Признателна за един дълъг живот в службата на Йехова

РАЗКАЗАНО ОТ ОТИЛИЕ МИДЛАН

В края на 19–и век платноходите били подреждани един до друг в пристанището на Копервик в западна Норвегия. По онова време мъжете и конете теглели каруци по улиците. Хората използували за осветление парафинови лампи, а боядисаните в бяло дървени къщи били отоплявани с дърва и кокс. Аз съм била родена тук през юни 1898 г. — второто от пет деца.

ПРЕЗ 1905 г. татко беше безработен, затова замина за Съединените щати. Върна се след три години с куфар, пълен с интересни подаръци за децата и копринени платове и други неща за мама. Но най–ценното му притежание бяха томовете на Чарлс Тейз Ръсел, носещи заглавието Studies in the Scriptures [„Изследвания върху Писанията“].

Татко започна да разказва на приятели и близки за нещата, които беше научил от тези книги. На събранията в местната църква той използуваше Библията, за да покаже, че не съществува огнен ад. (Еклисиаст 9:5, 10) През 1909 г., една година след като татко се върна от Съединените щати, брат Ръсел посети Норвегия и изнесе доклад в Берген и в Кристиания, днес Осло. Татко отиде в Берген, за да го чуе.

Повечето хора обвиняваха татко, че подкрепя фалшиви учения. Аз го съжалявах и му помагах да раздава библейски трактати на съседите. През 1912 г. дадох един трактат относно ада на дъщерята на един духовник. Тя ни наруга, мен и татко. Бях поразена от това, че дъщерята на един духовник може да използува такъв неприличен език!

Други Изследователи на Библията, както се наричаха тогава Свидетелите на Йехова, посещаваха отвреме–навреме Копервик, като сред тях беше и Теодор Симонсен, един способен докладчик. Аз канех хора на докладите, които той изнасяше в дома ни. Преди доклада си той свиреше на цитра и пееше, а след доклада си изпяваше една песен за довиждане. Ние го уважавахме много.

Друга гостенка в дома ни беше Ана Андерсен, колпортьорка, или целодневна проповедничка. Тя пътуваше от град на град из цяла Норвегия, главно с велосипед, като раздаваше библейска литература на хората. Преди тя беше служила в Армията на спасението и познаваше някои служители от Армията на спасението в Копервик. Те ѝ позволиха да изнесе доклад в тяхната зала за събрания, и аз поканих хора да дойдат и да я слушат.

Друг колпортьор, който ни посещаваше в Копервик, беше Карл Гунберг. Този скромен, тих, но с чувство за хумор човек също служеше отвреме–навреме като преводач в офиса на клона в Осло. Години след това работихме там заедно.

Повлияна от религиозни възгледи

По онова време хората не само че имаха силна вяра в Бога и в Библията, но също и здраво вкоренени вярвания, като например в огнения ад и троицата. Затова, когато Изследователите на Библията поучаваха, че тези доктрини не са в хармония с Библията, настъпи голям смут. Бях повлияна от резките обвинения на съседите ни, че татко е еретик. Веднъж дори му казах: „Това, което поучаваш, не е вярно. Това е ерес!“

„Ела, Отилие — насърчи ме той, — и виж какво казва Библията.“ След това той ми прочете от Писанията. В резултат на това доверието ми в него и в това, което поучаваше, нарасна. Той ме насърчи да чета „Изследвания върху Писанията“, затова през лятото на 1914 г. често седях и четях на едно възвишение над града.

През август 1914 г. хората се събраха пред сградата на местния вестник, като четяха за избухването на Първата световна война. Татко дойде и видя какво става. „Благодаря на Бога!“ — възкликна той. В избухването на войната той виждаше изпълнението на библейските пророчества, за които проповядваше. (Матей 24:7) Много Изследователи на Библията тогава смятаха, че скоро ще бъдат взети на небето. Когато това не стана, някои се разочароваха.

Моята позиция на страната на библейската истина

През 1915 г., на 17 години, завърших средното училище и започнах да работя светска работа в един офис. Тогава започнах да чета редовно „Стражева кула“. Но едва през 1918 г. в Копервик започнаха да се провеждат редовни събрания. В началото бяхме петима присъствуващи. Четяхме публикациите на Дружество „Стражева кула“, като например „Изследвания върху Писанията“, и обсъждахме материала чрез въпроси и отговори. Въпреки че мама говореше благосклонно на другите за Изследователите на Библията, тя никога не стана една от нас.

В офиса, в който работех в началото на 1918 г., се запознах с Антон Салтнес, на когото имах възможност да помогна да стане Изследовател на Библията. По онова време станах редовна вестителка и бях покръстена на един конгрес в Берген през 1921 г.

През май 1925 г. имаше конгрес за всички скандинавски страни в Йоребру (Швеция). Присъствуваха над 500 души, сред които и брат Джоузеф Ф. Ръдърфорд, президентът на Дружество „Стражева кула“. Около 30 души пътувахме от Осло с влак в запазен за нас вагон.

На този конгрес беше съобщено, че в Копенхаген (Дания) ще бъде основан офис за Северна Европа, за да се грижи за проповедната работа в скандинавските и прибалтийските страни. Уилям Дей от Шотландия беше назначен да надзирава проповедната дейност. Той беше добре приет и скоро стана известен като Големия шотландец. В началото брат Дей не знаеше никакъв скандинавски език, затова сядаше най–отзад по време на събранията и конгресите и се грижеше за децата, така че родителите им можеха да се съсредоточат върху това, което се казваше на платформата.

„Стражева кула“ от 1 март 1925 г. обсъждаше Откровение, глава 12, и обясняваше, че тази глава се отнася за раждането на божието Царство и че това е станало в небето през 1914 г. Беше ми трудно да разбера, затова прочетох статията отново и отново. Когато накрая я разбрах, бях много щастлива.

Когато бяха правени промени в нашето разбиране по библейски въпроси, някои хора се спъваха и се отдръпваха от божия народ. Но когато тези промени бяха трудни за разбиране, винаги четях материала отново и отново, за да се опитам да разбера начина на мислене. Ако все още не можех да разбера новото обяснение, чаках за изяснение. Многократно бивах възнаграждавана за това търпение.

Служба в Бетел

В продължение на няколко години работех като счетоводителка, секретарка и окръжен финансов ревизор. През 1928 г. мъжът, който се грижеше за счетоводството на Дружеството, се разболя и трябваше да напусне Бетел. Тъй като имах опит в тази работа, бях помолена да го заместя. Започнах да служа в Бетел през юни 1928 г. Отвреме–навреме брат Дей ни посещаваше и проверяваше сметките ми. Нашето Бетелово семейство беше начело и на публичната проповедна дейност в Осло, където по онова време имахме само един сбор.

Някои от нас помагаха на брата, който изпращаше литературата от Бетел, брат Саксхамер, с пакетирането и разпращането на списанието The Golden Age [„Златният век“] (днес „Пробудете се! “). Братята Симонсен и Гунберг бяха сред тези, които ни помагаха. Беше много хубаво, тъй като често пеехме песни, докато работехме.

Уверени в надеждата на Царството

През 1935 г. разбрахме, че ‘голямото множество’ не е вторичен небесен клас. Ние научихме, че вместо това то представлява клас, който преживява голямата скръб и има възможността да живее вечно в рай на земята. (Откровение 7:9–14) С това ново разбиране някои, които вземаха от символите на Възпоменанието, осъзнаха, че имат земна надежда и престанаха да вземат от тях.

Въпреки че никога не съм се съмнявала относно небесната си надежда, често си мислех: ‘Защо Бог иска мен?’ Чувствувах се недостойна за тази голяма привилегия. Тъй като бях дребничка, стеснителна жена, намирах за странно да мисля за себе си като за цар, управляващ заедно с Христос в небето. (2 Тимотей 2:11, 12; Откровение 5:10) Но размишлявах над думите на апостол Павел, че ‘не мнозина силни’ са призовани, но ‘Бог е избрал немощните неща на света, за да посрами силните’. — 1 Коринтяни 1:26, 27.

Дейност по времето на Втората световна война

На 9 април 1940 г. Норвегия беше нападната от германски войски и скоро страната беше окупирана. В резултат на войната много хора започнаха да откликват на посланието на Царството. От октомври 1940 г. до юни 1941 г. разпространихме над 272 000 книги и брошури. Това означава, че всеки от тогавашните над 470 Свидетели в Норвегия беше разпространил средно над 570 книги и брошури през тези девет месеца!

На 8 юли 1941 г. служители на Гестапо посетиха всички председателствуващи надзорници и им казаха, че ако проповедната дейност не бъде спряна, те ще бъдат изпратени в концентрационни лагери. Петима немски офицери от полицията дойдоха в Бетел и конфискуваха голяма част от собствеността на Дружество „Стражева кула“. Членовете на Бетеловото семейство бяха отведени и подложени на разпит, но никой от нас не беше изпратен в затвора. Накрая, на 21 юли 1941 г. сградата на Дружеството, на „Инкогнитогатен“ № 28 Б, беше конфискувана и проповедната ни дейност беше поставена под възбрана. Аз се преместих обратно в Копервик и започнах светска работа, за да се издържам.

По онова време татко служеше като пионер. Един ден нацистите дойдоха и претърсиха дома на татко. Взеха цялата му литература, включително и Библиите му и библейските му справочници. Ние получавахме съвсем малко количество духовна храна през този период. За да останем духовно силни, изучавахме стари книги отново и отново, като например книгата Government [„Правителство“], и продължавахме да проповядваме.

За съжаление на много места братята бяха разделени. Някои бяха на мнение, че трябва да проповядваме открито и да ходим от къща на къща, докато други смятаха, че трябва да работим тайно, като се свързваме с хората по други начини. Така видни братя, които преди си бяха оказвали чудесно съдействие и които много обичахме, не си говореха. Разделението между тях нарани много по–силно сърцето ми, отколкото която и да било друга ситуация през живота ми като Свидетелка.

Подновена дейност след войната

След войната, през лятото на 1945 г., брат Дей посети Норвегия и организира събрания в Осло, Шейен и Берген. Той призова братята да сложат край на враждата и помоли всички, които искат да направят това, да станат прави. Всички станаха на крака! Спорът беше окончателно разрешен през декември 1945 г., след едно посещение на Нейтан Х. Нор, тогавашния президент на Дружество „Стражева кула“.

Междувременно на 17 юли 1945 г. получих телеграма от служителя на клона, брат Енок Йоман, която гласеше: ‘Кога можеш да се върнеш в Бетел?’ Някои казваха, че трябва да остана у дома и да се грижа за баща си, който тогава беше над 70–годишен. Татко ме насърчи да подновя службата си в Бетел, което и направих. През 1946 г. Марвин Ф. Андерсън, един брат от Съединените щати, стана наш надзорник на клона и проповедната дейност беше организирана наново.

По време на ваканциите през лятото се връщах в Копервик, за да се видя със семейството си. Двамата ми братя и двете ми сестри не станаха Свидетели, но винаги бяха приятелски настроени към татко и към мен. Един от братята ми стана началник на пристанището и лоцман, а другият беше учител. Въпреки че имах малко неща в материално отношение, татко им казваше: „Отилие е по–богата от вас.“ И това беше вярно! Това, което те бяха постигнали, не можеше да се сравни с духовните богатства, на които се радвах! Татко умря на 78 години през 1951 г. Мама беше починала през 1928 г.

Важен момент от живота ми беше да присъствувам на международния конгрес на народа на Йехова в Ню Йорк през 1953 г. През тази година световната жетва надмина 500 000 вестители, и над 165 000 посетиха конгреса! Преди конгреса през 1953 г. работих една седмица в Бетел в Бруклин, централата на земната организация на Йехова.

Правя каквото мога

През последните години зрението ми се влоши поради перде на очите. Със силни очила и увеличителна лупа все още мога да чета едър шрифт. И християнските сестри ме посещават и ми четат два пъти в седмицата, за което съм много признателна.

Проповедната ми дейност също е ограничена. През лятото християнските сестри ме извеждат отвреме–навреме с моята инвалидна количка на някое място, където мога да проповядвам малко. Също така редовно изпращам по пощата списания и брошури на училищата в Копервик, като например основното училище, където бях ученичка преди почти 100 години. Радвам се, че все още имам възможност да бъда редовна вестителка.

За щастие трапезарията и Залата на Царството са на един етаж със стаята ми в Бетел, който от 1983 г. се намира в Итре Енебак, извън Осло. Така имам възможност да присъствувам на сутрешното поклонение, по време на храна и на нашите събрания посредством приспособление за ходене. И съм щастлива, че все още мога да ходя на конгресите. Радвам се на срещите с приятели, които познавам от много години, както и на новите братя и сестри, и на много хубави деца.

Да поддържам вярата си до края

Благословия е, че съм заобиколена от активни, приятни и духовни хора тук в Бетел. Когато започнах службата си в Бетел, цялото семейство се състоеше от хора, имащи небесна надежда. (Филипяни 3:14) Сега всички в Бетел, освен мен, очакват да живеят вечно на земята.

Вярно е, че очаквахме Йехова да предприеме действия по–рано. Но въпреки това се радвам да видя как ‘голямото множество’ става все по–голямо. Какъв растеж видях само! Когато за първи път участвувах в службата, в целия свят имаше около 5000 вестители. Днес има повече от 5 400 000! Наистина, видях ‘най–малочисленият да става хиляда, и най–малкият силен народ’. (Исаия 60:22) Трябва да сме в очакване на Йехова, както писал пророк Авакум: „Ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.“ — Авакум 2:3.