Как да запазим радостта си в целодневната служба

ИЗПЪЛНЕНИЕТО на библейските пророчества ясно показва, че живеем в последните дни на тази безбожна система. Тъй като знаят това, служителите на Йехова прекарват съответно толкова време, колкото могат в проповядване на добрата новина на неговото Царство. Над 600 000 Свидетели на Йехова са организирали живота си така, че да участвуват в целодневната служба. Някои от тях са целодневни възвестители на Царството, наречени пионери. Други са Бетелови доброволни служители в световната централа на Дружество „Стражева кула“ или в неговите клонове. Трети са мисионери и пътуващи надзорници.

Библията посочва, че в последните дни ще има „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1–5) Гръцкият текст на Библията използува един израз, който може да бъде преведен като „определени жестоки времена“. Следователно никой в днешно време не бива да очаква, че ще има безгрижен живот. За някои християнски служители проблемите изглеждат толкова сериозни, че те могат да се питат: ‘Дали мога да продължа да участвувам в целодневната служба, или трябва да спра?’

Какви ситуации могат да накарат някой да преосмисли службата си на пионер, доброволен служител в Бетел, пътуващ надзорник или мисионер? Може да съществува някакъв сериозен проблем със здравето. Вероятно някой възрастен или болен роднина се нуждае от постоянни грижи. Възможно е двамата от една брачна двойка да очакват дете. Всеки, който прекъсва целодневната служба поради такива причини и поради библейски задължения, не бива да се срамува, че прави тази промяна.

Но ако някой планира да прекъсне целодневната си служба поради липса на радост? Може би някой пионер не среща голям отклик в службата и се пита: ‘Защо да продължавам да водя самопожертвувателен живот, след като толкова малко хора слушат?’ Вероятно някой доброволен служител в Бетел не изпитва радост от своето назначение. Или може тежестта на недоброто здраве, макар да не е причина за прекратяване на пионерската служба, в крайна сметка да разруши щастието на човек. Как могат такива хора да запазят радостта си? Нека да разгледаме какво казват някои опитни служители.

Справяне с разочарованието

През 1950 г. Ани от Швейцария посетила Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“. Тя очаквала да получи мисионерско назначение извън Европа. Когато била преназначена да работи в Бетел в Европа, Ани била разочарована. Въпреки всичко тя приела назначението си в Преводаческия отдел и все още върши тази работа. Как преодоляла разочарованието си? „Имаше и има много работа, която трябва да се върши. Моите чувства и предпочитания не са толкова важни, колкото работата“ — обяснява Ани.

Ако сме разочаровани от своето назначение, вероятно бихме могли да развием нагласата на Ани. Нашите лични предпочитания не са от първостепенна важност. Най–важното е всички отговорности, свързани с разпространяването на посланието на Царството, да бъдат добре изпълнени. В Притчи 14:23 се казва, че „от всеки труд има полза“. Каквото и назначение да ни е дадено, вярното му изпълняване спомага за извършването на работата на Царството. И може да намерим голямо удовлетворение — да, радост — в такава възложена от Бога работа. — Сравни 1 Коринтяни 12:18, 27, 28.

Да се разбираме с другите

Целодневната служба включва близък контакт с всякакъв вид хора — в проповедната служба, в Бетел, в мисионерския дом или когато пътуващият надзорник посещава сборовете поред. Следователно радостта до голяма степен зависи от това да се разбираме добре с другите. ‘Жестоките времена’ обаче, предсказани относно тези последни дни, оказват голям натиск върху човешките взаимоотношения. Как един служител може да избегне да изгуби радостта си, дори ако някой го е огорчил? Вероятно можем да научим нещо от Вилхелм.

Вилхелм станал член на едно Бетелово семейство в Европа през 1947 г. След това прекарал известно време в пионерската работа и в службата на пътуващ надзорник. „Ако ние с жена ми виждаме неща, които не са правилни, или които лично ни тревожат, ние казваме на Йехова как се чувствуваме и след това оставяме той да разреши нещата“ — обяснява Вилхелм. — Псалм 37:5.

Може би и ти самият си бил разтревожен от поведението на някой събрат християнин, който е разговарял с теб неучтиво или невнимателно. Помни, че всички ние грешим много пъти в речта си. (Яков 3:2) Тогава защо да не използуваш тази ситуация, за да се приближиш до Този, ‘Който слуша молитва’? (Псалм 65:2) Говори на Йехова по този въпрос и след това остави нещата в неговите ръце. Ако Бог иска да промени нещо, ще го направи. Може да се наложи онези, които живеят в мисионерски дом, да помнят това, ако се развие някакво подобно напрежение, тъй като то ще им помогне да запазят радостта си в службата на Йехова.

Когато здравето се влошава

Малко са хората, радващи се постоянно на добро здраве. Дори онези, които са в разцвета на силите си, може да бъдат връхлетени от депресия или болест. При някои хора лошото здраве налага прекъсване на целодневната служба, но след това те вършат отлична работа като вестители на Царството. Други обаче имат възможност да продължат участието си в целодневната служба, въпреки лошото здраве. Например, обърни внимание на случая на Хартмут и Гизлинд.

Хартмут и Гизлинд са семейство и са прекарали 30 години като пионери, мисионери и в пътуваща служба. И двамата нееднократно са боледували сериозно и понякога това ги е изтощавало физически и емоционално. Въпреки всичко те вършат отлична работа и могат да насърчават други, които имат подобни изпитания. Какъв съвет предлагат те? „Гледай в бъдещето, а не в миналото. Използувай всяка ситуация по най–добрия начин. Всеки ден може да даде по една възможност да възхваляваме Йехова. Използувай тази възможност и ѝ се радвай.“

Обърни внимание на случая на Ханелоре. През тридесетте години, през които била пионерка, мисионерка и на пътуваща служба със съпруга си, и на служба в Бетел, тя имала проблеми с една повтаряща се болест. Ханелоре казва: „Съсредоточавам се над въпроса, който повдигнал Сатан — че хората служат на Йехова само когато им е лесно да го правят. Като издържам на изпитанията, мога да имам дял в доказването на това, че Сатан греши.“ Това може да бъде силна подбуда. Помни, че твоята лична лоялност към Йехова, когато си под изпитание, е важна за него. — Йов 1:8–12; Притчи 27:11.

Когато се опитваш да вземеш уравновесено решение относно здравето си, разгледай две насоки от пророчеството на Исус относно края на системата на нещата. Исус предсказал болести на много места. Той казал също: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя.“ (Матей 24:3, 14, NW; Лука 21:11) Исус знаел, че през последните дни неговите последователи ще трябва да се борят с болести. Но той съзнавал, че проповедната работа ще се извършва не само от хора, радващи се на добро здраве, но също така и от личности, които са сериозно болни. Ако имаме възможност да останем в целодневната служба въпреки лошото здраве, Йехова няма да забрави любовта, която проявяваме към неговото име. — Евреи 6:10.

Запазване на радостта въпреки общественото безразличие

Нашата нагласа може да бъде повлияна от начина, по който хората реагират на работата по проповядването на Царството. „Дори на пионерите им е трудно да започват разговор с някой домакин — казва един опитен проповедник. — Всички ние трябва да се борим, за да запазим радостта си.“ Да, общественото безразличие може да намали радостта ни в проповедната служба. Тогава как може един пионер, който редовно се сблъсква с безразличие, да запази радостта си? Опитни проповедници правят следните предложения, които са били изпробвани и изпитани.

Безразличието представлява предизвикателство, но не е задължително да означава поражение. Само̀ по себе си широко разпространеното безразличие не е причина за прекъсване на целодневната служба. Ние можем да запазим радостта си, когато се сблъскваме с безразличие, ако отделяме време за старателно изучаване на Писанията. Те ни ‘приготвят за всяко добро дело’, а това включва и да говорим на онези, които не слушат добрата новина. (2 Тимотей 3:16, 17) Въпреки че хората не искали да слушат пророк Йеремия, това не го възпряло. (Йеремия 7:27) Когато изучаваме Библията с помощта на християнските публикации, можем да извлечем голяма полза, ако си записваме мисли, които укрепват вярата ни и ни помагат да се справяме с безразличието.

За да разберем, че безразличието е предизвикателство, нека да изследваме нагласата си към онези, на които проповядваме. Защо им е безразлично? Една причина за широко разпространеното безразличие в някои части на Европа, например, е достойната за презрение история на фалшивата религия. Хората вече не смятат, че в живота им има място за религия, нито пък искат да имат нещо общо с нея. Необходимо е да бъдем гъвкави, да говорим на хората за неща, които ги засягат, като например безработицата, здравето, престъпността, нетолерантността, околната среда и заплахата от война.

В уводните си думи към някой домакин може да споменем нещо, което е от местен интерес. Именно това се опитал да направи Дитмар, когато проповядвал в едно село, където имал малък успех. Един мъж от селото споменал, че през предишния ден в селото се случило голямо нещастие. На всяка следваща врата Дитмар изразявал искрено съжаление за нещастието. „Изведнъж хората започнаха да разговарят — казва той. — Всеки мислеше за нещастието. През този ден имах много хубави разговори, защото проявих интерес към живота на хората.“

Необходимо е да даваме на хората свидетелство за Царството, независимо от това къде ги намираме. Неофициалното свидетелствуване може да бъде плодотворно и ние можем да се обучаваме в тази дейност, като използуваме предложенията, давани в основаните на Библията публикации. Радостта може да се появи в резултат на няколко приятелски думи или от това да оставим на домакина екземпляри от „Стражева кула“ и „Пробудете се! “. Ако сме правили повторни посещения и сме започнали да водим библейско изучаване с някой заинтересуван, може между другото да попитаме: „Дали познавате някой друг човек, който би искал да изучава Библията?“ Това би могло да доведе до установяването на още едно домашно изучаване на Библията. Във всеки случай, нека да бъдем положителни, уповавайки молитвено на Йехова, като не позволяваме безразличието да ни обезсърчава.

Насърчение от другите

Юрген и Кристиане са пионери и участвуват в пътуващата служба повече от 30 години. Веднъж назначението им включвало да проповядват в един район, в който повечето хора били безразлични и упорити. Как копнеели Юрген и съпругата му за малко насърчение! Поради някаква причина обаче другите членове на сбора не откликнали на тяхната нужда.

Затова Юрген знае от опит, че „на някои пионери им е трудно. Те се нуждаят от повече насърчение от старейшините и от другите вестители“. Бог казал на Моисей да насърчи и укрепи Исус Навиев. (Второзаконие 3:26–28) И християните трябва да бъдат източници на насърчение един за друг. (Римляни 1:11, 12) Вестителите на Царството могат да насърчават онези, които са в целодневната служба, като им говорят укрепващи думи и като отвреме–навреме ги придружават в службата.

Радостта от Йехова — наша крепост

Християните, които са прекарали по–голямата част от живота си като пионери или мисионери, като служители в Бетел или посещавайки сборове в пътуващата служба, са открили, че повечето проблеми са краткотрайни, но някои продължават дълго. Но дори и онези проблеми, за които ни се струва, че никога няма да изчезнат, не бива да ни ограбват радостта. Рамон, който служи на назначение в чужда страна в продължение на повече от 45 години, казва, че винаги, когато проблемите ни натъжават, „трябва да мислим за многото благословии, които имаме, и за хилядите други хора, които изпитват по–големи трудности“. Наистина, нашите събратя по вяра в целия свят изпитват страдания и Йехова наистина се грижи за всички нас. — 1 Петър 5:6–9.

Следователно, ако нашите лични обстоятелства ни позволяват да участвуваме в целодневната служба и да останем в нея, нека да запазим радостта си, като уповаваме на нашия небесен Баща. Той укрепва своите служители и всички ние трябва да помним, че ‘радостта от Йехова е нашата крепост’. — Неемия 8:10, NW.

[Снимка на страница 21]

„Моите чувства и предпочитания не са толкова важни, колкото работата“

[Снимка на страница 22]

„Ние казваме на Йехова как се чувствуваме и след това оставяме той да разреши нещата“

[Снимки на страница 23]

„Използувай всяка ситуация по най–добрия начин. Всеки ден може да даде по една възможност да възхваляваме Йехова“

[Снимка на страница 23]

„Като издържам на изпитанията, мога да имам дял в доказването на това, че Сатан греши“

[Снимки на страница 24]

„На някои пионери им е трудно. Те се нуждаят от повече насърчение от старейшините и от другите вестители“

[Снимка на страница 24]

„Трябва да мислим за многото благословии, които имаме“