Защо е цялата тази тайнственост?
„НИЩО не е толкова обременяващо, колкото една тайна.“ Поне така твърди една френска поговорка. Дали това би могло да обясни защо ни е хубаво, когато знаем една тайна, но понякога сме притеснени, че не можем да говорим за нея? През вековете обаче много хора са обичали тайнствеността, като са се обединявали в тайни групи, преследващи една обща цел.
Едни от най–ранните тайни общества били култовете на мистериите, съществували в Египет, Гърция и Рим. По–късно някои от тези групи се отдалечили от своя религиозен произход и придобили политически, икономически или социален оттенък. Например, когато в средновековна Европа се създавали гилдиите, техните членове прибегнали до тайнствеността главно заради икономическа самозащита.
Тайните групи в съвременността често биват сформирани поради съвсем благородни основания, може би със „социални и човеколюбиви цели“, според Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“], и за да „осъществяват благотворителни и образователни програми“. Някои организации–братства, младежки клубове, обществени клубове и други групи също са тайни или поне отчасти тайни. Като цяло тези групи са невинни, като техните членове просто смятат, че тайнствеността е вълнуваща. Тайните ритуали на приемане са много привлекателни в емоционално отношение и укрепват връзките на другарство и единство. Членовете придобиват чувството, че принадлежат някъде, а също и чувство за цел. Този вид тайни общества обикновено не са опасни за нечленуващите в тях. Външните хора не са поставени в неизгодна позиция заради това, че не познават тайните.
Когато тайнствеността е сигнал за опасност
Не всички тайни групи са еднакво тайни. Но тези, които имат „тайни в тайните“, както нарича това „Енциклопедия Британика“, представляват особена опасност. Енциклопедията обяснява, че „като използуват специални имена, проверки или познание“, членовете с по–висок ранг успяват да „се отделят“, като по този начин карат „редовите членове да полагат усилия, необходими за достигането на по–висока степен“. Опасността, която носят тези групи, е явна. Онези, които са редови членове, може изобщо да не познават истинските цели на организацията, тъй като не са напреднали до тази степен на познание. Лесно е да се попадне в група, чиито цели и методите за постигането им са само отчасти известни и дори може би неразкрити докрай. Но човек, който е бил приет в такава група, по–късно може да установи, че е трудно да се освободи, тъй като е, образно казано, обвързан с веригите на тайнствеността.
Тайнствеността носи дори още по–голяма опасност, когато дадена група преследва незаконни или престъпни цели, и затова се опитва да крие дори самото си съществуване. А ако нейното съществуване и общи цели са известни, тя може да се опитва да пази в тайна списъка на членовете си и своите краткосрочни планове. Това важи за терористични групи с високи подбуди, които периодично шокират света със своите терористични нападения.
Да, тайнствеността може да бъде опасна както за отделните хора, така и за цялото общество. Помисли само за тайните юношески банди, които упражняват насилие върху невинни жертви, за престъпните организации като секретната мафия, за организациите, пропагандиращи превъзходство на бялата раса, като например ку–клукс–кланa, да не говорим за многото терористични групи по света, които продължават да осуетяват усилията за постигане на световен мир и безопасност.
Какво планират те днес?
През 50–те години на века, като вторичен резултат от студената война, на няколко места в Западна Европа били организирани тайни общества, за да служат като база за съпротивителни движения в случай, че Съветският съюз се опита да завладее Западна Европа. Според немското списание „Фокус“, например, в Австрия през този период били създадени „79 тайни оръжейни депа“. Някои европейски страни дори не знаели за тези групи. Едно списание реалистично съобщи в началото на 90–те години: „Все още не е известно колко от тези организации продължават да съществуват днес и какво може да планират да предприемат те.“
Да, наистина. Кой може да знае в момента колко тайни групи представляват заплаха, по–голяма от онова, което можем да си представим?
[Бележка под линия]
a Тази американска групировка поддържаше някои от религиозните елементи на по–ранните тайни общества, като използуваше горящ кръст за свой символ. В миналото тя предприемаше нощни атаки, като членовете ѝ бяха облечени в дълги одежди и бели наметала и изливаха яростта си срещу негри, католици, евреи, чужденци и профсъюзи.