Дали празниците, свързани с прибирането на реколтата, са угодни на Бога?

СЛАДКИ плодове, възхитителни зеленчуци и снопи от добро зърно, натрупани един върху друг — каква привлекателна картина. По време на прибирането на реколтата такива неща украсяват олтарите и амвоните на църквите в Англия. В Европа и на други места многобройни празненства бележат както началото, така и края на сезона на прибирането на реколтата.

Онези, чиято прехрана зависи от земята, са особено признателни за това, което им дава земята. Наистина, Бог призовал древния народ на Израил да чествува три ежегодни празника, тясно свързани с прибирането на реколтата. В началото на пролетта, по време на Празника на безквасните питки, израилтяните представяли пред Бога сноп от първите плодове на ечемичената реколта. На Празника на седмиците (или Петдесетница) през късна пролет те принасяли хлябове, направени от първите плодове на житната реколта. През есента идвал Празникът на беритбата, който бележел края на израилската земеделска година. (Изход 23:14–17) Тези празници били „свети събрания“ и време на радост. — Левит 23:2; Второзаконие 16:16.

А съвременните празници, свързани с прибирането на реколтата? Дали те са угодни на Бога?

Връзка с езичеството

Обезпокоен от светския характер на традиционните угощения, свързани с времето за прибиране на реколтата, и пиянството, свързано с това празнуване, един англикански духовник в Корнуол (Англия) решил през 1843 г. да съживи един средновековен обичай, свързан с прибирането на реколтата. Той взел зърна от първите ожънати класове и от тях направил хляб за общото празненство в своята църква. С това той увековечил празника Ламас (Празника на жетвата) — „християнско“ тържество, за чийто произход някои казват, че е свързан с древното поклонение на келтския бог Лух.a Следователно съвременният англикански Празник на жетвата е от езически произход.

А другите чествувания, които се състоят в края на сезона за прибирането на реколтата? Според Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] много от обичаите, които характеризират тези празници, водят началото си от „анимисткото вярване в духа на житото [на зърното] или в майката на житото“. В някои области фермерите вярвали, че в последния сноп, който трябва да бъде ожънат, живее дух. За да изгонят духа, те удряли снопа в земята. На други места преплитат няколко стръка жито в „мелачката за зърно“, които те пазят за „щастие“ до сеитбата през следващата година. След това засаждат класовете жито обратно в почвата с надеждата, че това ще благослови новата реколта.

Някои легенди свързват времето по прибирането на реколтата с поклонението на вавилонския бог Тамуз, съпруга на богинята на плодородието Истар. Отрязването на узрелия клас жито се сравнява с неочакваната смърт на Тамуз. Други легенди дори свързват времето по прибирането на реколтата с жертвоприношения на хора — действие, което Йехова Бог ненавижда. — Левит 20:2; Йеремия 7:30, 31.

Какъв е божият възглед?

Отношенията на Бога с Израил ясно разкриват, че Йехова, Създателят и Изворът на живота, изисквал изключителна преданост от своите поклонници. (Псалм 36:9; Наум 1:2) В дните на пророк Езекиил жалеенето за бог Тамуз било ‘голяма мерзост’ в очите на Йехова. Това, заедно с други фалшиви религиозни ритуали, накарало Бог да запуши ушите си за молитвите на онези фалшиви поклонници. — Езекиил 8:6, 13, 14, 18.

Сравни тези неща с това, което Йехова Бог казал на Израил да спазва във връзка с прибирането на реколтата. На Празника на жетвата израилтяните провеждали тържествен конгрес, по време на който млади и стари, богати и бедни живеели във временни жилища, украсени с буйна зеленина от чудесни дървета. Това било време на голяма радост за тях, но било и време за размисъл относно избавлението, което Бог дал на техните предци във времето на излизането от Египет. — Левит 23:40–43.

На израилските празници били давани дарове на Йехова, единствения истински Бог. (Второзаконие 8:10–20) Колкото до гореспоменатите анимистки вярвания, в Библията никъде не се говори за това, че продукти, като например снопите от жито, имат душа.b И Писанията ясно показват, че идолите остават безжизнени, неспособни да говорят, да виждат, да чуват, да миришат, да чувствуват или да помагат на поклонниците си. — Псалм 115:5–8; Римляни 1:23–25.

Християните днес не са под договора на Закона, който Бог сключил с древния народ на Израил. Наистина, Бог ‘го махнал от пътя, като го приковал на мъченическия стълб на Исус’. (Колосяни 2:13, 14, NW) Съвременните служители на Йехова живеят според „Христовия закон“ и откликват с признателност на всичко, което Бог осигурява. — Галатяни 6:2.

Апостол Павел ясно казал, че юдейските празници били ‘сянка на нещата, които щели да дойдат’, като добавил — „но действителността принадлежи на Христос“. (Колосяни 2:16, 17, NW) В съгласие с това истинските християни приемат мислите от Писанията: „Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога . . . Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша.“ (1 Коринтяни 10:20, 21) Освен това християните следват напътствието да ‘не се допират до нечисто’. Дали празниците, свързани с прибирането на реколтата, в района, където живееш, имат езически или фалшиви оттенъци? Тогава истинските християни могат да избягват да вършат неугодни на Йехова неща, като не приемат да участвуват в това омърсено поклонение. — 2 Коринтяни 6:17.

Когато едно признателно дете получи подарък от баща си, на кого благодари то? На някой напълно непознат, или на родителите си? Посредством идваща от сърцето молитва поклонниците на Бога ежедневно благодарят на Йехова — техния небесен Баща — за неговата изобилна щедрост. — 2 Коринтяни 6:18; 1 Солунци 5:17, 18.

[Бележки под линия]