Трябва ли да вярваш в прераждането?

ГРЪЦКИЯТ философ Платон свързал влюбването с идеята за прераждането. Той смятал, че след смъртта на тялото, душата, тъй като е безсмъртна, се преселва в „областта на чистите форми“. Безтелесна, тя остава там за известно време, очаквайки формите. Когато по–късно се прероди в друго тяло, душата подсъзнателно си спомня и копнее за областта на формите. Според Платон хората се влюбват, защото виждат в своя възлюбен или възлюбена идеалната форма на красотата, за която те смътно си спомнят и която търсят.

Да определим източника и основата

Учението за прераждането изисква душата да е безсмъртна. Следователно произходът на прераждането трябва да се проследи до онези хора или народи, които са имали такива вярвания. Въз основа на това някои смятат, че то произлиза от древен Египет. Други твърдят, че то започнало в древна Вавилония. За да създадат престиж на вавилонската религия, нейните свещеници прокарали доктрината за преселването на душата. Така те можели да твърдят, че техните религиозни герои представлявали преродени видни, макар и отдавна умрели, прародители.

Но вярването в прераждането разцъфтяло напълно в Индия. Индуските мъдреци се мъчели да се преборят с всеобщите проблеми относно злото и страданията сред хората. ‘Как това може да е в хармония със схващането за един праведен Създател?’ — питали те. Те се опитали да разрешат конфликта между божията праведност и невижданите дотогава бедствия и неравенства в света. След време те измислили „закона за кармата“, закона за причината и следствието — ‘каквото посее човек, това ще пожъне’. Те изработили един подробен ‘балансов отчет’, според който заслугите или греховете в живота на един човек биват възнаградени или наказани в следващия живот.

„Карма“ означава просто „действие“. За един индус се казва, че има добра карма, ако се придържа към обществените и религиозните норми, и лоша карма, ако не прави това. Неговото действие, или карма, определя бъдещето му във всяко следващо прераждане. „Всички хора се раждат с планиран характер, подготвен главно от техните действия по време на предишния им живот, въпреки че физическите им черти се определят от наследствеността — казва философът Никилананд. — [Следователно] човек е архитект на собствената си участ, строителят на собствената си съдба.“ Най–висшата цел обаче е да бъде освободен от този цикъл на преселване и да се обедини с браман — върховната действителност. Смята се, че това се постига чрез стремеж към обществено приемливо поведение и специално индуско познание.

Следователно учението за прераждането използува за своя основа доктрината за безсмъртието на душата и се гради на нея, като използува закона за кармата. Нека да видим какво казва божието вдъхновено Слово, Библията, относно тези идеи.

Дали душата е безсмъртна?

За да отговорим на този въпрос, нека се обърнем към най–висшия авторитет на тази тема — вдъхновеното Слово на Създателя. Още в първата книга на Библията, Битие, ние научаваме какво точно означава „душа“. Относно създаването на първия човек, Адам, Библията казва: „Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ (Битие 2:7) Ясно е, че душата не е нещо, което човек има, а е това, каквото е той. Еврейската дума, използувана тук за душа, е нѐфеш. Тя се среща около 700 пъти в Библията и никога не се отнася за някаква отделна и безплътна част от човека, а винаги — за нещо осезаемо и физическо. — Йов 6:7; Псалм 35:13; 107:9; 119:28.

Какво става с душата при смъртта? Да разгледаме какво станало с Адам, когато умрял. Когато той съгрешил, Бог му казал: „[Ще] се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:19) Помисли какво означава това. Преди Бог да го създаде от пръстта, Адам не съществувал. След смъртта си Адам се върнал в същото състояние на несъществуване.

Просто казано, Библията учи, че смъртта е обратното на живота. В Еклисиаст 9:5, 10 четем: „Живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“

Това означава, че мъртвите не могат да правят или да чувствуват нищо. Те вече не мислят, нито си спомнят нещо. Псалмистът казва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му.“ — Псалм 146:3, 4.

Библията ясно показва, че при смъртта душата не се премества в друго тяло, а умира. „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“ — казва категорично Библията. (Езекиил 18:4, 20; Деяния 3:23; Откровение 16:3, NW) Следователно доктрината за безсмъртието на душата — самата основа на теорията за прераждането — не намира никаква подкрепа в Писанията. Без нея теорията рухва. Какво тогава е обяснението за страданията, които виждаме в света?

Защо хората страдат?

Основната причина за човешкото страдание е несъвършенството, което ние всички сме наследили от грешния Адам. „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха“ — казва Библията. (Римляни 5:12) Тъй като сме родени от Адам, всички ние се разболяваме, остаряваме и умираме. — Псалм 41:1, 3; Филипяни 2:25–27.

Освен това непреклонният морален закон на Създателя казва: „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.“ (Галатяни 6:7, 8) Така един начин на живот, изпълнен с безразборна смяна на сексуалните партньори, може да доведе до емоционално страдание, нежелана бременност и предавани по полов път болести. „За смайващ брой от случаите на злокачествен рак [в Съединените щати] — 30 процента — вината може да бъде хвърлена преди всичко на пушенето, а за още толкова случаи — върху начина на живот, особено начина на хранене и липсата на физически упражнения“ — се казва в списание Scientific American [„Сайънтифик американ“]. Някои бедствия, които причиняват страдания, са следствие от неправилното стопанисване на земните ресурси от страна на човека. — Сравни Откровение 11:18.

Да, човек е виновен за много от нещастията си. Тъй като обаче душата не е безсмъртна, законът за ‘жъненето на това, което си посял’, не може да бъде използуван за връзка между човешкото страдание и кармата — делата през един предполагаем предишен живот. „Който е умрял, той е оправдан от греха“ — казва Библията. (Римляни 6:7, 23) Така че плодът на греха не се пренася в живот след смъртта.

Сатан Дяволът също причинява много страдания. Всъщност този свят е управляван от Сатан. (1 Йоан 5:19) И както предсказал Исус Христос, Христовите ученици щели да бъдат ‘мразени от всички, поради неговото име’. (Матей 10:22) В резултат на това праведните хора често се сблъскват с повече проблеми, отколкото злите.

В този свят се случват някои събития, причините за които не са лесно забележими. Най–бързият бегач може да се спъне и да изгуби състезанието. Една могъща армия може да бъде победена от посредствена войска. Един умен човек може да няма възможност да си намери добра работа и затова може да гладува. Възможно е поради обстоятелствата хора с отлични познания относно воденето на бизнес да не успеят да приложат на практика своето знание и затова да се окажат в бедност. Образовани хора може да си навлекат гнева на тези, които са на власт, и да изпаднат в немилост. Защо е така? „[Защото] на всичките се случва според времето и случая“ — отговаря мъдрият цар Соломон. — Еклисиаст 9:11.

Човечеството е страдало още преди индуските мъдреци да се опитат да обяснят защо има страдание. Но дали има надежда за по–добро бъдеще? И какво обещание относно мъртвите съдържа Библията?

Мирно бъдеще

Създателят обещава, че скоро ще сложи край на днешното световно общество, което е под контрола на Сатан. (Притчи 2:21, 22; Даниил 2:44) Тогава ще бъде реалност едно праведно ново човешко общество — „нова земя“. (2 Петър 3:13) По онова време никой ‘жител няма да рече: „Болен съм“’. (Исаия 33:24) Дори мъката от смъртта ще бъде премахната, тъй като Бог „ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. — Откровение 21:4.

Относно жителите на обещания от Бога нов свят псалмистът предсказал: „Праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека.“ (Псалм 37:29) Освен това кротките „ще се наслаждават с изобилен мир“. — Псалм 37:11.

Мукандбай, споменат в предишната статия, заспал в смъртта, без да знае прекрасните обещания на Бога. Но милиони хора, които са умрели, без да познават Бога, имат перспективата да бъдат събудени от смъртта в един такъв мирен нов свят, тъй като Библията обещава: „Ще има възкресение на праведни и неправедни.“ — Деяния 24:15; Лука 23:43.

Думата „възкресение“ тук е преведена от гръцката дума ана̀стасис, която буквално означава „ставане отново“. Следователно възкресението включва повторно активизиране на живота на човека.

Създателят на небето и земята притежава безкрайна мъдрост. (Йов 12:13) За него не е проблем да помни начина на живот на умрелите. (Сравни Исаия 40:26.) Освен това Йехова Бог изобилствува с любов. (1 Йоан 4:8) Затова той може да използува съвършената си памет не за да наказва мъртвите за злото, което са извършили, а за да ги върне към живот в една райска земя, като възстанови личността, която са притежавали преди да умрат.

За милиони хора като Мукандбай възкресението ще означава това, че те ще бъдат отново със своите близки. Но представи си какво ще означава то за тези, които са живи днес. Вземи за пример сина на Мукандбай, който е научил прекрасната истина за Бога и неговите цели. Колко утешително е за него да знае, че неговият баща не е впримчен в някакъв почти безкраен цикъл на прераждания, всяко от които е заобиколено от зло и страдания! Той просто е заспал в смъртта, чакащ възкресението. Колко вълнуващо е за него да размишлява върху възможността един ден да сподели с баща си това, което той самият е научил от Библията!

Божията воля е „да се спасят всякакви хора и да достигнат до точно познание на истината“. (1 Тимотей 2:3, 4, NW) Сега е времето да научиш как ти, заедно с милиони други хора, които вече вършат божията воля, можеш да живееш вечно на една райска земя. — Йоан 17:3.

[Текст в блока на страница 7]

„На всичките се случва според времето и случая.“ — Еклисиаст 9:11

[Блок на страница 6]

Божията личност и законът за кармата

„Законът за кармата — обяснява Мохандас К. Ганди — е непреклонен и неизбежен. Следователно не е необходимо Бог да се намесва. Той е установил закона и, така да се каже, се е оттеглил.“ Ганди намирал това за обезпокояващо.

От друга страна, обещанието за възкресение разкрива, че Бог е дълбоко заинтересуван за своето творение. За да съживи един мъртъв човек на райска земя, Бог трябва да знае и да си спомня всичко, свързано с този човек. Бог наистина е загрижен за всеки един от нас. — 1 Петър 5:6, 7.

[Снимка на страница 5]

Индуското колело на живота

[Снимка на страница 8]

Божието Слово учи за възкресението