Онисифор — един смел утешител
„МИСЛЕТЕ за онези в затворнически окови така, сякаш сте вързани заедно с тях, и за онези, които понасят зло отношение.“ (Евреи 13:3, NW) Когато около 61 г. от н.е. апостол Павел написал тези думи, самият той вече неведнъж бил затварян и преди мъченическата си смърт щял да бъде отново затворен. (Деяния 16:23, 24; 22:24; 23:35; 24:27; 2 Коринтяни 6:5; 2 Тимотей 2:9; Филимон 1) И тогава съществувала, както и днес съществува една неотложна задача за сборовете — да се грижат за своите съхристияни, които преживяват изпитания на вярата си.
Един ученик от първи век, който обърнал особено внимание на тази необходимост, бил Онисифор. Той посетил Павел по време на второто му затворничество в Рим. За него апостолът писал: „Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото той много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми, но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.“ (2 Тимотей 1:16, 17) Дали някога си отделял време, за да помислиш върху това какво наистина означават тези думи? Ако постъпиш така, вероятно ще увеличиш своето ценене на Онисифор. Ще видиш, че той бил смел утешител.
Второто затворничество на Павел
След освобождаването си след първия престой в затвора, Павел отново бил в римски затвор, но при различни обстоятелства. Преди това приятелите му можели да идват при него в къщата, която той бил наел, и той изглеждал уверен, че скоро ще бъде освободен. Но този път той бил забравен от повечето хора и бил заплашен от мъченическа смърт. — Деяния 28:30; 2 Тимотей 4:6–8, 16; Филимон 22.
Този път Павел бил затворен през около 65 г. от н.е. Приблизително една година преди това — през юли 64 г. от н.е. — в Рим избухнал пожар, който предизвикал големи опустошения в 10 от 14–те района на града. Според римския историк Тацит император Нерон не могъл да „премахне зловещата мълва, че големият пожар станал вследствие на заповед. Затова, за да се избави от този слух, Нерон прехвърлил вината и наложил най–силните мъчения върху членовете на една група, които били мразени заради своите предизвикващи отвращение дела и били наричани от населението християни. . . . Смъртта им била съпровождана от всякакви позорни неща. Покрити с кожи на зверове, те били разкъсвани от кучета и умирали, или били приковавани на кръстове, или били хвърляни в огньове и изгаряни, за да служат като нощно осветление, когато се скривала дневната светлина“.
Именно в такава атмосфера и с подобни перспективи Павел се оказал отново в затвора. Нищо чудно, че бил толкова признателен за посещенията на своя приятел Онисифор! Но нека да погледнем на същата ситуация от гледната точка на Онисифор.
Посещавайки затворника Павел
Явно семейството на Онисифор живеело в Ефес. (2 Тимотей 1:18; 4:19) Не е казано дали Онисифор идвал в столицата на империята по своя работа, или специално за да посети Павел. Независимо от това апостолът отбелязал: ‘Когато беше в Рим, Онисифор много пъти ме освежаваше.’ (2 Тимотей 1:16, 17) Какъв вид освежение му носел той? Макар че подкрепата на Онисифор може да е включвала и материална помощ, неговото присъствие явно служело като стимул за укрепване и насърчение на Павел. Всъщност някои преводи дори казват: „Той често повдигаше духа ми“ или „той често ме утешаваше“.
По онова време не било лесно да се изпълни желанието за посещение на затворник християнин в Рим. За разлика от първото затворничество на Павел, този път християните в Рим явно били изгубили връзка с него. В един голям град като Рим не било лесна задача да се намери един неизвестен затворник сред многото, които били оковани поради различни обвинения. Затова било необходимо старателно търсене. Ученият Джовани Ростаньо описва нещата по следния начин: „Трудностите можели да бъдат от различен характер. Преди всичко при търсенето била необходима изключителна предпазливост. Това, че събираш сведения насам–натам и че изглежда имаш силно желание да намериш затвора, в който бил задържан един фанатичен възрастен затворник, обвинен в многобройни престъпления, можело да събуди прекалено големи подозрения.“
Писателят П. Н. Харисън рисува жива картина на същата ситуация, като казва: „Ние сякаш виждаме едно изпълнено с решимост лице сред хаотично движещата се тълпа и с нарастващ интерес следваме този странник от далечните брегове на Егейско море, докато крачи из лабиринта от непознати улици, чукайки на много врати, като следва всяка нишка, наясно с риска, който поема, но неотклоним от търсенето си; докато в някакъв неизвестен затвор го поздравява един познат глас, и той открива Павел, окован за един римски войник.“ Ако този затвор приличал на другите римски затвори, той вероятно бил студено, тъмно и мръсно място, в което изобилствували вериги и мъчения от всякакъв вид.
Да кажеш, че си приятел на затворник като Павел, било рискована работа. Още по–опасно било да продължаваш да го посещаваш. Да кажеш открито, че си християнин, означавало да поемеш риска да бъдеш арестуван и мъчително убит. Но Онисифор не се задоволил с това да посети Павел само един или два пъти. Той не се срамувал, нито се страхувал да прави това „много пъти“. Онисифор наистина живял според значението на името си — „донасящ полза“, — като оказвал смела и любеща подкрепа въпреки опасностите.
Защо Онисифор правел всичко това? Брайън Рапске отбелязва: „Затворът бил място не само на физическо страдание, но и място на дълбоко безпокойство поради напрежението, в което той държал затворниците. В тази обстановка физическото присъствие и словесното насърчение на някои помощници можело да повдигне много духа на затворника.“ Онисифор явно съзнавал това и смело подкрепял своя приятел. Колко много трябва да е ценял Павел тази помощ!
Какво станало с Онисифор?
В своето второ писмо до Тимотей Павел изпратил поздрави на дома на Онисифор и казал за него: „Нека Господарят да му даде да получи милост от Йехова в онзи ден.“ (2 Тимотей 1:18, NW; 4:19) Мнозина мислят, че думите „в онзи ден“ се отнасят за божия ден на съд и затова правят заключението, че Онисифор умрял. Ако е така, вероятно „Онисифор имал смелостта да посещава този опасен район твърде често, и платил . . . за това с живота си“ — предполага П. Н. Харисън. Разбира се, може Онисифор просто да е бил далеч от дома си, или Павел може да го е включил в поздравите, изпратени до целия му дом.
Някои смятат, че думите „нека Господарят да му даде да получи милост от Йехова в онзи ден“ имат специално значение. Те мислят, че тези думи дават основание за молитви на застъпничество за умрелите души, които живеят и може би страдат в някаква духовна област. Такова схващане обаче противоречи на библейското учение, че мъртвите не съзнават нищо. (Еклисиаст 9:5, 10) Дори ако Онисифор бил умрял, Павел просто изразявал желанието неговият приятел да намери милост от Бога. „Това желание трябва да имаме за всички — казва Р. Ф. Хортън. — Но да се молим за мъртвите и да правим литургии за тях, е мисъл, която била твърде далеч от ума [на апостола].“
Нека бъдем лоялни утешители
Независимо от това дали Онисифор наистина изгубил живота си, когато помагал на Павел, или не, той несъмнено го рискувал, за да намери апостола и да го посещава в затвора. И няма никакво съмнение, че Павел ценял толкова необходимата му подкрепа и насърчението, които получавал от Онисифор.
Когато събратя християни преживяват изпитание, преследване или затвор, ние можем да бъдем в състояние да ги утешим и да ги насърчим. Затова нека да се молим за тях и любещо да правим всичко, каквото можем, за да им помогнем. (Йоан 13:35; 1 Солунци 5:25) Нека бъдем смели утешители като Онисифор.
[Снимка на страница 31]
Онисифор смело утешавал намиращия се в затвора апостол Павел