‘Съдът за разследване’ — дали тази доктрина е основана на Библията?

ДВАДЕСЕТ и втори октомври 1844 г. бил ден на голямо очакване за около 50 000 души от Източното крайбрежие на Съединените щати. Техният духовен водач Уилям Милър бил казал, че на тази дата ще се върне Исус Христос. Милъритите, както били наричани те, чакали, събрани на обичайните си места за събрания, докато се стъмнило. После изгряла зората на следващия ден, но Господарят не дошъл. Разочаровани, те се прибрали по домовете си и по–късно си припомняли за този ден като за „Голямото разочарование“.

Но скоро разочарованието отстъпило място на надеждата. Една млада жена на име Елен Хармън убедила малка група от милърити, че Бог ѝ разкрил във видения, че изчисленията на деня били верни. Тя твърдяла, че на този ден се случило нещо от огромно значение — тогава Христос бил влязъл „в най–святото място на небесното светилище“.

След около едно десетилетие адвентисткият проповедник Джеймс Уайт (който се бил оженил за Елен Хармън) изнамерил един израз, който да опише същността на работата на Христос от октомври 1844 г. нататък. В Review and Herald [„Ривю енд хералд“] от 29 януари 1857 г. Уайт написал, че Исус е започнал „съд за разследване“. И това останало основно вярване сред около седем милиона души, които се наричат адвентисти от седмия ден.

Но някои уважавани учени от Църквата на адвентистите от седмия ден (АСД) са се питали дали доктрината за ‘съда за разследване’ е основана на Библията. Защо те изпитват съмнения относно нея? Ако ти беше адвентист от седмия ден, този въпрос щеше да те засяга пряко. Най–напред обаче какво представлява ‘съдът за разследване’?

Какво представлява това?

Основният текст, цитиран в подкрепа на тази доктрина, е Даниил 8:14. Той гласи: „И ми каза: До две хиляди и триста дена; тогава светилището ще бъде очистено.“ (King James Version [„Превод на крал Яков“]) Заради фразата „тогава светилището ще бъде очистено“ много адвентисти свързват този стих с Левит, глава 16. Тя описва очистването на светилището от юдейския първосвещеник в Деня на изкуплението. Те свързват също думите на Даниил и с Евреи, глава 9, която описва Исус като по–великия Първосвещеник в небето. Един изследовател от АСД казва, че това разсъждение е основано на метода на „доказателствените текстове“. Човек намира „определена дума като светилище в Дан. 8:14, същата дума в Лев. 16, същата дума в Евр. 7, 8, 9“ и прави извода, „че всички те говорят за едно и също нещо“.

Адвентистите разсъждават така — свещениците в древния Израил принасяли ежедневна служба в отделението на храма, наричано Святото, и това водело до опрощаване на греховете. В Деня на изкуплението първосвещеникът принасял ежегодна служба в Най–святото (най–вътрешното помещение на храма), която водела до заличаване на греховете. Те правят извода, че свещеническата служба на Христос в небето се състои от две фази. Първата започнала с неговото възнасяне през първи век, завършила през 1844 г. и довела до опрощаването на греховете. Втората, или „фазата на съда“, започнала на 22 октомври 1844 г., все още продължава и ще доведе до заличаването на греховете. Как става това?

Казва се, че от 1844 г. насам Исус разследва житейските хроники на всички, които твърдят, че са вярващи (първо на мъртвите, после на живите), за да определи дали те заслужават вечен живот. Това изследване е именно ‘съдът за разследване’. След като хората бъдат съдени по този начин, греховете на онези, които преминат изпитанието, биват заличени от книгите с хроники. Но — обяснява Елен Уайт — имената на онези, които не преминат изпитанието, ще бъдат ‘заличени от книгата на живота’. Така че това ‘определя участта на всички, за които ще се реши дали да живеят, или не’. Тогава небесното светилище бива очистено и Даниил 8:14 се изпълнява. Това учат адвентистите от седмия ден. Но изданието на АСД Adventist Review [„Адвентист ривю“] признава: „Изразът ‘съд за разследване’ не се среща в Библията.“

Липсваща езикова връзка

Това учение е озадачавало някои адвентисти. „Историята показва — казва един наблюдател, — че някои лоялни водачи сред нашите редици са изживели душевни мъки, преценявайки нашето традиционно учение относно съда за разследване.“ В последните години — добавя той — мъките се превърнаха в съмнения, когато изследователите започнаха да „поставят под въпрос многобройните стълбове на нашето обичайно представяне на светилището“. Нека сега разгледаме два от тези „стълбове“.

Първи ‘стълб’: Даниил, глава 8, се свързва с Левит, глава 16. Тази предпоставка бива отслабена от два основни проблема — езика и контекста. Да разгледаме най–напред езика. Адвентистите вярват, че ‘очистеното светилище’ в Даниил, глава 8, е изпълнение на ‘очистеното светилище’ от Левит, глава 16. Тази аналогия изглеждала приемлива, докато преводачите научили, че „очистено“ в „Превод на крал Яков“ е неправилен превод на една форма на еврейския глагол тсадха̀к (означаваща „да бъда праведен“), използувана в Даниил 8:14. Антъни А. Хоукама, професор по теология, отбелязва: „Какво нещастие е, че тази дума е била преведена ще бъде очистено, тъй като тук изобщо не се използува еврейският глагол, който обикновено се предава като ‘очистен’ [тахѐр].“a Този глагол е използуван в Левит, глава 16, където „Превод на крал Яков“ предава форми на тахѐр като „очисти“ и „очистите“. (Левит 16:19, 30) Затова професор Хоукама правилно стига до заключението: „Ако Даниил имал предвид онзи вид очистване, който се извършвал в Деня на изкуплението, той е щял да използува тахеер [тахѐр] вместо тсадак [тсадха̀к].“ Но тсадха̀к не се среща в Левит, а тахѐр не се среща в Даниил. Езиковата връзка липсва.

Какво разкрива контекстът?

Сега да разгледаме контекста. Адвентистите твърдят, че Даниил 8:14 е „контекстуален остров“, който няма нищо общо с предходните стихове. Но дали имаш такова впечатление, когато четеш Даниил 8:9–14 в съпътствуващия тази статия блок, озаглавен „Даниил 8:14 в контекста“? Стих 9 посочва един нашественик, един малък рог. Стихове 10–12 разкриват, че този нашественик ще нападне светилището. Стих 13 пита: ‘Колко време ще продължи това нашествие?’ А стих 14 отговаря: „До две хиляди и триста вечери и сутрини; и святото място непременно ще бъде доведено до своето правилно състояние.“ (NW) Ясно е, че стих 13 повдига въпрос, на който отговаря стих 14. Теологът Дезмънд Форд казва: „Да се откъсва Дан. 8:14 от този вик [„Колко време?“, стих 13] от тълкувателско гледище е все едно да бъдеш в открито море без котва.“b

Защо адвентистите откъсват стих 14 от контекста? За да избегнат едно неудобно заключение. Контекстът приписва омърсяването на светилището, споменато в стих 14, на действията на малкия рог. Но доктрината за ‘съда за разследване’ приписва омърсяването на светилището на действията на Христос. За него се казва, че прехвърля греховете на вярващите в небесното светилище. Тогава какво ще стане, ако адвентистите приемат както доктрината, така и контекста? Раймонд Ф. Котръл, който е адвентист от седмия ден и бивш съиздател на SDA Bible Commentary [„Библейски коментар на АСД“], пише: „Да заблуждаваме себе си, че тълкуването на АСД чете Даниил 8:14 в контекста, тогава би означавало да се идентифицира малкият рог с Христос.“ Г–н Котръл честно признава: „Не можем да имаме заедно и контекста, и адвентисткото тълкуване.“ Затова относно ‘съда за разследване’ адвентистката църква трябвало да избере — да приеме доктрината или да приеме контекста на Даниил 8:14. За нещастие, тя приела първото и се отказала от второто. Не е чудно — казва Котръл, — че осведомените изследователи на Библията обвиняват адвентистите, че „виждат в Писанията“ онова, което не може „да бъде извлечено от Писанията“!

През 1967 г. Котръл подготвил един урок за сабатното училище върху Даниил и този урок бил изпратен до всички АСД църкви по света. Там се поучавало, че Даниил 8:14 има връзка с контекста и че ‘очистването’ не се отнася за вярващите. Трябва да се отбележи, че този урок не споменава нищо за ‘съда за разследване’.

Забележителен отклик

Доколко адвентистите съзнават, че този ‘стълб’ е прекалено слаб, за да поддържа доктрината за ‘съда за разследване’? Котръл попитал 27 водещи адвентистки теолози следното: ‘Какви лингвистични или контекстуални основания можете да посочите за връзката между Даниил, глава 8, и Левит, глава 16?’ Какъв бил техният отклик?

„Всички тези двадесет и седем души потвърдиха липсата на каквито и да било лингвистични или контекстуални основания за прилагането на Дан. 8:14 към предизобразения ден на изкуплението и съда за разследване.“ Той ги попитал: ‘Имате ли някакви други основания да правите такава връзка?’ Повечето от адвентистките изследователи казали, че нямат други основания, петима отговорили, че са направили тази връзка, защото Елен Уайт я е направила, а двама казали, че основавали доктрината на „щастлива случайност“ в превода. Теологът Форд отбелязва: „Тези заключения, направени от елита на нашите теолози, посочват всъщност, че нашето традиционно учение върху Дан. 8:14 е незащитимо.“

Дали книгата Евреи може да помогне?

Вторият ‘стълб’: Даниил 8:14 е свързан с Евреи, глава 9. „Всички наши ранни трудове използуват Евр. 9, когато обясняват Дан. 8:14“ — казва теологът Форд. Тази връзка се появила на бял свят след „Голямото разочарование“ през 1844 г. Търсейки ръководство, милъритът Хайръм Едсън пуснал Библията си на масата, за да се отвори сама. Какъв бил резултатът? Той видял Евреи, глави 8 и 9. Форд казва: „Какво би могло да бъде по–уместно и символично от адвентисткото твърдение, че тези глави съдържат ключа на значението на 1844 г. и на Дан. 8:14!“

„Това твърдение е изключително важно за адвентистите — казва Форд в своята книга „Даниил 8:14, Денят на изкуплението и съдът за разследване“. — Само в Евр. 9 . . . може да се намери подробно обяснение на значението на . . . доктрината за светилището, която е толкова важна за нас.“ Да, Евреи, глава 9 е главата, която в „Новия завет“ обяснява пророческото значение на Левит, глава 16. Но адвентистите казват още, че Даниил 8:14 е стихът в „Стария завет“, който прави същото. Ако и двете изказвания са верни, тогава трябва да има връзка и между Евреи, глава 9, и Даниил, глава 8.

Дезмънд Форд казва: „Някои неща се виждат веднага, щом човек чете Евр. 9. Няма явен намек за книгата на Даниил, а за Дан. 8:14 изобщо не се говори. . . . Като цяло главата е приложение на Лев. 16.“ Той казва: „Нашето учение за светилището не може да бъде намерено в единствената книга от Новия завет, която говори за значението на службите в светилището. Това е признато от известни адвентистки автори по целия свят.“ Следователно вторият ‘стълб’ също е прекалено слаб, за да подкрепи проблематичната доктрина.

Но това заключение не е нещо ново. Години наред — казва Котръл — „библейските изследователи на църквата са наясно с тълкувателските проблеми, с които се сблъсква нашето традиционно обяснение на Даниил 8:14 и Евреи 9“. Преди около 80 години влиятелният адвентист от седмия ден Е. Дж. Вагънър писал: „Адвентисткото учение относно светилището и неговия ‘съд за разследване’ . . . по същество е отричане на изкуплението.“ (Confession of Faith [„Изповед на вярата“]) Преди повече от 30 години тези проблеми били представени на Общата конференция, която е ръководният орган на Църквата на АСД.

Проблеми и безизходица

Общата конференция назначила „Комитет по проблемите в книгата на Даниил“. Той трябвало да подготви доклад относно това как да се разрешат трудностите, съсредоточени върху Даниил 8:14. Четиринадесетте члена на комитета изучавали въпроса пет години, но не могли да предложат единодушно решение. През 1980 г. членът на комитета Котръл казал, че повечето членове на комитета смятат, че адвентисткото тълкуване на Даниил 8:14 би могло да бъде „установено задоволително“ посредством поредица от „твърдения“ и че проблемите „трябва да бъдат забравени“. Той добавил: „Да не забравяме, че името на комитета беше Комитет по проблемите в книгата на Даниил и че мнозинството предложи да забравим проблемите и да не казваме нищо за тях.“ Това би било равнозначно на „признание, че нямаме отговори“. Затова малцинството отхвърлило възгледа на мнозинството и нямало официален доклад. Доктринните проблеми останаха неразрешени.

В изказване за тази безизходна ситуация Котръл казва: „Въпросът за Даниил 8:14 остава, защото засега ние не желаем да се изправим срещу факта, че съществува един твърде реален тълкувателски проблем. Този въпрос няма да бъде разрешен, докато ние се правим, че няма проблем, докато настояваме да крием главите си — индивидуално и групово — в пясъка на нашите предубедени мнения.“ — Spectrum [„Спектър“], списание, издавано от Сдружението на адвентистките форуми.

Котръл подканя адвентистите да „преразгледат внимателно основните твърдения и принципите на тълкуване, върху които основаваме нашето обяснение на този незаменим — за адвентизма — откъс от Писанията“. Ние бихме насърчили адвентистите да изследват доктрината за ‘съда за разследване’, за да видят дали нейните „стълбове“ са основани здраво на Библията, или са забити в нестабилните пясъци на традицията.c Апостол Павел мъдро подканял: „Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“ — 1 Солунци 5:21.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 27]

Даниил 8:14 в контекста

ДАНИИЛ 8:9 „И от единия от тях излезе друг, малък рог, и продължи да расте много по–голям, на юг и към изгрева на слънцето, и към Декорацията. 10 И продължи да става по–голям, насочен към войската на небесата, така че принуди част от войската и част от звездите да паднат на земята, и започна да ги тъпче. 11 И през целия път до Княза на войската той се хвалеше, и от него постоянното нещо беше отнето, и установеното място на неговото светилище беше хвърлено долу. 12 И една войска постепенно беше му предадена, заедно с постоянното нещо, заради престъплението; и той продължи да хвърля истина на земята, и действуваше и имаше успех.

13 И аз чух един от светите да говори, и друг от светите каза на онзи, който говореше: ‘Колко време ще продължи видението на постоянното нещо и на престъплението, причиняващо опустошение, та да бъдат святото място и войската нещо, което да бъде тъпкано?’ 14 И той ми каза: ‘До две хиляди и триста вечери и сутрини; и святото място непременно ще бъде доведено до своето правилно състояние.’“ — „Свето писание — Превод на новия свят“.