Те извършили волята на Йехова

Исус е приветствуван като Месия и Цар!

ШУМНОТО множество, което влязло в Йерусалим на 9 нисан 33 г. от н.е., учудило много юдеи. Въпреки че не било необичайно преди пасхата да се видят хора, влизащи в града, тези посетители били различни. Главната фигура сред тях бил един мъж, яздещ младо магаре. Мъжът бил Исус Христос и хората постилали пред него наметала и палмови клони, викайки: „Спаси, молим, Давидовия син! Благословен е този, който идва в името на Йехова! Спаси го, молим, горе във висините!“ Когато видели множеството, много хора, които вече били в Йерусалим, били подтикнати да се присъединят към шествието. — Матей 21:7–9, NW; Йоан 12:12, 13.

Въпреки че в този момент бил приветствуван, Исус знаел, че го очакват изпитания. Та само след пет дни той щял да бъде убит в същия този град! Да, Исус знаел, че Йерусалим е враждебно настроен район, и организирал забележителното си влизане в града, имайки предвид точно това.

Изпълнява се едно древно пророчество

През 518 г. пр.н.е. Захария предсказал триумфалното влизане на Исус в Йерусалим. Той писал: „Радвай се много, сионова дъщерьо; възклицавай, йерусалимска дъщерьо; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел, да! на осле, рожба на ослица. . . . Той ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море, и от Ефрат до земните краища.“ — Захария 9:9, 10.

Следователно влизането на Исус в Йерусалим на 9 нисан изпълнило едно библейско пророчество. Това не било случайно събитие, то било внимателно планирано. Преди това, като наближили Йерусалим, Исус дал напътствия на двама от своите ученици: „Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги. И ако някой ви рече нещо, кажете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.“ (Матей 21:1–3) Но защо Исус искал да влезе в Йерусалим, яздейки магаре, и какво значение имала реакцията на множеството?

Послание относно царуване

Визуалната представа често е по–силна от думите. Затова понякога Йехова карал пророците си да представят като драма посланието си, за да засилят въздействието на пророческото си послание. (3 Царе 11:29–32; Йеремия 27:1–6; Езекиил 4:1–17) Този много нагледен метод за общуване оставял незаличимо впечатление дори в ума на най–коравосърдечния наблюдател. По подобен начин Исус представил едно могъщо послание, като влязъл, яздещ на магаре в град Йерусалим. Как?

В библейски времена магарето било използувано за благородни цели. Например, като отивал да бъде помазан за цар, Соломон яздел ‘мъската’ на баща си — кръстоска между мъжко магаре и кобила. (3 Царе 1:33–40) Затова за Исус влизането в Йерусалим на магаре щяло да означава, че той се представя като цар.a Действията на множеството засилили това послание. Хората от тази група, която несъмнено била съставена главно от галилеяни, постилали наметалата си пред Исус — жест, напомнящ за публичното провъзгласяване на Ииуй за цар. (4 Царе 9:13) Това, че наричали Исус ‘Давидовия син’, подчертавало неговото законно право да царува. (Лука 1:31–33) И това, че използували палмови клони, явно показвало тяхното подчинение на неговата царска власт. — Сравни Откровение 7:9, 10.

Така шествието, което влязло в Йерусалим на 9 нисан, предало ясното послание, че Исус е назначеният от Бога Месия и Цар. Разбира се, не всички се радвали да видят Исус, представен по този начин. Най–вече фарисеите мислели, че е крайно неподходящо Исус да бъде обсипван с такива царски почести. „Учителю — поискали те, без съмнение с яд в гласа си, — смъмри учениците Си.“ Исус отговорил: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“ (Лука 19:39, 40) Да, божието Царство било темата на проповядването на Исус. Той смело известявал това послание, независимо дали хората го приемали, или не.

Поуката за нас

Голяма смелост се изисквала от Исус, за да влезе в Йерусалим по начина, предсказан от пророк Захария. Той знаел, че правейки това, си навлича гнева на своите врагове. Преди възнасянето си на небето Исус възложил на своите последователи задачата да проповядват добрата новина на божието Царство и да ‘правят ученици от хора от всичките народи’. (Матей 24:14, NW; 28:19, 20, NW) За изпълнението на тази работа също се изисква смелост. Не всички се радват да чуят това послание. Някои са безразлични към него, докато други му се противопоставят. Някои правителства налагат ограничения върху проповедната дейност или я забраняват напълно.

Въпреки това Свидетелите на Йехова съзнават, че добрата новина за божието установено Царство трябва да бъде проповядвана, независимо от това дали хората слушат, или не. (Езекиил 2:7) Като продължават да извършват тази животоспасяваща работа, те биват укрепвани от обещанието на Исус: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ — Матей 28:20.

[Бележка под линия]