Прошка

Прошка е да извиниш виновния; да премахнеш чувството на неприязън към него заради неговата обида и да се откажеш от всякакъв иск за обезщетение.

Йехова прощава „щедро“. (Исаия 55:7; Лука 15:11–32; Матей 18:23–35) Въпреки това прошката на Йехова не е подтикната от сантименталност, тъй като той не оставя лошите дела ненаказани. (Псалм 99:8) Бог изисква от нас да търсим и получаваме неговата прошка по определен начин. Човек трябва да признае греха си, да осъзнае, че е извършил престъпление срещу Бога, да го изповяда напълно, да изпитва дълбоко искрено съжаление за лошата си постъпка и да бъде решен да се отвърне от такава линия на поведение или такива действия. (Псалм 32:5; 51:4; 1 Йоан 1:8, 9; 2 Коринтяни 7:8–11) Той трябва да направи каквото може, за да поправи злото или нанесените щети. (Матей 5:23, 24) След това трябва да се моли на Бога, като иска прошка въз основа на изкупителната жертва на Христос. (Ефесяни 1:7) Освен това е християнско изискване да се прощават на другите лични обиди, колкото и много да са те. (Лука 17:3, 4; Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13) Божията прошка не се простира върху онези, които отказват да прощават на другите. (Матей 6:14, 15) Но дори когато сериозен грях доведе до изключване на „нечестивия човек“ от християнския сбор, този човек може, след като мине нужното време, да получи прошка, ако покаже, че наистина се разкайва. Тогава всички в сбора могат да потвърдят своята любов към него. (1 Коринтяни 5:13; 2 Коринтяни 2:6–11) От християните обаче не се изисква да прощават на онези, които вършат злонамерен, съзнателен грях, без да се разкайват. Такива хора стават противници на Бога. — Евреи 10:26–31; Псалм 139:21, 22.

Уместно е да се молим Бог да прости и на други хора, дори за един цял сбор. (Числа 14:19, 20; 3 Царе 8:30, 33–40, 46–52; Ездра 9:13–10:4, 10–19, 44) Яков насърчил духовно болния човек да повика старейшините на сбора, за да се молят за него, и „ако е извършил грехове, ще му се простят“. (Яков 5:14–16) Но има и „смъртен грях“, грях против светия дух, своеволно вършене на грях, за което няма прошка. Един християнин не бива да се моли за съгрешаващите по този начин. — 1 Йоан 5:16; Матей 12:31; Евреи 10:26, 27.