Фундаментализмът — какво представлява той?

КЪДЕ започна фундаментализмът? В края на миналия век либерални теолози промениха своите вярвания, за да вместят в тях висшия критицизъм на Библията и научни теории, като например тази за еволюцията. В резултат на това доверието на хората в Библията беше разклатено. Консервативните религиозни водачи в Съединените щати реагираха на това, като установиха твърдо нещо, което нарекоха фундаментални положения на вярата.a В началото на 20–и век те публикуваха обсъждане на тези фундаментални положения в една поредица от томове, озаглавена The Fundamentals: A Testimony to the Truth [„Фундаменталните положения: Свидетелство за истината“]. От това заглавие произлиза терминът ‘фундаментализъм’.

През първата половина на 20–и век фундаментализмът отвреме–навреме ставаше предмет на обсъждания. Например, през 1925 г. религиозните фундаменталисти дадоха под съд един учител на име Джон Скоупс от Тенеси (САЩ) и това дело стана известно като ‘Делото Скоупс’. Какво беше неговото престъпление? Той преподавал за еволюцията и това било против законите на щата. По онова време някои смятаха, че фундаментализмът няма да се задържи дълго време. През 1926 г. протестантското списание Christian Century [„Християнски век“] каза, че той бил „лишен от съдържание и изкуствен“ и че „напълно му липсват качествата, нужни за градивни постижения или за оцеляване“. Колко погрешна се оказа тази оценка!

От 70–те години на нашия век фундаментализмът не престава да бъде тема за разговор. Професор Мирослав Волф от Теологическата семинария „Фулър“ (Калифорния, САЩ) казва: „Фундаментализмът не само оцеля, но и процъфтя.“ Днес изразът „фундаментализъм“ се отнася не само за протестантските движения, но и за сходни движения в други религии, като например в католицизма, исляма, юдаизма и индуизма.

Реакция спрямо нашето време

На какво се дължи разпространението на фундаментализма? Онези, които го изследват, обясняват това поне отчасти с моралната и религиозна несигурност на нашето време. В по–ранни времена повечето общества са живели в атмосфера на морална сигурност, основана на традиционни вярвания. Днес тези вярвания се поставят под въпрос или се отхвърлят. Много интелектуалци твърдят, че няма Бог и че човекът е сам в една безразлична вселена. Много учени поучават, че човечеството е резултат от случайна еволюция, а не от действията на любещ Създател. Преобладава един позволяващ всичко манталитет. Светът е връхлетян от загуба на морални стойности на всички нива на обществото. — 2 Тимотей 3:4, 5, 13.

Фундаменталистите жадуват за старите сигурни неща и някои от тях се опитват да върнат своите общности и държави обратно към онова, което те смятат за правилни морални и доктринни основи. Те правят всичко, което е по силите им, да накарат другите да живеят според един „правилен“ морален закон и система от доктринни вярвания. Фундаменталистът е твърдо убеден, че той е прав, а другите грешат. В своята книга Fundamentalism [„Фундаментализмът“] професор Джеймс Бар казва, че ‘фундаментализъм’ „често се смята за враждебен и презрителен термин, изразяващ тесногръдие, предубеденост, стремеж към прикриване на познания и сектантство“.

Тъй като на никой не му харесва да бъде наречен тесногръд, предубеден и сектант, не всички са на едно мнение относно това кой е фундаменталист, и кой не е. Налице са обаче определени аспекти, които характеризират религиозния фундаментализъм.

Как да бъде разпознат фундаменталистът

Религиозният фундаментализъм обикновено представлява опит да се съхрани онова, за което се смята, че са оригинални традиции или религиозни вярвания на дадена културна общност, и да се отхвърли онова, което се смята за ‘мирски’ дух на този свят. С това не искаме да кажем, че фундаменталистите се противопоставят на всичко, което е съвременно. Някои от тях използуват много резултатно съвременните комуникационни средства, за да пропагандират своята гледна точка. Но те се борят срещу секуларизацията на обществото.b

Някои фундаменталисти са решени не само да запазят за себе си една традиционна структура от доктрини или начин на живот, но да наложат тези неща и на другите, да променят социалните структури, така че те да са в съгласие с вярванията на фундаменталистите. Така че католическият фундаменталист няма да се ограничи с това да отхвърли аборта. Той вероятно ще окаже натиск върху законодателите в своята страна да приемат закони, обявяващи аборта за незаконен. Според вестник La Repubblica [„Ла Република“], за да осигури одобряването на един закон против аборта, католическата църква в Полша провела „‘война’, в която употребила цялата си власт и влияние“. Правейки това, църковните власти постъпвали твърде сходно с фундаменталистите. Протестантската Християнска коалиция в Съединените щати също води подобни „войни“.

Фундаменталистите се отличават най–вече със своите дълбоко вкоренени религиозни убеждения. Така например един протестантски фундаменталист ще бъде убеден защитник на буквалното тълкуване на Библията, което най–вероятно ще включва убеждението, че земята е била създадена за шест буквални дни. Католическият фундаменталист няма никакви съмнения относно непогрешимостта на папата.

Разбираемо е тогава защо терминът ‘фундаментализъм’ извиква представата за неразсъждаващ фанатизъм и защо онези, които не са фундаменталисти, са неспокойни, като виждат, че фундаментализмът се разпространява. Възможно е като отделни личности ние да не се съгласяваме с фундаменталистите и да бъдем отвратени от техните политически маневри и от техните понякога белязани от насилие действия. Да, фундаменталистите от една религия могат да бъдат ужасени от действията на фундаменталистите от друга религия! Но въпреки всичко много мислещи хора са обезпокоени за нещата, които предизвикват разпространението на фундаментализма — растящата морална разпуснатост, липсата на вяра и отхвърлянето на духовността в съвременното общество.

Дали фундаментализмът е единственият отговор на тази тенденция? И ако не е, тогава каква е алтернативата?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

През 1926 г. едно протестантско списание определи фундаментализма като „лишен от съдържание и изкуствен“ и каза, че „напълно му липсват качествата, нужни за градивни постижения или за оцеляване“