Благоприятни условия за растеж в Екваториална Гвинея

БУЙНА растителност е първото впечатление, което получава един пътник, когато самолетът му кацне на международната аерогара в Екваториална Гвинея. Пистата е заобиколена от величествени дървета, пред които сградите на аерогарата изглеждат като джуджета. Пищна растителност вирее от морския бряг до върховете на планините, стимулирана от обилните валежи и целогодишната температура средно около 25°C.

В Екваториална Гвинея има също така силен растеж от друг вид, „нарастване, дадено от Бога“. (Колосяни 2:19) Подобно на етиопския велможа, който търсел помощ от Филип, мнозина тук силно желаят да разберат Писанията. (Деяния 8:26–39) Не е необичайно някой да заговори един Свидетел на Йехова на улицата и да поиска библейско изучаване. Приблизително 325–те Свидетели в Екваториална Гвинея водят над хиляда библейски изучавания.

Засяване на семената в по–ранни дни

Екваториална Гвинея, най–малката страна в Африка, се намира на юг от Нигерия и Камерун. (Виж картата.) За първи път добрата новина била донесена тук от нигерийски Свидетели, които дошли да търсят работа в какаовите плантации. Въпреки че били сформирани няколко английски говорещи сбора, по–късно те били разпръснати, когато тези братя трябвало да се върнат в Нигерия. Но скоро след като страната получила независимост през 1968 г., три семейства мисионери на „Стражева кула“ били назначени тук. Те не могли да останат дълго поради политически трудности, но тяхното свидетелствуване дало добри резултати.

Сантяго, един от мисионерите, срещнал Буенавентура, един висок, мускулест мъж, известен сред местните жители като супермен. Той бил религиозен човек и уважавал Библията, но имал буен нрав. Най–малката обида била достатъчна за него, за да удари някого. Когато се ядосал в кръчмата, всички присъствуващи се разпръсквали, като дори изскачали през прозорците, за да избягат от юмруците му. Всъщност, когато слушал Сантяго, той имал намерение да го набие, ако не може да му даде убедителни доказателства от Библията за това, което казвал. ‘Никой не може да си прави шеги с един супермен’ — си казвал той. Той бил впечатлен от това, което чул, особено относно надеждата за вечен живот на райска земя, затова приел библейско изучаване.

С напредването на изучаването желанието на Буенавентура за вечен живот в рай станало по–силно и той научил, че ще трябва да приведе живота си в съгласие с божиите стандарти, за да спечели тази награда. Осъзнавайки, че истинските християни не трябва да ‘връщат зло за зло’, той започнал да полага големи усилия, за да контролира своя нрав. — Римляни 12:17.

Истинското изпитание дошло един ден, когато той случайно обърнал чашата на един клиент в кръчмата. Мъжът се ядосал и го ударил. Веднага другите в кръчмата се разбягали, като очаквали да избухне разпра. Но Буенавентура смирено платил счупената чаша, купил на мъжа друго питие и се извинил за своята несръчност. Когато съседите му видели, че изучаването на Библията е направило такива промени в него, няколко поискали да изучават с него. До времето, когато Буенавентура се покръстил, той водел вече пет библейски изучавания. През последните пет години той служи като старейшина и въпреки че хората все още го наричат супермен, сега те го правят на шега.

‘Осъзнаващи духовната си нужда’

През седемдесетте години малкото местни Свидетели продължили да проповядват и да се събират заедно по най–добрия начин, по който можели. По–късно няколко испански семейства мисионери дошли да помогнат. Андрѐс Ботея, който служи 12 години в Екваториална Гвинея, си спомня, че скоро след като пристигнал, бил впечатлен от това как наистина хората ‘осъзнавали духовната си нужда’. (Матей 5:3, NW) „Истинско удоволствие е да се изучава Библията с такива признателни хора“ — казва той.

Мари, една сестра, която е испанка, изучавала Библията с една млада жена на име Мария, която споменала, че родителите ѝ, Франсиско и Фауста, също се интересували от изучаване. Тъй като Мари водела 15 изучавания и родителите на Мария живеели по–далече, изминали няколко седмици преди тя да може да ги посети.

Когато накрая Мари и съпругът ѝ, Серафин, се срещнали с родителите, те вече имали книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“a и една Библия, и били нетърпеливи да започнат да изучават. Затова те започнали веднага. Серафин забелязал, че родителите на Мария били много добре запознати с материала. Същото станало и при следващото посещение, когато разглеждали втората глава. „Беше така сякаш изучаваш с двама покръстени Свидетели“ — спомня си Серафин. При третото посещение, тъй като изглежда знаели материала много добре, Серафин предложил да изучават с въпроси и отговори, просто за да определи колко разбирали те наистина. Той открил, че Франсиско и Фауста сами били изучили цялата книга!

Как им повлияло тяхното новонамерено познание? В съгласие с това, което били научили, те вече били престанали да посещават спиритическите събрания и били прекратили връзките си с католическата църква. Освен това Франсиско бил престанал да пуши и вече не ядели месо, което не е добре изчистено от кръвта. Тъй като изглежда били приложили всичко, което били научили, те били насърчени да започнат да споделят своето познание с други хора. Те веднага започнали да проповядват на своите съседи. Само след три месеца те били готови за покръстване. Понастоящем Франсиско е помощник–служител и благодарение на добрия им пример и пламенност в проповядването, три от техните дъщери сега са Свидетелки, двама от синовете им посещават събранията и шест други роднини изучават.

Скоро след като бил покръстен, Франсиско срещнал Пабло, един пламенен католик, който служел като пазител на одеждите в своята църква. Пабло изнасял проповедта винаги, когато свещеникът отсъствувал. Ако член на църквата бил болен, той го посещавал; ако някой липсвал в църквата, Пабло го посещавал, за да го насърчи; и ако някой умирал, той правел каквото можел, за да утеши семейството. Разбираемо е, че Пабло бил много обичан от всички енориаши.

Тъй като Пабло изпитвал дълбоко уважение към Библията, той с готовност приел предложението на Франсиско да изучава с него. Много бързо Пабло разбрал колко е логично библейското послание и след няколко изучавания решил да използува някои от стиховете, които бил научил, при едно от своите „пастирски посещения“ при един болен член на църквата. Скоро след това, в една от своите неделни проповеди, Пабло обяснил колко е важно да се използува божието име Йехова и защо не трябва да използуваме изображения.

Тъй като той с такава готовност приел истината, очаквал, че и други членове на неговата църква ще откликнат по подобен начин. Но след три или четири от тези основани на Библията проповеди Пабло забелязал, че хората не се радвали на информацията, която той им представял. Затова решил да напусне църквата и редовно да общува със Свидетелите на Йехова. След няколко месеца бил готов за покръстване и сега е пламенен проповедник на добрата новина. Въпреки че няма възможност да проповядва целодневно, понастоящем той води десет библейски изучавания.

Подпомагане на растежа чрез събиране заедно

Свидетелите в Екваториална Гвинея приемат сериозно библейската заповед да не престават да се събират заедно. (Евреи 10:25) От 1994 г., когато делото отново беше официално признато от правителството, братята с ентусиазъм търсят да получат подходящи Зали на Царството. Всъщност повечето от сборовете си построиха техни собствени Зали или ги строят в момента.

В Монгомо, където броят на присъствуващите на неделните събрания често надвишава два и половина пъти броя на вестителите на Царството, сборът работел усилено, за да построи голяма зала за събрания. Другите религии в Монгомо обикновено наемат работници, за да построят църквите им, затова дейността на местните Свидетели не останала незабелязана. Един ден пасторът на Iglesia Nueva Apostólica (Нова апостолическа църква) се отбил при строежа, за да попита един от старейшините колко плаща на тези усилно трудещи се работници. Пасторът казал, че въпреки че използувал някои зидари, които са членове на неговата църква, работата напредвала много бавно. Той се питал дали не би могъл да наеме работниците, които строели Залата на Царството. Когато му било казано, че всички Свидетели работят безплатно, той си тръгнал поразен.

Посещението на събранията може да изисква значителни жертви от онези, които живеят далече от Залата на Царството. Хуан, един младеж, който бил покръстен през 1994 г., се сблъскал с този проблем. Той чул за истината в Габон, където изучавал първата половина на книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“. След това той се върнал в Екваториална Гвинея, в родното си село на около 100 км от Монгомо. Това представлявало предизвикателство за него да продължи своето изучаване. Но то не го възпряло. Всеки месец той предприемал едно осемчасово пътуване с велосипед до Монгомо, където Сантяго, един от местните старейшини, водел изучаване с него. Той оставал в Монгомо за няколко дни и изучавал три или четири пъти по време на престоя си. Така той могъл да завърши изучаването си и да се подготви за покръстване.

Как Хуан се поддържал духовно силен с толкова малко общуване с други християни? Преди всичко, като бил пламенен проповедник на добрата новина. Той проповядвал на всички хора в селото и до времето, когато се покръстил, водел 13 библейски изучавания. Шестима от неговите изучаващи го придружили на Деня на специален конгрес в Монгомо, за да бъдат свидетели на неговото покръстване. Сега той води редовно Изучаване на „Стражева кула“ със заинтересуваните в неговия район и обикновено около 20 души присъствуват.

Поливане на семето с търпение

Не всеки духовен растеж е бърз. Понякога се изисква много търпение, за да видиш накрая семето да даде плод. Това било вярно в случая на Пака, която за първи път чула добрата новина през 1984 г., когато Едита, една сестра пионерка, ѝ свидетелствувала на пазара. Когато през следващата седмица Едита посетила Пака в дома ѝ, Пака приела библейско изучаване. Въпреки че не напредвала много, Едита постоянствувала, защото виждала добри качества в Пака. „Струваше ми се, че тя е подобна на овца личност — обяснява Едита, — и аз се молех на Йехова да отвори сърцето ѝ.“

Пака ту продължавала, ту прекъсвала изучаването си в продължение на четири и половина години, но с много малък напредък. Затова, когато завършили книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“, Едита провела един откровен разговор с Пака относно това колко е важно да приемаме истината сериозно. В стремежа си да достигне сърцето на Пака, Едита дори се разплакала.

„Този сърдечен съвет наистина ме трогна — спомня си Пака. — Оттогава започнах да правя промени в живота си. Записах се в Теократичното училище за проповедна служба и през същата година станах непокръстена вестителка. Денят, през който най–накрая бях покръстена, беше най–щастливият ден в живота ми!“ Сегашният ентусиазъм на Пака е в контраст с предишната ѝ апатия. Понастоящем тя води 13 библейски изучавания и, разбира се, е търпелива с онези, които не напредват бързо.

Помощ на хората, за да подобрят живота си

Като живеят според библейските стандарти, Свидетелите на Йехова в Екваториална Гвинея са си спечелили репутацията за честност и благоприличие. Един мъж, който явно бил впечатлен от тяхното поведение, заговорил един старейшина от сбора Бата и попитал: „Имате ли книгата Reasoning [„Беседи“]b? Уморих се да бъда светски човек. Бих искал да стана Свидетел на Йехова!“

Антонио, един помощник–служител в сбора Малабо, е типичен пример за светски човек, който станал Свидетел. Преди да изучава Библията, той водел разпуснат живот. Харчел повечето от парите, които печелел, за пиене и също така живеел неморално. Какво му помогнало да промени начина си на живот? Той бил дълбоко впечатлен от това, което убедително се казва в 1 Коринтяни 6:9, 10: „Недейте се лъга. Нито блудниците, . . . нито пияниците, . . . няма да наследят Божието царство.“ Той осъзнал, че за да има божието благоволение, трябва да промени начина си на живот. За тази цел той започнал внимателно да подбира приятелите си. (Притчи 13:20) Когато бивши приятели му се обаждали да го поканят да отиде с тях да пият, той отхвърлял поканата им и вместо това им давал свидетелство. Не след дълго те престанали да му досаждат.

Дали цялото това усилие си струвало труда? „Много съм щастлив, че промених начина си на живот — обяснява Антонио. — Здравето ми е много по–добро, въпреки че съм на 60 години, докато бившите ми приятели или починаха, или страдат от лошо здраве. Сега имам истински приятели вместо онези, които само искат другар, който е готов да им плати следващото питие. Най–важното от всичко е, че имам добри взаимоотношения с Бога. Сега служа като редовен пионер и изучавам Библията с един мъж, който също има проблеми с пиенето, така че мога да използувам опита си, за да му помогна.“

Ставайки роби на Бога

Преди около 200 години хората от брега на Екваториална Гвинея били събирани и превозвани с кораби до Америка като роби. Днес мнозина доброволно стават роби — роби на Бога. Тази форма на робство им е донесла пълна свобода, като ги е освободила от доктрините на Вавилон и спиритическите обичаи. Тя също ги е научила как да водят удовлетворяващ и резултатен живот. Те са изпитали това, което Исус обещал: „Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“ — Йоан 8:32.

Тъй като на Възпоменанието през 1995 г. присъствуваха 1937 души — почти шест пъти броя на вестителите в страната, — явно има отлични перспективи за бъдещ духовен растеж. Като пламенно продължават да засяват и да напояват семето на истината, Свидетелите в Екваториална Гвинея са сигурни, че ‘Господ ще прави да расте’. (1 Коринтяни 3:6) Без съмнение, в Екваториална Гвинея има идеални условия за духовен растеж!

[Бележки под линия]