се предпази човек е да следва практичното предупреждение на апостол Павел: „Казвам на всеки един измежду вас, който е по–виден, да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил.“ — Римляни 12:3.

Макар че нашата естествена склонност е да искаме да чуем онова, което е приятно за ушите ни, по–често това, от което наистина се нуждаем, са основани на Библията съвет и дисциплиниране. (Притчи 16:25) Цар Ахав искал да чуе само онова, което му харесвало; неговите служители дори помолили пророк Михей да остави думите си да станат „като думата на един от тях [ласкаещите пророци на Ахав], и ти говорѝ доброто“. (3 Царе 22:13) Ако Ахав искаше да чуе откровените думи и да промени бунтовническите си пътища, той можеше да предотврати ужасните загуби на Израил в битка, а също и собствената си смърт. Заради своето собствено духовно благополучие ние трябва бързо да откликнем на твърдия, но любещ съвет на назначените християнски старейшини, които искат да ни помогнат да останем на правия път на истината, вместо да търсим хора, които да продължават да ни казват колко сме прекрасни, като гъделичкат ушите ни с ласкателни думи! — Сравни 2 Тимотей 4:3.

Християните никога и поради никаква причина не бива да прибягват до ласкателство. Както верния Елиу, те решително се молят: „Далеч от мене да гледам на лице или да полаская човека. Защото не зная да лаская; иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.“ После ще могат да кажат като Павел: „Никога не сме употребили ласкателни думи или прикрито сребролюбие.“ — Йов 32:21, 22; 1 Солунци 2:5, 6.

Похвални думи, където са заслужени

Вдъхновената притча показва, че похвалните думи могат да действуват като пробен камък, като казва: „Пещта е за среброто и огнището за златото, но похвалните думи са изпитание на характера.“ (Притчи 27:21, The New English Bible [„Нова английска Библия“]) Да, похвалните думи могат да събудят чувства на превъзходство или гордост, като доведат до падение на човека. От друга страна те могат да разкрият неговата скромност и смиреност, ако той признае колко е задължен на Йехова за всичко, което е направил и което му е донесло похвала.

Искрените похвални думи за добро поведение или постижения укрепват както този, който ги изказва, така и онзи, който ги получава. Те спомагат за топлото и ползотворно ценене между двамата. Те насърчават стремежа към достойни за похвала цели. Заслужените думи на похвала към младите може да ги накарат да искат да работят по–усилено. Те може да помогнат за формирането на техния характер, когато имат за цел да живеят според стандартите, които се очакват от тях.

Тогава нека да избягваме ласкателството — независимо дали го изказваме, или го получаваме. Нека бъдем смирени, когато отправят към нас похвални думи. И нека бъдем щедри и всеотдайни в изразяването на възхвала — редовно на Йехова в нашето поклонение и искрено на другите под формата на похвала и признателност, като помним, че „дума навреме казана, колко е добра“! — Притчи 15:23.