‘Осигуряване на семейството’ — посрещане на предизвикателството в развиващите се страни

„НАИСТИНА, ако някой не осигурява онези, които му принадлежат, и особено онези, които са членове на семейството му, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от човек, който няма вяра.“ Така казал апостол Павел. (1 Тимотей 5:8, NW) Въпреки че отглеждането на деца става все по–трудно в богатите страни, в развиващите се страни това често представлява едно още по–голямо предизвикателство.

В Африка, например, икономическите трудности често са правило, а не изключение. Няма достатъчно работни места, а когато такива са на разположение, може да бъде необходимо и съпругът, и съпругата да работят само за да осигурят препитанието си. Може да се налага главите на семейства да пътуват на далечни разстояния, за да намерят работа, като оставят съпругите и децата си сами за месеци — или години. Трудно може да бъде също и намирането на подходящо жилище. Много африкански семейства са големи; затова често жилищата са пренаселени, без основни удобства. Често преобладават нездравословни условия.

Освен това местни обичаи, отдавнашни традиции и популярни възгледи могат да противоречат на духа на божието Слово, Библията. Да разгледаме някои преобладаващи нагласи относно брака и децата. Някои глави на семейства смятат, че те са отговорни само за плащането на наема и задължителните училищни такси. Техните съпруги, а и понякога дори по–големите им деца, са принудени да работят, за да се грижат за такива основни неща, като храна и облекло.

Освен това някои съпрузи смятат, че „моите пари са си мои пари, но твоите пари също са мои пари“. Това често възбужда неприязън сред имащите доходи съпруги. Една танзанийка се оплаква: „Парите се харчат за пиене, а не за нас или децата. Ние участвуваме в работата, дори вършим по–голямата част от нея, но той взема всичките пари, като ни казва, че са негови — че той ги е спечелил.“

Християните обаче поставят божието Слово над местната култура или популярното мнение. Библията дава полезни напътствия относно това как човек да се грижи за семейството си. Например тя казва, че „чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата“. (2 Коринтяни 12:14) Затова боящите се от Бога мъже, които могат да работят, няма поради своя мързел да оставят съпругите си или по–големите си деца да се грижат за храната и облеклото на семейството; тази отговорност категорично пада върху раменете на главата на семейството. — 1 Коринтяни 11:3.

Разбира се, доходът на съпруга може да не е достатъчен, за да задоволи всички нужди на семейството. Но ако жена му печели пари извън дома, един християнин няма да се обиди. Вместо това той ще гледа на нея като на уважавана „партньорка“. (Малахия 2:14, NW) Така той няма грубо да взема спечелените ѝ с труд пари и да ги пропилява, без изобщо да помисли за нейните чувства. Точно обратното — той и неговата съпруга ще „се съветват заедно“ и ще определят как средствата им могат да бъдат използувани по най–добрия начин за полза на цялото семейство. (Притчи 13:10, NW) Където е възможно, съпругът дори позволява на жена си известна икономическа свобода, на каквато се е радвала ‘добродетелната жена’ в библейски времена. (Притчи 31:10, 11, 16) Следването на библейските напътствия в това отношение донася семейно щастие и задоволство.

Справяне с предизвикателството на безработицата

Да разгледаме проблема с безработицата. Когато работните места са малко и заплащането ниско, много мъже, които са глава на семейство в Африка, търсят работа далече от дома — в мини, фабрики, ферми и плантации. Ако един християнин е в подобна ситуация, той може да се окаже изолиран от своите събратя по вяра и да попадне сред много лоши другари. (Притчи 18:1; 1 Коринтяни 15:33) Въпреки че семейството на този мъж може да се старае да се справи по най–добрия начин с тази ситуация, близките му вероятно ще страдат заради това, че баща им не си е в къщи, за да поеме духовното ръководство или да оказва емоционална подкрепа. Уви, дългото отсъствие може също така да доведе до това, което е трябвало да бъде преодоляно — финансови затруднения.

Една майка казва: „Съпругът ми отиде да копае злато. Той планираше да се върне след един месец или в най–лошия случай — след два. Мина цяла година! Бях оставена да се грижа за шест деца. Тогава трябваше да се плаща наемът. Тъй като здравето ми не беше добро, трябваше да плащам болнични сметки. Нуждаехме се от дрехи и трябваше да ядем всеки ден. Нямах работа. Беше трудно. Най–трудното нещо беше да се грижа за децата в духовно отношение — семейно изучаване, събрания и проповедна дейност. С подкрепата на Йехова успяхме да се справим.“

Дори някои майки са сметнали за свое задължение да оставят семейството си месеци наред, за да работят. Някои си изкарват прехраната като пътуващи търговци и рядко ги виждат в къщи. Така по–големите деца са принудени да поемат ролята на родители и да се грижат за храната, за домакинската работа и дори за възпитаването на по–малките си братчета и сестричета. Участието в духовните дейности страда. Да, напрежението върху семейството може да бъде огромно!

Разбира се, когато икономическите условия са тежки, един родител може да няма друг начин да осигурява семейството си, освен да търси работа далече от дома. В библейски времена синовете на Яков явно трябвало да оставят семействата си, за да вземат хранителни запаси от Египет. (Битие 42:1–5) Затова, когато днес се появи подобна ситуация, един мъж, който е глава на семейство, трябва да прецени много добре както материалната полза, която може да донесе отдалечената работа, така и духовната и емоционална вреда от една дълга раздяла. Много семейства предпочитат да издържат на икономическите трудности, вместо да се разделят за дълъг период от време. Те помнят думите на Павел, които се намират в 1 Тимотей 6:8: „Като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — Сравни Притчи 15:17.

Често има други възможности освен пътуването. Като проявяват инициатива и изобретателност, някои са могли да си създадат работа, като извършват полезни услуги.a (Сравни Притчи 31:24.) Или може би трябва да се приеме по–нисша работа, на която другите гледат като на унизителна. (Ефесяни 4:28) Самият апостол Павел ‘работел нощем и денем’, за да не бъде финансов товар за другите. (2 Солунци 3:8) Християните днес могат да следват този пример.

Проблемите с училището

Един друг проблем се отнася до училището. В някои отдалечени райони е често срещано нещо родителите да изпращат децата си да живеят при роднини за големи периоди от време, за да могат децата да получат подходящо образование. Отделени от родителите си, тези деца често срещат трудности да посещават събранията или да участвуват в проповедната служба. Лишени от необходимата дисциплина, те лесно стават жертва на лоши другари. В резултат на това много такива деца изоставят християнския начин на живот.

Няма съмнение, че светското образование има своите предимства. Но Библията придава по–голямо значение на духовното възпитание, и Бог е дал на родителите отговорността да осигуряват такива напътствия. (Второзаконие 11:18, 19; Притчи 3:13, 14) Ако обаче детето бъде изпратено далече за дълъг период от време, това вероятно ще подкопае усилията на един родител да го възпитава „в учение и наставление Господне“. — Ефесяни 6:4.b

Когато местните възможности за образование изглеждат неподходящи, родителите може да нямат друг избор освен, доколкото е възможно, да учат сами децата си на основни умения. Имаме осигурена помощ и от нашия „Велик наставник“, Йехова. (Исаия 30:20, NW) Местните сборове на Свидетелите на Йехова предлагат редица образователни мерки. Много сборове водят класове за ограмотяване. Теократичното училище за проповедна служба също е полезна мярка, която може да усъвършенствува способността на детето да чете и да говори по–ясно.

Един уравновесен възглед относно раждането на деца

Осигуряването на децата може да бъде особено трудно, когато те са много. Африканските родители често казват, че обичат децата; затова имат толкова деца, колкото могат да имат! Макар че на децата може да се гледа като на източник на средства, редица родители не могат да се грижат подходящо за много деца.

Разбира се, Библията казва, че „наследство от Господа са чадата“. (Псалм 127:3) Забележи обаче, че тези думи са били записани през един период на благоприятни условия в Израил. По–късно суров глад и война направили раждането на деца изпитание. (Плачът на Йеремия 2:11, 20; 4:10) Имайки предвид трудното положение, което преобладава в много развиващи се страни, разумните християни трябва сериозно да се замислят за това на колко деца в действителност могат да дадат храна, облекло, дом и обучение. След като са изчислили разходите, много семейства са решили, че е по–добре да вървят против традицията и да ограничат броя на децата, които ще отгледат.c — Сравни Лука 14:28.

Ясно е, че това са „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1–5) Тъй като тази система върви стремглаво към своя неизбежен край, няма съмнение, че натискът върху семействата в развиващите се страни ще нараства. Но като се придържат здраво към принципите на божието Слово, мъжете, които са глави на семейства, могат да успеят в грижите, както за физическите, така и за духовните нужди на своите семейства, тъй като Йехова дава следното обещание на онези, които лоялно му служат: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ (Евреи 13:5) Да, дори в бедните страни християните могат успешно да се справят с предизвикателството да осигуряват семейството си!

[Бележки под линия]