‘Продължавайте да си прощавате щедро един на друг’

„Продължавайте да бъдете толерантни един към друг и да си прощавате щедро един на друг.“ — КОЛОСЯНИ 3:13, NW.

1. (а) Защо когато Петър предложил да прощаваме на другите „до седем пъти“, може би си мислел, че проявява щедрост? (б) Какво имал предвид Исус, когато казал, че трябва да прощаваме „до седемдесет и седем пъти“?

„ГОСПОДАРЮ, колко пъти може моят брат да съгреши спрямо мен и аз трябва да му прощавам? До седем пъти ли?“ (Матей 18:21, NW) Може би Петър смятал, че е много щедър в своето предложение. По онова време традицията на равините казвала, че човек не бива да прощава повече от три пъти за едно и също прегрешение.a Представи си тогава колко изненадан бил Петър, когато Исус отговорил: „Казвам ти — не до седем, а до седемдесет и седем пъти!“ (Матей 18:22, NW) Повторението на седем било равно на казването на „безброй много пъти“. Според Исус всъщност няма ограничение относно това колко пъти един християнин трябва да прости на другите.

2, 3. (а) Кои са някои положения, в които може да изглежда трудно да простиш на другите? (б) Защо можем да бъдем уверени, че за нас е най–добре да прощаваме на другите?

² Но прилагането на това напътствие не винаги е лесно. Кой от нас не е усещал жилото на несправедлива обида? Може би някой, на когото си имал доверие, те е разочаровал. (Притчи 11:13) Необмислените думи на близък приятел може ‘да са те пронизали като нож’. (Притчи 12:18) Може малтретиращото отношение от страна на някой, когото си обичал или на когото си имал доверие, да ти е причинило дълбоки рани. Когато се случи такова нещо, естествената ни реакция може да е гняв. Може да сме склонни да престанем да говорим на този, който ни е обидил, като го избягваме доколкото е възможно. Може да ни изглежда, че ако му простим, това ще му позволи да се измъкне безнаказано, въпреки че ни е засегнал. Но като таим неприязън, в крайна сметка навреждаме на себе си.

³ Затова Исус ни учи да прощаваме „до седемдесет и седем пъти“. Несъмнено неговите учения никога няма да ни причинят вреда. Всичко, което той поучавал, произхождало от Йехова, ‘който ни учи за ползата ни’. (Исаия 48:17; Йоан 7:16, 17) Логично е тогава, че най–доброто за нас е да прощаваме на другите. Преди да обсъдим защо трябва да прощаваме и как можем да прощаваме, може да бъде от полза първо да изясним какво е прошка и какво не е. Нашата представа за прошката може да повлияе върху способността ни да прощаваме, когато биваме обидени от другите.

4. Какво не означава това да простиш, и какво е определението за прошка?

⁴ Да простим на другите лични обиди не означава, че извиняваме или омаловажаваме онова, което те са направили; нито означава, че оставяме другите да злоупотребяват с нас. Та нали когато Йехова ни прощава, той не омаловажава греховете ни и никога няма да позволи несъвършени хора да потъпкват неговата милост. (Евреи 10:29) Според Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“]b прошката се определя като „това да извиним провинилия се; да престанем да изпитваме неприязън спрямо него поради провинението му и да се откажем от всякакви претенции за възмездие“. (Том 1, страница 861.) Библията ни дава сериозни основания за това да прощаваме на другите.

Защо да прощаваме на другите?

5. Какво важно основание да прощаваме на другите е посочено в Ефесяни 5:1?

⁵ Важно основание за това да прощаваме на другите е посочено в Ефесяни 5:1: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада.“ В какво отношение трябва да бъдем „подражатели на Бога“? Изразът „и тъй“ свързва това с предходния стих, който казва: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32) Да, когато става дума за прошка, трябва да бъдем подражатели на Бога. Както едно малко момче се опитва да прави също като баща си, ние като деца, които Йехова много обича, трябва да искаме да бъдем като нашия прощаващ небесен Баща. Колко ли трябва да се радва сърцето на Йехова, като погледне надолу от небесата и види своите земни деца да се опитват да бъдат като него, като си прощават един на друг! — Лука 6:35, 36; сравни Матей 5:44–48.

6. В какво отношение има голяма разлика между прошката на Йехова и нашата?

⁶ Вярно, ние изобщо не можем да прощаваме в съвършен смисъл, както прощава Йехова. Но това е още по–сериозно основание защо трябва да си прощаваме един на друг. Помисли: Има огромна разлика между прошката на Йехова и нашата. (Исаия 55:7–9) Когато ние прощаваме на онези, които са съгрешили срещу нас, често това е със съзнанието, че рано или късно може да се наложи те да ни върнат благоволението, като ни простят. При хората винаги става дума за това грешници да прощават на грешници. При Йехова обаче прошката винаги е в една посока. Той прощава на нас, но на нас никога няма да ни се наложи да прощаваме на него. Ако Йехова, който не греши, може толкова любещо и изцяло да ни прости, тогава нима не трябва ние, грешните хора, да се опитваме да си прощаваме един на друг? — Матей 6:12.

7. Ако откажем да прощаваме на другите, когато има основания за милост, как това може да засегне отрицателно нашите взаимоотношения с Йехова?

⁷ И което е още по–важно — ако откажем да простим на другите, когато имаме основание за милост, това може да повлияе зле на отношенията ни с Бога. Йехова не просто иска от нас да си прощаваме един на друг; той очаква да правим това. Според Писанията част от подбудите ни да бъдем прощаващи се състоят в това Йехова да може да ни прости, или в това, че Йехова вече ни е простил. (Матей 6:14; Марко 11:25; Ефесяни 4:32; 1 Йоан 4:11) Тогава ако ние не желаем да простим на другите, когато имаме солидни основания да направим това, можем ли наистина да очакваме такава прошка от Йехова? — Матей 18:21–35.

8. Защо ако прощаваме, това е най–доброто за нас?

⁸ Йехова учи своите хора на „добрия път, в който трябва да ходят“. (3 Царе 8:36) Когато ни наставлява да си прощаваме един на друг, можем да бъдем уверени, че той има предвид най–доброто за нас. С основание Библията ни казва да ‘правим място на гнева’. (Римляни 12:19, NW) Неприязънта е тежко бреме за носене в живота. Когато я трупаме, тя поглъща мислите ни, ограбва ни мира и потиска радостта ни. Продължителното гневене, подобно на завистта, може да окаже отрицателно въздействие на физическото ни здраве. (Притчи 14:30) И докато ние изпитваме всичко това, онзи, който ни е обидил, може да продължава пътя си, без изобщо да забелязва нашия смут! Нашият любещ Създател знае, че ние имаме нужда открито да прощаваме на другите не само за тяхна полза, но и за своя. Библейското напътствие да прощаваме наистина е ‘добрият път, в който да ходим’.

„Продължавайте да бъдете толерантни един към друг“

9, 10. (а) В какви типове положения не се изисква непременно официално извинение? (б) Какво показва изразът „продължавайте да бъдете толерантни един към друг“?

⁹ Физическите наранявания варират от дребни порязвания до дълбоки рани и не всички се нуждаят от еднакво внимание. Подобен е случаят и със засегнатите чувства — някои рани са по–дълбоки от други. Дали наистина трябва да повдигаме въпрос при всяка дребна обида, която понасяме в отношенията си с другите? Малките раздразнения, огорчения и неприятности са част от живота и при тях не е нужно непременно официално извинение. Ако сме си създали име, че се сърдим на другите дори за незначителни разочарования и тогава настояваме те да ни се извиняват, за да продължим да се отнасяме към тях отново учтиво, тогава може би ще ги принудим да обикалят на пръсти около нас или дори да се държат на безопасно разстояние!

¹⁰ Вместо това е много по–добре да ‘имаме репутацията на благоразумни’. (Филипяни 4:5, Phillips [„Филипс“]) Тъй като сме несъвършени същества, служещи рамо до рамо, е разумно да очакваме, че отвреме–навреме нашите братя ще ни дразнят, а и ние тях. В Колосяни 3:13, NW биваме съветвани: „Продължавайте да бъдете толерантни един към друг.“ Този израз подсказва, че трябва да сме търпеливи с другите, като понасяме нещата, които не ни харесват у тях, или чертите, които може да ни дразнят. Такова търпение и въздържание могат да ни помогнат да се справим с незначителните обиди и одрасквания, които получаваме в своите отношения с другите, без това да нарушава мира в сбора. — 1 Коринтяни 16:14.

Когато раните са по–дълбоки

11. Какво може да ни помогне да простим, когато другите грешат спрямо нас?

¹¹ А ако някой съгреши против нас, нанасяйки ни видима рана? Ако грехът не е много сериозен, може би няма да ни е трудно да приложим библейското напътствие ‘да си прощаваме един на друг’. (Ефесяни 4:32) Тази готовност да прощаваме е в хармония с вдъхновените думи на Петър: „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“ (1 Петър 4:8) Като не забравяме, че ние също сме грешници, това ще ни помогне да не се взираме в недостатъците на другите. Когато простим по този начин, ние премахваме неприязънта, вместо да я трупаме. В резултат на това нашите взаимоотношения с онзи, който ни е обидил, може да не понесат трайна вреда и ние ще допринесем за запазването на скъпоценния мир в сбора. (Римляни 14:19) След време споменът за онова, което той е направил, може да избледнее напълно.

12. (а) Каква инициатива може да е необходимо да поемем, за да простим на някой, който ни е наранил дълбоко? (б) Как думите от Ефесяни 4:26 показват, че трябва да уреждаме нещата бързо?

¹² А ако някой съгреши спрямо нас по–сериозно и ни нарани дълбоко? Например, доверен приятел може да е разказал някои изключително лични неща, които ти си споделил с него. Ти се чувствуваш дълбоко наранен, засрамен и предаден. Опитал си се да не мислиш за това, но проблемът не изчезва. В такъв случай може да се наложи да поемеш инициативата и да разрешиш проблема, като може би разговаряш с онзи, който ти е нанесъл обидата. Мъдро е да постъпиш така, преди огорчението да се затвърди. Павел ни подканя: „Гневете се, но без да съгрешавате [тоест, без да трупате гняв или да действувате под влияние на гнева]; слънцето да не залезе в разгневяването ви.“ (Ефесяни 4:26) Павловите думи придобиват допълнително значение поради факта, че при юдеите залезът на слънцето отбелязвал края на деня и началото на един нов ден. Затова съветът е — разрешавай въпроса бързо! — Матей 5:23, 24.

13. Каква трябва да бъде нашата цел, когато отиваме при някой, който ни е обидил, и какви препоръки могат да ни помогнат да я постигнем?

¹³ Как трябва да се обърнеш към онзи, който те е обидил? ‘Търси мир и се стреми към него’ — се казва в 1 Петър 3:11. Следователно целта ти не е да изразиш гнева си, а да постигнеш мир с брата си. За това е най–добре да се избягват строгите думи и жестове; те могат да предизвикат сходен отклик у другия човек. (Притчи 15:18; 29:11) Освен това избягвай преувеличени изказвания като „Ти винаги . . .!“ или „Ти никога . . .!“ Такива преувеличени реплики могат само да накарат другия да премине в защита. Вместо това нека тонът ти и изразът на лицето ти показват, че искаш да разрешиш един въпрос, който те е наранил дълбоко. Бъди конкретен, когато обясняваш какво изпитваш относно случилото се. Дай на другия човек възможност да обясни постъпката си. Слушай онова, което казва той. (Яков 1:19) Каква полза ще има от това? Притчи 19:11, NW обяснява: „Проницателността на човека несъмнено потушава гнева му, и е красиво от негова страна да не забелязва прегрешението.“ Като разберем чувствата на другия и причините за постъпката му, това може да изгони отрицателните мисли и чувства спрямо него. Когато подходим към положението с цел да постигнем мир и запазим тази нагласа, много е вероятно всяко недоразумение да може да се изчисти, да се поднесат уместни извинения и да се прости.

14. В какъв смисъл трябва да забравим, когато простим на някого?

¹⁴ Дали да простим на другите означава, че всъщност трябва да забравим какво се е случило? Припомни си примера на Йехова в това отношение, обсъден в предишната статия. Когато Библията казва, че Йехова забравя нашите грехове, това не означава, че той не може да си ги припомни. (Исаия 43:25) Но той забравя в смисъл, че щом веднъж е простил, не ни обвинява повече в тези грехове. (Езекиил 33:14–16) Подобно на това да прощаваме на събратята човеци не означава непременно, че няма да можем да си припомним онова, което те са направили. Но ние можем да забравим, в смисъл че няма да трупаме неприязън в бъдеще, нито ще обвиняваме още този, който ни е обидил. Когато въпросът бъде уреден, няма да е уместно да се клюкарствува за това; нито ще бъде любещо да избягваме напълно онзи, който ни е обидил, като се отнасяме към него сякаш е изключен. (Притчи 17:9) Вярно, може да е необходимо известно време, за да заздравеят отношенията ни с него; може би няма да се радваме на същата близост като преди. Но ние продължаваме да го обичаме като наш християнски брат и полагаме максимални усилия да поддържаме мирни отношения. — Сравни Лука 17:3.

Когато изглежда невъзможно да простиш

15, 16. (а) Дали от християните се иска да прощават, когато съгрешилият не се разкайва? (б) Как можем да приложим библейския съвет, намиращ се в Псалм 37:8?

¹⁵ А ако някой съгреши спрямо нас, наранявайки ни изключително дълбоко, но не признава греха си, не се разкайва и не се извинява? (Притчи 28:13) Писанията ясно казват, че Йехова не прощава на неразкайващи се, закоравели грешници. (Евреи 6:4–6; 10:26, 27) А ние? В „Прозрение върху Писанията“ се казва: „От християните не се изисква да прощават на онези, които вършат злонамерен, съзнателен грях, без да се разкайват. Такива хора стават противници на Бога.“ (Том 1, страница 862.) Никой християнин, който е подложен на изключително несправедливо, отвратително или ужасно злонамерено отношение, не трябва да се чувствува принуден да прости на извършилия злото, който не се разкайва. — Псалм 139:21, 22.

¹⁶ Разбираемо е, че онези, които са били жертва на жестоко зло отношение, могат да изпитват обида или гняв. Но припомни си, че ако трупаме гняв и неприязън, това може да ни навреди много. Ако чакаме някой да си признае или да се извини, а той не го прави, можем само да се ядосваме все повече и повече. Ако мислим само за несправедливостта, това може да разгаря гнева вътре в нас, като се отразява опустошително на духовното, емоционалното и физическото ни здраве. Всъщност ние позволяваме на онзи, който ни е наранил, да продължава да ни наранява. Мъдро Библията ни съветва: „Престани от негодуванието, и остави гнева.“ (Псалм 37:8) Затова някои християни са установили, че след време са били в състояние да вземат решение да простят, в смисъл че ще престанат да трупат неприязън — без да извиняват онова, което им е било причинено, но като отказват да бъдат погълнати от гнева. Като оставили въпроса изцяло в ръцете на Бога на справедливостта, те изпитали голямо облекчение и били в състояние да продължат да живеят пълноценно. — Псалм 37:28.

17. Какво утешително уверение дава обещанието на Йехова, записано в Откровение 21:4?

¹⁷ Когато една рана е много дълбока, може да не успеем напълно да я изтрием от ума си, поне не в тази система на нещата. Но Йехова обещава един нов свят, в който „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. (Откровение 21:4) Каквото може би помним тогава, вече няма да ни причинява дълбоката болка, която може би обременява сърцата ни днес. — Исаия 65:17, 18.

18. (а) Защо е необходимо да прощаваме в отношенията с нашите братя и сестри? (б) В какъв смисъл можем да простим и да забравим, когато другите съгрешат спрямо нас? (в) Как това ни донася полза?

¹⁸ Междувременно ние можем да живеем и работим заедно като братя и сестри, които са несъвършени, грешни хора. Всички правим грешки. Отвреме–навреме се разочароваме един друг и дори се нараняваме един друг. Исус добре знаел, че ще имаме нужда да прощаваме на другите „не до седем, а до седемдесет и седем пъти“! (Матей 18:22, NW) Вярно, ние не можем да прощаваме толкова изцяло, колкото прощава Йехова. Но в повечето случаи когато нашите братя съгрешат против нас, можем да простим, тоест, да превъзмогнем неприязънта, а също и можем да забравим, в смисъл че няма до безкрай да обвиняваме братята си относно това в бъдеще. Когато по този начин прощаваме и забравяме, ние ще допринесем не само за запазването на мира в сбора, но също и на мира в своя ум и сърце. И най–вече ще се радваме на мира, който само нашият любещ Бог Йехова може да даде. — Филипяни 4:7.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

◻ Защо трябва да сме готови да прощаваме на другите?

◻ Какви видове ситуации изискват да ‘продължаваме да бъдем толерантни един към друг’?

◻ Какво можем да направим, за да поправим нещата по мирен начин, когато сме дълбоко наранени от греховете на другите?

◻ В какъв смисъл трябва да забравяме, когато прощаваме на другите?

[Снимка на страница 16]

Докато ние трупаме неприязън, онзи, който ни е обидил, може да не забелязва изобщо нашия вътрешен смут

[Снимка на страница 17]

Ако отиваш при другите, за да се помириш с тях, можеш лесно да изчистиш недоразуменията