Християнство в действие — сред смутни събития

ВСИЧКО започна внезапно през един ден на април 1994 г. Президентите на Бурунди и Руанда загинаха при самолетна катастрофа. За броени часове Руанда беше погълната от насилие с ужасяващи размери. За малко повече от три месеца над 500 000 руандийци — мъже, жени и деца — бяха мъртви. Някои хора наричат този период „геноцид“.

Половината от 7,5 милиона жители на Руанда трябваше да бягат. Около 2,4 милиона души от тях потърсиха убежище в съседни страни. Това беше най–голямото и най–бързото преселение на бежанци в съвременната история. В Заир (днес Демократична република Конго), Танзания и Бурунди набързо бяха изградени бежански лагери. Някои от тези лагери — най–големите в света — приютиха 200 000 души.

Сред бежанците имаше много Свидетели на Йехова, миролюбиви хора, които прилагат библейските принципи в своя живот. В която и страна да живеят, те поддържат строг неутралитет и прилагат принципа, съдържащ се в следните думи от Исаия 2:4: „Те ще изковат ножовете си на палешници, и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ Навсякъде се знае, че Свидетелите на Йехова са религиозна група, която не взе участие в геноцида в Руанда.

Исус Христос казал, че неговите последователи „не са част от света“. Но тъй като са „в света“, те не винаги могат да избегнат смутните събития, които преживяват народите. (Йоан 17:11, 14, NW) По време на геноцида в Руанда около 400 Свидетели загубиха живота си. Около 2000 Свидетели и хора, които се интересуват от посланието на Царството, станаха бежанци.

Дали това, че Свидетелите на Йехова не са част от света, означава, че те не правят нищо, когато връхлети бедствие? Не. Божието Слово казва: „Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна, и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ (Яков 2:15–17) Освен това любовта към ближния подтиква Свидетелите да помагат и на онези, които не споделят техните религиозни възгледи. — Матей 22:37–40.

Въпреки че Свидетелите на Йехова по целия свят копнееха да помогнат на своите събратя по вяра, които се сблъскаха с бедствената ситуация в Руанда, координирането на кампанията за събиране на помощи беше възложено на Западна Европа. През лятото на 1994 г. екип от доброволци Свидетели от Европа отпътуваха, за да помогнат на своите християнски братя и сестри в Африка. За бежанците от Руанда бяха сформирани добре организирани лагери и полеви болници. За тях бяха изпратени по въздуха или по други начини огромни количества дрехи, одеяла, храна и библейска литература. Над 7000 пострадали — почти три пъти повече от броя на Свидетелите на Йехова в Руанда по онова време — се възползуваха от кампанията за раздаване на помощи. До декември същата година хиляди бежанци, сред които и повечето от избягалите Свидетели на Йехова, се завърнаха в Руанда, за да възобновят нормалния си начин на живот.

Война в Конго

През 1996 г. в източната област на Демократична република Конго избухна война. Този район граничи с Руанда и Бурунди. Отново имаше изнасилвания и убийства. Сред свистенето на куршумите и горящите села хората бягаха, за да спасят живота си. Свидетелите на Йехова бяха засегнати от тези смутни събития и около 50 души умряха. Някои станаха жертва на случайни куршуми. Други бяха убити, защото принадлежаха към определена етническа група или по погрешка бяха сметнати за врагове. Едно село, в което живееха 150 Свидетели, беше опожарено. В други села десетки къщи и някои Зали на Царството бяха изгорени до основи. Лишени от домове и имущество, Свидетелите избягаха в други райони и там получиха помощ от свои събратя в поклонението.

След войната настъпва глад, тъй като посевите са унищожени, запасите от храна са разграбени и пътищата за снабдяване са прекъснати. Храната, която е на разположение, е скъпа. В Кисангани в началото на май 1997 г. един килограм картофи струваше около три долара, далеч над финансовите възможности на повечето хора. Повечето хора можеха да си позволят да се хранят само веднъж на ден. Разбира се, след недостига на храна идват болестите. Недохранването отслабва способността на тялото да отблъсква маларията, диарията и стомашните проблеми. Най–вече боледуват и умират децата.

Определяне размера на недостига

Свидетелите на Йехова в Европа отново бързо откликнаха на нуждата. През април 1997 г. един екип за оказване на помощ, състоящ се от Свидетели, в който имаше и двама лекари, отлетя за Конго заедно с лекарства и пари. В Гома местните Свидетели вече бяха организирали комитети за оказване на помощ, които да определят мащабите на ситуацията, така че да може незабавно да се помогне. Екипът направи проучване в града и околните райони. Бяха изпратени куриери, които да получат сведения от по–отдалечените места. Беше получена информация и от Кисангани, който се намира на повече от 1000 километра западно от Гома. Местните братя помагаха да се координира кампанията за раздаване на помощите в Гома, където живеят около 700 Свидетели.

Един от християнските старейшини в Гома каза: „Бяхме много развълнувани да видим нашите братя, които дойдоха толкова далече, за да ни помогнат. Преди те да дойдат, ние си помагахме един на друг. Братята трябваше да бягат от селата в Гома. Някои от тях бяха изгубили домовете си и бяха оставили нивите си. Ние ги приехме в домовете си и споделихме с тях дрехите си и малкото храна, която имахме. Това, което можехме да направим на място, не беше много. Някои от нас страдаха от недохранване.

Но братята от Европа донесоха пари, които ни дадоха възможност да купим храна, която беше оскъдна и много скъпа. Храната пристигна във важен момент, тъй като мнозина нямаха нищо за ядене по домовете си. Раздадохме храна както на Свидетелите, така и на хора, които не бяха Свидетели. Ако помощта не беше дошла тогава, още много хора, най–вече деца, щяха да умрат. Йехова спаси своя народ. Това направи голямо впечатление на онези, които не бяха Свидетели. Много хора говореха за нашето единство и любов. Някои признаваха, че нашата религия е истинската.“

Макар че на място беше закупена храна и бяха раздадени лекарства, бяха нужни още неща. Имаше нужда от дрехи и одеяла, както и от по–големи запаси от храна и лекарства. Освен това беше необходима и помощ за възстановяването на разрушените домове.

Хората дават щедро

Братята в Европа бяха готови отново да помогнат. Офисът на Свидетелите на Йехова в Лувие (Франция) разгласи за това в сборовете в долината на река Рона, както и в Нормандия, и в част от района на Париж. Тук беше приложен един друг библейски принцип: „Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне; а който сее щедро, щедро ще и да пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ — 2 Коринтяни 9:6, 7.

Хиляди души с радост се възползуваха от възможността за даване. Кашони и чанти с дрехи, обувки и други вещи бяха донесени в Залите на Царството и след това бяха превозени до офиса на клона на Свидетелите на Йехова във Франция. Там 400 доброволци охотно взеха участие в следващия етап от операцията „Помогнете на Заир“. След като даренията пристигаха, тези доброволци сортираха, сгъваха и опаковаха дрехите в кашони, които бяха подредени по 30 на палета. Децата бяха помислили за своите млади братя и сестри в Африка и изпратиха играчки — лъскави колички, пумпали, кукли и мечета. Те бяха опаковани заедно с необходимите за живота неща. Общо девет 12–метрови контейнера бяха напълнени и изпратени в Конго.

Колко помощи бяха изпратени в Централна Африка благодарение на хилядите Свидетели в Белгия, Франция и Швейцария? До юни 1997 г. общият брой беше 500 килограма лекарства, 10 тона бисквити с високо съдържание на протеини, 20 тона други храни, 90 тона дрехи, 18 500 чифта обувки и 1000 одеяла. По въздуха беше изпратена и библейска литература. Всичко това беше прието с голяма признателност, като утеши бежанците и им помогна да издържат своите изпитания. Цената на помощите беше общо почти 1 000 000 долара. Тези дарения бяха доказателство за братските връзки и за любовта сред онези, които служат на Йехова.

Раздаване в Конго

Когато помощите започнаха да пристигат в Конго, двама братя и една сестра дойдоха от Франция, за да работят с местните комитети за оказване на помощ. Относно признателността, проявена от конгоанските Свидетели, Жослин каза: „Получихме много благодарствени писма. Една бедна сестра ми даде накит от малахит. Други ни даваха свои снимки. Когато си тръгвахме, сестрите ме целуваха, прегръщаха и плачеха. Аз също плаках. Много от тях казваха: ‘Йехова е добър. Йехова мисли за нас.’ Следователно те признаваха, че заслугата за това даване беше на Бога. Когато раздавахме храна, братята и сестрите възхваляваха Йехова с песни на Царството. Беше много трогателно.“

В екипа имаше и един лекар на име Лоик. Много хора се събраха в Залата на Царството и търпеливо чакаха своя ред, за да потърсят неговата помощ. Като искаше да допринесе с нещо, една конгоанска сестра направи и дари 40 понички за онези, които чакаха за преглед при доктора. Тъй като чакащите бяха около 80 души, то всеки от тях получи по половин поничка.

Помощ за онези, които не са Свидетели

Тази хуманитарна помощ не беше давана единствено на Свидетелите на Йехова. И други хора се възползуваха, както беше и с мнозина през 1994 г. Това е в съгласие с Галатяни 6:10, където се казва: „И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най–вече на своите по вяра.“

Свидетелите раздадоха лекарства и дрехи на няколко основни училища и на едно сиропиталище близо до Гома. В сиропиталището живеят 85 деца. При едно по–ранно пътуване за преценяване на ситуацията екипът за оказване на помощ посети сиропиталището и обеща да донесе на обитателите му 50 кашона бисквити с високо съдържание на протеини, кашони с дрехи, 100 одеяла, лекарства и играчки. Децата се наредиха в двора и пяха на посетителите. След това те отправиха една специална молба — дали е възможно да имат футболна топка, за да могат да играят футбол?

Няколко седмици по–късно екипът за оказване на помощ изпълни своето обещание да донесе помощи. Тъй като щедростта и това, което беше прочел в получената библейска литература, бяха направили силно впечатление на директора на сиропиталището, той каза, че е на път да стане Свидетел на Йехова. А дали децата получиха футболна топка? „Не — отговори Клод, координаторът на екипа за оказване на помощ от Франция. — Дадохме им две футболни топки.“

Лагерите за бежанци

Помощта не се ограничи само в Конго. Хиляди бежанци бяха избягали от областта на войната в една съседна страна, където набързо бяха сформирани три бежански лагера. Свидетелите пътуваха и до там, за да видят какво може да се направи. По времето, когато се подготвяше тази статия, в лагерите бяха намерили подслон 211 000 бежанци, повечето от Конго. Свидетелите и техните деца и хората, които се интересуваха от добрата новина на Царството, бяха около 800 души. Неотложен проблем в лагерите беше липсата на храна. В един лагер имаше храна, достатъчна само за три дни, и тя се състоеше от тригодишен боб.

Въпреки всичко Свидетелите имаха добър дух. Макар че имаха малко библейска литература, те провеждаха редовно събрания на открито, за да се укрепват духовно. Те бяха заети и с проповядване на добрата новина за божието Царство на другите в лагерите. — Матей 24:14; Евреи 10:24, 25.

Сред екипа за проучване, състоящ се от Свидетели, имаше един лекар. Въпреки че властите им позволиха да останат само по няколко дни във всеки лагер, те извършваха медицински прегледи. Екипът остави лекарства и пари на християнските старейшини. Така братята успяха да преживеят. Те също така се надяваха, че Свидетелите в лагерите ще могат скоро да се приберат в родината си.

А какво ще стане в бъдеще? Исус Христос предсказал, че нашите дни ще бъдат дни на голям смут, време, белязано от войни и недостиг на храна. (Матей 24:7) Свидетелите на Йехова знаят, че само божието Царство ще сложи край на страданието, което днес съществува на земята. Под неговото управление нашият земен дом ще стане рай, изпълнен с мир, изобилие и вечно щастие за послушното човечество. (Псалм 72:1, 3, 16) Междувременно Свидетелите ще възвестяват добрата новина за това небесно Царство и освен това ще продължават да помагат на своите събратя поклонници и на други хора във време на нужда.

[Текст в блока на страница 4]

От 1994 г. само Свидетелите на Йехова от Европа са изпратили над 190 тона храна, дрехи, лекарства и други помощи за областта на Големите езера в Африка

[Блок на страница 6]

Християнска любов, приложена на практика

Сред онези, които с готовност участвуваха в проекта „Помогнете на Заир“ във Франция, беше Рют Дане. Като дете тя била затворена в нацистки концентрационни лагери поради своята християнска вяра. Тя казва: „Бяхме много щастливи, че можем да направим нещо за нашите братя и сестри в Африка! Но има нещо, което ме направи двойно по–щастлива. През 1945 г., когато се върнахме от Германия у дома, нямахме абсолютно нищо. Дори дрехите, които носехме, бяха взети назаем. Скоро обаче получихме материална помощ от нашите духовни братя в Америка. Сега тази кампания за оказване на помощ ми позволи да върна добрината, сторена на нас преди много години. Каква привилегия е да си част от такова голямо семейство от братя, които прилагат християнската любов на практика!“ — Йоан 13:34, 35.

[Снимка на страница 6]

Скоро ще дойде един земен рай с изобилие за всички