Словото на Бога остава завинаги

„Словото на нашия Бог ще остане завинаги.“ — ИСАИЯ 40:8, NW.

1. (а) Какво се има предвид тук с израза „словото на нашия Бог“? (б) Какви са обещанията на хората в сравнение със словото на Бога?

ХОРАТА са склонни да положат доверието си в обещанията на видни мъже и жени. Но колкото и желателни да изглеждат тези обещания на хората, които копнеят да подобрят своята участ, те са като увяхващи цветя в сравнение със словото на нашия Бог. (Псалм 146:3, 4) Преди повече от 2700 години Йехова Бог вдъхновил пророк Исаия да напише: „Всичката плът е зелена трева, и цялата им любеща милост е като полските цветове. . . . Зелената трева е изсъхнала, цветовете са увехнали; но словото на нашия Бог ще остане завинаги.“ (Исаия 40:6, 8, NW) Какво е това оставащо завинаги ‘слово’? Това е заявената от Бога негова собствена цел. Днес ние имаме това ‘слово’ в писмена форма в Библията. — 1 Петър 1:24, 25.

2. При наличието на каква нагласа и действия Йехова изпълнил словото си относно древния Израил и Юда?

² Хората, живеещи по времето на древния Израил, изпитали истинността на онова, което записал Исаия. Чрез своите пророци Йехова предсказал, че поради отявлената невярност спрямо него първо хората от десетплеменното царство на Израил, а после и от двуплеменното царство на Юда ще бъдат отведени в изгнание. (Йеремия 20:4; Амос 5:2, 27) Макар че за да избегнат изпълнението на словото на Йехова, те преследвали и дори убивали пророците на Бога, изгорили свитък, съдържащ божието послание на предупреждение и се обърнали към Египет за военна помощ, то не се провалило. (Йеремия 36:1, 2, 21–24; 37:5–10; Лука 13:34) По–късно божието обещание за възстановяване на членовете на един разкайващ се юдейски остатък в земята им имало забележително изпълнение. — Исаия, глава 35.

3. (а) Какви обещания, записани от Исаия, са от специален интерес за нас? (б) Защо си убеден, че тези неща наистина ще се сбъднат?

³ Чрез Исаия Йехова предсказал също праведно управление над човечеството посредством Месията, избавление от греха и смъртта и преобразяване на земята в рай. (Исаия 9:6, 7; 11:1–9; 25:6–8; 35:5–7; 65:17–25) Дали тези неща също ще се изпълнят? Несъмнено! „Бог . . . не лъже.“ Той направил така, че неговото слово да бъде записано за наша полза и се погрижил то да бъде запазено. — Тит 1:2; Римляни 15:4.

4. Макар че оригиналните ръкописи на Библията не са запазени, как се изпълнява това, че божието Слово е „живо“?

⁴ Йехова не запазил оригиналните ръкописи, в които неговите древни писари записали тези пророчества. Но „словото“ му — неговата заявена цел — доказало, че е живо слово. Тази цел се движи неудържимо напред и като се движи така, се изявяват вътрешните мисли и подбуди на хората, чийто живот докосва то. (Евреи 4:12) Освен това историята показва, че запазването и преводът на вдъхновените Писания също са били извършени под божествено ръководство.

Изправено пред опити да бъде потиснато

5. (а) Какво усилие положил един сирийски цар да унищожи вдъхновените Еврейски писания? (б) Защо той не успял?

⁵ Неведнъж владетели са се опитвали да унищожат вдъхновените писания. През 168 г. пр.н.е. сирийският цар Антиохий Епифан (изобразен на стр. 10) издигнал олтар на Зевс в храма, който бил посветен на Йехова. Освен това той издирил ‘книгите на Закона’, изгорил ги и обявил, че всеки, който притежава Писанията, ще бъде предаден на смърт. Но колкото и екземпляри да изгорил в Йерусалим и Юдея, той не успял да потисне напълно Писанията. По това време колонии от юдеи били разпръснати из много страни и всяка синагога имала своя сбирка от свитъци. — Сравни Деяния 13:14, 15.

6. (а) Какъв усилен опит бил направен да бъдат унищожени Писанията, използувани от ранните християни? (б) Какъв бил резултатът?

⁶ Подобно на това, през 303 г. от н.е. римският император Диоклетиан постановил местата, където се събирали християните, да бъдат разрушени и ‘техните писания да бъдат хвърлени в огъня’. Това унищожение продължило едно десетилетие. Колкото и ужасно да било преследването, Диоклетиан не успял да заглуши християнството, нито Бог позволил агентите на императора да унищожат всички екземпляри от коя и да е част от неговото вдъхновено послание. Но чрез своята реакция на разпространението и проповядването на божието Слово противниците показали какво има в сърцата им. Те се показали, че са хора, заслепени от Сатан и изпълняващи неговата воля. — Йоан 8:44; 1 Йоан 3:10–12.

7. (а) Какви усилия били положени да се спре разпространението на библейското познание в Западна Европа? (б) Какво било постигнато относно превеждането и издаването на Библията?

⁷ Усилията да се спре разпространяването на Библията приели и други форми. Когато латинският език отмрял като всекидневен език, не езическите владетели, а онези, които твърдели, че са християни — папа Григорий VII (1073–1085) и папа Инокентий III (1198–1216), — активно се противопоставяли на това Библията да бъде превеждана на езиците, говорени от обикновените хора. Опитвайки се да потуши недоволството против властта на църквата, през 1229 г. Католическият събор в Тулуза (Франция) постановил, че миряните не могат да притежават книгите на Библията на разговорните езици. Инквизицията била използувана агресивно за налагането на това постановление. Но и след 400 години дейност на Инквизицията хората, които обичали божието Слово, превеждали цялата Библия и разпространявали нейни печатни издания на около 20 езика, плюс някои допълнителни диалекти, както и големи части от нея на още 16 други езика.

8. Какво станало в областта на превеждането и разпространяването на Библията в Русия през 19–и век?

⁸ Не само католическата църква се опитвала да не дава Библията в ръцете на обикновените хора. В началото на 19–и век Герасим Павски, един професор в Санктпетербургската Академия по теология, превел Евангелието на Матей от гръцки на руски. Други книги от Християнските гръцки писания също били преведени на руски и Павски бил техен редактор. Тези книги били разпространявани широко, докато вследствие на църковни машинации, през 1826 г. царят бил подтикнат да постави Руското библейско дружество под управлението на „Светия синод“ на Руската православна църква, който след това резултатно потиснал цялата дейност на дружеството. По–късно Павски превел Еврейските писания от еврейски на руски. Горе–долу по същото време Макариос, архимандрит на православната църква, също превел Еврейските писания от еврейски на руски. И двамата били наказани заради своите усилия и преводите им били прибрани в църковния архив. Църквата била решена да остави Библията на старославянски, на който по онова време обикновените хора вече не чели, нито разбирали. И едва когато стремежът на хората да получат библейско познание вече не можел да бъде възпиран, „Светият синод“ издал през 1856 г. свой синодален превод, като това станало при спазването на внимателно изработени насоки, следящи използуваните изрази да съответствуват на църковните възгледи. Така, във връзка с разпространяването на божието Слово, между външния вид на религиозните водачи и техния вътрешен дух се показала разлика, разкрита от техните думи и дела. — 2 Солунци 2:3, 4.

Запазване на Словото от поквара

9. Как някои преводачи на Библията проявили своята любов към божието Слово?

⁹ Между онези, които превеждали и преписвали Писанията, имало хора, които наистина обичали божието Слово и полагали искрени усилия да го направят достъпно за всеки. Уилям Тиндъл бил мъчително убит (през 1536 г.) за извършеното от него, за да се разпространява Библията на английски. Франциско де Енцинас бил хвърлен в затвора от католическата Инквизиция (след 1544 г.) за това, че превел и издал Християнските гръцки писания на испански. Рискувайки живота си, Робърт Морисън (от 1807 г. до 1818 г.) превел Библията на китайски.

10. Какви примери показват, че имало преводачи, подтиквани от влияния, които не били точно любов към божието Слово?

¹⁰ Понякога обаче съображения, които се различавали от любовта към божието Слово, оказвали влияние върху работата на преписвачите и преводачите. Да разгледаме четири примера: (1) Самаряните построили храм на планината Гаризин, който съперничел на храма в Йерусалим. За да бъде подкрепено това, в самарянското Петокнижие в Изход 20:17 била направена добавка на текст. Била добавена, сякаш е част от десетте божи заповеди, заповедта да се построи каменен олтар на планината Гаризин и да се принасят жертви там. (2) Човекът, който пръв превел книгата Даниил за гръцката „Септуагинта“, си позволил прекалено свободен превод. Той вмъквал изречения, за които смятал, че ще обяснят или подсилят казаното в еврейския текст. Той пропускал подробности, за които смятал, че са неприемливи за читателите. Когато превел пророчеството относно времето на появата на Месията, намиращо се в Даниил 9:24–27, той фалшифицирал посоченото време и добавил, променил и преместил думи, явно с цел да направи така, че пророчеството сякаш подкрепя борбата на Макавеите. (3) През четвърти век от н.е., в един латински трактат, един прекалено пламенен поддръжник на троицата явно прибавил думите „в небето, Бащата, Словото и светия дух; и тези три са едно“, така че да изглеждат като цитат от 1 Йоан 5:7. По–късно този откъс бил директно включен в текста на един латински ръкопис на Библията. (4) Във Франция Луи XIII (1610–1643) упълномощил Жак Корбен да преведе Библията на френски, за да бъдат осуетени усилията на протестантите. Имайки предвид тази цел, Корбен включил някои добавки в текста, сред които споменаването на „светата жертва на литургията“ в Деяния 13:2.

11. (а) Как Словото на Бога устояло въпреки това, че някои преводачи били нечестни? (б) Колко доказателства под формата на древни ръкописи съществуват, за да покажат какво е казала Библията на оригиналните езици? (Виж блока.)

¹¹ Йехова не попречил на тези намеси в неговото Слово, нито пък те променили неговата цел. Какъв бил резултатът от това? Добавянето на думите за планината Гаризин не направило от самарянската религия божие средство за благословия на човечеството. По–скоро то дало доказателство за това, че макар и самарянската религия да твърди, че вярва на Петокнижието, на нея не можело да се разчита да поучава истината. (Йоан 4:20–24) Изопачаването на думите в „Септуагинта“ не попречило на Месията да дойде по времето, предсказано от пророк Даниил. Освен това, макар че „Септуагинта“ била използувана през първи век, юдеите явно били свикнали да чуват Писанията четени на еврейски в своите синагоги. В резултат на това „хората живеели в очакване“, когато времето за изпълнението на пророчеството наближило. (Лука 3:15, NW) Що се отнася до вмъкнатия текст в 1 Йоан 5:7, който трябвало да подкрепи троицата, и в Деяния 13:2 — за да даде основания за литургията, те не променили истината. И след време измамите били напълно изобличени. Богатият източник от библейски ръкописи на оригиналните езици осигурява средства за проверка на истинността на всеки превод.

12. (а) Какви сериозни промени били направени от някои преводачи на Библията? (б) Какви последствия имали те?

¹² Други усилия да бъдат променени Писанията представлявали нещо повече от промяната на думите в няколко стиха. Те представлявали атака срещу това кой е истинският Бог. Самият характер и обемът на промените дават ясно доказателство за влияние, което идва от източник, много по–силен от отделния човек или човешка организация — да, влияние от противника на Йехова, Сатан Дявола. Поддавайки се на това влияние, преводачи и преписвачи — някои охотно, други с неудоволствие — започнали да махат личното име на Бога, Йехова, от неговото вдъхновено Слово, от хилядите места, където се намира то. В началото някои преводи от еврейски на гръцки, латински, немски, английски, италиански и холандски, както и други, изпускали напълно божието име или го оставяли само на няколко места. То било премахнато също и от преписи на Християнските гръцки писания.

13. Защо широко разпространеното усилие да се промени Библията не довело до изличаването на божието име от човешката памет?

¹³ Но това славно име не било изличено от човешката памет. Преводи на Еврейските писания на испански, португалски, немски, английски, френски и много други езици честно включили личното име на Бога. През 16–и век личното име на Бога започнало да се появява отново и в различните еврейски преводи на Християнските гръцки писания; през 18–и век — на немски; през 19–и век — на хърватски и английски. Макар че хората могат да се опитват да изместят божието име на заден план, когато дойде „денят на Йехова“, тогава — както заявява Бог — ‘народите ще бъдат принудени да познаят, че аз съм Йехова’. Тази заявена цел на Бога няма да се провали. — 2 Петър 3:10, NW; Езекиил 38:23, NW; Исаия 11:9; 55:11.

Посланието се разпространява по целия свят

14. (а) До 20–и век на колко европейски езици е била отпечатана Библията, и с какъв резултат? (б) До края на 1914 г. на колко от африканските езици е съществувала Библията?

¹⁴ В началото на 20–и век Библията вече се печаташе на 94 европейски езика. Тя насочи вниманието на своите изследователи към факта, че с края на времената на езичниците през 1914 г. ще настъпят разтърсващи света събития. И те наистина настъпиха! (Лука 21:24) Преди тази бележеща нова епоха година — 1914 — да свърши, Библията — цялата или части от нея — беше издадена на 157 езика на народите от Африка, в добавка на широко използуваните издания на английски, френски и португалски език. Така беше поставена основата за това смирените хора от многото племена и народи, живеещи там, да бъдат поучавани на духовно освобождаващите библейски истини.

15. До каква степен беше на разположение Библията на езиците на хората от двете Америки, когато започнаха последните дни?

¹⁵ Когато светът навлезе в предсказаните последни дни, Библията беше широко разпространена в двете Америки. Емигранти от Европа я бяха донесли със себе си на своите най–различни езици. Разгърна се една обширна програма за библейско образование, състояща се от публични доклади и усилено разпространяване на библейска литература, публикувана от Международните изследователи на Библията, както бяха известни тогава Свидетелите на Йехова. Освен това, за да бъдат задоволени потребностите на жителите на западното полукълбо, Библии вече се печатаха от Библейските дружества на 57 други езика.

16, 17. (а) До каква степен беше на разположение Библията, когато дойде времето за целосветско проповядване? (б) Как Библията наистина се оказа една устояваща и много влиятелна книга?

¹⁶ Когато настъпи времето за целосветско проповядване на добрата новина, преди да „дойде краят“, Библията вече беше позната и в Азия и островите на Тихи океан. (Матей 24:14, NW) Тя вече беше публикувана на 232 езика, говорени в тази част на земното кълбо. Някои издания бяха на цялата Библия, много бяха преводи на Християнските гръцки писания; имаше и издания само на една книга от Свещените писания.

¹⁷ Ясно е, че Библията не е устояла просто като музеен експонат. От всички книги, които са съществували, тя е била най–превежданата и най–широко разпространяваната книга. В съгласие с това доказателство за божието благоволение, всичко, което е записано в тази книга, е изпълнено. Нейните учения и духът, който я вдъхновява, също са оказали трайно въздействие върху живота на хората в много страни. (1 Петър 1:24, 25) Ще дойде обаче нещо повече, нещо много повече.

Спомняш ли си?

◻ Какво е ‘словото на Бога’, което остава завинаги?

◻ Какви опити са правени да бъде потисната Библията, и с какви резултати?

◻ Как целостността на Библията е била запазена?

◻ Как заявената от Бога цел показва, че е живо слово?

[Блок на страница 12]

Дали наистина знаем какво е казала Библията на оригиналните езици?

Около 6000 еврейски ръкописи свидетелствуват за съдържанието на Еврейските писания. Няколко от тях датират от предхристиянската епоха. Най–малко 19 съществуващи ръкописа на целите Еврейски писания датират от периода преди изобретяването на печатането по метода на подвижните букви. Освен това от същия този период съществуват и преводи, направени на 28 други езици.

За Християнските гръцки писания са каталогизирани около 5000 ръкописа на гръцки. Един от тях датира отпреди 125 г. от н.е., тоест, само няколко години след написването на оригинала. А за някои откъси се смята, че датират от значително по–ранно време. За 22 от 27–те вдъхновени книги са налице от 10 до 19 пълни ръкописа с унциално писмо. Най–малкият брой пълни ръкописи с унциално писмо за някоя от библейските книги от тази част на Библията е три — за Откровение. Един ръкопис на целите Християнски гръцки писания датира от четвърти век от н.е.

Нито едно произведение от древната литература не е потвърдено от такова изобилие от древни документални доказателства.