Какво става с младите хора?

ДОБРАТА или лошата новина — коя искаш да чуеш най–напред? При този въпрос много хора избират да чуят първо лошата новина, надявайки се, че в ума им ще остане добрата новина.

Когато изследваме това, което става с младите хора, нека първо да обърнем внимание на настоящото положение. Възрастните обикновено казват, че младите хора днес не са като младежите от миналото. От друга страна, младите хора се засягат при всеки намек, че не отговарят на миналите стандарти. Въпреки всичко проницателните наблюдатели на човешката природа са съгласни с това, че днешните младежи са по–различни.

В какъв смисъл са различни?

Въпреки че хората като цяло смятат, че младите трябва да имат добри обноски, чувство за отговорност и уважение към другите, действителността често се оказва доста далеч от тези идеали. Според едно проучване, публикувано в лондонския вестник „Индепендънт“, младите хора „развиват ‘нов бунтовен дух’ срещу един свят, за който те смятат, че до голяма степен ги е разочаровал“. Този „нов бунтовен дух“ се вижда от заключението, че все по–малко от съвременните младежи искат да мислят за себе си като за „чувствителни и отговорни“. Вместо това те биха искали да ги смятат за „диви и непредсказуеми“.

Във Великобритания например регистрираните престъпления — повечето от които са били извършени от млади хора — са се увеличили десетократно от 1950 до 1993 г. Нарастващата злоупотреба с наркотици и алкохол е успоредна с тази тенденция. Лондонският вестник „Таймс“ отбелязва, че в същото време почти всички развити страни преживяват „значително нарастване на броя на психосоциалните смущения сред младежите от Втората световна война насам“. Според Дейвид Дж. Смит, професор по криминология, ‘няма никаква проста връзка’ между тези смущения ‘и лишенията или нарастващото изобилие’. Изследванията показват, че днес съществува едно все по–ясно забележимо различие между младите хора и възрастните.

Децата и юношите днес се сблъскват с все по–голям стрес. Случаите на самоубийства — опити или успешни такива — станаха нещо често срещано. Шотландският глазгоуски вестник „Хералд“ съобщава, че броят на опитите за самоубийство на деца под 12–годишна възраст се е удвоил за по–малко от десет години. По–големите деца позволяват на отчаянието да ги отведе по същия път. „[Самоубийствата] са най–крайният резултат на надигащата се вълна от психиатрични проблеми при младите, който заплашва да надмогне усилията, целящи да им помогнат“ — се казва във вестника.

Кой е виновен?

За възрастните е лесно да обвиняват младите хора за „отклонилите се от общоприетото“ младежки възгледи. Но в интерес на истината, нима възрастните не носят голяма част от вината за това, което става днес сред младите хора? Грубостта на по–силните, пренебрежението от страна на родителите, липсата на образци на поведение, на които младежите могат да се доверят, са неща, често цитирани като обяснение. „Депресията сред основното население не се среща по–често, отколкото преди 30 години — твърди професор сър Майкъл Рътър, директор на Подразделението за детска психиатрия към Британския медицински изследователски съвет. — Но случаите на депресия сред юношите и младежите са се увеличили много . . . — добавя той. — Няма съмнение, че разпадането на семейството оказва влияние; не само разводите, но общото ниво на разногласия и конфликти между възрастните.“

Една изследователка твърди, че младите хора „отхвърлят традиционността“. Защо? „Защото обичаите не са за тях.“ Да вземем за пример променящите се възгледи относно ролите на двата пола. Много млади жени възприемат по–мъжките черти на агресия и насилие, докато младите мъже стават женствени. Колко различно е това от стандартите на миналото!

Но защо виждаме такива коренни промени днес? И каква добра новина има за младите хора? Как могат те да имат сигурно бъдеще? Следващата ни статия разглежда отговорите на тези въпроси.